Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 5762 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
Образувано е по иск на Д.С.Д., срещу „З.Е.” АД, за присъждане на сумата
200000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата
3266.16лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински
разходи, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 02,03,2016г., около 19.00ч.,
по третокласен път III-8608, в участъка между с.Пловдивци и
с.Елховец, общ.Рудозем, причинено виновно от Р.Л.Б., гражданин на Великобритания,
при управление на л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № *****,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата с превишена скорост в
условия на мокра пътна настилка, като приближил и навлязъл в остър десен завой,
загубил управление върху автомобила, той се поднесъл странично, задната му част
се изнесла наляво, започнал завъртане в посока на часовниковата стрелка и
навлязъл в насрещната лента за движение, където реализирал удар с насрещно
движещият се л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *****, управляван от
Венцислав Илиев, в резултат на което ищецът, пътувал като пътник на задна, лява
седалка в л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № *****,
получил тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със
застрахователна полица № BG07515002726055, валидна
до 26.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени
вреди считано от датата на ПТП, а върху главницата за имуществени вреди – от
датата на завеждане на иска.
В исковата молба ищеца твърди, че в резултат на ПТП получил тежки травматични увреждания и
увреждания на психиката, част от които необратими. Получил завинаги и
загрозяващи белези. Претърпял, търпи и към момента и ще търпи и за в бъдеще
интензивни болки и страдания. Претърпял множество медицински интервенции,
включително оперативни, продължителен възстановителен период, през който бил
поставен на постелен режим, включително в коматозно състояние, през който бил в невъзможност сам да
се обслужва, в зависимост от помощта на трети лица.
Ответникът „З.Е.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № ***** управляван от Р.Л.Б., по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със
застрахователна полица № BG07515002726055, валидна
до 26.11.2016г., респ. към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП с възражението, че водачът на л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № *****, Р.Л.Б. няма вина за настъпване на
ПТП.
Оспорва и наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени
вреди, а в евентуалност същите по интензитет и продължителност, както и с
твърдените имуществени вреди. В тази връзка навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец,
който не положил активната дължима грижа към здравословното си състояние, като
не потърсил последваща медицинска помощ, не провел
рехабилитация и физиотерапия, като ако бе сторил това не би продължавал да
търпи болки и страдания и към момента.
Навежда и довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец, който се качил за да пътува като пътник в л.а.
марка „Рено Канго“, с рег. № ***** като е знаел или е
бил длъжен да знае, че водачът е употребил алкохол, както и е пътувал в същият
автомобил, като пътник на задна, лява седалка без поставен обезопасителен
колан.
В евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност
желаното обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат.
В допълнителният отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК не са наведени нови твърдения и възражения
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата САТЕ се установява следното:
ПТП настъпило на 02,03,2016г., около 19.00ч., по третокласен път III-8608, в участъка между с.Пловдивци и с.Елховец, общ.Рудозем, където Р.Л.Б.,
гражданин на Великобритания, при управление на л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № *****, в нарушение на правилата за
движение по пътищата с превишена скорост в условия на мокра пътна настилка,
като приближил и навлязъл в остър десен завой, загубил управление върху
автомобила и се поднесъл странично, задната му част се изнесла наляво, започнал
завъртане в посока на часовниковата стрелка и навлязъл в насрещната лента за
движение, където реализирал удар с насрещно движещият се л.а. марка „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № *****, управляван от Венцислав Илиев – страничен, с приплъзване по левите им габарити. При удара л.а. „Ауди“
рязко променя посоката си на движение надясно и е отблъснат още по надясно.
След удара л.а. „Рено Канго“ се завърта в обратна
посока и с ротация и плъзгане изминава около 25м в дясната пътна лента, като в
края на това движение предимно с напречно разположение спрямо надлъжната ос на пътя достига до левия край
на пътното платно в положение с предна част насочена в обратна посока, удря се
със задна лява гума по края на левия банкет, ротира
допълнително на около 120гр и се установява върху левия банкет с предна част насочена
перпендикулярно на надлъжната ос на пътя.
Съгласно заключението причина за ПТП е управлението на л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № ***** със скорост по-висока от максимално
възможната за преминаване по кривата на завоя без загуба на напречна устойчивост.
При тези условия на доведения до неуправляемост л.а. ударът е бил
непредотвратим. Ако към него момент л.а. марка „Ауди“ не се е намирал на това
място, най-вероятно л.а. „Рено Канго“ би напуснал
пътното платно вляво с непредвидими последици.
Съгласно заключението ищецът е пътувал на лява, задна седалка на л.а. марка
„Рено Канго“, с рег. № *****, без поставен обезопасителен колан, при наличен, фабрично поставен такъв
триточков, бедрено раменен колан, инерционен тип. В случай, че бе с поставен обезопасителен колан последиците за ищеца предвид
конкретното първоначално завъртане на автомобила и действащите инерционни сили,
последствията за ищеца биха били същите. При последващото
движение на автомобила тялото на пътника ще бъде задържано към облегалката и
няма да може да достигне с глава до предностоящата
седалка, респ. не биха се получили травми.
От заключението по приетата КСППЕ се
установява следното:
Злополуката се е отразила силно неблагоприятно върху психиката на ищеца и
общото му житейско развитие. Прекъснала е нормалният му начин на живот за
продължителен период от време, понесъл е болките и страданията на
възстановителния период, бил е зависим изцяло то грижите на други лица,
впоследствие е изпитал значителни трудности в опитите си за връщане към
обичайните си занимания. При катастрофата е претърпял тежка черепно-мозъчна
травма /контузия и оток на мозъка/, довела до нарушение в яснотата на
съзнанието и последващи церебрастенни
оплаквания и когнитивни нарушения.
Към момента на прегледа ищеца страда от Посттравматичен органичен мозъчен
синдром, лека степен, който се установява често след ЧМТ и е мъчителен за
пациента. Причинява субективен дискомфорт и снижава
възможностите му за справяне в ежедневието. Ищецът се стреми да поддържа
спокойно емоционално състояние но е с високо ниво на стрес и фрустрация /препятстване, крах на надеждата/, умора и опустошеност вследствие на продължителна превъзбуда, малоценностни
изживявания, загуба на увереност, чувство за безсилие пред обстоятелствата.
Като защитна стратегия реагира с омаловажаване и примиряване с последиците.
В резултат на инцидента при ищеца е настъпило снижаване на познавателните
функции от органичен тип, по изразено в показателите на вниманието и конструктивния
праксис, като органични промени по посока на
снижаване на енергетичния потенциал, подтиците и инициативата, трудности в
организираното справяне, снижаване на общата продуктивност, намален фрустрационен толеранс, ограничаване на контактите и обичайната
житейска активност, малоценностни изживявания, загуба
на увереност. Намира се в постоянно състояние на стрес и фрустрация.
Тези последици са с устойчив характер и обуславят болестно понижено качество на
живот към настоящия момент. Предвид младата възраст на ищеца и големите
компенсаторни възможности на организма и липсата на усложнения към момента,
възможно е с времето значително да отслабнат.
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
В резултат на ПТП, в пряка причинна връзка ищецът е получил травматологични
увреждания: Закрито счупване на тялото, на дясна раменна кост, което е
наложило оперативно лечение и е довело до затрудняване на движенията на десния
горен крайник за около 2-3месеца. През този период е търпял болки с голям
интензитет около 7-8 дни след счупването, болки с умерен интензитет около
месец, след което със започване на раздвижването болките са намалели. Бил е в
невъзможност да ползва счупения крайник и се самообслужва за период от 4-5
месеца. Налагало се е да ползва чужда помощ за ежедневните си нужди за около 2
месеца.
Към момента е възстановен, движенията на крайника са в нормален обем.
Налице е белег от операцията в областта на дясната раменна става. Предстои му
операция за премахване на металните импланти, след
което ще се направи точна преценка за последиците от ПТП.
Съгласно заключението ищецът е пътувал без поставен обезопасителен
колан към момента на ПТП. Счупването на дясната раменна става би могла да
настъпи и при поставен обезопасителен колан по време
на ПТП, т.к. като най вероятно счупването е настъпило при притискане от
останалите пътници на задната седалка.
В резултат на ПТП, в пряка причинна връзка ищецът е получил неврологични
увреждания: Черепно мозъчна травма състояща се от следните компоненти –
контузия на мозъка средна степен на тежест с продължило сопорозно
променено съзнание четири дни, без комптъртомографски
данни за увреда на мозъчния ствол; оток на мозъка,
малко контузионно-кръвоизливно огнище в левия
слепоочен дял на мозъка; счупване на латералната стена на дясна орбита;
счупване на лява латерална стена на сфеноидалния
синус с травматичен кръвоизлив в него; травматичен кръвоизлив в етимоидалните клетки; разкъсно-контузна
рана в дясна челно-слепоочна област на главата започваща от дясна вежда.
В своята съвкупност ЧМТ е реализирала медико-биологичния критерий
разстройство на здравето временно опасно за живота.
След инцидента ищеца е получил спешна помощ. Бил е в кома и е бил интубиран. Направени са изследвания и обработване на
раните. Проведено е комплексно лечение включващо реанимационни
дейности.
Търпял е интензивни болки и страдания първите 30 дни след травмата, най
изразени първите 15 дни. След този период болките постепенно са отшумявали.
Към момента е възстановен. Трайна последица е малкото контузионно-кръвоизливно
огнище в левия слепоочен мозъчен дял, което води до пулсиращо главоболие при
емоционално или психическо натоварване и промяна на атмосферното налягане.
Ако ищецът бе пътувал с поставен обезопасителен
колан то същият не би могъл да предпази напълно главата от удар в предната лява
седалка. Вероятно степента на ЧМТ би била по ниска.
В резултат на ПТП, в пряка причинна връзка ищецът е получил увреждания в
лицево челюстен аспект: счупване на латерална стена на дясна орбита; разкъсно-контузна рана на дясна челно слепоочна област на
главата започваща от дясна вежда и достигаща до горна и долна устна; счупване
на носните кости; счупване на предна стена на максиларния
синус с хемосинус.
Раните по лицето са зашити послойно.
Оздравителният период трае 10-15 дни.
Към момента при прегледа е установена лека компресия на дясната орбита и
изкривяване на септума на носните кости. Последното
би могло да е налично и преди ПТП. Налице са груби белези на раневия ръб на белега в дясната половина на лицето, придърпване
на долния клепач на дясното око и невъзможност да затвори добре окото. Белезите
са груби и загрозяващи лицето, както и причиняват функционални смущения при
затваряне на дясното око. Всички тези изменения водят до разстройство на
психиката и причиняван страдание и странене от хората. Белезите в дясната
половина на лицето могат да бъдат отстранени с поредица от пластични операции,
които са доста скъпи /10000-15000лв./.
От заключението по приетата ССчЕ се установяа следното:
Заплатените от ищеца суми във връзка с лечението са в общ размер 1618.00лв.
Заедно с платените лекарства сумата възлиза на 1626.16лв.
От показанията на свидетеля З.В.Б.се установява, че присъствал при осъществяване на процесното
ПТП. Тръгнали от с.Елховец с приятелката му Йоана, която била бивша приятелка
на Л.. Последният ги повикал за да им се извини, защото ги заплашвал. Л. писал
на Р.М.и той дошъл да им каже, че Л. иска да излязат. Л. дошъл на спирката с
някаква кола и ги поканил да се качат. Качили се свидетелят, приятелката му, Р.,
Д., Д.. Свидетелят и приятелката му се качили, защото ги заплашил. Л. споменал
след като се качили в колата, че е употребил алкохол и наркотични вещества и
така управлявал автомобила. Тръгнали към неговото работно място за да вземат
марихуана и после продължили към беседката. На беседката слезли всички освен
свидетеля и приятелката му, за да пушат марихуана и пият бира. Когато тръгнали
обратно мислели, че той ще ги върне в селото, обаче той тръгнал доста бързо към
Елховец, с около 80км/ч. На ляв завой колата поднесла, навлязла в насрещното
платно и се ударила в друга кола „Ауди“. Д. стоял на задна седалка, вляво, без
предпазен колан и там настъпил удара. След удара всички слезли от автомобила. Д.
останал и се чудели защо. Бил изгубил съзнание, целият бил в кръв, не можел да
говори, бил обезобразен.
От показанията на свидетеля Р.С.Р.се установява, че живеела с ищеца в една къща. Вечерта на инцидента излязла
да го търси, защото един от приятелите му се обадил, че е пострадал. Отишла на
мястото на ПТП и там го видяла да лежи на земята целият в кръв. След това го
взела линейка. Била с него в болницата първо в Рудозем, а после в Смолян,
където го изпратили. От там незабавно го изпратили в Пловдив. Там останала с
него майка му, като се прибрала.Дошъл в съзнание няколко дни след като го
откарали в Пловдив, но не помнел какво се е случило нито ги познавал. Имал
силни болки в лицето, главата и ръката. Не можел да се храни. Майка му го хранела
и обслужвала. Не ходел и до тоалет. Бил с катетър. Като го изписали първо се
нуждаел от чужда помощ около 2 месеца, после започнал да се справя. Оплаквал се
от болки, както и сега имал болки. Изпитвал неудобство, че някой трябва да се
грижи за него. Сега като трябва да чете урок може около 10.15 минути и го
заболява глава. Има затруднения с дишането, станал раздразнителен, не можел да асимилира
нещата както преди и да взема адекватни решения по определени теми. Преди не
бил такъв.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със застрахователна полица № BG07515002726055, валидна до 26.11.2016г., по отношение л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № ***** от Р.Л.Б..
Намира заключенията по приетите САТЕ, КСППЕ и СМЕ за обективни,
безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по
делото им дава вяра изцяло. Показанията на разпитаните свидетели намира за
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по
делото. Затова ги кредитира изцяло.
Въз основа така събраните доказателства приема за установени деянието,
авторството и виновното поведение на водача Р.Л.Б. на л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № ***** и настъпилите в причинно-следствена
връзка от това поведение телесни и психически увреждания на ищеца. Причина за
ПТП е управлението на л.а. марка „Рено Канго“, с рег.
№ ***** от водача Р.Л.Б. със скорост по-висока от максимално възможната за
преминаване по кривата на завоя без загуба на напречна устойчивост. При тези
условия на доведения до неуправляемост л.а. марка „Рено Канго“,
с рег. № ***** ударът е бил непредотвратим.
Ищеца, който е пътувал на лява, задна седалка на л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № ***** е получил множество телесни и
психически увреждания. Претърпял тежка черепно-мозъчна травма /контузия и оток
на мозъка/, средна степен на тежест с продължило сопорозно
променено съзнание четири дни, без комптъртомографски
данни за увреда на мозъчния ствол; оток на мозъка,
малко контузионно-кръвоизливно огнище в левия
слепоочен дял на мозъка; счупване на латералната стена на дясна орбита;
счупване на лява латерална стена на сфеноидалния
синус с травматичен кръвоизлив в него; травматичен кръвоизлив в етимоидалните клетки; разкъсно-контузна
рана в дясна челно-слепоочна област на главата започваща от дясна вежда.
Получил е и закрито счупване на тялото, на дясна раменна кост.
Тежката черепно-мозъчна травма /контузия и оток на мозъка/, довела до
нарушение в яснотата на съзнанието и последващи церебрастенни оплаквания и когнитивни нарушения. Към
момента страда от Посттравматичен органичен мозъчен синдром, лека степен, което
причинява субективен дискомфорт и снижава
възможностите му за справяне в ежедневието. Стреми да поддържа спокойно
емоционално състояние но е с високо ниво на стрес и фрустрация,
умора и опустошеност вследствие на продължителна превъзбуда, малоценностни
изживявания, загуба на увереност, чувство за безсилие пред обстоятелствата.
Като защитна стратегия реагира с омаловажаване и примиряване с последиците.
В резултат на инцидента при ищеца е настъпило снижаване на познавателните
функции от органичен тип, по изразено в показателите на вниманието и констуктивния праксис, като
органични промени по носока на снижаване на
енергетичния потенциал, подтиците и инициативата, трудности в организираното
справяне, снижаване на общата продуктивност, намален фрустрационен
толеранс, ограничаване на контактите и обичайната житейска активност, малоценностни изживявания, загуба на увереност. Намира се в
постоянно състоянине на стрес и фрустрация.
Тези последици са с устойчив характер и обуславят болестно понижено качество на
живот към настоящия момент. Предвид младата възраст на ищеца и големите
компенсаторни възможности на организма и липсата на усложнения към момента,
възможно е с времето значително да отслабнат.
Закрито счупване на тялото, на дясна раменна кост е наложило оперативно
лечение и е довело до затрудняване на движенията на десния горен крайник за
около 2-3месеца. През този период е търпял болки с голям интензитет около 7-8
дни след счупването, болки с умерен интензитет около месец, след което със
започване на раздвижването болките са намалели. Бил е в невъзможност да ползва
счупения крайник и се самообслужва за период от 4-5 месеца. Налагало се е да
ползва чужда помощ за ежедневните си нужди за около 2 месеца.
Към момента е възстановен, движенията на крайника са в нормален обем.
Налице е белег от операцията в областта на дясната раменна става. Предстои му
операция за премахване на металните импланти, след
което ще се направи точна преценка за последиците от ПТП.
В резултат на ПТП е получил неврологични увреждания: Черепно мозъчна
травма състояща се от следните компоненти – контузия на мозъка средна степен на
тежест с продължило сопорозно променено съзнание
четири дни, без комптъртомографски данни за увреда на мозъчния ствол; оток на мозъка, малко контузионно-кръвоизливно огнище в левия слепоочен дял на
мозъка; счупване на латералната стена на дясна орбита; счупване на лява
латерална стена на сфеноидалния синус с травматичен
кръвоизлив в него; травматичен кръвоизлив в етимоидалните
клетки; разкъсно-контузна рана в дясна
челно-слепоочна област на главата започваща от дясна вежда.
В своята съвкупност ЧМТ е реализирала медико-биологичния критерий
разстройство на здравето временно опасно за живота.
След инцидента е бил е в кома и интубиран.
Търпял е интензивни болки и страдания първите 30 дни след травмата, най
изразени първите 15 дни. След този период болките постепенно са отшумявали.
Към момента е възстановен. Трайна последица е малкото контузионно-кръвоизливно
огнище в левия слепоочен мозъчен дял, което води до пулсиращо главоболие при
емоционално или психическо натоварване и промяна на атмосферното налягане.
В резултат на ПТП е получил увреждания в лицевочелюстен
аспект: счупване на латерална стена на дясна орбита; разкъсно-контузна
рана на дясна челнослепоочна област на главата
започваща от дясна вежда и достигаща до горна и долна устна; счупване на
носните кости; счупване на предна стена на максиларния
синус с хемосинус.
Раните по лицето са зашити послойно.
Оздравителният период е продължил 10-15 дни.
Към момента са налице трайни последици - лека компресия на дясната орбита и
изкривяване на септума на носните кости. Налице са
груби белези на раневия ръб на белега в дясната
половина на лицето, придърпване на долния клепач на дясното око и невъзможност
да затвори добре окото. Белезите са груби и загрозяващи лицето, както и
причиняват функционални смущения при затваряне на дясното око. Всички тези
изменения водят до разстройство на психиката и причиняван страдание и странене
от хората. Белезите са оперативно отстраними.
Така мотивиран съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан в своето основание.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, отражението върху
психиката и начина му на живот, общо възприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните
последици от претърпените от ищците страдания.
Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази следното: Към момента на ПТП
пострадалия е на 16 години. Получил е
множество и тежки травматични увреждания -
тежка черепно-мозъчна травма /контузия и оток на мозъка/, средна степен
на тежест с продължило сопорозно променено съзнание
четири дни, без комптъртомографски данни за увреда на мозъчния ствол; оток на мозъка, малко контузионно-кръвоизливно огнище в левия слепоочен дял на
мозъка; счупване на латералната стена на дясна орбита; счупване на лява
латерална стена на сфеноидалния синус с травматичен
кръвоизлив в него; травматичен кръвоизлив в етимоидалните
клетки; разкъсно-контузна рана в дясна
челно-слепоочна област на главата започваща от дясна вежда. Получил е и закрито
счупване на тялото, на дясна раменна кост; след инцидента е бил в кома, интубиран; претърпял е множество медицински интервенции и
оперативна намеса; претърпял е продължителен период на възстановяване – общо за
всички травми около 4-5 месеца, през които е търпял болки и страдания най
интензивни средно за всички травми през първите 14 дни след инцидента и болки
умерено интензивни до 30 дни след инцидента. Около 4-5 месеца е бил в
невъзможност да ползва счупеният крайник и се самообслужва. Заради травмите се
е налагало да ползва чужда помощ за ежедневните си нужди за около 2 месеца.
В резултат на ПТП е получил трайни
физически последици: белег от операцията в областта на дясната раменна става,
малко контузионно-кръвоизливно огнище в левия
слепоочен мозъчен дял, което води до пулсиращо главоболие при емоционално или
психическо натоварване и промяна на атмосферното налягане, лека компресия на
дясната орбита и изкривяване на септума на носните
кости, груби белези на раневия ръб на белега в
дясната половина на лицето, придърпване на долния клепач на дясното око и
невъзможност да затвори добре окото, като белезите са груби и загрозяващи
лицето, както и причиняват функционални смущения при затваряне на дясното око.
Всички тези изменения водят до разстройство на психиката и причиняван страдание
и странене от хората.
Като най съществено съдът възприема силно негативното отражение, което
злополуката е дала върху психиката на ищеца и общото му житейско развитие.
Прекъснала е нормалният му начин на живот за продължителен период от време,
понесъл е болките и страданията на възстановителния период, бил е зависим
изцяло от грижите на други лица, впоследствие е изпитал значителни трудности в
опитите си за връщане към обичайните си занимания. Претърпяната тежка ЧМТ е
довела до нарушение в яснотата на съзнанието и последващи
церебрастенни оплаквания и когнитивни нарушения. Към
момента ищецът страда от Посттравматичен органичен мозъчен синдром, лека
степен, който се установява често след ЧМТ и е мъчителен за пециента.
Причинява субективен дискомфорт и снижава
възможностите му за справяне в ежедневието. Ищецът се стреми да поддържа
спокойно емоционално състояние но е с високо ниво на стрес и фрустрация /препятстване, крах на надеждата/, умора и опустошеност вследствие на продължителна превъзбуда, малоценностни
изживявания, загуба на увереност, чувство за безсилие пред обстоятелствата.
Като защитна стратегия реагира с омаловажаване и примиряване с последиците. В
резултат на инцидента при ищеца е настъпило снижаване на познавателните функции
от органичен тип, по изразено в показателите на вниманието и констуктивния праксис, като
органични промени по посока на снижаване на енергетичния потенциал, подтиците и
инициативата, трудности в организираното справяне, снижаване на общата
продуктивност, намален фрустрационен толеранс,
ограничаване на контактите и обичайната житейска активност, малоценностни
изживявания, загуба на увереност. Намира се в постоянно състоянине
на стрес и фрустрация. Тези последици са с устойчив
характер и обуславят болестно понижено качество на живот към настоящия момент.
Предвид младата възраст на ищеца и големите компенсаторни възможности на
организма и липсата на усложнения към момента, възможно е с времето значително
да отслабнат.
Като съобрази всички посочени по-горе обстоятелства, както и инфлационните
процеси към момента на увреждането, определящи стандарта в страната към
релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните дружества, както и
константната съдебна практика по аналогични случаи, и въз основа принципа на
справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично
обезщетение в размер на 180 000.00лв.
Като изхожда от установените по делото факти относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и
страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Т.к. искът за неимуществени вреди е доказан по основание и в посоченият
размер, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че към момента на
ПТП ищеца е пътувал на задна, дясна седалка на л.а. марка „Рено Канго“ без поставен обезопасителен
колан, при наличен, фабрично поставен такъв. Въз основа показанията на
разпитаният свидетел З.В.Б., които кредитира изцяло съдът приема, че за ищеца е
било напълно ясно към момента, в който се е качил като пътник в управляваният
от Р.Л.Б. л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № *****,
след като се спрели при беседката за да пушат марихуана и пият бира и преди
настъпване на инцидента, че Р.Л.Б. качвайки се за да управлява автомобила е
употребил алкохол и наркотични вещества. Преди да спрат на беседката, заедно с Р.Л.Б.
са спрели по местоработата на последния, за да вземат марихуана. Факта, че
шофьора е употребил наркотични вещества и алкохол му е бил известен и при
първоначалното качване в автомобила, защото сам Р.Л.Б. го споделил на всички,
които възнамерявал да вози. Ищеца самостоятелно и доброволно се е качил преди
настъпване на инцидента в управляваният от Р.Л.Б. автомобил със съзнанието, че
последният е употребил алкохол и наркотични вещества. Това е така, т.к. е
слязъл заедно с шофьора при беседката, за да употребят алкохол и наркотични
вещества, а от показанията на свидетеля З.В.Б.не се установява конкретно ищеца
да е бил заплашен и принуден да се качи в автомобила при първоначалната им
среща или по късно, при беседката.
При така установените факти, съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец. С действията си той сам се е поставил в риск. Не обосновават обратен извод
заключенията на в.л. в приетите експертизи. Това е така, т.к. изводът дали
ищецът би получил същите или с по ниска интензивност травми или не би получил
травми в случай, че бе пътувал с обезопасителен
колан, са направени само въз основа предположения за това как биха задействали
инерционните сили движението на тялото му и тези на останалите пътници, при
извършеното сложно, въртеливо движение на автомобила. Факт са нараняванията,
които ищецът е получил пътувайки без колан.
При този извод, съдът
следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. Това предполага
съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния
резултат.
Съдът намира, че водачът Р.Л.Б. и ищецът имат равен принос за настъпване на
вредоносните последици. При това положение
приносът на пострадалия следва да бъде определен
на 50 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
намалено определеното
застрахователно обезщетение.
След приспадане от размера на определеното обезщетение от 180000,00лв. на
сума съответна на степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия или на 24000.00лв., дължимото
обезщетение е в размер на 90000,00лв., за претърпените неимуществени вреди.
За сумата 90000.00лв. представляваща горница над присъдените
90000,00лв. до определеният размер от
180 000,00лв., предявеният иск
следва да се отхвърли поради установено съпричиняване,
а за сумата 20000.00лв. до пълният предявен размер от 200000.00лв., следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Въз основа писмените доказателства и приетата ССчЕ,
която кредитира изцяло съдът приема, че ищецът е сторил като пряка и
непосредствена последица от ПТП медицински разходи за сумата 1626.16лв.
След приспадане от размера на определеното обезщетение за имуществени вреди
от 1626.16лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия или на 813.00лв., дължимото
обезщетение е в размер на 813,00лв., за претърпените неимуществени вреди.
За сумата 813.00лв. представляваща горница над присъдените 813,00лв. до определеният размер от 1626.16лв., предявеният иск следва да се отхвърли поради
установено съпричиняване, а за сумата 1640.00лв. до
пълният предявен размер от 3266.16лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съобразно направеното искане главницата за неимуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва считано от датата на ПТП, а главницата за
имуществени вреди със законната лихва считано то датата на предявяване на иска,
до окончателното им изплащане.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Претендира да бъде присъдено в полза на адв.Р.М.
- САК, в качеството на представител на ищеца, адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на
6714.00лв с включен ДДС, за един адвокат.
Ищецът претендира и да бъдат присъдени разноски в размер на 1600.00лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 1260.00лв. формиран от възнаграждение
за защита от юрисконсулт и разноски за събиране на доказателства.
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв.Р.М. - САК, в качеството на
представители на ищеца сумата 3000.00лв. с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, както и на ищеца сумата 714.00лв., представляваща
сторени разноски.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищеца следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 697.00лв., представляваща сторени в производството
разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
3632.52.00лв., съобразно уважената част от исковата. Разноски от бюджета на
съда не са правени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д. – прокурист иР.Г.– изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 411А, адв. Р.М., сумата 90000.00 /деветдесет хиляди/лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 813.00 /осемстотин и тринадесет/лв., представяваща
обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи, претърпени в резултат на
ПТП настъпило на 02,03,2016г., около 19.00ч., по третокласен път III-8608, в участъка между с.Пловдивци и с.Елховец, общ.Рудозем, причинено виновно
от Р.Л.Б., гражданин на Великобритания, при управление на л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № *****, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата с превишена скорост в условия на мокра пътна настилка,
като приближил и навлязъл в остър десен завой, загубил управление върху
автомобила, той се поднесъл странично, задната му част се изнесла наляво,
започнал завъртане в посока на часовниковата стрелка и навлязъл в насрещната
лента за движение, където реализирал удар с насрещно движещият се л.а. марка
„Ауди“, модел „А4“, с рег. № *****, управляван от Венцислав Илиев, в резултат
на което ищецът Д.С.Д., ЕГН **********, пътувал като пътник на задна, лява
седалка в л.а. марка „Рено Канго“, с рег. № *****,
получил тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З.Е.” АД, със
застрахователна полица № BG07515002726055, валидна
до 26.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени
вреди считано от датата на ПТП - 02,03,2016г., а върху главницата за имущесвени вреди от датата на завеждане на иска –
10.05.2017г., до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
за неимуществени вреди за сумата
90000.00 /деветдесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените
90000,00 /деветдесет хиляди/лв. до
определеният размер от 180 000,00 /сто и осемдесет хиляди/лв., поради установено съпричиняване,
а за сумата 20000.00 /двадесет
хиляди/лв. до пълният предявен размер от 200000.00 /двеста хиляди/лв., като
неоснователен, а искът за имуществени
вреди за сумата 813.00 /осемстотин и
тринадесет/лв. представляваща горница над присъдените 813,00 /осемстотин и
тринадесет/лв. до определеният размер от
1626.16 /хиляда шестотин двадесет и шест,
0.16/лв., поради установено съпричиняване, а за
сумата 1640.00 /хиляда шестотин и четирдесет/лв.
до пълният предявен размер от 3266.16 /три хиляди двеста шестдесет и шест,
0.16/лв., като неоснователен, на основание, чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д. – прокурист иР.Г.– изп.директор ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Р.М. - САК, в качеството на представител на ищеца Д.С.Д., ЕГН **********, сумата 3000.00 /три хиляди/лв., представляваща
възнаграждение за защита от един адвокат с включен ДДС, съобразно уважената
част от исковете, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д. – прокурист иР.Г.– изп.директор ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 411А, адв. Р.М., сумата 714.00 /седемстотин и
четиринадесет/лв., представляваща сторени в производството разноски,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 411А, адв. Р.М., ДА
ЗАПЛАТИ на „З.Е.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д. – прокурист иР.Г.– изп.директор, сумата 697.00 /шестотин
деветдесет и седем/лв., представляваща сторени в производството разноски,
включително възнаграждение за защита от юрисконсулт, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „З.Е.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Д. – прокурист иР.Г.– изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 3632.52 /три хиляди шестотин тридесет и два, 0.52/лв., представляваща
държавна такса, съобразно уваженият размер на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: