№ 2556
гр. Варна, 30.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100102336 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по молба вх. № 12095/17.05.2023 г.
от „Ала-БГ“ ООД, чрез адв. Р. И., в която е обективирано искане за допълване в частта за
разноските на Определение № 1360/05.04.2023 г. по настоящото дело, посредством
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на молителя в размер на 1200
лева, във връзка с прекратяване на производството по отношение на предявените от М. Н.
инцидентни установителни искове.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни М. Н. И., чрез адв. Ц. М. и А. И.
Н., чрез адв. К. П., изразяват становища за неоснователност на молбата. В условията на
евентуалност А. И. Н., чрез адв. К. П., прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството по гр. дело № 2336/2021 г. по описа на ВОС е образувано по иск от
„АЛА- БГ" ООД, ЕИК103834723, гр. Варна, п.к. 8000, район Приморски, к.к. "ЧАЙКА-3" №
571, действащо чрез процесуален представител по пълномощие адв. Р. И. от АК София и
съдебен адрес за призоваване гр. София, ул. „Тарас Шевченко" № 20, ап. 50 против П. А. Д.,
А. И. Н. и С. Й. И. с правно основание чл. 124, ап. 1 от ГПК и цена на иска 57 650.70 лева.
В хода на производството ответницата М. Н. И., чрез адв. Ц. М., е предявила два
инцидентни установителни иска: за прогласяване за нищожни на Нотариален акт № 136,
том.III, дело № 492/2003 год. на Нотариус Павлина Симеонова Прогласяване и на
Нотариален акт № 183, том.III, дело № 493/2003 год. на Нотариус Павлина Симеонова, на
основание чл. 26 от ЗЗД, вр. чл. 576, вр. чл. 582 от ГПК.
1
С определение №1360/05.04.2023 г., съдът е прекратил като недопустимо
производството по предявените от М. Н. И., чрез адв. Ц. М., против „АЛА БГ“ ООД,
инцидентни установителни иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Когато
извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени
по правилата на чл. 78 от ГПК.
С оглед постановеното прекратително определение, са налице основанията на чл. 78,
ал. 4 от ГПК за присъждане на разноски в полза на „АЛА БГ“ ООД предвид прекратеното
производство по предявените от М. Н. И. инцидентни установителни искове.
В настоящия случай, производството по предявените инцидентни установителни
искове не е приключило с постановяването на решение, а е прекратено като недопустимо. За
подобна хипотеза разпоредбите на чл. 81 и на чл. 78, ал. 4 от ГПК не установяват срок за
предявяване на искането за присъждане на разноски. Единствената възможност на ответника
по установителните искове при това развитие на съдопроизводството е да реализира правото
си да претендира разноски и представи списък е с подаването на молбата по чл. 248 от ГПК.
По тези съображения, съдът приема, че искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. е направено своевременно от „Ала-БГ“
ООД, чрез адв. Р. И. с подаването на молбата по чл. 248 от ГПК. Към молбата е приложен
договор за правна помощ от 20.03.2023 г.
Извършването на разноските в претендирания размер е доказано посредством
разписката, инкорпорирана в договора за правна помощ, който съдържа всички изискуеми
реквизити – размер на сумата, валутата, в която е изплатена, основание за плащането й, дата
на плащането, удостоверени с подписа на получилия сумата адвокат. По тези съображения,
съдът счита за неоснователно възражението за за недължимост на разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от насрещната страна, поради липса на доказателства за
реалното им извършване.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното от „Ала-БГ“ ООД, чрез адв. Р. И., адвокатско
възнаграждение за защита по предявените инцидентни установителни искове, доколкото
същото е в размер, под установения минимум с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и
определението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в
полза на ответника в размер на 1200 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА М. Н. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „**** да заплати на
„Ала – БГ“ ООД, ЕИК:*********, със седалице и адрес на управление: гр. Варна, ж. к. “***,
сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща направени разноски в
производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд, в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3