Решение по дело №909/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Р. Г. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], вх. 1, ет. 5, ап. 13, против решение № 233 от 28. 30.2025 г. по АНД № 4605/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В нея се сочи, че в наказателното постановление не е ясно посочено мястото на извършеното административно нарушение, а снимковият материал не дава възможност за определяне на регистрационния номер. Наред с това се сочи, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, предварително позиционирано и трайно поставено на пътя, съгласно чл. 165. ал. 2. т. 6 и т. 7 от ЗДвП, което функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Отбелязано е, че използваното за заснемане на нарушението автоматизирано техническо средство представлява мобилна система за видеоконтрол. Предвид липсата на доказателства същата да е била предварително позиционирана и трайно поставена на пътя съгласно чл.165. ал. 2. т. 6 и т. 7 от ЗАвП, е формиран извод, че следва да се приеме, че с този вид техническо средство не може да бъде установено и заснето нарушение на правилата за движение по пътищата. Оспорват се изводите на съда за наличие на [жк], като се сочи, че не е доказано влизането в сила на издадения по-рано ЕФ серия К № 7217181. На следващо място се сочи, че съдът не е обсъдил в мотивите на решението дали става ясно къде се е намирала табелата, обозначаваща начало и край на населеното място, за да се извърши преценка дали скоростта на автомобила е засечена именно в такова място. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по касационната жалба- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-003690 от 19.01.2024 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено на касатора Р. Г. Д. административно наказание- глоба в размер на 1700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Прието е от съда, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, като същите съдържат изискуемите реквизити. Прието е също, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място е посочено в мотивите на съдебния акт, че деянието е извършено в условията на повторност- в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш серия К № 7217181, влязъл в сила на 11.04.2023 г., с който жалбоподателят е наказан за извършено нарушение по чл. 21 от ЗДвП.

Според настоящия касационен състав жалбата е неоснователна.

Нарушението е установено с одобрено техническо средство ATCC TFR1-M 644/14, поставено в служебен автомобил с рег. № А 78 63 КК. На 24.04.2023 г. в 22.12 часа в [населено място], на [улица]е заснет лек автомобил [Марка], модел „Ибиза“ с рег. № А 66 07 НВ, движещ се в посока от кръстовището с [улица]към надлез „Владимир Павлов“ със скорост на движение 118 км/ч, при ограничение от 50 км/ч за населеното място. На 21.08.2023 г. е представена пред контролния орган декларация по чл. 188 от ЗДвП от касатора Р. Г. Д., съдържаща изявление, че на 24.04.2023 г. в 22.12 часа лично е управлявал собствения си автомобил [Марка] с рег. № А 66 07 НВ. При тези данни е съставен срещу посоченото лице акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.

С нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е предвидено административно наказание за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч. В конкретния случай от доказателствата по делото е установено превишаване на скоростта с 68 км/ч- при ограничение от 50 км/ч касаторът Р. Д. е управлявал автомобила със скорост 118 км/ч (след отчитане на толеранс 3% от установената скорост 121 км.ч.). Тези обстоятелства и авторството на деянието са установени по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, в т.ч. снимка от одобреното и преминало изискуемата проверка техническо средство, и декларация, с която изрично е заявено от същия, че на посочените в наказателното постановление дата и място лично е управлявал заснетият автомобил. При тези данни следва да се приеме, че деянието е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В касационната жалба се сочи, че нарушенията, които се установяват с технически средства, следва да са с такова естество, че да не е нужно присъствието на контролен орган. Възражението е неоснователно. С предходната редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП действително бе въведено изискване за установяване и заснемане на нарушението със стационарно техническо средство, функциониращо в отсъствие на контролен орган. В приложимата редакция на нормата обаче (ДВ, бр. 54 от 2017 г.) такова изискване не е предвидено.

Съдът намира за неоснователни и доводите на касатора за допуснато в производството по издаване на наказателното постановление съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на касатора, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено (в т.ч. мястото на извършването му), са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, с което правото на защита на същия е осигурено. При описание мястото на нарушението е посочен от наказващия орган административният адрес и с оглед на това няма съмнение същото се намира на територията на [населено място], поради което е ненужно съдът да изследва местоположението на табелите за начало и край на града. Доколкото се касае за населено място, приложима е нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с която е въведена забрана за превишаване на 50 км/ч за пътни превозни средства от категорията на управляваното от касатора.

Налице е и квалифициращият признак „повторност“. Видно от приложената разписка (на л. 8 от делото на БРС), ел. фиш серия К № 7217181 е връчен лично на касатора на 26.03.2023 г. и е влязъл в сила на 11.04.2023 г. Процесното нарушение е извършено на 24.04.2023 г., т.е. в едногодишния срок по §6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 233 от 28. 30.2025 г. по АНД № 4605/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.