РЕШЕНИЕ
Номер 749/08.11. Година 2019 Град Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд Втори наказателен състав На двадесет и трети октомври Година 2019 В публичното заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар Биляна
Миткова
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01513 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 1177141 на Главна дирекция „Национална полиция” (ГД „НП”), гр.София, с който на С.И.К., ЕГН ********** като законен представител на „*******” ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 13.08.2015 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил „Хюндай Генезис” с рег. № *******по Автомагистрала Люлин.
Жалбоподателят С.И.К. по изложени в жалбата доводи, моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че към момента на връчване на ЕФ не е законен представител на юридическото лице, което е ползвател на процесния автомобил, поради което и няма възможност да посочи лицето, което е управлявало същия на визираната във фиша дата. Лично или чрез свой процесуален представител не участва в съдебното заседание, за което е редовно призована.
Въззиваемата страна ГД „НП”, гр. София – редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 13.08.2015 г. по АМ Люлин, в посока от гр. София към гр. Перник, пътувал лек автомобил„Хюндай Генезис” с рег. № *******. В 17:26 часа, в района на тунел Голямо Бучино, намиращ се на територията на общ. Перник, колата преминала през обсега на монтираното автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства. Същото фиксирало стойност на движение 111 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни
превозни средства е установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на
движение е отчетена, е собственост на „*******” ЕООД, а като ползвател на същия
било вписано юридическото лице „*******” ЕООД, ЕИК *******, чийто законен
представител към този момент е била именно жалбоподателката.
За констатираното нарушение против нея е издаден от ГД „НП”, гр.София ЕФ серия К,
№ 1177141, с който за нарушаване на чл.
21, ал.2 от ЗДвП на С.К. е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4
от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 150 лв (сто и
петдесет лева).
ЕФ бил връчен на
санкционираното лице на 26.06.2019 г.
От правна страна:
При извършване на служебната проверка за законосъобразност, съдът намери, че административнонаказателното преследване на санкционираното лице е погасено поради изтичане на абсолютния давностен срок за реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя, което е основание за отмяна на обжалвания ЕФ, като съображенията са следните:
В чл.11 от ЗАНН е предвидено субсидиарно прилагане на общата част на Наказателния кодекс (НК) относно обстоятелства, изключващи отговорността, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС, в което е посочено, че нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, т.е. към разпоредбите на чл.80, ал.1, т.5 от НК (ред. ДВ, бр.26/2010 г.), касаеща обикновената давност от три години и към тази на чл. 81, ал.3, вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, касаеща абсолютната давност от четири години и шест месеца.
В конкретния случай, деянието е извършено на 13.08.2015 г., поради което и абсолютната погасителна давност от четири години и половина ще изтече на 13.02.2020 г., т.е. към датата на постановяване на съдебното решение не е налице хипотезата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство на това основание.
Налице са обаче предпоставките посочени в чл. 80, ал.1, т.5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, касаещи обикновената давност от три години. Съображенията са следните:
От приложеното към административнонаказателната преписка извлечение от интернет-портала на Министерството на вътрешните работи се установява, че процесния ЕФ е съставен на 23.03.2016 г., т.е. към този момент не е бил изтекъл изискуемия се по чл. 80, ал.1, т.5 от НК тригодишен срок от датата на нарушението – 13.08.2015 г., касаещ обикновената погасителна давност. Съгласно чл. 81, ал.2 от НК с това действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице давността е била прекъсната, след което е започнал да тече нов тригодишен давностен срок, който е бил прекъснат с предприетите на 04.04.2016 г. действия за връчване на фиша на санкционираното лице (с оглед представения от въззиваемата страна опис № 56, рег. № 328600-13184 на ГД „НП”), от който момент е започнал да тече нов тригодишен период, който е изтекъл на 04.04.2019 г. без да са били предприети други действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, т.е. връчването на ЕФ на санкционираното лице на 26.06.2019 г. е осъществено след изтеклия на 04.04.2019 г. тригодишен срок, предвиден в чл.11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че макар и към момента на постановяване на настоящето решение да не са минали повече от четири години и шест месеца от датата на извършване на нарушението, то административнонаказателното преследване е било погасено по давност с изтичането на обикновената давност за това, което е основание за отмяна на процесния ЕФ.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че е основателно и направеното възражение от санкционираното лице, че е нарушена процедурата по връчването на ЕФ, предвидена в чл. 189, ал.5 от ЗДВП, тъй като издаденият ЕФ не е връчен на законния представител на юридическото лице, което е вписано като ползвател на лекия автомобил, което от своя страна е довело до незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателката. Това е така, тъй като от направената справка, след осъществен достъп до Търговския регистър, се установи, че юридическото лице „*******” ЕООД, ЕИК ******* от 13.04.2017 г. се представлява от друго лице – Е.Р.И.на който е следвало да бъде връчен ЕФ и който като законен представител на юридическото лице е разполагал с правото по чл. 189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му да предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Допуснатото нарушение на процедурата по връчване на фиша от своя страна е довело до незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателката, която към този момент не е законен представила на юридическото лице, което е ползвало автомобила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 1177141 на Главна дирекция „Национална полиция”, гр.София, с който на С.И.К., ЕГН ********** като законен представител на „*******” ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв (сто и петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 13.08.2015 г. в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил „Хюндай Генезис” с рег. № *******по Автомагистрала Люлин.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ