Определение по дело №2503/2019 на Районен съд - Пловдив

Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 711

 

гр.Пловдив, 22.04.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,  Втори наказателен състав в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април,   две  хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                                                

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

след като се запозна с докладваното от съдията  ЧНД № 2503 по описа за 2019 година на ПРС  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

 

            С постановление от 28.01.2019г. на прокурор Марина Илиева при Районна прокуратура гр.Пловдив е прекратено наказателното производството по досъдебно производство № 598/2018г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив образувано срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

           В хода на проведеното досъдебно производство няма привлечено като обвиняем лице.

           Недоволна от постановлението е останала Е.Г.Б. ***, ЕГН ********** която е  депозирала жалба до Районен съд гр.Пловдив  в която се съдържат съображения по същество относно необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на РП Пловдив от 28.01.2019г. с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 598/2018г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив.

           С писмо от 18.04.2019г.  жалбата на Е.Г.Б. и досъдебното производство са изпратени на РС Пловдив за произнасяне по реда на чл.243, ал.5 и следващи от НПК.

           След като се запозна с всички материали приложени по досъдебното производство  № 598/2018г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив и обсъди доводите на жалбоподателите  съдът намира за установено следното:

           Разпоредбата на чл.243, ал.7 (предишна ал.6, изм. – ДВ, бр.63 от 2017г.) от НПК съдържа предпоставките за  допустимостта на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съгласно цитираната норма определението на първоинстанционния съд по ал.6 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия, от неговия защитник, от пострадалия или от неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му. За да бъде допустима жалбата е необходимо същата да бъде подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК. Право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемия, неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Този ред за обжалване законодателят е предвидил при наличие на образувано наказателно производство.

           Съдът, във връзка с изложеното, намира подадената жалба от Е.Г.Б. като ДОПУСТИМА.

           Разгледана по съществото съдът счита жалбата като НЕОСНОВАТЕЛНА и че обжалваното постановление на РП Пловдив следва да бъде потвърдено поради следното:

           Предмет на контрол е постановление на РП Пловдив с което наказателното производство по ДП № 598/2018г. по описа на 01 РУ  при ОДМВР Пловдив за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК е прекратено.

           Целта на съдебния контрол по реда на чл.243, ал.5 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и обосноваността на постановлението на прокурора с което се поставя край на наказателното производство, в случая да отделно деяние, като при извършване на тази проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото. За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Също така следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на решаващия орган / на прокурора / и даване на задължителни разпореждания относно приложението на закона, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

           Видно от материалите по досъдебното производство № 598/2018г. по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив,  същото е образувано с постановление на прокурор при РП Пловдив от 26.07.2018г. за това, че на 24.05.2018г. в с.Храбрино, обл.Пловдив самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно, оспорвано от другиго чуждо действително  право  – престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

           По делото няма привлечено като обвиняем лице.

           Съгласно разпоредбата на чл.127, т.3 от Конституцията на Република България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението. Съдът приема, че такива в настоящия случай не са налице и правилно РП Пловдив е прекратила  наказателното производство по цитираното досъдебно производство.

         Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, поради което и в настоящето определение не следва да бъде отново повтаряна, тъй като тя се извежда от събраните в хода на разследването доказателства, като въз основа на приетите за установени факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които да сочат на извършено от В.Г.Б.престъпление съставомерно по смисъла на чл.323, ал.1 от НК. Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът намира като законосъобразни изводите, че не е осъществен фактическия състав на деянието по чл.323, ал.1 НК.

            В тази насока следва да се посочи следните особености на самоуправството съгласно разпоредбата на чл.323, ал.1 от НК:

            Самоуправството по чл.323, ал.1 от НК  се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с деянието право може да бъде  действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано  от дееца.   За да е налице самоуправство е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. От друга страна самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани.  Затова субект на престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. Съдебната практика е имала многократно повод да подчертае, че изпълнителното деяние на чл.323, ал.1 от НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия. В подкрепа на посоченото са Р-248-11-ІІ НО, Р-460-08-І НО на ВКС.      

          Законът изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между свидетелката Б. и свидетел Б. В подкрепа на посоченото е Р- 553-02-НО на ВКС, БВКС бр.11/2003г.

          Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по чл.323, ал.1 от НК. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Преди да извърши самоуправното действие, деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в него се оспорва от насрещната страна.

          В настоящия случай към 24.05.2018г. такъв спор не е бил възникнал и не е съществувал. Действително,  имот  находящ се в с.Храбрино, община Родопи, обл.Пловдив и представляващ УПИ IV от кв.11 по плана на с.Храбрино, първа вилна зона, община Родопи, обл.Пловдивд с площ от 636 кв.м., ведно с построена в имота двуетажна вилна сглада със застроена площ от 57 кв.м е съсобствен на свидетелката Е.Б.  притежаваща 1/6 идеална част от него и на свидетел В. Б. притежаващ 5/6 идеални части от него.  По отношение на имота към датата 24.05.2018г. не е имало повдигнат правен спор относно неговото ползване и владеене.

          Ето защо съдът счита като правилно постановлението на РП Плоддив, тъй като действията на свидетел В.Б. не са предшествувани от висящ спор между него и сестра му Е.Б.. Отсъствието на спор преди и по време на извършването на действията от свидетел Б. води до несъставомерността им по чл.323, ал.1 от НК. Липсата на самоуправство следва от липсата на оспорвано право при извършването на горепосочените действия като задължителен елемент от състава на престъплението по  чл.323, ал.1 от НК. Отсъствието на този елемент води до безпредметност на излагане на доводи досежно другия елемент на състава а именно да е „немаловажен случай”.

           По тези съображения, съдът счита че постановлението на РП Пловдив от 28.01.2019г.  за законосъобразно, обосновано и правилно и че следва да се потвърди.   

         Ето защо при така установеното от делото  и на основание чл.243,  ал.6, т.1 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА   постановление от 28.01.2019г. на Районна прокуратура град Пловдив,  с което на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 598/2018г. по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив,  прокурорска преписка № 5580/2018г. образувано извършено на 24.05.2018г. в с.Храбрино, община Родопи, обл.Пловдив престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд  Пловдив в 7-мо дневен срок от съобщаването му на Районна прокуратура Пловдив и на жалбоподателката.

 

                       

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.