№ 746
гр. Плевен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430105937 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от М. Г. Д., ЕГН
**********3, с адре: ***, чрез адв. Т.М. против „***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***, със седалице и адрес на управление ***,
представлявано от ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК.
Ищецът твърди, че на 27.06.2023 г. е сключен Договор за паричен заем №
4835141, предоставен кредит в размер на 2000 лева, при 24 броя вноски, лихвен
процент по заема в размер на 35%, а ГПР на заема в размер на 40,83%. Съгласно
чл.4 от Договора за паричен заем №4835141 страните се уговорили договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант. На 27.06.2023 г. е подписан и Договор за
предоставяне на гаранция №4835141, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК *** в качеството му на гарант се е задължил да издаде
гаранция за плащане в полза на ответното дружество. Твърди се, че съгласно чл.3,
ал.1 от договора за предоставяне на гаранция, потребителят дължи възнаграждение
на гаранта в размер на 1774,32 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в
размер на 73,93 лв. Съгласно чл.3, ал.2 от Договора за предоставяне на гаранция
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за
паричен заем, а съгласно ал.3 на чл.3 от същия договор ответното „Изи Асет
Мениджмънт” АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора.
Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора за заем на осн. чл.22 от ЗПК,
вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради това, че ГПР не отразява действителния такъв.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като
услуга в полза на заемодателя, която е и задължително условие за отпускане на
заема и съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да бъде включено в ГПР. Твърди се, че
представянето в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
1
информация и е заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че посочване на
стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл.19,
ал.4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК.
Въвежда се довод за недействителност на договора за предоставяне на гаранция,
като акцесорен на договора за заем. Съгласно чл. 23 от ЗПК се дължал само чистата
стойност на кредита, но не и лихви или други разходи. В заключение иска от съда
да уважи предявените искове и претендира съдебно деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е подал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че договорът за
паричен заем № 4835141 е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 10 и ал. 2 и в частност с изискванията на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че вдоговора е посочен годишният процент на
разходите (40.83 %) и общата сума, дължима от потребителя (2353,68 лв.). Въвежда
се довод, че ГПР и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към
момента на сключване на договора, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като размерът
на ГПР е изчислен, към момента на сключване на договора за паричен заем,
съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство не е включен при изчисляване на ГПР,
тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, съгласно § 1, т. 1
ДР ЗПК. Твърди се, че ищецът е можел да избира между три вида обезпечения, за
което е бил уведомен предварително, както за изискуемите обезпечения, така и за
представянето на избраното от него обезпечение най-късно в тридневен срок след
подписване на договора, като ищецът, по собствена инициатива, е избрал да
представи като обезпечение поръчителство от дружество гарант и е сключил
договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с дружеството-поръчител.
Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД, е уредил техните отношения по повод
задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца.
Навежда се довод, че сключеният договор между „Файненшъл България“ ЕООД и
ищеца е договор за предоставяне на услуга по поръчителстване по договор за
кредит, сключен между заемател и кредитор, а акцесорен е договорът между
„Файненшъл България“ ЕООД и ответното дружество. Твърди се, че нищожността
на договора за заем не влече недействителност на договора за поръчителство,
съгласно ЗПК, потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, е подал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че договорът за
предоставяне на гаранция е действителен, тъй като е сключен между кице, вписано
в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ. Твърди се, че по
силата на договора за предоставяне на гаранция, „Файненшъл България“ ЕООД се
е задължил да издаде гаранция в полза на ответното дружество, с цел гарантиране
изпълнението на договора за заем, а ищецът се е задължил да заплати уговореното
възнаграждение. Въвежда се довод за действителност на договора за предоставяне
на гаранция по договор за кредит, сключен между заемател и кредитор. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
2
В с. з. ищецът не се явява, за него се явява неговият пълномощник, поддържа
молбата. Претендират се разноски.
В с. з. ответниците не се явяват, но с депозираните от тях писмени становище
формулират доводи за основателност, респ. неоснователност на предявените
искове. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа страна:
Видно от представения договор за кредит №4835141/27.06.2023 г. е, че е
сключен между М. Г. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с предмет предоставяне на
паричен заем в размер на 2000 лв., при лихвен процент от 35,00%, ГПР 40,83 %.
Задължението на заемателя е да върне предоставения паричен заем на 24 вноски,
размер на двуседмична вноска по 98,07 лв. Датите на плащане на всяка от
погасителни вноски са последователни – 14.07.2023 г., 28.07.2023 г., 11.08.2023 г.,
25.08.2023 г., 08.09.2023г., 22.09.2023г., 06.10.2023г., 20.10.2023г., 03.11.2023г.,
17.11.2023г., 01.12.2023г., 15.12.2023г., 29.12.2023г., 12.01.2024г., 26.01.2024г.,
09.02.2024г., 23.02.2024г., 08.03.2024г., 22.03.2024г., 05.04.2024г., 19.04.2024г.,
03.05.2024г., 17.05.2024г., и 31.05.2024г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в срок
до три дни от сключването му, заемателят следва да предостави на кредитора едно
от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в размер на дължимата главница и
лихва, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички
задължения или 2) две физически лица- поръчители, всеки от които да отговаря на
следните, кумулативно поставени изисквания: да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер над 1000 лева; да работят на безсрочен трудов
договор; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с кредитополучателя; да нямат неплатени осигуровки за
последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови
институции или ако имат- кредитната история в ЦКР към БНБ една година назад да
е със статус не по- лош от „редовен“.
Видно от представения договор за поръчителство №4835141 от 27.06.2023 г.
е,че е сключен между М. Г. Д. и Файненшъл Бългрария“ ЕООД, по силата на който
поръчителят „Файненшъл Бългрария“ ЕООД е поел задължението да отговаря
солидарно пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД за всички задължение поети от
потребителя по потребителския договор. Потребителят е поел задължението да
заплати възнаграждение за поръчителство съгласно чл.3 от договора, разсрочено
на вноски, съвпадащи с тези по договора за кредит. Съгласно ал.3 кредиторът е
овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждението по договора за поръчителство.
Видно от погасителния план на договора за кредит е че наред с главницата и
лихвата е определен и размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция.
От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че на 27.06.2023г. е
сключен договор за заем №4835141 между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. Г. Д.,
при ГЛП 35 %, ГПР 40, 83%, предоставена заемна сума в размер на 2000 лв., като с
част от сумата е погасен предходен договор между страните с номер 4685289 за
сумата от 823,70 лв. От заключението се установява, че на 27.06.2023г. е сключен
договор за поръчителство № 4835141 между „Файненшъл Бългрария“ ЕООД и М.
Г. Д., със сума за гаранция в размер на 1774,32 лв., платима на 24 двуседмични
3
вноски по 73,93 лв. за периода от 14.07.2023г. до 31.05.2024г. ВЛ посочва, че при
включването на посочената в договора сума за гаранция 1774,32 лв., размерът на
ГПР е в размер на 169,61 %. Към дата на сключване на договора ОЛП е 1,42 %, а
законната лихва 11,42 %.
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните
писмени доказателства и заключение на ССЕ, на които съдът дава пълна вяра.
Документите се ползват с придадената им по закон-чл.178 и чл. 179 от ГПК
доказателствена стойност, а заключението е обективно, пълно, обосновано и
изготвено от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са допустими, обективно съединени отрицателни установителни
искове чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът и ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД са обвързани от договор за паричен заем, който съгласно чл. 9 от
ЗПК е потребителски и е сключен от разстояние. Между страните, а и по делото
безспорно се установяват параметрите на заемното правоотношение. Договорът е
сключен на 27.06.2023 г., а по делото единствено се установява, че към датата на
исковата молба - 16.10.2024 г. е постъпило плащане към кредитора.
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от
ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл Бългрария“ ЕООД в
обратния смисъл. Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради
което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила,
регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за
потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени,
тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и
крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата
е задължително условие за получаване на кредита. Следователно
възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде
посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както
и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство
и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Възнаграждението е
част от общия разход по кредита по смисъла на т.6 от Решение 13.032025 г. на СЕС
по дело C-337/23. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по
4
договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи. Това представлява
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посоченото се потвърждава и от
заключението по изготвената ССчЕ, съобразно което, ако се включат и разходите за
поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, ГПР би възлизал на стойност 169,61 %,
над допустимото съобразно чл. 19,ал.5 от ЗПК.
Предвид изложеното процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона -
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което предявеният иск срещу
ответника " Изи Асет Мениджмънт” АД се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
На следващо място, съдът намира, че ищецът и ответникът „Файненшъл
България“ ЕООД са обвързани от договор за поръчителство №4835141 от
27.06.2023 г. Настоящия съдебен състав намира за нищожен и този договор, тъй
като е лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит,
който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по
поръчителството. Т. е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор и
презумпцията на чл. 26,ал.2 от ЗЗД е оборена. Същият е нищожен и на
самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване.
Поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско
насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се
освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този
смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и
липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание. Предвид това,
предявеният иск за недействителност на договора за поръчителство е основателен
и следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски, а ответниците следва да понесат тази отговорност. Ответниците следва
да заплатят на ищцата сумата от 165,11 лв. за държавна такса, 350лв. за вещо лице,
400 лв. адв. възнаграждение, платено в брой при подписване на представения по
делото договор за правна помощ. Възраженията на ответниците по чл. 78, ал. 5 от
ГПК са неоснователни, тъй като не е представена безплатна правна помощ, а
платеното възнаграждение не превишава минимума на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем №4835141/27.06.2023 г. ,
сключен между М. Г. Д., ЕГН **********3, като заемател и “***, като заемодател,
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със
закона.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция
№4835141/27.06.2023г., сключен между М. Г. Д., ЕГН **********3, като
потребител и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ***, като гарант, на основание
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на основание.
5
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Галин Тодоров и *** да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********3, с адрес: с адре: ***,
на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 457,55 лв., представляваща разноски за
платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „Файненшъл Бългрария“ ЕООД, ЕИК ***, със седалице и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от ***, да заплати на М. Г. Д., ЕГН **********3, с адрес: с адре:
***, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата от 457,56 лв., представляваща разноски за
платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6