Р Е Ш Е Н И Е
№1573
гр. П., 07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно
заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 03658 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на К.К.М., при кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 809,19 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, от която сумата от 741,10 лева- главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г.в размер на 68,09 лева, както и законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата., за които суми по ч. гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, е издадена Заповед № 1627 от 28.03.2019 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.Претендират направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от общо 809,19 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 68,09 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Ангажира писмени доказателства към исковата молба, в това число нотариален акт за собственост на процесния имот, както и удостоверение за наследници.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът К.К.М. чрезд адв. Б.В., навежда доводи за нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, както и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира вземанията именно от ответника, съществува неяснота относно начина, по който е формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на негово име, доколкото нямало доказателства същият да е подавал такова заявление, като се отправят и доказателствени искания в посочения смисъл. Намира процесните вземания за недължими и като погасени по давност. Твърди, че не е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото дружество за размера на задълженията си и защо същите се претендират именно от него. Сочи се, че през исковия период в абонатната станция не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост, както и самото наличие на абонатна станция. С тези доводи отправя искане за оставяне без движение на исковата молба и даване на указания до ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности, евентуално за прекратяване на производството по делото поради липсата на процесуална легитимация на ответника да отговаря по исковете, съответно за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Оспорено и е назначаването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна еспертизи по делото. Оспорена е и редовността на воденото счетоводство от страна на ищцовото Дружество. Наведени са възражения и във връзка с представеното извлечение от сметки, като същото отново е оспорено като документ. Отделно от това е описано в края на отговора, че по посочения спор, и в частност за същите суми и същия период е било постановено друго Решение на ПРС, и то с друг ответник- В.К.К., под номер № ****/**** г- осми състав на ПРС, в което било признато, че собственик на имота описан в НА е В.К.К., а не настоящият ответник. Поискано е евентуално постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК, като са направени възражения за оспорване на възражението на ищеца за прекомерност за адв. Хонорар. Моли съда за задължи на основание чл. 183 ГПК да задължи ищеца на депозиринате към идковата молба писмени доказателства –извлечение от сметки и Общи условия. Прави възражение и относно вързажението за прихващане. На основание чл.193 ГПК, оспорва всички представени от ищцовото Дружество писмени доказателства. Моли съда да задължи ищеца да представи договори с ФДР и писмен документ- искане за откриване на партида от страна на ответника за процесния имот, като спорва последният да е собственик на имота. Претендира разноски от заповедвото производство /към са представени писмени доказателства за упълномощаването му/. Съдът се е произнесъл по дакозателствените искания в проекто-доклада си, обявен впоследствие за окончателен по делото.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу К.К.М.,
за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, е издадена Заповед № 1627 от 28.03.2019 г. за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на
ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване
съществуването на вземанията си.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника признава, че оспорва исковата молба по съобарженията в отговора, които поддържа. Не възразява за претенциите относно размера за главница и лихва. Предвид така заявеното становище между страните, съдът е отделил за безспорно и ненунждаещо се от доказване обстоятелството за тези факти, а именно, досежно размера на претенцията, както е посочен в исковата молба и че се касае за топлоснабден имот.
По делото, съдът е приел е представен от процесуалния представител на ищеца- Договор № 99 от 05.12.2011 г. сключен между „Топлофикация П.“ АД като възложител и „Нелбо“ ЕАД за извършване на дялово разпределение.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, брой 82 от 29.04.2008 година, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
По същество, страните молят за постановяване на решение, респ. за уважаване, отхвърляне на претенцията. В даден от съда срок за писмени бележки, процесуалният представител на ищеца, е представил такива по съществото на спора, в които застъпва становище, цитирайки решение и на ПРС, че ответникът не дължи сумите, като извлича аргументи от разпоредбата на чл. 57 ЗС, като сочи, че същият не притежава право на собственост върху имота, а собственик е трето лице за спора, на което имотът е бил прехвърлен от двама прехвърлители, респ и евентуална дължимост сочи, че би била по ½ ид.ч. Оспорва четливостта на представения по делото Нотариален акт към исковата молба. Моли за отхвърляне на заявената претенция.
По делото е представен нотариален акт от 16.10.1997 г., от който се установява, че К.К.М. и Л.Л.М.даряват на сина си В.К.К. процесния недвижим имот с адрес гр. П., ул. „П.М.“, бл**вх*ап**В нотариалния акт е записано, че К.К.М. и Л.Л.М.си запазват заедно и поотделно вещното право на ползване върху целия процесен имот до края на живота си, безвъзмездно /стр. 4 от делото/. Посочено е още, че ответникът приема дарението заедно със запазеното вещно право на ползване за родителите си върху имота до края на живота им, безвъзмездно. Съдът намира, за неоснователни възражения за нечетливост на представения нотариален акт, наведени от ответната страна. Същевременно по делото е представено и извлечение –акт за смърт на Л.Л.М., видно от който същата е починала на 24.01.2014 г. /стр. 6 от делото/, като претенцията по исковия период е за – 09.07.2017. до 15.10.2018 г., тоест след смъртта на лицето, поради което и възражения досежно дължимост на ½ от претендираните суми, наведено от ответната страна се явява неоснователно.
На следващо място следва да се посочи, че по делото е представена е молба за откриване на партида за жилищни нужди, в която е посочено, че се подава от името на ответника К.К.М. и се отнася за процесния недвижим имот. По делото не са изслушавани заключения по СИО и СТЕ, като фактите, които същите биха обследвали са били обявени за беспорни между страните.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност, като последните факти, са били отдлени като безспорни между страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва
да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че ответникът К.К.М.
притежава вещното право на ползване (по отношение на Л.М. вещното право на
ползване е погасено с нейната смърт), като синът му- В.К.К. притежава правото
на собственост върху имота, съгласно горецитирания нотариален акт. В настоящия случай, процесуалният представител на ответника в
писмените си бележки, цитира и възпроизвежда съдържанието /частично / на Решение
№ 510 / 03. 04. 2019г., постановено по гр. д. № *****/****г. по описа на
Пернишкия районен съд, на което се позовава, твърдейки, че е налице конкуренция на вещни права, т. е.
между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право и че общото правило е, че в тези случаи вещният
ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите
относно потребена топлинна енергия, тъй като по силата на диспозитивната
разпоредба на чл. 57 ЗС в негова тежест са разходите, свързани с ползването на
имота. От това общо правило сочи, че може да са налице изключения или отклоненеия
от тази диспозитивна разпоредба, ако страните се споразумеят друго, тъй като
съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. С това решение постановено относно същия имот, но с ответник
дарения син на настоящия ответник- В.К.К., действетелно ПРС е изложил такива
доводи, като е признал за установено, че В.К.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, сумите по цитираното
дело. При извършена служебна справка и след запознаване с мотивите и практиката
на ПОС, настоящият съдебен състав, констанира, че така цитираното Решение е
било отменено с Решение №339 от 27.09.2019 г., постановено по въззивно
гражданско дело № 431 по описа за 2019г., където в мотивната част на Решението
ПОС е посочил, че –„За да уважи иска
срещу ответника, Пернишкият районен съд е изходил от обстоятелството, че въз
основа на нотариален акт от 15. 10. 1997г. ответникът е носител на голата
собственост по отношение на процесния апартамент, а прехвърлителите са си
запазили безвъзмездно правото на ползване на същия, като впоследствие Л.М. е
починала и нейното ограничено вещно право на ползване се е погасило със смъртта
й на 24. 01. 2014г. Приел е, че
безвъзмездно ползване означава, че носителят на това право не дължи за
ползването си не само наем на собственика, но и никакви разноски, данъци, такси
и всички други разходи по чл. 57 от ЗС. В тази насока се е позовал на решение №
450 от 18. 06. 2009г. на ВКС по гр. д. № 508 / 2008г., III г. о. и на решение №
№ *** от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № ***** по описа за 2018г. на Пернишкия
окръжен съд.“, но впоследствие в мотивната част, съдът е посочил, че –„Видно от
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**том ** дело № ****/****., на
нотариус Н.З., на 15. 10. 1997г. К.К.М. и Л.Л.М.са дарили на сина си В.К.К.,
процесия топлоснабден апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Т.Л.“, ул. „1-ви
май“, бл**ап.82, за който се претендират процесните суми за незаплатена
топлинна енергия. Прехвърлителите са запазили вещното право на ползване
върху целия апартамент – заедно и поотделно. При това положение В. К. е носител
на голата собственост на апартамента, а К.К.М. и Л.Л.М./до нейната смърт/ са
носителите на вещното право на ползване на апартамент
и като такива отговарят за направените разходи за апартамента, включително и за
доставена топлинна енергия. Действително с решение № *** от 21. 05. 2018г.
по в. гр. д. № ***** по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд, в
постановяването на което са участвали и двама членове на настоящия съдебен
състав, е изразено противното становище. Това съдебно решение обаче е
инцидентно, не беше възприето от останалите съдебни състави на Пернишкия
окръжен съд и няма постановени други такива решения.
Настоящият съдебен състав, напълно споделя изложените от ПОС, изводи, като намира, че ответникът по настоящото дело К.К.М., се явява именно лицето, което следва да отговаря за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия, като се доказва безспорно по делото, че същият има качеството ползвател, като възраженията на процесуалния му представител в тази насока,съдът намира за напълно неоснователни. След смъртта през 2014 г. на другата дарителка- съпрута на ответника, то при заявена претенция след нейната смърт и при запазено право на ползване на имота, видно и от горецитираната съдебна практика, то именно ответникът следва да понесе заплащането на установената като размер, стойност топлинна енергия, доставена до имота за процесния период. Следва само в допълнение да се посочи, че ирелевантно е дали ползването е възмездно или безвъзмездно такова, при положение, че същото е безспорно доказано.
Горното налага извод, че между страните е налице облигационно правоотношение, свързано с продажбата на топлинна енергия. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и стойността на топлинната енергия. По делото е безспорно, че стойността на топлинната енергия е в размер на общо 809,19 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, от която сумата от 741,10 лева- главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с абонатен № **********, законната лихва за забава върху главницата, за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г.в размер на 68,09 лева, както и законна лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата., за които суми по ч. гр. дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, е издадена Заповед № 1627 от 28.03.2019 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Всичко дотук изложено налага извод, че предявените искови претенции са основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, като в настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер) т. е. направените разноски са в общ размер на 125 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника за исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д.№ ****/**** г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса. Съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 75 лева - направени разноски в заповедното производство или общо съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /стр. 49 от делото/, сумата от 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.К.М., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на
„Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата от общо 809, 19 лева, представляваща стойността на ползвана
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. „П.М.“, бл**вх*ап.
82, от които 741,10 лева- главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран недвижим имот, находящ
се в гр. ***, законната лихва за забава върху главницата, за периода от
09.07.2017 г. до 15.10.2018 г.в размер на 68,09 лева, както и законна лихва върху главницата,считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.03.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане и сумата., за които суми по ч. гр.
дело № ****/**** г. по описа на Районен съд – П., ГО, е издадена Заповед № 1627
от 28.03.2019 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА К.К.М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 125 лева
- разноски в исковото производство и 75
лева - направени разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. №2174 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 05280 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. Районен съдия: