РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235000600214 по описа за 2023 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда №3 от 23.01.2023г., постановена по НОХД № 193/2021г. по описа
на Окръжен съд – Кърджали подс. Х. Д. Х. е бил признат за виновен в това, че
на 26.09.2015 година, в гр.*, в обект „*, включващ *, *, * и *“, на територията
на бившия *- *, като управител на „*“ЕООД, гр.*, при изпълнение на
задължения на управляваното и представлявано от него дружество -
изпълнител по Договор от 07.08.2015 г. с възложителя „ *“ АД, гр.*, за
извършване на демонтиране и разрушаване на съществуващи сгради чрез
безвзривно разрушаване и натрошаване на стоманобетонови колони, трегери
и плочи, и при изпълнение на задължения по Споразумение с възложителя „*“
АД, гр. * за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд от 07.08.2015г., към същия Договор, като работодател, като изпълнявал
фактически и задълженията на технически ръководител по отношение на
работниците си на обекта, и като длъжностно лице по безопасност и здраве в
„*“ ЕООД, гр. *, в условията на независимо съпричиняване с И. Н. К., Б. Г. К.
и с В. Н. Х. - изпълнителен директор на „*“ АД, гр. *, поради незнание и
немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност - извършване на
строителни и монтажни работи по разрушаване на сгради, представляваща
източник на повишена опасност, която той нямал право да упражнява, в
нарушение на : чл. 14 ал. 1, чл. 16 ал. 1, т. 2, б. „ а“ , чл. 16 ал. 1, т.2а , чл. 16
1
ал. 1, т. 7, чл. 21 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 5
ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността
на извършване на оценка на риска, ; на чл. 16 т. 1, б. „ а“, чл. 16 т. 1, б. „в“
предл. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. „ а“ и б. „ б“, чл. 16 т. 1, б. „е“,
във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. „ а“ и б. „ б“, чл. 26, т. 1, чл. 26 т. 3 , чл. 26,
т. 8, б. „ а“ и чл. 26, т.9, б. „ а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи; на Специфичните изисквания
за осигуряване на безопасност и здраве при изпълнение на СМР, на чл. 2, ал.
1, т. 8 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи; на чл.163а, ал.1 и ал. 4 от 3акона за устройство на
територията, на чл. 3, чл.8 т.1 и чл. 8, т. 3 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за
функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в
предприятията за рганизиране изпълнението на дейностите, свързани със
защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове, в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на В. К. Ю. с ЕГН -
********** от с. *, община *, област *, поради което и на основание чл. 123
ал. 2 и чл.54 ал.1 от НК е бил осъден на две години и шест месеца лишаване
от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от
свобода на подс. Х. Д. Х. е било отложено за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подс. И. Н. К. е бил признат за виновен в това, че на 26.09.2015
година в гр. *, в обект „ *, включващ *, *, * и *“ на територията на бившия *
*, като ръководител обект в „*“ АД, гр.*, заемащ длъжността „ началник
строителен обект“ , в условията на независимо съпричиняване с Х. Д. Х., Б. Г.
К. и с В. Н. Х. - изпълнителен директор на „*“ АД, гр. *, при изпълнение на
задължения на възложителя „*“ АД, гр. * по договор от 07.08.2015 г. с
изпълнителя „ *“ ЕООД, гр. * за извършване на демонтиране и разрушаване
на съществуващи сгради чрез безвзривно разрушаване и натрошаване на
стоманобетонови колони, трегери и плочи за обекти, находящи се в гр. *,
бивша площадка на *, и при изпълнение на задължения по Споразумение от
07.08.2015 г. към същия договор за съвместно осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, поради немарливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност и извършване на строителни и монтажни
работи по разрушаване на сгради, представляваща източник на повишена
опасност, на етап извършване на строителни и монтажни работи по
разрушаване сградата на цех „*", в нарушение на чл. 16 ал. 1, т. 2 б“а“,на
чл.16 ал.1,т.2 а и чл.21 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд; на чл. 16 т. 1, б. „ а“, чл. 26 т. 3 и т.8 б“а“ , чл. 26 т. 9 б“а“ от Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на
Специфичните изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при
изпълнение на СМР по чл. 2, ал. 1, т. 8 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
2
извършване на строителни и монтажни работи и на чл. 163а, ал.1 и ал. 4 от
3акона за устройство на територията, в резултат на което причинил по
непредпазливост смъртта на В. К. Ю. с ЕГН - ********** от с. *, община *,
област *, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 и чл.54 ал.1 от НК е бил
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е бил признат
за невинен и оправдан в частта от обвинението за това да е нарушил раздел
II, т. 2 , т. 3 и т. 7, предл. 1 от длъжностната му характеристика, на раздел II, т.
8, предл. 2 от длъжностната му характеристика, и на раздел II, т. 6 и т. 11, във
вр.с т. 4 и раздел I, т. 11 от Споразумение от 07.08.2015 г.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подс. И.
Н. К. наказание лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подс. Б. Г. К. е бил признат за виновен в това, че на 26.09.2015
година в гр. *, в обект „*, включващ *, *, * и *“, на територията на бившия * -
*, като длъжностно лице по безопасност и здраве при работа, в условията на
независимо съпричиняване с Х. Д. Х., И.Н. К. и с В. Н. Х., при изпълнение на
задължения за извършване демонтиране и разрушаване на съществуващи
сгради чрез безвзривно разрушаване и натрошаване на стоманобетонови
колони, трегери и плочи за обекти, находящи се в гр. *, бивша площадка на *,
и при изпълнение на задължения по Споразумение от 07.08.2015 г. към същия
договор за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност: извършване на строителни и
монтажни работи по разрушаване на сгради, на етап извършване на
строителни и монтажни работи по разрушаване сградата на цех „*”, в
нарушение на чл. 8, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и
задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в
предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със
защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове и на чл. 8,
т. 3 от Наредба №3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните
лица и на специализираните служби в предприятията за организиране
изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните
рискове и превенция на тези рискове, в резултат на което причинил по
непредпазливост смъртта на В. К. Ю. с ЕГН - ********** от с. *, община *,
област *, поради което и на основание чл. 123 ал. 1 и чл.54 ал.1 от НК е бил
осъден на една година лишаване от свобода като е бил признат за невиновен и
оправдан по обвинението за това да е нарушил т. 2.1.3. и т. 2.1.6. от
длъжностната му характеристика, т. 2.1.7. от длъжностната му
характеристика, на Раздел II, т. 6 и т. 11, във вр.с т.4 и раздел I, т.11 от
Споразумение от 07.08.2015 г. и в нарушение на т.2.1.7. от длъжностната му
характеристика, връчена му на 26.08.2014 г.
На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода на подс. Б. Г. К. е било отложено за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата подсъдимите Х. Д. Х., И. Н. К. и Б. Г. К. на основание чл.53 от
3
ЗЗ са били осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци З. К. Ю. и
А. К. Ю. сумите от по 20 000 /двадесет хиляди/ лева, за всеки от тях или общо
40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляващи причинени неимуществени
вреди в резултат от престъплението, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.09.2015г. до окончателното й изплащане, както и да
заплатят солидарно държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове от 1600 лв., предявените искове до пълния им размер от по 50 000лв.
са били отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото
разноски от държавата и от гражданските ищци, като съдът се е разпоредил и
с приложените по делото веществени доказателства.
Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура – Кърджали
с оплакване за явна несправедливост на наложеното на подс.Х. Х. наказание,
поради което се иска да се измени като се увеличи размера му на три години
и шест месеца лишаване от свобода и се постанови ефективното му
изтърпяване при първоначален общ режим. Изразява се и несъгласие с
присъдата в оправдателната й част за подсъдимите И. К. и Б. К., поради което
се иска да се отмени като постановена в нарушение на материалния закон и
тези подсъдими бъдат признати за виновни и осъдени и в тази част от
повдигнато им обвинение.
Присъдата е била обжалвана от адв.Л. Г. като защитник на подс. Х. Д. Х. с
твърдения, че е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, постановена
в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се иска
да бъде отменена и подс. Х. да се оправдае по повдигнатото му обвинение.
Алтернативното искане е за намаляване размера на наказанието. Също така се
иска отхвърляне на предявения срещу него граждански иск като
неоснователен и недоказан или да се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Постъпило е допълнително изложение към въззивната жалба от новия
защитник на подс.Х. адв.Д. И., в която са развити и доводи за постановяване
на присъдата при допуснати съществени процесуални нарушения поради
липса на мотивни съображения към нея.
Жалба срещу присъдата е постъпила и от адв.К. К. като защитник на подс. Б.
Г. К., в която се сочи, че присъдата е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните по делото
доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което моли да се отмени и подс.К. бъде оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.123 ал.1 НК. Алтернативното искане е за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново първоинстанционно
разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на подс. К., както и за намаляване размера на
наказанието, което счита за явно несправедливо.
Присъдата е обжалвана и от подс.И. Н. К. чрез защитника му адв. С. К. като в
жалбата й са изложени подробни съображения за постановяване на присъдата
4
при допуснати съществени процесуални нарушения като се твърди, че подс.
К. е осъден по непредявено обвинение и в разрез с разпоредбата чл.123 ал.1
от НК, както и за нарушения при конституирането на гражданските ищци З.
Ю. и А. Ю., поради което се иска да се отмени в осъдителната й част и
подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, като се
отхвърли и гражданският иск. Алтернативното искане е за намаляване
размера на наказанието, което счита за несправедливо.
Според представителя на Апелативна прокуратура са основателни
оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при
конституирането на гражданските ищци в разпоредителното заседание, а като
цяло поддържа предявения протест.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Протестът и жалбите са подадени в срок от надлежни страни в процеса и са
процесуално допустими, но не следва да се разглеждат по същество, тъй като
при разглеждане на делото и при постановяване на присъдата са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл.348 ал.3 т.1 и т.2 предл.първо НПК, които са основание за отмяната й и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
На първо място е допуснато процесуално нарушение, свързано с
неизменността на съдебния състав при конституирането на частния
обвинител Е. А. Ю. и на гражданските ищци З. К. Ю. и А. К. Ю. и по точно,
че на са били конституирани в новото разпоредително заседание съгласно
разпоредбата на чл.248 ал.2 НПК. Става въпрос за следното: На 14.12.2021г. е
било проведено разпоредително заседание по делото в състав от съдия и
двама съдебни заседатели Ц. П. и Ц. Б., в което са били конституирани
страни в производството- частния обвинител Е. А. Ю. и гражданските ищци
З. К. Ю. и А. К. Ю., съответно са били приети за съвместно разглеждани
гражданските им искове, предявени солидарно против тримата подсъдими за
обезщетение на неимуществени вреди от престъплението на основание чл.45
от ЗЗД, като са били обсъдени и въпросите по чл.248 ал.1 НПК. Поради
невъзможност на съдебния заседател Ц. П. да продължи участието си при
разглеждането на делото, съдията –докладчик с разпореждане №15 от
24.01.2022г. по делото е насрочил ново разпоредително заседание, като в
същото разпореждане съвсем правилно е отразил, че се налага провеждане на
ново разпоредително заседание по делото “ за да не бъде нарушен принципа
за неизменност на състава на съда“. Впоследствие е проведено второ
разпоредително заседание по делото, видно от протокол № 125/30.05.2022г. в
състав с председател същият съдия и различни съдебни заседатели – В. А. и Р.
Е., в което участие чрез повереника им адв.П. К., но без да бъдат наново
конституирани като страни и без да бъдат отново приети за съвместно
разглеждане гражданските им искове, са взели частният обвинител Е. А. Ю. и
гражданските ищци З. К. Ю. и А. К. Ю.. Тези страни, конституирани от друг
5
съдебен състав по делото, са участвали както при обсъждане на въпросите по
чл.248 ал.1 НПК, така и по време на съдебното следствие при събирането и
проверката на доказателствата и съдебните прения, а частният обвинител е
поддържал обвинението против подсъдимите наред с прокурора.
По силата на чл.258 ал.1 от НПК делото се разглежда от един и същ състав
на съда от започването до завършването на съдебното заседание като нормата
не прави разграничение между разпоредително и същинско съдебно
заседание, и както е застъпена преобладаващата в практиката теза, а и в
разработката „ Разпоредителното заседание- кой, какво и как “ с автор Л. П.,
съдия във ВКС, принципът за неизменност на състава важи от
разпоредителното заседание, като съдебният състав се ангажира със
становище по всички въпроси по чл.248 ал.1 НПК, конституира страни в
процеса и се произнася по доказателствените им искания. Така че
разпоредителното заседание е обособено като своеобразен етап от съдебното
заседание, а неизменността на състава гарантира пълноценната изява на
принципа на непосредственост по чл.18 от НПК.
На следващо място прави впечатление, че в мотивните си съображения
съдът буквално е преписал съдържанието на обвинителния акт, изброил е
доказателствените източници, които установяват „горната фактическа
обстановка“ и без да изложи съображения за доказателствената им стойност
и значение за изясняване на фактите от кръга по чл.102 от НПК,
включително да даде отговор на възраженията на защитата за авторството,
съставомерността и доказаността на престъплението, е приел, че „при така
установената фактическа обстановка“ подсъдимите Х. Х., И. К. и Б. К. са
извършили престъпление съответно по чл.123 ал.2 НК, по чл.123 ал.1 НК и по
чл.123 ал.1 НК. Като не е обсъдил, оценил и анализирал доказателствата по
делото и средствата за тяхното установяване и не ги е подложил на
внимателна проверка както поотделно, така и във взаимната им цялост, съдът
не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.14 ал.1, чл.305 ал.3 и
чл.107 ал.5 от НПК относно стандартите за коректна доказателствена дейност,
основана на всестранно, обективно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, за да стане ясна и проследима волята на съда да
постанови решение именно в посочения смисъл.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира и друго
процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно
противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата относно размера
на наложените на подсъдимите Х. Х. и И. К. наказания. Според диспозитива
на присъдата подс. Х. е осъден на лишаване от свобода за срок от две години
и шест месеца за престъпление по чл.123 ал.2 НК, а подс. К. на една година и
шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.123 ал.1 НК. В
мотивите обаче е прието, че на подс. Х. съдът е наложил наказание в размер
на две години лишаване от свобода “към законовия минимум“, а на подс.К. в
размер на една година лишаване от свобода, пак “към законовия минимум“.
По този начин не само за подсъдимите Х. и К., но и за въззивната инстанция
при цялостната проверка на присъдата и с оглед на правомощията й по чл.334
6
НПК, не става ясно и не може да се разбере каква е действителната воля на
съда при индивидуализация на наказанието и какво всъщност е осъждането
им за престъплението, за което са били признати за виновни, тъй като
присъдата представлява логическо единство от мотиви и диспозитив и е
процесуално недопустимо да съществува вътрешна противоречивост между
тях по основен, същностен въпрос по чл.301 ал.1 т.3 НПК какво наказание да
се определи на подсъдимия.
Коментираните процесуални нарушения са съществени по смисъла на
чл.348 ал.3 т.1 и т.2 предл.второ НПК- довели са до ограничаване на
процесуалните права на надлежните страни в процеса и се приравняват на
липса на мотиви, като не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция,
но са отстраними при новото разглеждане на делото от друг състав на
първоинстанционния съд от разпоредителното заседание, поради което
атакуваната присъда следва да се отмени и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.
чл.348 ал.3 т.1 и т.2 предл.второ НПК, ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №3 от 23.01.2023г., постановена по НОХД № 193/2021г.
по описа на Окръжен съд – Кърджали и ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7