№ 37238
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110118516 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № *********/********, с
която **********, ЕГН: **********, чрез **********, е предявила срещу
***********, ЕИК: **********, искове за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит тип „*******“ с № ***********., поради противоречието му
със закона, а срещу **********, ЕИК: ********** – иск за прогласяване нищожността
на договор за поръчителство от *********, поради противоречието му с добрите
нрави.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът *********** е предявил насрещен иск
срещу ********** за осъждането й да му заплати сумата от 782,79 лв.,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит тип
„*******“ с № ***********., ведно със законната лихва от датата на насрещната
искова молба – 23.05.2024 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата
от 121,35 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.06.2023 г. – 11.06.2024 г.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника ***********
насрещен осъдителен иск срещу ищцата **********, за заплащане на сумата от
782,79 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит
тип „*******“ с № ***********., ведно със законната лихва от датата на насрещната
искова молба – 23.05.2024 г. до окончателното плащане на вземането, както и на
сумата 121,35 лв., представляваща договорна лихва за периода 12.06.2023 г. –
11.06.2024 г.
1
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.11.2024 г. от 10,00 часа, за когато
да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че на ********* е сключила по реда на ЗПФУР с ответника ***********
договор за потребителски кредит тип „*******“ с № ********, по силата на който е
получила сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и
годишен процент на разходите от 42,55 %, като била погасила сума в общ размер от
376,00 лв. Поддържа, че в чл. 1, ал. 2 от договора било уговорено, че в срок до пет дни
от сключването му следва да предостави обезпечение при подробно посочени условия.
Твърди, че едновременно със сключването на договора за заем е сключила и договор за
възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя дружество, а именно – вторият
ответник **********, за което дължала възнаграждение в размер на 1050,48 лв.,
платимо на 12 месечни вноски с погасителните вноски по кредита. Ищцата счита, че
договорът за потребителски кредит с *********** е нищожен на основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално – чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази
връзка излага подробни аргументи, че възнаграждението за поръчителството
представлявало скрито допълнително възнаграждение за заемодателя, поради което
следвало да бъде включено в ГПР и последният щял да стане в размер на 460,44 % -
т.е., повече от пет пъти по-висок от предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение.
Поддържа още, че невключването на възнаграждението за поръчителя в ГПР и
непосочването на компонентите, от които се състои последният, следвало да се
приравни на липса на посочен ГПР, което било основание за нищожност на договора
за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищцата счита, че договорът
за предоставяне на поръчителство с ********** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. В тази връзка поддържа, че чрез същия са накърнени добрите нрави, като
подробно аргументира, че предоставянето на поръчителство било задължително
условия за отпускането на кредита, между двата договора имало взаимна връзка и
заемодателят и поръчителят били свързани лица. Развива съображения, че в
нарушение на принципите на добросъвестността и справедливостта било уговорено
прекомерно високо възнаграждение за поръчителя срещу което освен това не се
получавала насрещна престация. Предвид изложеното се моли за уважаване на
предявените искове и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ***********, като същият признава, че на ********* между страните е
сключен договор за потребителски кредит тип „*******“ с № ********, по силата на
който е предоставил на ищцата сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %. Подробно
2
аргументира, че договорът не е нищожен на посочените в исковата молба основания и
че възнаграждението за поръчителство не е следва да се включва към ГПР, тъй като не
представлявало разход по кредита. Моли се за отхвърляне на исковете и се
претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника **********, като същият признава, че на ********* е сключил с ищцата
договор за възлагане на поръчителство, по силата на който е поел задължение да
отговаря солидарно за всички задължения на ищцовата страна по договор за
потребителски кредит тип „*******“ с № ********. Изяснява, че в изпълнение на това
задължение е сключил със заемодателя *********** договор за поръчителство.
Развива доводи, че атакуваният от ищеца договор за възлагане на поръчителство по
същество представлявал договор за поръчка и същият не е нищожен поради
накърняване на добрите нрави. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се
претендират разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът *********** е предявил насрещен иск
срещу ищцата **********, уточнен с молба вх. № ******* В насрещната искова молба
*********** поддържа, че на ********* е сключил с ********** договор за
потребителски кредит тип „*******“ с № ********, по силата на който й е
предоставил сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и
годишен процент на разходите от 42,55 %, като била погасила сума в общ размер от
376,00 лв. Твърди, че ответницата му е върнала главница в размер на 217,21 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 84,17 лв., като иска да бъде осъдена да му заплати
сумата от 782,79 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит тип „*******“ с № ***********., ведно със законната лихва от
датата на насрещната искова молба – 23.05.2024 г., до окончателното плащане на
вземането, както и сумата от 121,35 лв., представляваща договорна лихва за периода
12.06.2023 г. – 11.06.2024 г. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от
**********, която поддържа, че поради нищожността на договора за кредит следвало
да намери приложение чл. 23 ЗПК и да дължи връщане на чистата стойност на кредита
от 1000 лв. Посочва, че била заплатила сумата от 564 лв. и при съобразяване на това
плащане дължала на ищеца по насрещния иск остатък в размер на 436 лв., като в
останалата част претенциите му следвало да бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са установителни искове от **********, както следва: срещу
*********** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
евентуално – чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а срещу ********** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и обективно кумулативно съединени насрещни
осъдителни искове от *********** срещу ********** с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: на
********* между **********, в качеството й на кредитополучател, и ***********, в
3
качеството му на кредитодател, е сключен по реда на ЗПФУР договор за
потребителски кредит тип „*******“ с № ********, по силата на който
кредитополучателят е получил сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,55 %; на ********* между
********** и ********** е сключен договор за възлагане на поръчителство.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца **********, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално – чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, следва да докаже сключването на посочените в
исковата молба договор за кредит и договор за поръчителство с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
същите на твърдените основания.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск ***********, че по исковете с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР следва да докаже,
че между страните е сключил с ********** договор за потребителски кредит тип
„*******“ с № ********, съответстващ на изискванията на ЗПК и при спазване на
реда по ПФУР, по силата на който й е предоставил претендираната главница и е била
уговорена претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне
заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с
възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост на
вземанията – главница и възнаградителна лихва.
В тежест на ответника по насрещния иск ********** и при доказване на
горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и
наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца по насрещния иск ***********
да се връчи и препис от отговора на насрещната искова молба, подаден от **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5