Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 24.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми
въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Албена Арсова и прокурора Ангел Попколев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.О.Х.Д.№4688/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от
28.06.2017г. по Н.О.Х.Д.№22051/2014г., СРС, НО, 16-ти с-в е признал подсъдимия Б.К.К. за невиновен в извършване на
престъпление по чл.129, ал.2, пр.5, алт.1, вр. ал.1 от НК за това, че на 31.08.2009г., около 22,30 часа в гр. София, кв.„Гърдова глава”,
на ул.„******, е причинил средна телесна повреда на Г.Р.И. като й нанесъл два -
три удара с юмрук в областта на лицето и носа, с което причинил счупване на
носните кости, което увреждане е реализирало медико-биологичния признак
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Като резултат от оправдаването е отхвърлен гр.иск на пострадалата Г.И. за
сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/. Съдът е възложил сторените по делото
разноски на държавата.
Срещу съдебния
акт е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП. Присъдата на първия съд се
определя като незаконосъобразна и неправилна, доколкото извода за оправдаване
на подсъдимия противи на доказателствата по делото, както от досъдебното
производство, така и пред съда. Илиминира се доказателствената стойност
обясненията на подсъдимото лице. Ето защо се моли присъдата на СРС, НО, 16-ти
състав да бъде отменена като напротив подсъдимият бъде признат за виновен и
осъден. В протеста не се правят доказателствени искания.
По-късно по
повод указания на съдията от долния съд е постъпило и допълнение към протеста.
Като се преповтарят твърденията в протеста, посочени по-горе, се набляга на
липсата на логичност в заключението на съда, че подсъдимият не е извършил
престъплението, тъй като е искал да пази ръцете си като пианист.
По делото е
постъпила и въззивна жалба от частния обвинител и гр.ищец, който изразява недоволство срещу крайния
оправдателен извод на СРС, тъй като не са взети предвид показанията на
пострадалия и св.М., а също и заключенията на съдебно-медицинските експертизи. В жалбата няма инкорпорирани искания за допускане на доказателства.
В допълнение
към въззивната жалба след запознаване с мотивите към първоинстанционната
присъда адв.Й. – повереник на част. обвинител и гр.ищец обосновава
незаконосъобразност на присъдата, тъй като СРС е кредитирал показанията на
свидетелите на подсъдимия, повечето от които негови близки и роднини, но не
взел под внимание изложеното от пострадалата. Настоява се нейните показания да
са отхвърлени само на база голословни твърдения за противоречие с други
доказателства, които обаче не са посочени. Компрометира се извода на съда, че
на видеозаписа не се вижда лицето на доверителката му да е изцапано с кръв, при
все че записа е с изключително лошо качество. Подчертава се сериозната
доказателствена стойност показанията на св.М.. Предвид тези съображения, се
моли за постановяване на осъдителна присъда от СГС със съответно уважаване на
граждански иск на пострадалата.
В
разпоредително заседание на 29.10.2018г. въззивният съдебен
състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетелите,
изслушването на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В дадения ход
по същество, представителят на държавното обвинение намира, че по безспорен
начин е установена причинно-следствена връзка между поведението
на подсъдимото лице и настъпилия
противоправен резултат. Пледира за отмяна на първоинстанционния акт и
постановяване на осъдителна присъда с налагане на наказание „Лишаване от
свобода“ около минималния предвиден в закона размер, което да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК.
Повереникът на
частната обвинителка и гр.ищец в унисон с тезата на СГП моли за осъждане на
подсъдимия и съответно уважаване на гражданския иск. Поддържат се съображенията
в подадената въззивна жалба и в допълнителното писмено изложение към нея.
Подсъдимият К. се явява лично
пред въззивния съд и с двамата си упълномощени защитници - адв.Й. и адв.Б..
Първият
процесуален представител на К. в
просторната си защитна реч споделя мотивите на СРС, обосноваващи
както недоказаност авторството на деянието, така и медико-биологичния признак на
причинената телесна повреда. Акцентира се на късното хоспитализиране на
пострадалата след твърдяното увреждане и липсата на рентгенова снимка на
ностните костици, въпреки че такъв вид телесна повреда предизвиква остра болка
и кръвотечение. Обръща се внимание на случайното заснемане на инцидента от
видео-камера, обективирала поведението на пострадалата, която не се държи за
главата. В унисон с тезата на СРС се дискредитират показанията на св.М., чието присъствие
се потвърждава само от св.И.. В противовес с твърденията на този свидетел се
приема и обстоятелството, че на записите не е установено присъствие на л.а. на
неговите синове с цел да отведат пострадалата до болнично заведение. Посочват
се и предходни участия на М. като свидетел по други дела, което според адвоката
дискредитира доказателствената стойност на показанията му.
В защитната си реч адв.Б. също
моли за потвърждаване присъдата на СРС като правилна, обоснована и
законосъобразна. Подчертава, че данни за причинена телесна повреда на
пострадалата от подсъдимия се съдържат само в нейните показания, които са на
заинтересовано от изхода на делото лице – част. обвинител и граждански ищец.
Набляга се на съществената според защитата доказателствена стойност показанията
на независимите св.П.Н.и св.П.Б.. Отчита се противоречието между изложеното от
пострадалата и заключението по съдебно-техническата експертиза, която не е
установила присъствие след инцидента на л.а. пред дома на И.. По-насетне се
игнорира причинно-следствената връзка между настъпилото телесно увреждане и
поведението на подсъдимия К., тъй
като И. е посетила болнично заведение значително по-късно. Поради тези
съображения, адвокатът моли съдебния състав да потвърди оправдателната присъда на
СРС.
В правото си на лична защита и
предоставената му последна дума подсъдимият К. също настоява за потвърждаване на
първоинстанциноната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII-ми въззивен
състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и протест
и допълненията към тях, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание
и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в
мотивите на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са
събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК
доказателства. Аналитично, въпреки сериозното процесуално време, което е било
необходимо на съда, са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, водещи до
единствено правилния правен извод.
Предвид
гореописаното, СГС в унисон с изводите на първата инстанция, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Б.К.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, музикант, с пост. адрес: гр.София, ул.„Прохлада” №20, с
ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимият К. и съпругата му - св.Г.К.-К.работили съответно като пианист и оперна певица в Швейцария. Когато се връщали в РБългария, отсядали в дома на родителите на К. *** №20А, в съседна къща /на калкан/, жвиеела пострадалата Г.И. със своята майка, баща си - Р.И./починал/ и брат си - Р.И./починал/. Семейството отглеждало две сравнително големи кучета, които обикновено И. разхождала вечер. На същата улица, освен двете къщи се намирала и сградата на „Евросервиз Тендер”, която била оборудвана с множество камери за видеонаблюдение. Камерите били включени постоянно и се активирали от движение чрез светлинен сигнал.
Между двете съседни семейства имало дългогодишен конфликт, съпроводен с водене на граждански дела, подаване на жалби до компетентните органи и др.
В края на м. август К. и съпругата му, заедно с нейната майка – св.З.К.били в родината си като отседнали в дома на родителите на първия. На 30.08.2009г. по повод инцидент с кучетата на част. обвинителка и гр.ищец И., между нея и св.К.К. възникнал скандал, след който на 31.08.2009г. сутринта св.К., притеснен от думите на И., подал жалба в 06 РУ-СДВР във връзка с отправени му заплахи.
Вечерта на 31.08.2009г., семейство К.празнувало рождения ден на подсъдимия, който бил на 30.08. След приключване на тържеството, около 22,42 часа, братът на К., който бил гост, си тръгнал с л.а. „Ауди”. Малко по-късно подсъдимият, заедно със съпругата си и баща си излезли на разходка.
Същата вечер на работа в „Е.Т.” били св.П.Б. /охрана/, а П.Н.следял видеонаблюдението.
Около 22,30 часа на 31.08.2009г. св.Б.видял на мониторите, че мъж с две кучета, се качва към сервиза на ул.„Еровете“ и излязъл на улицата. На кръстовището на ул.„Лунна папрат” и „Еровете”, св.Б.видял Р.И.да води две кучета, едното свободно, второто на повод, като се олюлявал, ходейки. След десетина минути И.се върнал с кучетата към ул.„Прохлада”.
Около 23:00 часа св.П.Б. видял подсъдимия, съпругата му и св.К.К.да се задават по ул.„Лунна папрат”, здрависал се с тях и им казал, че Р.е бил близо до него, за да разхожда кучетата си. Б.позвънил на колегата си – св.П.Н., който бил на мониторите и разбрал от него, че Р.се е прибрал с кучетата. Въпреки това, при връщането им по същия маршрут, около 15 минути по-късно, Б.предупредил К.да не минават по ул.„Еровете”, покрай дома на Р., а да се върнат по ул„Лунна папрат", за да не се засекат, което последните сторили. Случващото се било наблюдавано по мониторите от св.П.Н., който видял, че към разходката на сем.К.се присъединило и бездомно куче.
В близост до дома на Коларови, вратата на двора на Р.И.се отворила и оттам свободно излезли двете кучета, които нападнали кварталното куче, придружаващо св.К.К.. В 23,13 чача излязъл Р.И., носейки дървена палка в едната си ръка и отишъл при св.К.К.. Между двамата започнала кавга, при която Р.И.започнал да нанася удари на св.К., който се отбранявал. Подсъдимият К. тръгнал да разтървава борещите се помежду си кучета. Св.К.К. се опитвал да издърпа от ръцете на Р.И.палката.
В този момент излязла св.Г.И., която виждайки случващото се, се затичала и нахвърлила върху св.К.К.. Подсъдимият, в опит да защити родителя си, изблъскал с ръце настрани пострадалата, а тя му казала, че няма работа с него, а с баща му. В този момент, в разправията се включил и Р.И., който излязъл от дома си по потник и гащета. Настанало стълкновение между всички като Р.И.основно се занимавал със св.К.К., а сестра му и баща им - с подсъдимия К..
Р.И.сграбчил св.К.К. и го ухапал по носа, който успял да се освободи, държейки се за лицето, след което веднага влязъл на площадката. В същия момент подсъдимият К. се отскубнал от част. обвинителка И. и влязъл след баща си, а палката останала в Р.И.. Пострадалата и баща й последвали баща и син К.на площадката, където разправиите и блъскането продължили. Св.К.К. слязъл надолу по площадката и включил външната лампа, при което Р.и Г. И.и тръгнали да се прибират към дома си. След малко св.И. отново излязла и отишла в двора на съседите си Коларови, за да търси кучето си, които избягало. Там се срещнала със св.З.К.и в нейно присъствие И. взела кучето си и се върнала заедно с него в дома си.
Около 23,20 часа, св.К.К., подсъдимият и съпругата му тръгнали към УМБАЛСМ „Пирогов”, за да закарат пострадалия си баща. Малко след потеглянето им, на кръстовището на ул.„Ал. Пушкин” и Околовръстен път срещнали полицейска патрулна кола, която спрели като разказали на полицаите за възникналия инцидент. Полицейският автомобил се насочил незабавно към адреса и около 23,26часа пристигнал на място.
В УМБАЛСМ „Пирогов” оперативно била зашита раната на носа на св.К.К., а на подсъдимият - тази на крака, причинена му от ухапване от куче.
На 01.09.2009г. в 12,45 часа св.Г.И. била приета за преглед в кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов”. Било констатирано счупване на носните кости с разместване и назначена оперативна интервенция. На 01.09.2009г. в 14,30 часа пострадалата била приета в Клиниката по неврохирургия и подготвена за операция, проведена на 02.09.2009г. На 03.09.2009г. И. била изписана.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, пострадалата И. е получила нараняване, изразяващо се в счупване на носните кости с разместване, реализирало медико- биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Според заключението на тройната съдебно медицинска експертиза, при приемането на И. в болничното заведение, е установена фрактура на носните кости, за която е извършена операция с репозиция на костите. Експертизата установява, че механизмът на получаване на този вид телесно увреждане е травматичен, доколкото липсват данни за наличие на деструктивно заболяване на костната система на носа и травмата може да бъде причинена при удар с твърд тъп предмет, но не са приложени ренгнетови снимки. Периодът на възстановяване обичайно според вещите лица е от 3 до 10 дни и такова е настъпило тогава, когато се е възстановило носното дишане.
На 09.07.2010г. Г.И. подала жалба за инцидента до СРП, въз основа на която било образувано досъдебно производство.
Така изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема за установена
въз основа на събраните от първата инстанция гласни доказателства - обясненията на подсъдимия К., показанията на св.П.Н., св.П.Б., св.З.К., св.Г.К., св.К.К..
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните
факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът е анализирал
доказателствените източници, макар и кратко, като е обосновал съображенията си,
макар и в основни маркери, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други.
При направен самостоятелен анализ на
показанията на свидетелите, настоящият съдебен състав, подобно на първия,
отчита съществените противоречия между тях, но споделя извода на първата
инстанция, че в основните и значими аспекти по делото разказите на свидетелите,
чийто показания е кредитирал, съвпадат, поради което ги приема за достоверни.
Правилно в основата на
доказателствените си изводи СРС е поставил показанията на св.Н.и св.Б., доколкото са в
най-малка степен заинтересовани от изхода на делото, за разлика от противно
стоящите страни и свидетелите - техни роднини и близки. Показанията на двамата мъже са в достатъчна степен
последователни, пълни, а и не на последно място, както правилно е съзрял и
първия съд, намират логична подкрепа в заключенията по двете съдебно-технически
експертизи на записите от охранителните камери. И въззивният съд констатира
известна доза субективизъм в показанията на тези лица, изхождайки вероятно от
по-близките им отношения със семейството на подсъдимия, главно с неговия баща
/св.К.К./ и респ. знанието им за влошените такива със сем.И.и. Именно по този
начин може да бъде обяснено уведомяването на разхождащите се К.за приближаващи
членове от сем.И.и с цел избягване на конфликт, целенасоченото следене
действията на сем.И.и по време на работа на видео-мониторите и т.н.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
отчете сериозната доза емоционалност в показанията на
св.К.К. и св.Г.К.. Доколкото обаче същите
са източник на пряка доказателствена информация относно релевантните по делото
факти, СРС правилно им се е доверил, преценявайки че намират добра опора в
изложеното от св.Н.и св.Б., обясненията на подсъдимия и най-вече
видео-техническите експертизи. Безспорно от изложеното от тях става ясно, че
конфликт, и то свързан с размяна на удари е настъпил между противно стоящите
страни. С оглед процесуалната позиция е различна гледната точка относно
инициативата за започването му, активно участващите лица и в крайна сметка
пострадалите и техните наранявания, посещаването на лечебни заведения и т н. За
да приеме коя група лица дават по-достоверна информация за случилото се на
31.08.2009г. и този съд и първият е намерил правилен подход – да се довери на
напълно или поне на по-незаинтересовани гласни източници и други
доказателствени материали, в частност – експертизи, медицински документи и др.
Резонно първоинстанционният съд е
приел, че до известна степен встрани от развилия се конфликт стоят показанията
на св.К.или
най-малкото поне обективират събития към края на развилата се бурна физическа
саморазправа. Въпреки това същите се явяват хронологическо продължение на
показанията на всеки един от цитираните свидетели от тази група и в частност и
на обясненията на подсъдимия К.,
поради което и не могат да бъдат счетени за изолирани.
Според въззивния съд първата
съдебна инстанция правилно е подходила с необходимата критичност и внимание както
към обясненията на подсъдимия, отчитайки двойствената им правна природа – на
гласно доказателствено средство и средство за защита, така и към показанията на
пострадалата, преценявайки качеството й на страна в процеса, пряко
заинтересована от изхода на делото. Районният съд по-насетне не е игнорирал и
данните за водени множество дела между страните, показателно в каквато насока е
и подадената жалба сутринта в деня на инцидента от св.К.К.. Интерес обаче
предизвиква факта при такъв вид бурни и емоционални отношения между страните,
че жалбата на пострадалата до СРП е подадена почти година по-късно.
СГС напълно споделя извода на
районния съд в частта, в която е приел за достоверни показанията на св.Г.И. –
относно настъпилия конфликт на визираната дата между Р.И.и св.К.К., взаимното
сбиване, посещението, макар и на следващия ден на лечебно заведение. Касае се за
факти, които намират пълна корелативна подкрепа, включително и в показанията на
противно стоящата страна и свидетелите от нейната група. Правдиво
контролираният съд е отчел, че в тази им част и обясненията на подсъдимия не са
изолирани и не са единствено защитна версия, а отговарят на действителността
като разбира се последният представя случилото се от негова гледна точка,
пречупвайки ситуацията през призмата на собствената си процесуална позиция и
приемайки се за жертва, вкл. и семейството си – в частност неговия баща – св.К..
СРС адекватно на крайния си
правен извод и съотнасяйки тези доказателствени източни с други безспорни
такива и приел за недостоверни показанията на пострадалата в частта, релевираща
факти относно същинската част от
предмета на делото – нанасянето на удари с юмрук в областта на лицето от страна на К., присъствието на св.А.М., а по-късно вечерта и
на неговите синове, за които се твърди да са закарали пострадалата до УМБАЛСМ „Пирогов”.
Недостоверността на изложеното от И. правилно е било оборено на първо място с
нормалната житейска логика, непозволяваща на човек в състоянието, за което
твърди да е била, да не предприеме мерки за лечението си, а напротив да се
разхожда след инцидента /вж. показанията на св.К./. Че не са взети незабавни мерки за лечение,
което разбира се, поставя под съмнение състоянието на И. и оттам и причинната
връзка с поведението на подсъдимия, СРС е приел и базирайки се на медицинската
документация по делото, която е недвусмислена.
И този съд приема за недостоверно твърдението на св.М. не само за
присъствието му, но и главно за нощното пристигане на двамата му сина и
отвеждането на Г.И. с тяхната кола за лечение. Виждания на свидетеля категорично
са били отхвърлени от съдържанието на съдебно-техническите експертизи, но и в
частност от показанията на св.К., подсъдимия, а и св.Н.и св.Б.. Нелогично е
обаче становището на първия съд да игнорира версията на И. за нанесен й удар от
подсъдимия само с това, че последният е музикант, пианист, който следва да пази
ръцете си. Че е имало нанасяне на взаимни удари между различни лица в
процесната нощ е категорично според този съд. Че, на база на сериозната доза
адреналин човек забравя какво е с приоритет и че трябва да пази ръцете си, също
е лесно обяснимо. Достоверното в случая е обаче, че показанията на св.М., а и
на самата И. за нанесен удар от страна конкретно на подсъдимия върху й не се
подкрепят от каквото и да било друго доказателство. Както правилно е съзрял и
СРС липсват проверими доказателства освен показанията на св.И. изобщо за
присъствие на св.М., а още по-малко на неговите синове и техен автомобил на
място /вж. заключението на съдебно-техническите експертизи/. В тази насока, и този съд споделя доводите на
СРС относно почти едногодишното забавяне сезирането на СРП, късното посещение
след инцидента на лечебно заведение, липса на ренгенова снимка на счупването
като факти отдалечаващи показанията на И. от действителността. не може да бъде
игнориран и факта, че съдебно-медицинското удостоверение на пострадалата е от
10.09.2009г., т.е поне десет дни след твърдяния побой.
Подобно на районния съд,
настоящият кредитира като обосновано и обективно заключението на двете
съдебно-медицински и технически експертизи – от досъдебното и съдебно
производство, установяващи на база на наличните
документи вида травматично увреждане у пострадалата и механизма на
причиняването му, а също и неприсъствието на други превозни средства процесната
вечер /31.08.2009г.
Относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и
приобщените към делото писмени доказателства и доказателствени средства – съдебно-медицинско
удостоверение и епикриза на пострадалата (л.5 и л.6 от досъдебното
производство), история на заболяването на пострадалата от УМБАЛСМ „Пирогов“ (л.27-35 от съдебното производство).
При служебната проверка на същите,
съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по
делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат
за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите
досежно стеклите се събития.
Констатация за необремененото съдебно
минало на подсъдимия К., съдът вярно
е направил въз основа на наличната по делото, като писмено доказателство,
справка за съдимост.
При правилно
установената фактическа обстановка, въззивният съд счита, че е приложен и
съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че
подсъдимият Б.К. не е осъществил от обективна страна престъпление по чл.129, ал.2, пр.5, алт.1, вр. ал.1 от НК за
това, че на 31.08.2009г., около 22,30 часа в гр.София,
кв.„Гърдова глава”, на ул.„Прохлада", пред №20, е причинил средна телесна
повреда на Г.Р.И. като й нанесъл два - три удара с юмрук в областта на лицето и
носа, с което причинил счупване на носните кости, което увреждане е реализирало
медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Съставът на престъплението, за което е обвинен
подсъдимият К., е систематически разположен в гл.2 от НК: “ Престъпления против
личността “. Общият обект на защита са общопризнатите и защитени от
Конституцията на Република България и международните актове, правни блага,
свързани с неприкосновенността на личността.
Телесната повреда е типично престъпление против
здравето, чийто непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Касае
се за резултатно увреждащо престъпление, изразяващо се в „противоправно и
виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост
или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм или причинияване на болка и страдание”.
За да отговори на един от основните въпроси по чл.303, ал.1 от НПК, а именно дали подсъдимият К. е автор на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря, първият, а и настоящият съд, обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление, както правилно е посочил в съдебния си акт и първия съд.
В случая не беше установена пряка причинно-следствена
връзка между действията на подсъдимия К. и получените от
частната обвинителка увреждания, и то точно на визираната от СРП дата. Установеното при пострадалата И. телесно увреждане по своята
медико-биологическа характеристика в действителност е довело до счупване на носните кости, реализирало е медико-биологичния
признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и представлява средна телесна повреда. Не стана ясно по делото, поради
липсата на рентгенови снимки и посещението на специалист в деня на причиняване
на увреждането, кога точно е настъпила визираната телесна повреда и въз основа
на какви действия и дали те са противоправни и дали са реализирани именно от
подсъдимия К.. Противене с
нормалната житейска логика е съзрял и първия съд в липсата на оказана
медицинска помощ на пострадалата при твърдение за обилно кървене и вида
констатирана телесна повреда. Позовавайки се на анализираните по-горе кредитирани
показания на свидетелите, медицински документи, районният съд правилно е приел,
че телесната увреда на И. не е причинена от подсъдимия или поне не същата вечер.
В тази насока красноречиви доказателства бяха събрани главно посредством
съдържанието на двете съдебно-технически експертизи, компрометирали
доказателствената стойност показанията на пострадалата и св.М..
Разпоредбата на чл.304 от НПК посочва
хипотезите, при които подсъдимият следва да бъде оправдан, а именно - когато не
се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е
извършено виновно. Районният съд се е съобразил при
постановяване на съдебния си акт с нормата на чл.303, ал.1 от НПК, която
категорично въвежда забрана за постановяване на осъдителна присъда на базата на
предположение (ППл ВС №6 от 04.05.1978г). Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на
наказателното производство с влязла в сила присъда. Правилата на справедливия процес по отношение на всяка от страните при
обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не
само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и
натрупания социален опит /р.№431 от 16.06.2003 г. по н.д.№206/2003г., II н.о. на ВКС/. Същите
насочват именно към направените от СРС изводи, тъй като в противовес с
разумното развитие на нещата е ударен човек, и то жена, с нараняване, свързано
с обилно кървене, да не посети лекар в рамките на определен период от време,
който често е фатален. При липса на пълна медицинска документация, противоречиви
и непоследователни показания на „свидетел-очевидец“ /св.М./.
Горната липса на елементи от
обективната страна на обсъжданото престъпление, прави излишно изследване субективната страна на деянието,
въпреки че първият съд е изложил резонни мотиви и в тази насока.
Предвид обективната несъставомерност на
вмененото на К. престъпление под нормата на чл.129, ал.1 от НК, резонно
е преценено от контролирания съд, че не са налице и предпоставките за уважаване
на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, поради липса на деликт и респективно за ангажиране
на гражданската му отговорност, вкл. и за акцесорно приетата на осн. чл.86,
ал.1 от ЗЗД претенция за лихви.
С оглед направените изводи, разноските
по делото на осн. чл.190, ал.1 от нПК следва да бъдат оставени в тежест на
държавата, както е сторил и СРС.
Предвид изложеното и извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият
следва да бъде потвърден, а въззивният протест и жалбата на частното обвинение -
да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Мотивиран от горното и на осн. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 28.06.2017г. по Н.О.Х.Д.№22051/2014г., СРС, НО, 16-ти с-в.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................