Р Е Ш Е Н И
Е № 260126
гр. Враца, 13.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Мл.съдия КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Колева в.гр. дело № 183 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 във вр. с чл. 278 ГПК.
Образувано е
по жалба на М.В.Д., ЕГН **********,
в качеството й на длъжник, против разпределение, извършено на 04.03.2020 г.,
предявено с протокол за предявяване на постановление за разпределение от
15.12.2020 г., по изп. дело № 2019***0402026 по описа
на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Враца.
В
жалбата се твърди, че направеното разпределение е неправилно,
незаконосъобразно, извършено при нарушение на материалния и процесуалния закон
и във вреда на длъжника. Посочва се, че изпълнителното дело е било образувано
при ЧСИ Д. Н.,*** действие Окръжен съд – Бургас по повод на изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 127/2016 г. по описа на Районен съд – Бургас за сумата от 2550,00
лева. Към изпълнителното дело били присъединени и суми по изпълнителни листове,
издадени по гр.д. № 1748/2016 г. и гр.д. № 3430/2016 г. на Районен съд –
Бургас, а именно неолихвяема сума от 601,00 лева и олихвяема сума от 6500,00 лева по гр.д. № 3430/2016 г.,
заедно с неолихвяема сума от 1126,95 лева –
обезщетение за забава и неолихвяема сума от 1055,53
лева – разноски по делото. Твърди се, че към момента на извършване на
разпределението – 14.12.2020 г., е разпределена лихвата върху сумата от 2550,00
лева в размер на 1256,26 лева, дължима от дата 12.01.2016 г., без да е
разпределена самата сума от 2550,00 лева, която е по-старо задължение от олихвяемата сума в размер на 6500,00 лева, дължима от дата
14.06.2016 г. По тази причина се твърди, че съдебният изпълнител е нарушил
разпоредбата на чл. 76 ЗЗД. Според жалбоподателят съдебният изпълнител
неправилно е разпоредил сумата от 6500,00 лева да бъде частично удовлетворена в
размер на 4043,27 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от дата
14.06.2016 г., вместо да бъде разпределена сумата от 2550,00 лева изцяло като
по-старо задължение. Посочва се, че в случая обременяващо за длъжника се явява
това, че не се погасява олихвяема сума от 2550,00 лева, а само лихвата върху това
задължение в размер на 1256,26 лева, с което взискателят
е започнал изпълнителното производство.
Излагат
се твърдения, че разпределението е неправилно и относно сумите от 387,76 лева и
1002,24 лева, представляващи разноски, направени от взискателя
и разпределени в негова полза. Според жалбоподателя тези разноски е следвало да
останат в тежест на взискателя, тъй като разноските
са нараснали поради преобразуване на
делото под нов номер при други съдебни изпълнители.
Посочва
се, че размерът на разноските по изп. дело №
20178020401368 в размер на 1389,00 лева следва да бъдат в тежест на взискателя на основание чл. 427, ал. 5 ГПК, който с
действията си за препращане на изп. дело на друг ЧСИ
в същия район на действие ги е направил във вреда на длъжника.
Излагат
се доводи, че взискателят не е приел предложен от
длъжника способ за изпълнение на задължението, чрез който по-късно е събрана
разпределената сума, поради което направените разноски за други изпълнителни
способи – две несъстояли се публични продажби на 5/8 ид.
части от имот, собственост на С. в м. Острица, кв. Б., и на 3/8 ид. части от същия имот в размер на 1002,24 лева следва да
останат в негова тежест.
Твърди,
че задължението по изпълнителен лист по гр. д. № 8006/2016 г. в размер на неолихвяема сума от 1338,00 лева е частично погасено в
срока за доброволно изпълнение, а именно погасени са 800,00 лева, поради което
оставащата сума е 539,00 лева, вместо разпределение суми от 300,00 лева и
369,00 лева.
Посочва
се, че в тежест на взискателя трябва да остане и
сумата от 1200,00 лева, тъй като въпреки наложената по негово искане възбрана
върху арендно плащане от ниви в с. ***, обл. Враца, предмет на публична продан през 2018 г., взискателят не е предприел действия по удовлетворяване и
погасяване на задължението чрез получаване на аредно
плащане за стопанските 2018 г., 2019 г. и 2020 г.
Релевира се твърдени, че с поведението си
длъжникът не е дал предпоставка и не следва да отговаря за разноски за
изпълнителни способи, насочени срещу имущество, явно несъизмеримо с дължимото,
както и за разноски, направени, без да е било необходимо, за разноски,
направени за нереализирани и изоставени от взискателя
способи. Счита се, че всички разноски, направени от взискателя
при ЧСИ Н. Г., на основание чл. 79, ал. 1 ГПК следва да останат в негова
тежест.
Иска
се да бъде отменено обжалваното разпределение и с указания да бъде извършена
ревизия на размера на действително дължимата сума и разноски от длъжника.
Препис
от жалбата е връчен на взискателя – А.Н. К., ЕГН **********,
с адрес ***, който е подал писмени възражения, оспорвайки жалбата като
неоснователна. Изложил е твърдения, че разпределението е правилно извършено,
като ЧСИ правило е приложил разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, тъй като е съобразен
реда на погасяване – разноски, лихви, а с оставащата сума е погасена съответна
част от едната главница в размер на 6500,00 лева. Наведени са доводи, че
длъжникът не може да се ползва от разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, тъй като не е
завил кое от задълженията му иска да се погаси първо, поради което правилно е
погасено частично задължението от 6500,00 лева като най-обременително с оглед по-високата
лихва върху него. Изразява се становище, че за съдебния изпълнител не е
съществувало задължение да погаси по-старото задължение от 2550,00 лева, тъй
като предпоставка за това е задълженията да са еднакво обрменителни,
което не е налице.
Взискателят се противопоставя и на оплакването
разноските при ЧСИ Н. Г. да останат в негова тежест, като изтъква, че няма
забрана в закона визскателят да избира ЧСИ, който да
води делото, а напротив създадена е възможност по силата на чл. 427, ал. 5
изпълнителното производство да бъде продължено при друг съдебен изпълнител в
същия район на действие. Посочено е, че в такива случаи само разноските по
изпращането на делото остават за взискателя, но по
делото няма данни такива разноски да са направени.
Изразява
се становище, че разноските не следва да остават в негова тежест и защото
разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК му дава възможност да посочва начина на
изпълнение, въпреки предпочитанията на длъжника.
Релевира се твърдение, че не следва да бъдат в
негова тежест и сумата от 1200,00 лева поради бездействието за събиране на запорирано арендно плащане, тъй
като по силата на закона във възможностите на взискателя
е само да поиска налагането на запор, а от там задължение на третото лице, не
на взискателя, е то да превежда задължението по
сметка на съдебния изпълнител, който начин е единственият за удовлетворяване.
Иска
се обжалваното разпределение да бъде потвърдено.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви,
в които поддържа, че жалбата
е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Според съдебния
изпълнител жалбата е основателна в частта, касаеща
разноските за такси по изпълнението, в частност сумата от 72,00 лева по т. 4 –
за уведомяване на страните за прехвърляне на изпълнителното дело от ЧСИ Н. Г.,
която сума следва да остане в тежест на взискателя
съгласно чл. 427, ал. 5 ГПК, както и за сумата от 1002,24 лева – разноски,
платени при същия ЧСИ, които съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. не се
ползват с предпочтително удовлетворяване. В останалата част, касаеща отнасяне на сумата към задължението от 6550,00 лева
и приложението на чл. 76 ЗЗД, съдебният изпълнител счита, че жалбата е
неоснователна, тъй като това задължение е по-обременително от другото.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, във възражението на взискателя и
в мотивите на съдебния изпълнител, и се запозна с доказателствата по делото, в
това число с приложеното копие от изпълнително дело № 2019***0402026, намира за
установено от фактическа страна следното:
С постановление от 19.04.2016 г. и въз онова на молба
от 18.04.2016 г., подадена от А.Н.К., ведно с приложен към нея изпълнителен
лист, е образувано изп. дело № 20168040400284 при ЧСИ
Д. Н.,*** действие Окръжен съд – Бургас, срещу М.В.Д. за задължение в размер на
2550,00 лева, ведно със законната лихва от 12.01.2016 г., съгласно изпълнителен
лист от 13.01.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 127/2016 г. на Районен съд - Бургас,
адвокатски хонорар по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ
в размер на 81,00 лева /л. 1-7, том 1/.
По искане на взискателя с
молбата за образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е наложил
възбрана върху 5/8 ид. части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 07079.612.105.1.10, находящ
се в гр. Бургас, по КККР, одобрени със Заповед РД 18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. ***.
Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.612.105, предназначение – жилище, апартамент, брой нива –
1, с площ от 105,68 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1 с площ от
14,50 кв.м., таванско помещение № 3 с площ от 21,00 кв.м., както и 6,77%
идеални части от общите части, ниво 1, съседи: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 07079.612.105.9;
под обекта: няма; над обекта: 07079.612.105.1.12. Възбраната е вписана в Служба
по вписванията в том 2, № 161, дв.вх.рег. № 5028 /л.
17, том 1/.
С удостоверение от 10.05.2016 г. ТД на НАП гр. Бургас
е заявило, че длъжникът няма задължения /л. 21, том 1/.
На 09.06.2016 г. длъжникът лично е получил уведомление
/л. 22, том 1/, в което е посочен вида и размера на задължението – 2550,00 лева
главница, 64,49 лева лихви, 15,00 лева присъдени разноски, 66,00 лева разноски
по изп. дело, както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 276,91 лева, и обстоятелството, че е наложена възбрана
върху описания по-горе недвижим имот. Отправена е покана за доброволно
изпълнение и предупреждение, че при неизпълнение ще се пристъпи към
принудително такова.
По искане на взискателя е
извършено проучване имущественото състояние на длъжника, за разноските
на което ЧСИ е издал фактура в размер на 6,00 лева, която сума е заплатена от взискателя /л. 23-31, том 1/.
С постановление от 01.12.2016 г. по повод на молба на взискателя от 25.11.2016 г., изпълнителен лист и договор за
правна помощ, ЧСИ е присъединил взискателя, но за
задължение в размер на 601,00 лева, представляваща разноски по дело съгласно
изпълнителен лист от 23.11.2016 г., издаден по гр.д. № 1748/2016 г. на Районен
съд – Бургас, адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева и разноски по делото авансови такси
по ТТРЗЧСИ в размер на 60,00 лева /л. 32-37, том 1/.
На 07.12.2016 г. длъжникът лично е получил покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че към 01.12.2016 г. задължението
възлиза в общ размер на 4316,00 лева /л. 38-39, том 1/.
С постановление от 09.02.2017 г. по повод на молба на взискателя от 07.02.2017 г., изпълнителен лист и договор за
правна помощ, ЧСИ е присъединил взискателя, но за
задължение по изпълнителен лист по гр. д. № 3430/2016 г. на Районен съд – Бургас
в размер на олихвяема сума от 6500,00 лева, ведно със
законната лихва от 14.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, неолихвяема сума от 2182,48 лева, адвокатски хонорар в
размер на 600,00 лева и разноски по делото авансови такси по ТТРЗЧСИ
в размер на 60,00 лева /л. 40-46, 48-49, том 1/.
На 17.02.2017 г. от взискателя
е постъпила молба, в която моли от задължението да бъде приспадната сумата от
400,00 лева по изп. дело № 284/2016, тъй като
длъжникът е изплатил сумата чрез пощенски запис /л. 50, том 1/.
На 20.02.2017 г. длъжникът лично е получил покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че към 09.02.2017 г. задължението
възлиза в общ размер на 14993,43 лева /л. 51, том 1/.
С жалба от 24.02.2017 г. длъжникът е обжалвал
присъединените за събиране с постановление от 09.02.2017 г. разноски в размер
на 600,00 лева адвокатски хонорар. По жалбата Окръжен съд – Бургас се е
произнесъл с решение № V-273/13.03.2017 г. по гр.д. № 400/2017 г., с което е
потвърдил действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в постановление от
09.02.2017 г., с което в полза на взискателя като
разноски по делото е приет адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева /л. 86-87,
том 1/. С допълнително определение № 867/17.05.2017 г. по гр.д. № 400/2017 г.
Окръжен съд – Бургас е осъдил длъжника да заплати на взискателя
и направените в това производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева /л. 90, том 1/.
С молба от 09.03.2017 г. взискателят
е поискал извършване на справка за банковите сметки на длъжника /л. 66, том 1/.
Поискано е и налагането за запор върху банковата сметка на длъжника, открита в
банка ДСК, за което за заплатени разноски в размер на 18,00 лева,
и са изпратени запорни съобщения до банката и до
длъжника, получени съответно на 09.05.2017 г. и 05.05.2017
г. /л. 76-80, л. 82 и л. 84, том 1/
С молба от 29.11.2016 г. взискателят
е поискал опис на таванско помещение, прилежащо към апартамент ***/л. 93, том
1/.
С молба от 10.11.2017 г. взискателят
е поискал делото да бъде изпратено от ЧСИ Д. Н. на ЧСИ Н. Г., рег. № 802, район
на действие Окръжен съд – Бургас /л. 97, том 1/.
С протокол от 16.11.2017 г. изп.
дело е изпратено на ЧСИ Н. Г. и получено на 27.11.2017 г. Образувано е под нов номер, а именно изп. дело № 20178020401368. За прехвърляне на делото са
уведомени длъжникът и взискателят, като от последния
са заплатени
на ЧСИ Н. Г. такси и допълнителни разноски по т. 5х3, т. 9, т. 31 ТТТРЗЧСИ в
размер на 94,00 лева /л. 2-13, л. 39-42, том 2/.
По молба на взискателя от
07.12.2017 г. е присъединено към изпълнителното дело за събиране вземане по
изпълнителен лист № 32/31.05.2017 г., издаден по в.гр.д. № 400/2017 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас в размер на 200,00 лева – разноски по делото, и по
изпълнителен лист № 4956/25.09.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила
решение № 477/05.04.2017 г. по гр.д. № 8006/2016 г. по описа на Районен съд –
Бургас, потвърдено с решение № II-40/25.07.2017 г. по в.гр.д. № 802/2017 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, в размер на 739,00 лева разноски по делото и 600,00 лева
– разноски пред въззивната инстанция. С молбата е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уредено, че е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева / л. 14- 17, л.
19-28, том 2/.
С молба от 28.12.2017 г. взискателят
е поискал извършване на опис, оценка и публична продан на недвижим имот в ***,
с идентификатор 07079.706.441 /л. 10, том 2/. На 05.01.2018 г. взискателят е уведомен, че по негово искане ще се пристъпи
към принудително изпълнение на 23.01.2018 г. от 13:00 до 14:00 часа, след
заплащане авансово на сумата от 115,00 лева – т.5х2, т. 20, т. 31, дължими за
уведомяване на страните за насрочения опис, авансово внасяне на т. 20 за
извършване на описа, както и 7,00 лева за установяване на собствеността /л. 32,
том 2/. В тази връзка и видно от
приложеното по делото банково извлечение на л. 34 гръб, том 2, взискателят е заплатил сумата от 122,00 лева по сметка
на ЧСИ с основание "ИД 1368/2017ТАКСИ"/л. 34-37, том 2/.
С постановление съдебният изпълнител е наложил
възбрана върху 5/8 ид. части от поземлен имот с
идентификатор № 07079.706.441, находящ се в гр.
Бургас, по КККР, одобрени със Заповед РД 18-35/26.04.2016 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес на имота: ***, целият с площ от 533
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на тайно
ползване – за друг вид застрояване, при граници и съседи за поземления имот,
както следва: 07079.706.758, 07079.706.440, 07079.706.1233, 07079.706.439,
07079.706.847 и 07079.706.846. Възбраната е вписана в Служба по вписванията в
том 5, № 264, дв.вх.рег. № 17704 /л. 33, том 2/. За впсиването на възбраната взискателят
е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 15,00 лева /л. 45, том 2/.
На 14.12.2017 г. длъжникът е уведомен за наложената
възбрана върху посочения по-горе имот, както и за размера на задължението,
който към тази дата възлиза в размер на 18291,01 лева /л. 44, том 2/. На
15.01.2018 г. длъжникът е уведомен за датата на насрочения опис на този имот
/л. 46, том 2/.
От съдебният изпълнител на основание чл. 485, ал. 2 ГПК е поискано от община Бургас и представено удостоверение за данъчна оценка
на подлежащия на опис недвижим имот /л. 48-50, том 2/. За издаването на удостоверение за
данъчна оценка взискателят е заплатил
сумата от 10,00 лева /л.71, том 2/.
Извършен е опис на имота съгласно протокол за опис на
недвижимо имущество, с който е назначена и оценка. Определено е и вещо лице,
което да изготви оценката, и възнаграждение в размер на 200,00 лева /л. 54-59/.
С възражение от
24.01.2018 г. длъжникът е поискал изпълнението да бъде насочено към други негови
недвижими имоти, намиращи се в с. ***, обл. Враца.
Подадено е становище от взискателя, в което той
отказва исканата замяна на предмета на изпълнението /л. 66 и л. 75, том 2/. За
отказа да бъде заменен начина на погасяване длъжникът е уведомен на 02.02.2018 г. /л. 95, том 2/.
Оценката за имот с идентификатор № 07079.706.441 е
изготвена и е предявена на 01.02.2018 г., без явяване на страните, като е
определена и начална цена за продажба чрез публична продан на имота /л. 79, том
2/.
С молба от 06.02.2018 г. взискателят
е поискал налагането на възбрана върху имоти на длъжника, намиращи се в с. ***,
община Криводол, обл. Враца /л. 81, том 2/. На
09.02.2018 г. взискателят е поискал с молба налагане
на запор върху вземания на длъжника по договор за аренда на недвижими имоти –
земеделски земи, в землището на с. ***, обл. Враца, с
№ 033006 и № 018013 по КВС, с обща площ от 14504 дка, с категория на земята
съответно II и III и НТП ниви.
Срещу действията на съдебния изпълнител е подадена
жалба от С. Д. *** в качеството й на трето лице по делото. Жалбата е
администрирана от съдебния изпълнител и изпратена по компетентност на Окръжен
съд – Бургас, който с определение № 239/21.02.2018 г., постановено по гр.д. №
237/2018 г., влязло в сила на 16.03.2018 г., е прекратил производството по
делото и е върнал жалбата /л. 202-203, том 2/.
Със съобщение страните са уведомени, че за 5/8 ид. части от поземлен имот с идентификатор № 07079.706.441
е насрочена публична продан от 15.02.2018 г. до 15.03.2018 г., с начална цена
5824,00 лева /л. 132-133, том 2/.
С постановление от 07.02.2018 г., вписано в Служба по
вписванията гр. Бургас, рег. № 649/09.02.2018 г., акт. 30, том 1, дв.вх.рег. № 648, е наложена възбрана върху поземлен имот №
033006, в землището на с. ***, с код по ЕКАТТЕ 15014, общ. Криводол, обл. Враца, с площ от 8601 кв.м., с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия – трета, който се
намира в м. "Орничако", при граници и
съседи: имот № 033007 - наследници на Н. А. Н., имот № 033010 – нива – Д. Н. П.,
имот № 033011 – нива – наследници на А. И. Г., имот № 033005 – нива на С. К. Я.,
имот № 000179 – полски път на Община Криводол, както и на поземлен имот № 018013,
в землището на с. ***, с код по ЕКАТТЕ 15014, общ. Криводол, обл. Враца, с площ от 5903 кв.м., с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия – втора, който се
намира в м. "Лъго", при граници и съседи:
имот № 018014 – нива на наследници на Д. К. Л., имот № 000183 – полски път на
Община Криводол, имот № 018012 – нива на Държавен поземлен фонд, имот № 018028
– нива на И. Р. О..
Във връзка с изпращане на подадена жалба от длъжника
до Окръжен съд – Бургас взискателят е
заплатил по сметка на ЧСИ разноски в размер на 72,00 лева /л. 140-141,
том 2/.
Видно от приложените по делото банкови извлечения на
л. 142-143, том 2, е, че взискателят е
заплатил сумата от 33,00 лева "такси за възбрана" и сумата от 18,00
лева – "налагане на запор на вземания т.9 от ТТРЗЧСИ".
От приложения по делото приходен касов ордер /л. 144,
том 2/ се установява, че взискателят е
заплатил в брой на ЧСИ сумата от 412,00 лева с основание "ИД
20178020401368 такси по делото". От останалите по делото доказателства –
съобщение и сметки на л. 145-146, става ясно, че основанието за дължимост на тази сума е следното: възнаграждение за вещо
лице в размер на 200,00 лева; и такса по т. 5 в размер на 20,00 лева, т. 11 в
размер на 50,00 лева, т. 4 в размер на 10,00 лева, т. 20 в размер на 59,20 лева
и т. 31 в размер на 60,00 лева от ТТРЗЧСИ,
Със съобщение страните са уведомени, че проведената на
16.03.2018 г. публична продан за имот – 5.8 ид. части
от поземлен имот с идентификатор 07079.706.441 в *** с площ от 533 кв.м. е
обявена за нестанала /л. 167, л. 188, том 2/. В срок взискателят
с молба от 21.03.2018 г. е поискал насрочването на нова публична продан на
имота /л. 166, том 2/. Молбата е уважена, като ЧСИ е насрочил нова – втора по
ред, публична продан, която да се проведе в периода от 16.04.20187 г. до
16.05.2018 г. при начална цена от 5241,60 лева. За тази публична продан
страните са уведомени /л. 174-182, л. 187, л. 189-196, том 2/.
От приложеното извлечение от сметка е видно, че взискателят е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 96,00
лева с основание "т. 5х4 ТТРЗЧСИ налагане на запори и възбрани"
/л. 183-186, том 2/.
От приложеното по делото запорно
съобщение и писмо се установява, че запорното
съобщение е връчено на "АГРОПЛАСМЕНТ" ЕООД на 17.04.2018 г. от ЧСИ В.
Й., за което последният е поискал такса от 24,00 лева по т. 5 ТТРЗЧСИ /л.
197-200, том 2/.
С протокол от 17.05.2018 г. и втората по ред публична
продан е обявена за нестанала, за което обстоятелство са уведомени страните по
делото /л.206-208, том 2/.
С молба от 15.06.2018 г. взискателят
е поискал насрочването на нова – трета по ред, публична продан за този имот, а
искането му е уважено /л. 209, том 2/.
Видно е от представения по делото приходен касов ордер
и сметка към него на л. 210 и л. 225, том 2, че взискателят е
заплатил в брой на ЧСИ сумата от 96,00 лева с основание "ИД 1368/2017
т.5х4".
С протокол от 09.10.2018 г. е назначена нова
оценителна експертиза за имота, определено е вещо лице и възнаграждението му в
размер на 60,00 лева. За дължимите разноски взискателят
е уведомен /л. 218, л. 214-215, том 2/.
С молба от 22.10.2018 г. взискателят
е поискал като длъжник по делото да бъде конституирано и лицето С. Д. И., както
и да бъде извършен опис на целия имот, нова оценка на целия имот и публична
продажба. Съдебният изпълнител е конституирал лицето като длъжник.
С постановление, вписано в Служба по вписванията гр.
Бургас с вх. рег. № 14400/25.10.2018 г., акт № 100, том 4, е наложена възбрана
върху притежаваните от С. И. 3/8 ид. части от поземлен
имот с идентификатор № 07079.706.441 /л. 221, 256, том 2/.
Видно е от приложения по делото приходен касов ордер и
сметките към него /л. 222-224, том 2/, че взискателят е
платил в брой на ЧСИ сумата от 47,10 лева, представляваща такси по т. 4, 10 и
31 от ТТРЗЧСИ.
От постъпилите по делото удостоверения от ТД на НАП
гр. Бургас се установява, че длъжникът С. И. има публични задължения – вноски за
здравно осигуряване и лихва върху тях, в общ размер на 7,47 лева /л.226-227,
том 2/.
До длъжника С. И. е изпратена и получена лично покана
за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението е по изпълнителен
лист, издаден по гр.д. № 8006/2016 г. на РС-Бургас, по гр.д. № 802/2017 г. на
ОС-Бургас, и към 22.10.2018 г. е в размер на 1569,04 лева. В поканата е
посочено, че е наложен запор върху банкови сметки и притежавано МПС, както и
възбрана върху притежаваните от нея 3/8 ид. части от поземлен
имот с идентификатор 07079.706.441 /л. 228, том 2/.
Насрочен е опис на имота за 21.11.2018 г., за който са
уведомени длъжникът М.Д. и взискателят /л. 232-233,
том 2/.
От представеното по делото банково извлечение и сметки
/л. 238-240, том 2/ се установява, че взискателят е
заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 350,00 лева с основание "по ИД 1368/17
т. 31, т. 20 и вещо лице".
С молба от 15.11.2018 г. длъжникът М.Д. е предложила
да бъде насочено принудително изпълнение към имотите й, намиращи се в с. ***. В
свое становище от 20.11.2018 г. взискателят не е
приел този начин на изпълнение с довода, че сумата не би го удовлетворила
изцяло.
С постановление от 19.11.2018 г. ЧСИ е назначил нова
оценителна експертиза за съсобствения на длъжниците имот с идентификатор № 07079.706.441,
определяйки вещо лице и възнаграждение в размер на 200,00 лева.
На 20.11.2018 г. е постъпила молба от длъжника С. И.,
с която същата е поискала изпълнителното дело спрямо нея да бъде прекратено,
тъй като е заплатила сумата от 800,00 лева на взискателя,
прилагайки и платежното нареждане. Поискано е да не бъде извършван и опис на
посочения по-горе имот и да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки –
запори и възбрани.
С протокол от 21.11.2018 г. ЧСИ, като е взел предвид
новите факти и обстоятелства, е отменил насрочения за 21.11.2018 г. опис на
собствения на длъжниците имот.
Видно е от приложното по делото извлечение, че ЧСИ на
23.11.2018 г. е върнал на взискателя сумата от 90,00
лева /л. 259-260, том 2/.
В отговор на подадената от длъжника М.Д. молба ЧСИ със
съобщение от 23.11.2018 г. /л. 264, том 2/ я е уведомил, че насроченият опис е
отложен поради направеното доброволно плащане, а оставащата част от дълга
възлиза на 832,64 лева. Съдебният изпълнител е уведомил лицето, че отказва
предложения от него начин за изпълнение, а именно публична продан на имоти в с.
***.
В отговор на подадената молба ЧСИ със съобщение от
23.11.2018 г. /л. 265, том 2/ е уведомил длъжника С. Д., че описът е отложен,
като няма да бъдат начислени такси и разноски поради направеното плащане.
Указал е, че остатъка от дълга е в размер на 832,64 лева.
Срещу отказа да бъде прекратено изпълнителното дело
длъжникът С. Д. е подала жалба, която след администрирането й е изпратена на
Окръжен съд – Бургас, който с решение № 114/12.02.2019 г. по гр.д. № 92/2019 г.
е отменил отказа на ЧСИ да прекрати делото и му е върнал делото с указания
същото да бъде прекратено по отношение на този длъжник /л. 283-295, 301-302,
том 2/.
Установява се от приложеното по делото извлечение
/л.268-270, том 2/, че длъжникът С. Д. е заплатила по сметка на ЧСИ дължими
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и прис.
разноски в общ размер на 169,89 лева.
Със заявление от 17.12.2018 г. взискателят
е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника С. Д. в банка
ДСК – спестовна, разплащателна в УкиКредит Булбанк АД
и върху осигурителния й доход от сключен трудов договор със "СТАРКОРП"
ЕООД. Съдебният изпълнител е наложил исканите запори /л. 279, л. 267, 271,
27-278, том 2/. Видно е от представеното извлечение на л. 273, том 2, че взискателят е заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 72,00
лева, представляваща разноски по т. 31, т. 3 и т. 9 от ТТРЗЧСИ.
Установява се от представеното извлечение от сметка на
л. 275-275, том 2, че взискателят е
заплатил по сметка на ЧСИ сумата от 96,00 лева, представляваща такса по т. 5 и
т. 8а ТТРЗЧСИ.
Приложеното по делото извлечение от сметка /л. 281-282,
том 2/ дава възможност да се установи, че по делото е постъпила сумата от
217,56 лева, платена от "АФРОПЛАМИНВЕСТ" ЕООД, която сума е
разпределена от ЧСИ за покриване на разноските по делото, а именно за такса по
т. 5 – възбрана, опис до вз., до дл.,
до вз. за становище, до вз.
жалба, жалба, нестанала ПП, до дл.,
нестанала ПП, т. 4 - ДСК у-е, чрез ЧСИ.
С постановление от 13.02.2019 г. ЧСИ е прекратил
изпълнителното дело № 20178020401368 по отношение на С. Д. И. на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК и е вдигнал наложените запори и възбрани /л. 303-313, том
2/.
С молба от 24.10.2019 г. взискателят
е поискал изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Враца /л. 316, том 2/.
Съгласно протокол от 05.11.2019 г. на ЧСИ Н. Г.
изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, с район на действие
Окръжен съд – Враца, където е образувано под нов номер, а именно изпълнително
дело № 2019***0402023. За преобразуването на изпълнителното дело са уведомени
страните, за което взискателят е заплатил по сметка
на ЧСИ И. Ц. такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в общ размер на 48,00 лева.
С молба, подадена по електронен адрес на 05.02.2020
г., взискателят е поискал насрочването на опис и
публична продан на имоти, собственост на длъжника М.В.Д..
Насрочен е опис за 06.03.2020 г. от 10:30 ч. спрямо поземлен
имот с идентификатор № 15014.33.6, в землището на с. ***, с код по ЕКАТТЕ 15014,
общ. Криводол, обл. Враца, с площ от 8601 кв.м., с
начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия –
трета, който се намира в м. "Орничако", при
граници и съседи: имот № 033007 - наследници на Н. А. Н., имот № 033010 – нива
– Д. Н. П., имот № 033011 – нива – наследници на А. И. Г., имот № 033005 – нива
на С. К. Я., имот № 000179 – полски път на Община Криводол, както и на поземлен
имот с идентификатор № 15014.18.13, в землището на с. ***, с код по ЕКАТТЕ
15014, общ. Криводол, обл. Враца, с площ от 5903
кв.м., с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия – втора, който се намира в м. "Лъго",
при граници и съседи: имот № 018014 – нива на наследници на Д. К. Л., имот №
000183 – полски път на Община Криводол, имот № 018012 – нива на Държавен
поземлен фонд, имот № 018028 – нива на И. Р. О.. За описа са уведомени взискателят, посочвайки му и дължимите разноски, и
длъжникът. Дължимите разноски – такса по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 60,00 лева за
опис на недвижимия имот и такса за 2 бр. УВТ в размер на 20,00 лева са
заплатени от взискателя по сметка на ЧСИ.
Извършен е описа на недвижимите имоти съгласно
протокол за опис на недвижим имот от 06.03.2020 г. Била е назначена и изготвена
оценка на имотите, според която пазарната им стойност за имот с идентификатор №
15014.33.6 е в размер на 9375,00 лева, а за имот с идентификатор № 15014.18.13 –
в размер на 6611,00 лева. Възнаграждението на вещото лице в размер на
120,00 лева е заплатено от взискателя по банков път.
За изготвената оценка страните са били уведомени, като
по делото са приложени и 2 броя удостоверения за вписвания, отбелязвания и
заличавания за описаните по-горе имота.
С молба, подадена по електронен адрес на 16.07.2020
г., взискателят е поискал насрочването на опис и
публична продан на имоти, собственост на длъжника М.В.Д..
По делото са изискани и представени от Служба по
геодезия, картография и кадастър два броя удостоверения за характеристики и от
община Криводол два броя удостоверения за данъчна оценка.
Спрямо двата посочени по-горе имота е насрочена
публична продан за периода 17.08.2020 г. – 17.09.2020 г. при начална цена за
имот с идентификатор № 15014.33.6 в размер на 7500,00 лева и за имот с
идентификатор № 15014.18.13 в размер на 5288,80 лева, за която страните по
делото са уведомени.
Постъпили са
две наддавателни предложения, които са обявени с
протокол за обявяване на наддавателни предложения от
18.09.2020 г., като е престъпено към устно наддаване, след което е обявен
купувача на двата имота, който е предложил най-високата цена, а именно за имот с
идентификатор № 15014.33.6 в размер на 8760,00 лева и за имот с идентификатор №
15014.18.13 в размер на 6085,80 лева.
След внасяне на остатъка от продажната цена ЧСИ е
издал постановление за възлагане на 30.09.2020 г., с което е възложил на
купувача описаните по-горе два имота. За изготвянето на възлагателното
постановление са уведомени страните по делото.
Със съобщение страните са уведомени за предявяване на
разпределението, а именно взискателят на 26.11.2020
г., длъжникът на 01.12.2020 г., както и ТД на НАП Бургас. В тази връзка от ТД
на НАП е постъпило удостоверение, в което е посочено, че лицето М.Д. няма
задължения.
С протокол от 15.12.2020 г. съдебният изпълнител е
предявил изготвеното на основание чл. 460 ГПК разпределение от 04.03.2020 г. за
постъпилата от публичната продан на описаните по-горе имот с идентификатор №
15014.33.6 и имот с идентификатор № 15014.18.13 сума в общ размер на 14845,80
лева. Сумата е разпределена както следва:
1. На основание чл. 136, т. 1 ЗЗД първо са
удовлетворени вземанията за: 36,00 лева – такса по т. 11 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ
И. Ц.; 48,00 лева – такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за уведомяване за изготвяне на
разпределение в полза на ЧСИ И. Ц.; 72,00 лева – неплатена от взискателя такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ за 8 бр. уведомяване за
преобразуване на изпълнително дело в полза на ЧСИ И. Ц.; 24,00 – неплатена от взискателя такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за 2 бр. предявяване на
оценка в полза на ЧСИ И. Ц.; 24,00 – неплатена от взискателя
такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за 2 бр. насрочване на публична продан в полза на ЧСИ И.
Ц.; 30,00 – неплатена от взискателя такса по т. 31
ТТРЗЧСИ за транспорт при опис в полза на ЧСИ И. Ц.; 30,00 лева – неплатена от взискателя такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за транспорт за разгласа
на публична продан в полза на ЧСИ И. Ц.; 24,00 лева – неплатена от взискателя такса по т. 31 ТТРЗЧСИ за пощенски разходи в
полза на ЧСИ И. Ц.; 387,36 лева – авансови такси по ИД 2026/2019 г. по описа на
ЧСИ И. Ц. в полза на А.К..
2. Суми за хирографарния
кредитор За А.К. са погасени вземания по предмети на изпълнение, както следва:
- Вземания по изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
8006/2016 г. от Районен съд – Бургас, представляващи разноски по делото в
размер на 369,50 лева, както и разноски пред въззивна
инстанция в размер на 300,00 лева;
- Вземане по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
127/2016 г. на Районен съд – Бургас, представляващо законна лихва върху
главница от 2550,00 лева от 12.01.2016 г. до 14.12.2020 г., в размер на 1256,26
лева;
- Вземане по изпълнителен лист, издаден по гр. д № 1748/2016
г. на Районен съд – Бургас, представляващо разноски по делото, в размер на 601,00
лева;
- Вземане по изпълнителен лист, издаден по гр. д № 3430/2016
г. на Районен съд – Бургас, представляващо неолихвяемо
вземане за обезщетение за забава, в размер на 1126,95 лева;
- Вземане по изпълнителен лист, издаден по гр. д № 3430/2016
г. на Районен съд – Бургас, представляващо разноски по делото, в размер на 1055,53
лева;
- Вземане по изпълнителен лист, издаден по гр. д № 3430/2016
г. на Районен съд – Бургас, представляващо главница, в размер на 6500,00 лева,
от която е погасена сумата от 4043,27 лева;
- Вземане по изпълнителен лист, издаден по гр. д № 3430/2016
г. на Районен съд – Бургас, представляващо законна лихва върху главница от
6500,00 лева от 14.06.2016 г. до 14.12.2020 г., в размер на 2927,70 лева;
- Вземане по изпълнителен лист, издаден по гр. д № 400/2017
г. на Окръжен съд – Бургас, представляващо разноски по делото, в размер на 200,00
лева;
- Погасено е вземане по изпълнителен лист, издаден по
гр. д № 400/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, представляващо разноски по изп. дело, платени такси при друг ЧСИ, в размер на 1002,24
лева;
- такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ И. Ц. в размер
на 1284,59 лева.
Към разпределението е приложена и подробна сметка на
дълга към 01.03.2017 г.
Страните по изпълнителното производство са редовно
уведомени за датата на предявяване на разпределенията, като последните са
предявени на 15.12.2020 г.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна с
надлежна процесуална легитимация, в преклузивния срок по чл. 432, ал. 2 ГПК, и е заплатена
дължимата държавна такса.
Разгледани по същество, жалбата е частично основателна
поради следните съображения:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той следва да
определи подлежащите на удовлетворяване вземания /на взискателя,
както и на присъединените взискатели – по право или
по тяхно искане/, да отграничи привилегированите
вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 ЗЗД и други закони, да
подреди по реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и
вземанията на хирографарните кредитори, както и да
разпредели подлежащите на разпределение суми /първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат
суми – на хирографарните притезания/.
Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния
изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 ГПК съдът е оправомощен да разглежда само възражения за нарушения на
чл. 136 ЗЗД, чл. 458 ГПК и чл. 459 ГПК и да установи дали са съобразени
привилегированите вземания, спазен ли е редът на привилегиите, каква част от
получената при проданта сума се полага в хипотезите на съразмерно
удовлетворяване на кредиторите.
Както и в
производството по частни жалби, така и в производството по чл. 463 ГПК, съдът не е
ограничен от оплакванията в жалбата, а служебно проверява законосъобразността
на разпределението, тъй като и правилата за привилегиите /чл. 136 ЗЗД/ са
императивни. По тази причина при установено неспазване на тези правила в
правомощията на съда е служебно да ги приложи спрямо всички предявени пред
съдебния изпълнител вземания, без значение от кого е подадена жалбата срещу
разпределението. Това е така и предвид естеството и предназначението на
разпределението, предвиждащо поредност на
удовлетворяване на определени вземания от определена събрана сума, поради което
логически невъзможно е да се провери правилността само на част от отредените
суми без да се провери правилността на цялостното разпределение на събраната
сума съобразно чл. 136 ЗЗД. Ето защо при
обжалване на разпределение съдът разполага с правомощия служебно да провери
правилността на същото и при установена неправилност – да изготви ново
разпределение, независимо от обхвата и оплакванията в жалбата.
В
разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му – на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно
да събере
от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
През
призмата на тези принципни положения ще бъде проверена законосъобразността и на
процесните
разпределения.
В конкретния
случай съдебният изпълнител правилно е включил в тях следните взискатели:
самия ЧСИ /за вземанията си за такси и разноски/ и единственият взискател – А.Н.К., като определеният
кръг от взискатели изчерпва същите по
настоящото изпълнително производство.
По разпределението на постъпилата от публичната продан
на имот с идентификатор № 15014.33.6 и имот с идентификатор № 15014.18.13 сума
в общ размер на 14845,80 лева, съдът намира следното:
От събраната
сума най-напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски по обезпечаването и
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД – от стойността
на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски. Както е изяснено и в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК не
всички разноски по изпълнителното дело се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване по този ред. Критерият за това е дали тези разноски са относими към реализирането на способа, от който се
разпределят конкретните събрани суми. По-конкретно с тази привилегия се ползват
разноските на първоначалния взискател или на ЧСИ по
осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното разпределение, вкл. разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение за един адвокат, които се считат за относими
към всеки от приложените изпълнителни способи, тъй като общото упълномощаване
за представителство по изпълнителното производство обхваща представителството
за всеки приложен способ на изпълнение до пълното удовлетворяване на вземането
по изпълнителния лист. Същевременно, в същото ТР е прието изрично, че не се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
никакви разноски на присъединени взискатели, освен
разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД, когато са направени от тях. В
цитираното ТР не е уточнено кой е „първоначален взискател“, но следва
да се приеме, че това не е непременно този, по чието искане е образувано изпълнителното
дело, а този, по чието искане е приложен способът за изпълнение, от който се
разпределят събраните суми и във връзка с който способ той е направил разноски.
Всички останали взискатели, участващи по
изпълнителното производство, имат качеството присъединени по отношение на
прилагането на конкретния способ за изпълнение и в това им качеството участват
в разпределението на сумите, събраните чрез този способ. Направените разноски
за изпълнителното производство /независимо от кого/ или дължими от длъжника ex lege /на ЧСИ или държавата –
при изпълнение чрез ДСИ/, които не са пряко относими
към конкретния приложен изпълнителен способ, не се ползват с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Длъжникът не отговаря за разноските за изоставени или
неприложени способи – чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, както и т. 6 от ТР №
2/26.06.2015 г. и т. 4 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС – ОСГТК.
Следователно в този ред влизат
изцяло разноските на
първоначалния, в случая
и единствен, взискател по осъществяване
на изпълнителния способ
/публична продан/ – възнаграждение
за един адвокат, такси за образуване на делото, за извършени справки за имуществото
на длъжника, такси за възбрана по изпълнителното дело, такси за
извършване на опис и публична продан на вещта.
Към вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, подлежащи първо на
удовлетворяване, съдебният изпълнител е включил, видно от представеното извлечение
към постановлението за разпределение, сума в размер на 378,36 лева,
представляваща сторени от взискателя А.К. разноски и
платени авансово. В разпределението липсва изрично посочване кои такси, платени
авансово от взискателя, са включени в тази сума. С
оглед наличните по делото доказателства може да се заключи, че част от тази
сума са възнаграждението на вещото лице в размер на 120,00 лева, такса по т. 20
ТТРЗЧСИ в размер на 60,00 лева за опис на недвижимия имот, такса за 2 бр. УВТ в
размер на 20,00 лева и такса по т. 4 ТТРЗЧСИ в общ размер на 48,00 лева, за
образуване на изпълнително дело – 81,00 лева. Всички тези разходи са
насочени към изпълнителния способ за принудително изпълнение – проданта на недвижимите имоти. По отношение на остатъка от сумата и
след внимателния преглед на доказателствата по делото, настоящият съдебен
състав констатира, че представлява заплатена такса на ЧСИ Н. Г. за налагане на
две възбрани върху имотите, продадени на публичната продан, и уведомяване на
длъжника за това.
Следователно съдът намира, че на първо място следва да
бъде разпределена сума в общ размер на 378,36
лева в полза на взискателя А.К. за авансово
заплатени такси за осъществяване на изпълнителния способ.
На следващо място към вземанията по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД,
подлежащи първо на удовлетворяване, съдебният изпълнител е включил 288,00 лева
– неплатени разноски от взискателя по т. 4, т. 11 и
т. 31 от ТТРЗЧСИ.
По отношение на неплатените авансово такси от взискателя, настоящият съдебен състав изхожда
от разбирането, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника –
чл. 79, ал. 1 ГПК, както и че когато таксите не са внесени от взискателя, те се събират от длъжника – чл. 79, ал. 2 ГПК. Процесните такси безспорно са дължими в рамките на
принудителното изпълнение и са сред кръга на ползващите се с право на предпочтително
удовлетворяване вземания, включени в чл. 136, т. 1 ЗЗД, доколкото са насочени
към осъществяване на
конкретния изпълнителен способ. Когато същите
не са предплатени от взискателя,
правото на удовлетворяване е в полза на ЧСИ. Съдебният
изпълнител носи дисциплинарна отговорност за това, че не е събрал от взискателя предварително дължимата авансова такса за
изпълнението, но това не променя реда на привилегията за нейното удовлетворяване,
съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Следователно в хипотеза, при която взискателят не е внесъл авансово дължими такси, същата се
събира от длъжника, включително и при извършване на разпределението на
постъпилите суми от публичната продан /в този смисъл Решение
№ 1450 от 23.09.2020 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2980/2020 г.; Решение № 1449 от 18.08.2020 г. на САС по в. гр. д.
№ 2198/2020 г./.
Вън от тази сума действително трябва да остане така по
т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 72,00 лева – за уведомяване за преобразуване на
изпълнителното дело. Заплащането на такава такса не е сред предвидените
привилегии в закона и тълкувателната практика, а и тя не е равнозначна на такса
за първоначално образуване на изпълнителното дело, доколкото то не започва отначало,
въпреки правото на кредитора да избере изпълнителното производство да бъде
продължено от друг съдебен изпълнител. В същия смисъл е и самата законова
разпоредба на чл. 427, ал. 5, изр. последно, според което разноските, свързани
с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.
По тази причина същата не следва да се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1,
т. 1 ЗЗД.
Що се касае до останалите разпределени неплатените
авансово такси от взискателя А.К. в полза на ЧСИ И.
Ц. настоящият съдебен състав приема, че към вземанията
по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, следва да бъдат включени само тези от тях, за които по делото са
налични данни за осъществяване на конкретни действия от съдебния изпълнител,
вследствие на начисляването им и които са насочени към осъществяване на публичната продан на имотите. Тези
такси се изразяват в следното: по т. 11 ТТРЗЧСИ от 36,00 лева; по т. 4 ТТРЗЧСИ за
уведомяване за изготвяне на разпределение 4 броя – 48,00 лева; т. 4 ТТРЗЧСИ за
2 броя предявяване на оценка – 24,00 лева; т. 4 ТТРЗЧСИ за 2 броя насрочване на
публична продан – 24,00 лева; т. 31 ТТРЗЧСИ за транспорт за опис – 30,00 лева; т.
31 ТТРЗЧСИ за транспорт за разгласа на публична продан – 30,00 лева; т. 31
ТТРЗЧСИ пощенски разходи – 24,00 лева. По делото са налице по два броя
съобщения, изпратени до длъжника и взискателя за
предявяване на оценка и за насрочване на публична продан и три броя съобщения за
уведомяване за изготвяне на разпределение, поради което таксите по т. 4 ТТРЗЧСИ
са законосъобразно определени до общия размер от 84,00 лева, тоест извън тези
разходи остава сумата от 12,00 лева, посочена като такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за
изготвяне на един брой разпределение. Налице са и доказателства за изпращане на
книжа по поща, поради което обосновано е определена таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ
пощенски разходи – 24,00 лева, както и за транспорт, доколкото имотът е посетен
при описа и поставянето на уведомление.
В извършеното разпределение съдебният изпълнител е
включил към вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, подлежащи първо на удовлетворяване,
и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ И. Ц., дължима за изпълнение на
паричните вземания на взискателя, и възлизаща в общ
размер на 1287,59 лева. Тази сума попада в обхвата на привилегията по чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД, а видно от направеното таблично изчисление сумата е определена
върху размера на всяко събрано вземане, като е събирана част, съответстваща на
събраната сума.
Следователно,
всички вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, за които следва да се отредят суми
с процесното разпределение, са в общ
размер на 1878,95 лева, от които:
1)
в полза на ЧСИ И. Ц. –
1491,59 лева,
и 2) в полза на взискателя А.К. – 387,36 лева.
След приспадане на тези суми от постъпилата сума
от публичната продан в размер на 14845,80 лева, остава сума за по-нататъшно
разпределение в размер на
12966,85 лева.
РазпреД.ето на тази сума се извършва по
следващите по ред привилегии. По делото обаче не са налице основания за
прилагане на чл. 136, ал. 1, т. 2-6 ЗЗД. По делото е постъпило удостоверение от ТД на
НАП гр. Бургас, от което е видно, че длъжникът няма непогасени публични
задължения, поради което правилно съдебният изпълнител не е приложил следващата
по ред привилегия на чл. 136, т. 2 ЗЗД.
По тази причина правилно съдебният изпълнител е
пристъпил към разпределение на сумата по чл. 137 ЗЗС чрез удовлетворяване на хирографарния взискател. При
погасяването на вземанията на взискателя съдебният
изпълнител е съобразил разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, според която този, който има
към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата.
В случая по изпълнителното дело е налице един взискател с няколко еднородни /парични/ вземания срещу
длъжника. Събраната и подлежаща на разпределение сума не е достатъчна да покрие
в пълен размер всяко едно от тях, а същевременно длъжникът не е заявил кое от
тях иска да бъде погасено, поради което се погасява най-обременителното от тях.
По тази причина и съобразно вида на съответното вземане, както е посочено в чл.
76, ал. 2 ЗЗД съдебният изпълнител е извършил разпределението, погасявайки
първо разноски, после лихвата върху съответните лихновосни
вземания, а с остатъка е погасил главницата на вземания в размер на 2550,00
лева по изпълнителен лист по ЧГД 127/2016 г. на РС – Бургас непогасено и в
размер на 6500,00 лева по изпълнителен лист по ГД 3430/2016 г. на РС – Бургас
частично. Направеното според настоящия съдебен състав погасяване на вземанията
по този ред напълно отговаря на изискването на закона и по-конкретно на чл. 76 ЗЗД. По тази причина не се споделят и направените в жалбата възражения.
Действително законът не определя кое е най-обременителното задължение на длъжника,
но като такива съдебната практика е определила задълженията, за които текат
най-големи по размер лихви или ако са предвидени най-големи неустойки при
неизпълнението им. И двете задължения са лихвоносни, като по-голяма по-размер
лихва се начислява върху задължението с по-голяма главница, а това е именно
задължението от 6500,00 лева по изпълнителен лист по ГД 3430/2016 г. на РС –
Бургас. По тази причина правилно съдебният изпълнител е разпределил сумата
спрямо вида и характера на задълженията.
С оглед констатирането в настоящото производство, че
сумата от 84,00 лева е неправилно разпределена от съдебния изпълнител по реда
на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, то за тази сума разпределението следва да бъде
отменено, а вместо него да бъде извършено ново такова. На първо място от тази
сума следва да се присъди в полза на ЧСИ И. Ц. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която
възлиза в размер на 7,59 лева. Остава сума за разпределение, представляваща
разликата между 84,00 лева и 7,59 лева, която е в размер на 76,41 лева. С нея
следва да бъде погасено вземането на взискателя по
изпълнителен лист по ГД 3430/2016 г. на РС – Бургас, като се отнесе за
погасяване на главницата 6500,00 лева, която, след намаляването й с тази сума,
възлиза на 3966,86 лева.
Следователно атакуваното разпределение следва да бъде отменено в частта, с
която в полза на ЧСИ И. Ц. е разпределена на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
сума в размер на 72,00 лева – такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за 8 броя уведомления за
преобразуване на изпълнителното дело и сумата в размер на 12,00 лева,
представляваща разликата над 36,00 лева до 48,00 лева, такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за 1 брой уведомяване
за изготвяне на разпределение, като следва да бъде извършено ново
разпределение
съобразно гореизложеното.
Тук е мястото настоящият съдебен състав да отговорни
на направените в жалбата оплаквания. Основното оплакване касае неправилното
приложение на чл. 76 ЗЗД,на което с изложените по-горе мотиви бе вече отговорено. Останалите оплаквания касаят искане да не бъдат
включени в разпределението суми, представляващи разноски по изпълнителните
дела, с довода, че същите следва да останат в тежест на взискателя.
Подобно оплакване не може да бъде разгледано в настоящото производство, защото
последното обхваща проверка на разпределението на сумата, постъпила от
съответния изпълнителен способ и включените в разпределението задължения на
длъжника, които се погасяват с нея. В обхвата на разпределението не влизат
посочените от жалбоподателя суми, поради което дължимостта
на същите не подлежи на проверка.
В жалбата се съдържа и възражение за неправилно
погасяване на вземането по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 8006/2016 г.
на Районен съд – Бургас. Действително има данни по делото за плащане на
определена сума по този изпълнителен лист, когато делото е било висящо пред
друг съдебен изпълнител, но разпределението й вече е било извършено и не може
да бъде проверявана законосъобразността му. В допълнение е нужно да се посочи,
че след заплащане на сумата от 800,00 лева съдебният изпълнител е уведомил
длъжника, че по този изпълнителен лист остава вземане в размер на 832,00 лева, като
не е посочено с направеното плащане коя точно част от задължението е погасена
/доколкото в него освен задължението са включени и разноски/, за да се прецени
правилно ли с настоящото разпределение е погасена тази сума като оставаща
главница по дълга.
Мотивиран от изложеното по-горе,
Окръжен съд – Враца, в
настоящия съдебен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение, извършено на 04.03.2020 г., предявено с
протокол за предявяване на постановление за разпределение от 15.12.2020 г. по изп. дело № 2026/2019 г. на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, район на
действие – Окръжен съд – Враца, в ЧАСТТА,
с която в полза на ЧСИ И. Ц. е разпределена на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД сума в размер на 72,00 лева – такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за 8 броя уведомления
за преобразуване на изпълнителното дело и сума в размер на 12,00 лева,
представляваща разликата над 36,00 лева до 48,00 лева, такса по т. 4 ТТРЗЧСИ за 1 брой уведомяване
за изготвяне на разпределение, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ постъпилата по изпълнителното дело
сума от общо 84,00 лева,
както следва:
І. Вземания
по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
1/ В полза на ЧСИ И. Ц. сума от 7,59 лева, представляваща такса по т.
26 ТТРЗЧСИ върху събраната за взискателя сума.
ІІ. Вземания
по чл. 137 ЗЗД на хирографарни
кредитори:
1/ В полза на взискател
А.К.
– сумата 76,41 лева за
погасяване на оставащата
част от вземането на длъжника за главница по изпълнителен лист по ГД
3430/2016 г. на РС – Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА разпределение, извършено на
04.03.2020 г., предявено с протокол за предявяване на постановление за
разпределение от 15.12.2020 г. по изп. дело №
2026/2019 г. на ЧСИ И. Ц., рег. № ***, район на действие – Окръжен съд – Враца,
в останалата му част.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.