№ 130
гр. Пазарджик, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Димитър П. Бозаджиев
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500166 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. по гр.д.№ 20225210100505 по описа за 2022
година е отхвърлен предявения от К. Д. П., с ЕГН ********** от гр.В., ул.
„Св. И.Р.” № 10, общ.В., обл.Пазарджишка против В. Б. Х., с ЕГН **********
от гр.В., ул. „Св. И.Р.” № 10, общ.В., обл. Пазарджишка, иск с правно
основание чл.108 ЗС, с който се иска съдът да признае за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик по наследство на 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 10450.501.103, по КККР на
гр.В., одобрени със Заповед № РД18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. В., ул. „Св. И.Р.“, № 10, целият с площ от 670 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план 129, квартал 314, парцел I, при съседи:
1010450.501.3290, 1010450.501.3284, 1010450.501.580, 1010450.501.102,
10450.501.3061, ведно с находящите се в подробно описания по горе имот:
сграда с идентификатор 10450.501.103.1, по КкКр на гр.В., одобрени със
1
Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 94
кв.м., брой етажи 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, стар идентификатор: няма и
сграда с идентификатор 10450.501.103.2, по КККР на гр.В., одобрени със
Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със застроена площ от
29 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с
предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма и да бъде осъден да й предаде владението върху него.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от К. П. с искане да
бъде отменено като неправилно, вместо което постановено ново ,с което да
се уважи ревандикационния иск ,като ответникът бъде осъден да предаде
собствеността и владението на К. П. на собствените и 1/2 идеални части от
описания недвижим имот , тъй като ответникът не е придобил права по силата
на извършената доброволна делба.
Претендира разноски.
Жалбоподателката счита , че съществения за разрешаване на спора
въпрос е извършено ли е плащане на сумата от 9900.00 лева - по оспорената
доброволна делба ,извършена в нотариална форма , при която имота е
поставен в изключителен дял на ответника .
Съдът постановил необосновано решение , постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила.
Обсъдена била само съдебно графологичните експертиза и съдът
приел,че разпоредителната сделка не страда от друг порок .
Съдът не отчел второто основно възражение по делото, ,а именно - че
сумата от 9900 лева не е заплатена изобщо на съделителката, което опорочава
сделката до степен на нищожност, поради противоречие с добрите нрави.
В нарушение на производствените правила и необосновано съдът е
приел, че сумата от 9900.00 лева е заплатена в брой. Съдът ценил превратно
събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетелката
– съпруга на ответника.
Тези показания преценени заедно със заключенията на експерта водели
до извода, че сумата от 9900.00 лева не е заплатена на съделителя - съпруг на
2
Д.Х., тъй като такава сума никога не е теглена от Д. Х.а.
Ищцата била провела успешно доказване ,че сделката е нищожна , като
противоречаща на добрите нрави.
Основава се на разпоредбата на чл.165 от ГПК. Съгласно чл. 165 ал.3
свидетелските показания били допустими в тази хипотеза - в случаите в които
наследниците атакуват сделка ,която е насочена против тях . Ищцата,
атакувала сделка на майка си -С. Х.а като неин единствен наследник.
Според разясненията ,дадени в ТР №1/27.02022 г по ТД № 1/2020 г на
ОСГТК на ВКС съдът е длъжен, да се произнесе в мотивите на решението си
по нищожността на правните сделки или на отделни клаузи в тях, когато са от
значение за решаване на правния спор, дори ако не е направено възражение
от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.
Сделката не била симулативна като прикриваща дарение, тъй като не е
продажба , а доброволната делба . Макар и извършена с нотариален акт, а не с
нотариална заверка на подписите тя била нищожна, като противоречаща на
„добрите нрави“.
Ответникът е получили в дял целия застроен недвижим имот -дворно
място от 670 кв. метра, ведно със застроената в него двуетажна МЖС от 94
кв.м всеки етаж и ГАРАЖ 2 от 29 кв.м. със административен адрес: В. ,ул. Св.
И.Р. №10 срещу нулева престация. Делбата като сделката била нищожна като
противоречаща на „добрите нрави“ .
Позовава се на съдебна практика, относима към нищожност на
сделките поради нарушаване на добрите нрави , поради нееквивалентност на
престациите.
Тези доводи не били обсъдени от първоинстанционния съд , поради
което жалбоподателката моли да бъде прието , че сумата от 9900 лева не е
заплатена на С. Х.а/майка на ищцата/ по сделката на 20.12.2021 г от ответника
В. Х. нито в брой ,нито по банков път, поради което делбата е нищожна като
противоречаща на „добрите нрави“.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника В. Х. , чрез
процесуалния му представител адв. Ч..
Счита ,че решението е правилно , съответно жалбата неоснователна и
3
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В дадения от съда срок е постъпила писмена защита ответника по
жалбата. В нея се подържа ,че наследодателката на ищцата е положила
подписи под договора за доброволна делба , както и че е извършено плащане
на уговореното уравнение на дяловете.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против В. Х. ищцата К. П. твърди ,че е дъщеря и
единствен наследник на С. Б.а Х.а , ЕГН:********** - починала на 25.05.2022
г във В.. Живеела с майка си до смъртта и на първия етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, във В., ул. Св. И.Р. №10 .
Ответникът, който бил брат на нейната майка , живеел на друг адрес, но
държал заключен втория етаж в същата жилищна сграда.
Тази сграда ,в която били обособени две жилища ,била наследена от
родителите на нейната майка и ответника.
След смъртта на майка си закрила сметката и в Пощенска Банка в която
имало 3368.20 лева, събрани от пенсията и плащания от социално
подпомагане от 92.25 лева месечно . При предприемане на действия за
деклариране на имота установила ,че от 20.12.2021 г по силата на доброволна
делба, сключена в нотариална форма - нотариален акт № 80, том.2, рег.
№1346, н.дело №273/20.12.2021 г, ответникът е получил в свой дял и станал
изключителен собственик на имота:ПИ с идентификатор 10450.501.103 /десет
хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и едно, точка, съгласно
заповед РД - 18-1214 /06.06.2018 година на Изпълнителния директор АГКК с
адрес на поземления имот: пк 4600, В. ,ул. ”Св. И.Р.” № 10 /десет/, обл.
Пазарджик, целият имот с площ от 670 /шестотин и седемдесет/ квадратни
метра, с трайно предназначение па територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./.предишен идентификатор:
няма.,при съседи:
10450.501.3290; 10450.501.3284; 10450.501.580; 10450.501.102;
10450.501.3061 ВЕДНО с находящите се в подробно описания по-горе имот:
СГРАДА с идентификатор 10450.501.103.1 /десет хиляди четиристотин и
петдесет, точка, петстотин и едно, точка, сто и три, тока , едно/ по
4
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, със застроена
площ:94 /деветдесет и четири/ кв. метра, всеки етаж, брои етажи: 2-два ; брой
самостоятелни обекти в сградата няма данни , предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план ;
няма и СГРАДА с идентификатор 10450.501.103.2 /хиляда и четиристотин и
петдесет, точка, петстотин и едно, точка, сто и три ,точка, две/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
1214/06.06.201 година на изпълнителен директор на АГКК, със застроена
площ:29 /двадесет и девет/ кв. метра, брой етажи: I /един/, брой
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: хангар, депо,
гараж, стар идентификатор: няма, номер по Предходен план: няма
Като се снабдила с препис от нотариалния акт , с който е извършена
делбата, установила, че нейната наследодателка не е написала имената си и
положила подпис при извършване на сделката , тъй като почерка не бил неин.
Майка и била споделяла, че е давала личната си карта ,както и ключа от
етажа на къщата на ответника и съпругата му, за да хранят домашния и
любимец, докато е в болницата. Счита ,че действията по извършената делба
не са с участието на майка и.
Твърди още ,че сумата от 9900 лева не е получена от нейната майка
нито в брой нито по банков път. Такива средства не били намерени след
смъртта и.
Нотариалното удостоверяване на подписа и било нищожно, тъй като
този договор за делба не е подписан от нея - съгласно чл.576, чл.578 ал.4 и
чл.583/2 от ГПК - поради което и делбата не е произвела своето транслативно
действие.
Освен това тя не се явявала пред нотариуса лично и не е получавала
сумата от 9900 лева - нито в брой нито по сметка. Такива обстоятелства не
били известни на ищцата и на близките на нейната майка.
Ответникът и майката ни ищцата били във влошени отношения ,поради
което през 2015 година той напуснал имота ,предмет на спора. Имало и
спорове между тях през 2016 година.
Ответникът предявявал правата си ,като оспорвал собствеността и и
5
упражнявал натиск да напусне имота.
Ищцата моли да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че тя е собственик по наследство на 1/2 идеална част от целия описан имот, а
именно:- дворно място с идентификатор 10450.501.103 от 670 кв. метра, ведно
със застроената в него двуетажна МЖС с идентификатор 10450.501.103.1 от
94 кв.м всеки етаж и гараж с идентификатор 10450.501.103.2 от 29 кв.м. със
административен адрес: В. ,ул. Св. И.Р. №10, при съседи
1010450.501.3290, 1010450.501.3284, 1010450.501.580, 1010450.501.102,
1010450.501.3061.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска.
В. Х. оспорва иска , като твърди, че подписите върху нотариалния акт и
изписването на трите имена от С. Б.а Х.а е извършено от нея при личното и
явяване пред нотариуса Тя подписала молбата и нужните декларации.
Твърди още ,С. Х.а е получила сумата за уравнение на дела , посочена в
нотариалния акт. Парите са и били жизнено необходими за лекарства, лечение
и битови сметки и нужди.
Неверни били твърденията ,че ответникът и С. Х.а не са били в добри
отношения. През последните няколко години те имали нормални , даже
много добри отношения като между брат и сестра. Ответникът и съпругата
му контактували постоянно със С. Х.а и оказвали помощ и съдействие, когато
е имала нужда, предвид болестта и, защото С. е живеела сама. Ищцата не
живеела там, а през последните месеци живяла в чужбина и не била в добри
отношения с майка си .
Няколко месеца преди делбата С. Х.а сама предложила на брат си да му
прехвърли дяловете си от недвижимия имот, защото имала нужда от средства
за лечение, а освен това имала и други съображения.
С протоколно определение от 28.02.2023 година е допуснато изменение
на иска по реда на чл.214 от ГПК ,чрез преминаването му от установителен
към осъдителен.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Видно е от представения нотариален акт , удостоверяващ договор за
доброволна делба № 80 том ІІ н.д.№ 273/2021 година ,че между В. Х. и С.
6
Х.а, като наследници на Б. Х. е извършена доброволна делба , като имота ,
идеална част от който е предмет на ревандикационния иск, е възложен на В.
Х. срещу задължението на С. Х.а от 9900 лева за уравнение на дела. Страните
са декларирали ,че това е действителното плащане по договора и ,че то е
извършено преди подписване на нотариалния акт. Към нотариалното дело са
приложени и всички изискващи се декларации , подписани от
съсобствениците.
Първият довод , изложен от ищцата е ,че нотариалния акт – формата ,с
която е извършена доброволната делба между майка и и ответника не е
породил действието си ,тъй като е опорочена формата – нотариалното
действие е нищожно , поради това ,че подписа и изписването на имената не е
направено от наследодателката на ищцата.
Във връзка с това е направено искане и е приета експертиза.
Заключението на експерта е ,че изписването на имената и полагането на
подписите под нотариалния акт е извършено от С. Х.а.
Представителят на ищцата е оспорил експертизата , назначена е
повторна .Към исковата молба е приложена частна експертиза от експерта Н.
, заключението в която е противопоожно на заключението , дадено по
назначената експертиза от съда ,изготвена от същия експерт. Поради това
правилно съдът е допуснал експертиза ,която е изготвена от експерта Добрев
и заключението му е че изписването на имената и полагането на подписите
под нотариалния акт е направено от С. Х.а.
Съответно на разпоредбата на чл.269 от ГП съдът следва да обсъди
доводите , изложени във въззивната жлба.
Този довод, подържан в исковата молба ,на който на първо място
ищцата се основава ,за да обоснове правата си върху имота ,чиято
ревандикация претендира, не се подържа във въззивната жалба.
Поради това и съдът не обсъжда доводите на страните и доказателствата
в тази връзка, направени в първоинстанционното производство.
Втория подържан довод , който се развива и в исковата молба е този ,че
ищцата ,като наследник на своята майка не е загубила правата ,поради това
,че разпореждането, направено от наследодателката и е нищожно ,като
противоречащо на добрите нрави. Твърденията са ,че цената – уравнението на
7
дела в размер на 9900 лева не е платена ,поради което е налице
нееквивалентност на престациите. Последното е нарушение на добрите нрави
и води до нищожност на сделката.
По делото са събрани редица доказателства , относими към
отношенията между ответника и наследодателката на ищцата, от една страна
и такива за отношенията между ищцата и нейната майка – от друга страна.
Въззивната инстанция намира ,че тези доказателства са били
неотносими към спора по начало , а с оглед предмета на въззивното
производство, изобщо не следва да бъдат обсъждани.
По делото са събрани и гласни доказателства. Те отново в значителната
си част касаят отношенията между брата и сестрата. Св.Ц. депозира
показания относно събития – проблеми между ответника и наследодателката
на ищцата от 2016 година , относно заболяването на ищцата и полаганите за
нея грижи, относно отношенията на ищцата с майка и. Както вече беше
посочено тези обстоятелства нямат отношение към спора. Следва да се
посочи обаче ,че показанията на тази свидетелка са в известна степен
непоследователни що се отнася до отношенията между брата и сестрата.
Макар да подържа общо ,че не са в добри отношения ,тя установява ,че и
ответника е неговата съпруга са полагали грижи за ищцата по време на
боледуването и.
Св.Пеев също основно депозира показания за отношенията между
ответника и наследодателката на ищцата. Според него ответника и съпругата
му са се грижили за нея по време на боледуването и. Този свидетел още е
разбрал от С. Х.а ,че тя има намерение „да прехвърли етажа“ на брат си.
Показанията на св.Б. , макар и многословни не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по спора , с оглед предмета му. Те са
относими към личните и отношения с ищцата и отношенията на С. Х. с
нейния брат ,както и действията на ответника и съпругата му след смъртта на
С. Х.а.
Св.Х.а е съпруга на ответника. Тя също депозира показания за
отношенията им с майката на ищцата , за поведението на ищцата и съответно
за отношенията и с майка и. Показанията и също са насочени към
боледуването на С. Х.а и грижите за нея.
8
Тази свидетелка сочи, че при извършване на делбата на майката на
ищцата била платена сумата от 9900 лева в брой. Семейството разполагало с
тези пари ,тъй като се занимавало с производство на мебели.
По делото са приети заключени , първоначално и допълнително ,чрез
които е установено ,че в периода преди извършване на делбата от сметката на
ЕТ“Д. Х.а“ не е теглена сума от 9900 лева.
Искането и съответно допускането на тези експертизи се основава на
неточното интерпретиране на показанията на св.Х.а, която ясно е заявила ,че
сумата са я имали в наличност във връзка с работата на фирмата и са
направили плащане в брой. Показанията на тази свидетелка са допустими ,не
с оглед разпоредбата на чл.165 ал.2 от ГПК ,а на основание чл.164 ал.1 т.3 от
ГПК.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявеният иск е неоснователен , така както е заявен.
По начало несъстоятелна е тезата , че поради твърдяното неплащане на
цената – уравнение на дела- при извършената доброволна делба ,сделката е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като се касае за
нееквивалентност на престациите.
Неплащането на цена по договор е основание за неговото разваляне и не
води до нищожност на сделката.
Нееквивалетността на престациите ,като накърняване на добрите нрави
е съвсем различна хипотеза.
Прието е в съдебната практика ,че значителна и явна нееквивалентност
на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева.
За нееквивалентност може да се говори само когато страните са
уговорили престация и тази престация, въпреки свободата на договаряне е
толкова ниска съобразно цената на имуществото , че практически е равна на
нула.
Неплащането на цената е неизпълнение на облигационно задължение и
няма отношение към действителността на сделката , съответно към правилата
, формиращи добрите нрави.
Прието е в съдебната практика, че фактът, че приобретателят по
9
сделката не е заплатил на продавача продажната цена по сделката не води до
нищожност на сделката, а е облигационно вземане, което е основание за
реализиране на договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал. 3
ЗЗД. Действително продавачът сключва договора, за да получи цената на
вещта, която прехвърля и във всички случаи договорът има основание, когато
такава цена е уговорена. Самото плащане на цената на вещта обаче е извън
фактическия състав на продажбата. Договорът се сключва в момента на
постигане на съгласие от двете страни по всички негови съществени
елементи, при спазване на форма при необходимост, а изпълнението на
поетите задължения по него, съответно –неизпълнението, не рефлектира
върху валидността му и не води до нищожност, поради противоречие с
добрите нрави.
Макар да основава претенцията си на нищожност на сделката , поради
противоречие с добрите нрави, ищцата всъщност не излага обстоятелства и не
ангажира доказателства , относими към такъв порок на сделката. В
конкретния случай не се касае за нередовност на исковата молба. Ищцата
счита , че изложените от нея обстоятелства обосновават направената
претенция и те следва да бъдат обсъждани от съда.
По изложените съображения , съдът намира ,че обжалваното решение ,с
което ревандикационния иск по отношение на ½ идеална част от описания
имот е отхвърлен , е правилно и следва да бъде потвърдено. Ищцата не е
собственик на имота , чиято ревандикация иска , тъй като нейната
наследодателка се е разпоредила валидно с него преди смъртта си.
Съобразно изхода на спора на ответника по въззивната жалба се дължат
сторените разноски. Представен е списък по чл.80 от ГПК , представени са
доказателства за реалното извършване на разноските и е направено
своевременно искане. Разноските възлизат на 1200 лева – заплатен адвокатски
хонорар пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В. по гр.д.№ 20225210100505
по описа за 2022 година,с което е отхвърлен предявения от К. Д. П., с ЕГН
10
********** от гр.В., ул. „Св. И.Р.” № 10, общ.В., обл.Пазарджишка против В.
Б. Х., с ЕГН ********** от гр.В., ул. „Св. И.Р.” № 10, общ.В., обл.
Пазарджишка, иск с правно основание чл.108 ЗС, с който се иска съдът да
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по
наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
10450.501.103, по КККР на гр.В., одобрени със Заповед № РД18-
1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. В., ул. „Св. И.Р.“, №
10, целият с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 129, квартал 314,
парцел I, при съседи: 1010450.501.3290, 1010450.501.3284, 1010450.501.580,
1010450.501.102, 10450.501.3061, ведно с находящите се в подробно описания
по горе имот: сграда с идентификатор 10450.501.103.1, по КкКр на гр.В.,
одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със
застроена площ от 94 кв.м., брой етажи 2, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, стар
идентификатор: няма и сграда с идентификатор 10450.501.103.2, по КККР на
гр.В., одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, със
застроена площ от 29 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, с предназначение: хангар, депо, гараж, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и да бъде осъден да й
предаде владението върху него.
Осъжда К. Д. П., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Св. И.Р.” № 10, общ.
В., обл. Пазарджишка да заплати на В. Б. Х., с ЕГН ********** от гр. В., ул.
„Св. И.Р.” № 10, общ. В., обл. Пазарджишка сумата 1200 лева – сторени
разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11