Р Е
Ш Е Н
И Е
№
82
02.03.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 985 по описа за 2020
година на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), във вр.
чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Д.И. с ЕГН : **********, с адрес: ***, подадена чрез
адв.А.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2335
от 07.10.2020г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Стара Загора към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Жалбоподателят
посочва, че заповедта е незаконосъобразна. Със същата на основание чл. 107, ал.
1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 7, б. "б"
и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози му били наложени
принудителни административни мерки, както следва: по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б"
и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози – „Временно спиране от
движение на моторното превозно средство до отстраняване на нарушението, но за
не по-малко от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна
табела и свидетелство за регистрация част II-ра с № ********* на лек автомобил
марка „Ситроен 4Ц Пикасо“ с peг.№ *********, и по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "б",
и по ал. 2, т. 6 от Закона за автомобилните превози – „Временно отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година на
водача С.Д.И., с ЕГН : **********.“
Жалбоподателят
твърди, че не били налице фактическите и правни основания за издаване на
заповедта. От формална страна заповедта страдала от съществени недостатъци.
Изложената в заповедта фактическа обстановка била неясна. Не личало по никакъв
начин защо и поради какви причини било прието, че на посочената дата жалбоподателят
е осъществявал таксиметров превоз на пътници. Не били визирани елементите, които
да характеризират въпросното пътуване като „извършване на превоз“ по смисъла на
закона.
Неясна
била и санкционната норма, на основание на която била приложена визираната в
заповедта принудителна мярка - спиране от движение на МПС. Цитираната разпоредба
на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗАП включвала две хипотези, а от
заповедта не ставало ясно коя от тях е налице. Самото текстово изписване на
наложената мярка било объркващо и се разминавало с текста на закона. Същото се
отнасяло и за наложената санкция по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. "б" от
ЗАП, която отново била неконкретизирана досежно предвидените в закона две
алтернативи.
Описаната
в заповедта фактическа обстановка не отговаряла на действителната. На
посочените в заповедта дата и място жалбоподателят не бил осъществявал
таксиметров превоз на пътници. Изводите за такова поведение от негова страна били
неясни, необосновани и неправилни.
С
оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразна обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-2335 от 07.10.2020г. на Директора на
РД "Автомобилна администрация" Стара Загора към Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация".
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Моли за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът
по жалбата – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
гр.Стара Загора, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмото,
придружаващо административната преписка, сочи, че оспорената ЗППАМ е съобразена
с материалните и процесуални правила при издаването й. Счита, че заповедта е
съобразена с доказателствата по преписката и действащите процесуални правила,
поради което моли същата да бъде потвърдена. Релевира възражения за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно
по делото бе установено, че на 07.10.2020 г., около 14.30 часа, на
автомагистрала „Марица“, 83-ти км., в района на гр.Любимец, жалбоподателят С.Д.И.,
е управлявал МПС – лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег.№ ********, негова
собственост, като в автомобила, освен водача, са се намирали шест пътника,
трима от тях с установена самоличност: З. Х., С. А., Е. Д.. Автомобилът бил
спрян за проверка от органи на МВР, в хода на която било потърсено съдействие
от органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
При
извършената от същите проверка относно спазване на разпоредбите на Закона за
движение по пътищата, Закона за автомобилните превози и подзаконовите
нормативни актове по прилагането им, на С.Д.И. е съставен АУАН № 275505 от
07.10.2020г. и въз основа на него издадено Наказателно постановление №
43-0000622/24.11.2020г. за извършено административно нарушение на чл. 31, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ за това, че при извършване на
таксиметров превоз на пътници не представя разрешение за извършване на таксиметров
превоз от Община Свиленград.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2335/07.10.2020г.,
издадена от А. Ставрев Ставрев – директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Стара Загора, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. чл. 106а,
ал. 1, т. 1, буква б и т. 7, буква б и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закона за автомобилните превози на С.Д.И.
са наложени принудителни административни мерки – временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и свидетелство
за регистрация част II-ра
с № ********* на лек автомобил марка „Ситроен Ц4 Пикасо“ с рег.№ ******** (по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква б) и временно отнемане на
удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година на
водача С.Д.И. (по
чл. 106а, ал. 1, т. 7, буква б).
От фактическа страна издаването на заповедта и приложените с нея принудителни
административни мерки са мотивирани с извършената на 07.10.2020г. на
Автомагистрала „Марица“, 83-ти км. в района на гр.Любимец проверка за спазване
на разпоредбите на ЗДвП и ЗАвП и издадените въз основа на тях подзаконови
нормативни актове, при която административният орган е приел за установено, че
на посочената дата С.Д.И. извършва таксиметров превоз на пътници, шест на брой:
З. Х., С. А., Е. Д., с лек таксиметров автомобил марка „Ситроен С4 Пикасо“ с рег.№
********, собственост на С.Д.И., включен в Списък към Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз № 11571 от 08.06.2017г., като
при извършването на таксиметров превоз на пътници водачът не представя
Разрешение за извършване на таксиметров превоз на Община Свиленград. Посочено
е, че след извършена справка за издадени разрешения за извършване на
таксиметров превоз на територията на Община Свиленград се установило, че за МПС
с рег.№ ******** от 01.01.2020г. и до момента на издаване на заповедта не е
издавано разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за
съответната община.
Препис
от заповедта е връчен на жалбоподателя на 14.10.2020г., а жалбата срещу същата
е подадена до Административен съд. Хасково на 22.10.2020г.
От
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства бе установено,
че горепосоченият автомобил е включен в Списъка към Удостоверението за
регистрация за извършване на таксиметров превоз № 11571, издадено на ЕТ „С.С.П.”,
от дата 08.06.2017г. От Допълнение № 7/ 03.11.2020г. на Списък към посоченото
Удостоверение за регистрация е видно, че процесното моторно превозно средство е
отписано.
Видно
от представеното по делото Разрешение № 1/17.12.2019 година за извършване на
таксиметров превоз на пътници на Община – Свиленград е, че ЕТ „С.С.П.” има
разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници с един автомобил, различен
от процесния. Разрешението важи за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Представен
е и Отчет от фискална памет, видно от който е, че в съответното фискално
устройство не е регистрирано извършване на таксиметрови услуги от края на 2017
г.
В Писмо
от Общинска администрация – Свиленград
се посочва, че за 2020 година за процесния автомобил не е
издавано разрешение за извършване на таксиметров превоз и не фигурира в
Регистъра на таксиметровите автомобили.
От Докладна
записка вх.№ 328/12.10.2020г. по описа на ТЦ – с.Пъстрогор към Държавна агенция
за бежанците се установява, че поименно посочените в заповедта трима пътника са
били регистрирани в Транзитен център – Пъстрогор на 24.09.2020 г., като на 08.10.2020
г. самоволно са напуснали територията на центъра и с докладна записка от
12.10.2020 г. са обявени в неизвестност.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свид.М.К.И. – инспектор
в Отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, бе
установено, че на 07.10.2020 г. при
специализирана полицейска операция било потърсено съдействие от органите на „Автомобилна
администрация“. След пристигането им на място установили таксиметров автомобил „Ситроен
С4 Пикасо“, боядисан в жълт цвят, с разположени шахматни ленти. Автомобилът нямал
табела за такси и касов апарат. При направена по телефона справка в
информационната им система било установено, че за същия автомобил имало
издадено удостоверение и същият бил вписан в удостоверение за извършване на
таксиметров превоз на пътници. След това извършили проверка на документите на
водача, който притежавал валидни документи за управление на лек таксиметров
автомобил. При поискване на разрешение, издадено от съответната община, същият
не представил такова, за което му бил съставен акт. Била свалена предната
регистрационна табела на автомобила, отнет бил талонът - втора част. В
автомобила имало шест пътника, според свидетеля - афганистански граждани. При
разговор водачът потвърдил, че кара пътниците за гр.София. С пътниците
свидетелят не провел разговор, защото не разбирал езика им. Свидетелят не установил дали е уговорено
заплащане. Не установил на място да има преводач.
От
обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание, бе установено, че процесния
ден бил с автомобила си и оставил свой приятел близо до дома му, когато няколко
чужденци се обърнали към него с молба да ги закара до гр.София. Първоначално им
отказал, но впоследствие се съгласил, защото ги съжалил и тъй като щял да
пътува до гр.Хасково по лична работа. За пътуването не уговорили заплащане.
Съдът,
като обсъди така събраните по делото доказателства, във връзка с наведените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира, че оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество, оспорването е основателно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвП, принудителните административни мерки по
чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или от
упълномощени от него лица. От представената и приета като доказателство по
делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г., е видно, че на основание чл. 107,
ал. 1 от ЗАвП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА "АА",
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които
да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП, включително Директорите на
Регионални дирекции "Автомобилна администрация". От Заповед № 1808/30.07.2020
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се установява, че подписалото като издател на обжалвания
административен акт лице – А. С. С., заема длъжността Директор на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" - гр.Стара Загора от 04.08.2020 г.
Предвид така посоченото, съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-2335/07.10.2020
г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в
условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на
надлежно делегираните му правомощия.
Обжалваният
административен акт е постановен при спазване на нормативно установените
изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното
основание за налагане на принудителните административни мерки - чл. 106а, ал.
1, т. 1, буква "б" и т. 7, буква "б" от ЗАвП, така и
фактическото основание за издаването на заповедта. Противно на твърденията на
жалбоподателя, посочени са всички релевантни факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на нормативно
регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът свързва
прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "б" и т. 7, буква
"б" от ЗАвП – извършен на 07.10.2020 г. с лек автомобил марка
„Ситроен С4 Пикасо“ с рег.№ ********, собственост на С.Д.И., таксиметров превоз
на пътници, без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за
съответната община. Посочването на правно релевантните за наличието на
хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "б" и т. 7, буква
"б"от ЗАвП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви,
доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от
закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити
правата си. Изпълнено е както общото изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
така и специалното такова по чл. 107, ал. 1 от ЗАвП за постановяване на
мотивиран административен акт. А дали и доколко е налице така обоснованото от
фактическа и правна страна основание за прилагане на принудителните
административни мерки, е въпрос на материална, а не на формална
законосъобразност на административния акт.
В
тази връзка съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2335/07.10.2020 г., на Директора на РД
"Автомобилна администрация", гр. Стара Загора е издадена в нарушение
и при неправилно приложение на материалния закон поради следните съображения:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти (изложени
като мотиви в акта)
и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта
правни последици.
По
смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвП, за преустановяване на административните
нарушения по този закон се прилагат изрично предвидените в него принудителни административни
мерки, поради което те са от вида на преустановяващите. Именно такава е и
мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1, изразяваща се във временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението на водач,
и по чл. 106а, ал. 1, т. 7
от ЗАвП - временно
отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок от
една година на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров
превоз на пътници без издадено разрешение за
съответната община, от която е започнал превозът.
Тоест,
изхождайки от тези текстове, следва да се приеме, че за прилагане на ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 1, б.“б“ и т. 7, б.“б“ от ЗАвП е необходимо да е осъществено
административно нарушение - извършване на таксиметров превоз на пътници с пътно
превозно средство, без за него да има издадено разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници за съответната община.
По
смисъла на ЗАвП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС
срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, а "превоз
на пътници", съгласно т. 3 на същата разпоредба е "дейност на
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници
срещу заплащане, която се извършва със специално конструирани и оборудвани
моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не". Легална
дефиниция на понятието "таксиметрови превози" се съдържа в § 1, т. 26
от ДР на ЗАвП и съгласно тази разпоредба, същите представляват превози на
пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи,
извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с
леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите
държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
Доколкото
по делото не се оспорва обстоятелството, че по отношение на процесното МПС не е
издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници от Община
Свиленград за 2020 г., спорният момент между страните по делото е дали се касае
за извършване на таксиметров превоз и дали между водача на автомобила и
пътниците е било договорено заплащане на цената на превоза. Тези обстоятелства
съдът намира, че не бяха установени по делото.
Разпоредбата
на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая административният
орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителния характер на
извършения превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и
средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин характера на
превоза и е изградил извода си за извършване на превоз на пътници срещу
заплащане, при липса на факти, установяващи това. В конкретния случай липсват безспорни
и категорични данни за наличието на извършен от жалбоподателя превоз на пътници
срещу заплащане или срещу друга икономическа облага. Установено бе, че
автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил без касов апарат и табела
„такси“, както и че в съответното фискално устройство не е регистрирано
извършване на таксиметрови услуги от края на 2017 г. Тези факти, разгледани в
светлината на липсата на каквито и да било доказателства, установяващи факта на
извършено плащане на осъществения превоз, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 б.“б“ и т. 7 б.“б“ от
ЗАвП не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като
извършител на превоза действително е осъществявал таксиметров превоз, то няма
как обосновано да се приеме, че са налице основания за налагане на ПАМ, посочени
в чл. 106а, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ЗАвП.
С
оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-2335 от 07.10.2020г., издадена от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като постановена при неправилно приложение на
материалния закон, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При
този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
в производството разноски за внесена държавна такса от 10 лв. и адвокатско
възнаграждение. Претендираният от жалбоподателя размер от 800 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 21.10.2020 г., с оглед своевременно направеното от ответника
възражение за прекомерност, следва да бъде намален от съда до размера,
определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и определен в размер на 500 лева, доколкото делото
не се отличава с висока фактическа и правна сложност.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-2335 от 07.10.2020 г., издадена от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Стара Загора към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Стара Загора, да заплати
на С.Д.И. с ЕГН : **********, с адрес: ***, направените разноски в настоящото производство на обща
стойност от 510.00 (петстотин
и десет)
лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от получаване на съответното съобщение.
СЪДИЯ: