РЕШЕНИЕ № 260066

 

гр. Бургас, 18.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3035/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Глобъл Транс Логистик” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Н.. З.., с която претендира осъждане на „Симперто” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 5163,40 лева – главница по Фактура № ... год., издадена на основание договор за спедиторска услуга чрез автомобилен превоз на товар от Германия до България, извършен с автомобил рег. № ..., и 91,79 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 13.04.-15.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 18.06.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 361 и сл., ТЗ.

Ответникът, в писмения си отговор, признава иска за главницата, но оспорва претенцията за мораторна лихва; моли за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца – чл. 78, ал. 2, ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че страните са били обвързани със спедиторски договор, сключен възоснова представения по делото заявка-договор от 01.04.2020 год., в изпълнение на който е бил извършен автомобилен превоз на товар на ответника – от Германия до България. За извършената услуга ищецът е издал процесната фактура, на стойност 5163,40 лева с ДДС. Според т. 6 от заявката-договор, срокът за плащане на цената е 30-дневен, считано от получаване на оригиналите на фактурата и на ЧМР, по пощата.

Ответникът е признал главния иск, като е изложил твърдение, че неплащането се дължи на временните му финансови затруднения поради пандемичните ограничения от пролетта на 2020 год.; оспорил е претендираното обезщетение за забава.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за основателен. По делото не се спори, че ищецът е извършил надлежно задълженията си на спедитор, съобразно условията на заявката-договор, като е издал процесна фактура от 13.04.2020 год. Неплащането на главницата също е безспорен за делото факт, като в тази насока съдът основава решението си и на направеното пълно и безусловно признание на иска от страна на ответника-длъжник – чл. 175, ГПК.

Съдът намира за неоснователен акцесорния иск за мораторна лихва от 91,79 лева. Както бе посочено по-горе в решението, срокът за плащане на главницата е 30-дневен, считано от получаване на оригиналите на фактурата и на ЧМР. Така постигнатото между страните съгласие изключва изпадането в забава на длъжника от деня на издаване на фактурата. По делото няма доказателства кога двата оригинални документа са били получени от ответника, поради което съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че през процесния период преди подаване на исковата молба ответникът е бил в забава по см. на чл. 84, ал. 1, ЗЗД.

Мотивиран от изложеното, съдът счита, че ищецът е кредитор на ответника за посоченото ликвидно и изискуемо вземане от 5163,40 лева, поради което главната претенция следва да бъде уважена, ведно с акцесорния иск за обезщетение за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претенцията за мораторна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Молбата на ответника с правно основание чл. 78, ал. 2, ГПК следва да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице първата предпоставка за приложението на разпоредбата – в случая неоснователното неплащане на главницата представлява пасивно поведение на ответника, което е поводът за завеждане на делото. Ответникът не е ангажирал доказателства за направени разноски във връзка с правната си защита в процеса, поради което не му се дължат разноски и на основание чл. 78, ал. 3, ГПК.

Частичната основателност на претенциите налага присъждане в полза на ищеца на направените от него деловодни разноски в съответен размер от 913,96 лева – сбор от дължимите части от платената държавна такса и от адвокатското възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Симперто” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59А, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Глобъл Транс Логистик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н.. З.., ул. „..., сума в размер от 5163,40 лева, представляваща главница по Фактура № ... год., издадена на основание договор за спедиторска услуга чрез автомобилен превоз на товар от Германия до България, извършен с автомобил рег. № ..., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба – 18.06.2020 год., до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 84, ал. 1, ЗЗД на „Глобъл Транс Логистик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н.. З.., ул. „..., за осъждане на „Симперто” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59А, да му заплати сума в размер от 91,79 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5163,40 лева за периода 13.04.-15.06.2020 год.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 78, ал. 2, ГПК на ответника „Симперто” ООД, ЕИК *********, за възлагане на деловодните разноски в тежест на ищеца „Глобъл Транс Логистик” ООД, ЕИК *********.

 

ОСЪЖДА „Симперто” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59А, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Глобъл Транс Логистик” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, ул. „Петър Бакалов“ № 15, ет. 4, ап. 10, деловодни разноски в размер от 913,96 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ