№ 6
гр. Ямбол , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица С. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина И. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "БОНДА" ООД с ЕИК *********, подадена чрез
пълномощника адв.А.Н. от АК-Пловдив против Решение №260003/04.01.2021 г.,
постановено по гр.д.№1492/2020 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд отхвърлил, като неоснователен,
предявеният от „Бонда" ООД против Д. К. Д. иск по чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за
установено вземането на „Бонда" ООД в размер на сумата от 707,88 лв. - главница,
представляваща неизплатено задължение за доставка на стоки по фактура
№**********/18.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда - 08.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №766/2020 г. по
описа на ЯРС и осъдил „Бонда" ООД да заплати на Д. К. Д. сумата от 410,00 лв. - разноски.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за
неправилност, поради неговата необоснованост и вътрешна противоречивост. В жалбата са
изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания, въз основа на
които се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, по същество на спора,
с което предявения в производството иск бъде уважен изцяло. Заявена е претенция за
1
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемия Д. К. Д., чрез пълномощника адв.В.К. от ЯАК е
депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за неоснователност на въззивната
жалба. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаване на атакуваното
решение изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски.
В о.с.з. въззивника не се представлява.
В о.с.з. въззиваемия не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат,
заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, като иска потвърждаване на
атакуваното решение.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Ч.гр.д. №766/2020 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление от „Бонда“ ООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Д. К.
Д.. Съдът уважил искането на заявителя, като издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с №346/09.04.2020 г., с която разпоредил длъжника Д. К. Д. да
заплати на заявителя „Бонда“ ООД сумата 707,88 лева – главница, представляваща
неизплатена сума за доставени стоки, за които е издадена фактура №**********/18.02.2016
г., заедно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението до съда - от
08.04.2020 г. до окончателното изплащане. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът
депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на посочените в заповедта
суми. По повод постъпилото възражение, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок
искът е предявен.
За установяване основателността на претенцията си ищецът е представил фактура №
********** от 18.02.2016 г. за сумата от 707,88 лв. с ДДС, както и кантарна бележка № 7779
от 18.02.2016 г., с посочени в същата: продавач - „Загорка" АД и купувач - „Бонда" ЕООД;
стока - бирена каша с нето тегло - 6940 лв. за обект Д.Д.. И двата документа не са подписани
от ответника Д..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката И.Д.Д..а,
съпруга на ответника. Същата заявява, че съпруга й е ЗП, като се занимавали с отглеждане
на крави в с.Межда. Имали договор със „Загорка", отпускали им бирена каша в количество
спрямо животните, като квотата им била 150 тона. В последствие квотата им била
прехвърлена на ищцовото дружество, но с тях договор нямали. На свидетелката са
предявени представените от ищеца фактура и кантарна бележка, като тя заявила, че по тази
фактура не са получавали бирена каша. Сочи, че когато имали нужда от бирена каша,
заявявали доставка, а при получаване подписвали фактурата или кантарната бележка,
донесени от шофьора и плащали по банков път. За процесната фактура разбрали четири
години след издаването й, когато получили документите по заповедното производство.
2
Тогава дъщеря им се свързала с г-жа С., която заявила да си плащат, понеже такава била
политиката на фирмата. Поискали бележка, че са се подписали за доставката, но им било
отговорено - да си плащат.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните и се
възприема от съда, като обективно и компетентно. В заключението в.л. посочва, че фактура №
********** от 18.02.2016 г. била осчетоводена в счетоводството на „Бонда" ООД, като в
счетоводните им регистри не се установили данни за извършени плащания по нея. Били
отразени получени плащания по други фактури /предхождащи процесната/ в размер на общо
2 725,92 лв. Фактурата била въведена в Дневника за продажбите на „Бонда" ООД в
законоустановените срокове - за данъчен период м.02.2016 г., била включена в Справка-
декларация за данъчен период м.02.2016 г. и дължимият ДДС бил внесен от ищеца на
14.03.2016 г. Фактура №********** от 18.02.2016 г. не се съхранявала в счетоводството на
Д. К. Д. и не била осчетоводена. Като ЗП - физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС,
ответникът не бил длъжен да води ежемесечно счетоводство, не осчетоводявал фактури на
извършените разходи и подавал само годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ. От
сметката на Д. били извършени плащания по други фактури, предхождащи процесната, в
размер на общо 2 725,92 лв., които били отразени в счетоводството на „Бонда" ООД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение в рамките, определени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред ЯРС доказателства намира, че обжалваното
решение е правилно. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал. Правилни са и формираните въз основа на нея правни изводи,
довели до отхвърляне на предявения установителен иск. Изложените от ЯРС мотиви се
споделят от въззивния съд, който на осн. чл.272 ГПК препраща към тях. Наведените във
въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред
първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът е претендирал да се приеме за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 707,88 лв. - главница,
представляваща неизплатено задължение за доставка на стоки по фактура
№**********/18.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявлението в съда - 08.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
3
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №766/2020 г. по
описа на ЯРС
Така предявеният иск, съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба,
заявеният и поддържан петитум и развилото се предходно заповедно производство,
правилно е квалифициран от районния съд, в доклада по чл.146 ГПК, като такъв с пр. осн.
чл.422 ГПК, вр.чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД.
За да се прецени допустимостта на процесния положителен установителен иск,
следва да бъдат съобразени нормите на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл.415, ал.4 от ГПК, където е посочено, че искът се предявява в едномесечен срок, след
довнасяне на дължимата държавна такса.
В конкретния случай, видно от приложеното ч.гр.д. №766/2020 г. по описа на ЯРС
на 08.04.2020 г. „Бонда“ ООД е депозирало заявление от за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Д. К. Д., като искането е било
уважено от съда. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът депозирал възражение против
заповедта. По повод постъпилото възражение против заповедта за изпълнение, съдът указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания срок искът е предявен. При така изложените факти, следва
извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните разпоредби на ГПК, предвид на
което въззивния съд намери предявеният иск за допустим. Разгледан по същество искът е
неоснователен.
По същността си договорът за търговска покупко-продажба е двустранен,
възмезден, консенсуален договор. За възникването му е необходимо постигане на съгласие
между страните по него относно веща и цената, като продавачът се задължава да прехвърли
собствеността и предаде веща, а купувачът да я получи и да заплати цената.
Съдът в настоящия състав приема така, както е приел и първостепенния съд, че от
събраните по делото доказателства, не се установява по несъмнен и категоричен начин
страните по делото да са сключили процесната сделка. Представените от ищеца фактура
№********** от 18.02.2016 г. за сумата от 707,88 лв. с ДДС и кантарна бележка № 7779 от
18.02.2016 г., не са подписани от посоченото в тях за получател лице - Д.Д.. Съобразно
заключението на вещото лице процесната фактура е осчетоводена единствено в
счетоводството на ищеца, но при ответника не са налице данни за осчетоводяване на
фактурата, нито се съхранява такава фактура. По делото не са ангажирани и каквито и да
било доказателства, установяващи предаването на стоката от ищеца на ответника.
Действително, вещото лице е установило наличие на предходни търговски
взаимоотношения между страните - от сметката на Д. били извършени плащания по други
фактури, предхождащи процесната, в размер на общо 2 725,92 лв., които били отразени в
счетоводството на „Бонда" ООД, но това не е достатъчно, за да бъде изведен несъмнен
извод за сключване и на процесната сделка.
4
При тези фактически данни съдът приема, че не е безспорно установен факта, че
страните са обвързани от посоченото договорно правоотношение по процесната фактура, с
посочени предмет и цена, както и ищецът да е изпълнил задължението си за прехвърляне на
собствеността на стоките, а ответникът да е останал задължен за цената, поради което и иска
на ищцовото дружество, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
За да достигне до горе-посочения извод за липса на сделка между страните по
делото, настоящия съд съобрази, по аргумент на противното, практиката на ВКС - така в
Решение №23/07.02.2011 г., по т.д.№588/2010 на ВКС, ІІ т.о. е прието, че фактурата може да
се приеме за доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по
вид, стойност, начин на плащане, наименование на страните и време и място на издаване.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника – купувач
представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване. В същия см. са
и Р.№42/19.04.2010 г. по т.д.№593/2009 г., ІІ т.о.; Р.№46/27.03.2009 г. по т.д.№454/2008 г., ІІ
т.о. и др.
В конкретния случай, както вече се посочи, по делото не се установи процесната
фактура да е осчетоводена при ответника, нито пък се установи извършване на твърдяното
от ищеца предаване на процесната стока, което да доведе от своя страна до задължение за
плащане на цената й. Следва да бъде отбелязано и че широко обсъдената от въззивника във
въззивната жалба съдебна практика е неотносима към случая, т.к. разрешения правен спор е
по договор за изработка, наличие на какъвто не се твърди да има между страните.
При изложеното до тук, въззивния съд приема, че предявеният в производството иск
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като е стигнал до
същите правни изводи, ЯРС е постановил правилно съдебно решение, което не страда от
пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и
доказателства за сторени разноски. Разноските следва да се присъдят в размер на 360 лв. –
платено адв. възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003/04.01.2021 г., постановено по гр.д.
№1492/2020 г. по описа на ЯРС.
5
ОСЪЖДА „БОНДА" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив да заплати на Д. К. Д. с ЕГН ********** сумата от 360 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6