ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260209/13.10.2021г. 13.10.2021г., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ІV-ти състав, в закрито заседание
на 13.10.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Пейчева
секретар:
като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева
гр.дело № 22 по описа за 2021г.
на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********,
чрез председателя Сотир Стефанов Цацаров, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 26А, ет. 3, срещу: 1) Ю.М.Б.,
ЕГН ********** *** А; 2) Е.А.Б., ЕГН ********** ***; 3) „Странджа туризъм“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – с. Воден, община Болярово,
област Ямбол, ул. „Нико Пехливанов“
№ 44, представлявано от А.С.Х. с ЕГН **********,
с която е предявен иск с посочено правно основание чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ във
връзка с §5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на обща стойност 1 719 274,60 лв., подробно
описано в исковата молба.
Подаден e писмен отговор от ответника Ю.М.Б., в който
се оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва
твърдението за наличие на значително несъответствие. Оспорва приложената методика
за установяване на значително несъответствие Оспорва наличието на връзка между
деянието за което е привлечен като обвиняем - деяние, извършено в периода месец
октомври 2018 г. до 31.07.2019 г., и възприемането на цялото му имущество в
периода от 15.08.2009 г. до 15.08.2019 г., като незаконно придобито. Възразява
срещу исковете за отнемане на несъществуващо в патримониума
му имущество Възразява, че следва да се има предвид само онази престъпна
дейност, която е изрично определена в чл.108 от ЗПКОНПИ. Оспорва твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
Във връзка с възраженията и доводите на ответника
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.628 от ГПК, тъй като
тълкуването на разпоредбите от Директива 2014/42/ЕС, в частност по въпроса за
несъответствието на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ с разпоредбите и смисъла на
Директива 2014/42/ЕС, са от значение за правилното решаване на делото по
обуславящия въпрос за наличието и надлежното упражняване на правото на иск, за
което съдът следи служебно.
На настоящия съдебен състав е известно
обстоятелството, че в горния смисъл са отправени преюдициални
запитвания от български съдилища: По гр.дело № 704/2017 г. на Софийски градски
съд е отправено преюдициално запитване до СЕС по
тълкуване на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския
съюз (ХОПЕС), като част от въпросите, включени в него, са следните: 1)
наказателна по смисъла
на Директива 2014/42/ЕС или гражданскоправна
е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако обявената от
националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция -
предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждане с него, но без да се поставя като условие за конфискацията
извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка
или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; 2) следва ли
чл. 8 (1) от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които
тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи на
конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство,
което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 3) следва
ли презумпцията за невиновност и изискването за
зачитане на правото на защита, установени в чл. 48 от ХОПЕС, и принципът на
ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба,
която въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и
решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество, и допуска прилагането
на методика за правно и икономическо проучване и - анализ, въз основа на която
се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество,
както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган,
без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и
прилагането на методиката; 4) пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6
(2) и чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и
предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните
трети лица.
По преюдициалното запитване
е образувано дело С-319/2019г. пред СЕС, което е висящо към настоящия момент.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана
в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г.. IV г.о., ГК,
разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване
до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от
значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът
спира производството по делото (чл.631, ал.1, изр.1
ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.631, ал.2 ГПК).
Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го
е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България
(чл.633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално
запитване от национален съд на държавата-членка и пред друг съд на
държавата-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното
разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл.633, вр. чл.631, ал.1, изр.1
ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално
запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете
дела въпроси.
В определение №444/11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.
3621/2019г. , IV-то г.о., ГК е посочено, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка
и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото
на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на
основание чл.633 вр. чл.631 ал.1 изр.1 ГПК. Противното означава, че ако друг съд констатира, че следва да отправи преюдициално запитване по същите въпроси, той да стори това
отново. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ
български съд следва да спре производството пред себе си.
Предвид изложеното, ЯОС, на основание чл.633 вр. чл.631, ал.1, изр. първо от
ГПК, следва да спре производството по делото до произнасянето на Съда на
европейския съюз по преюдициалното запитване,
отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д.№ 704/2017г. на Софийския
градски съд, по което е образувано дело С-319/19г..
На основание горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д.№ 22/2021г. по описа на
ЯОС до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното
запитване, отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д.№ 704/2017г. на
Софийския градски съд, по което е образувано дело С-319/19г. - до приключване
на С-319/19г. на Съда на Европейския съюз.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд Бургас с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: