Решение по дело №276/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.

 

Процесното дело е образувано след като с Решение № 882/05.02.2025г. по АД № 7939/2024г. по описа на ВАС е отменено Решение № 2627/26.06.2024г. по административно дело № 312/2024г. по описа на Aдминистративен съд Хасково, с което е отхвърлена жалба от „Глобалпак БГ“ ООД – [населено място], срещу Ревизионен акт № Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №106/15.03.2024г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП и жалбата е върната за ново разглеждане.

Предмет на разглеждане е жалба от „Глобалпак БГ“ ООД – [населено място], срещу Ревизионен акт №Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №106/15.03.2024г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Дружеството- жалбоподател претендира незаконосъобразност и неправилност на оспорения РА. Оспорва се извода на административния орган, че задълженията на търговеца към доставчици от 2016г. били дължими към 31.12.2021г. Сочи се разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, съгласно която не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. С оглед преклузивния характер на този срок се претендира преклудиране възможността на органите по приходите с изтичането му да установят процесните данъчни задължения по Заповед за възлагане на ревизия издадена на 21.08.2023г. Излага се становище, че към момента на образуване на ревизията преклузивният срок по чл.109, ал.1 от ДОПК е бил изтекъл. В писмена защита се претендира нищожност на оспорения РА, като се твърди липса на предпоставки за издаване Заповед за възлагане на ревизия от А. А. Д., предвид че определеното за това лице В. И. И., не била в трайна невъзможност за изпълнение на служебните си задължения, а в полагаем отпуск от 11 работни дни. Алтернативно се иска съдът да постанови решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт №Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №106/15.03.2024г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП. Оспорва се приетото от данъчните органи увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата от 228 005, 20 лв., като се сочи, че в тази сума влиза сумата от 28 113, 12 лв. представляваща задължение по фактура с № ****/29.11.2016г., което задължение се оспорва да е било погасено по давност към края на 2021г., предвид спиране на давностните срокове за периода на извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. Претендират се разноски в производството и се прави възражение за размера на поисканото юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като иска да се постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена и претендира разноски за юрк.възнаграждение за всички инстанции. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако ревизионният акт бъде отменен.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Процесното ревизионно производство е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002623005046-020-001 от 21.08.2023г., издадена от А. А. Д. -Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, като в заповедта за възлагане изрично е посочено, че ревизията обхваща задълженията за корпоративен данък и данък добавена стойност за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. /л.55, п.1 от АД 312/24г. на ХАС/. За ревизионното производство е определен срок за приключване от три месеца, като ревизионният доклад следва да бъде съставен не по-късно от 14 дни след завършването.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен Ревизионен доклад №Р-16002623005046-092-001/12.12.2023г., като срещу него е подадено възражение в срок, постъпило на 28.12.2023г. /л.24, п.1 от АД 312/24г. на ХАС/.

След съставянето на РД и обсъждане на възражението е издаден оспореният Ревизионен акт № Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., от В. И. И. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Р. Б. Т. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който на „Глобалпак БГ“ ООД допълнително е установен корпоративен данък по ЗКПО за 2021г. в размер на 22 800, 52 лв. и са начислени лихви в размер на 4 099, 35 лв.

В хода на ревизионното производство се установява, че „Глобалпак БГ“ ООД през ревизирания период е извършвало търговия на едро с текстил, конци и материали за шивашката промишленост, както и производство на спални комплекти. При извършените проверки на счетоводните регистри на дружеството, се установява наличие на задължения към 31.12.2021г., към чуждестранни доставчици, отразени по кредита на сметка 403 /доставчици валута/ както следват: към А.Т.Т. за сумата от 14 363,94 лева, по фактура №**** от 12.07.2016г., с дата на изискуемост по данни от дружеството – 14.07.2016г.; към PGAT за сумата от 21 188,03 лева, по фактура №***** от 11.05.2016г., с дата на изискуемост по данни от дружеството – 11.05.2016г.; към S. O.за сумата от 38 136,03 лева, по фактура №**** от 20.04.2016г., с дата на изискуемост по данни от дружеството – 20.04.2016г.; към G. G. E.за сумата от 29 981,40 лева, по фактура №**** от 19.08.2016г., с дата на изискуемост по данни от дружеството – 19.08.2016г. към F. J. [интернет адрес] за сумата от 28 113,12 лева, по фактура №**** от 29.11.2016г., с дата на изискуемост по данни от дружеството – 29.11.2016г.; към HLS T. and E. за сумата 60 474,26 лева, по фактура №**** от 06.04.2016г., с дата на изискуемост по данни от дружеството – 06.04.2016г.; към P. E. за сумата от 35 748,43 лева, по фактура №**** от 02.04.2016г., с дата на изискуемост по данни от дружеството – 02.04.2016г., като сумите били изцяло неплатени към 31.12.2021г.

С оспорения РА се приема, че за така отразени по кредита на сметка 403/доставчици валута/ задължения по фактури от 2016г., на осн. чл. 114 от ЗЗД от датата на изискуемост, посочена от самото дружество, е започнал да тече 5-годишнен давностен срок за погасяване на задължението и през 2021г. давността по задълженията от 2016г. е изтекла. По тези съображения на осн. чл. 46, ал.1 от ЗКПО ревизиращите органи са увеличили счетоводния финансов резултат на дружеството със сумата в размер на 228 005, 20 лв. и начислили корпоративен данък за 2021г. в размер на 22 800, 52 лв., както и съответната лихва.

С жалба вх.№20-28-31/30.01.2024г. РА е оспорен, като с Решение №106 от 15.03.2024г. Директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2021г. – 22 800,52 лева, и лихва от 4 099,35 лева.

Решението е връчено на жалбоподателя на 15.03.2024г. – л.1137, п.5 по АД 312/24г. ХАС/, а жалбата срещу РА е подадена на 28.03.2024г.

След връщане на делото за ново разглеждане от ответната страна се представя Заповед № 8335/07.08.2023г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с която на В. И. И. – Началник сектор „Ревизии“ се разрешава използването на 11 работни дни полагаем отпуск от 08.08.2023г. до 22.08.2023г., както и Заповед № А – 8335/07.08.2023г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с която се нарежда длъжността Началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“, заемана от В. И. И., да се изпълнява от А. А. Д. - Началник сектор „Ревизии“, за срок от 08.08.2023г. до 22.08.2023г., във връзка с отсъствието на държавния служител В. И. И.. Представя се и Заповед № РД -09-1979/30.09.2021г., с която са определение органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и Заповед № РД -09-789/13.05.2022г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с която се изменя негова Заповед № РД -09-1979/30.09.2021г., с която са определение органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, като съгласно приложен към заповедта списък, В. И. И. - Началник сектор, като титуляр се замества от А. А. Д. -Началник сектор при отсъствие при отпуск /болест/ или командироване.

В хода на съдебното производство от процесуалния представител на жалбоподателя се предтсавиха и приеха към доказателствата Молба за потвърждение на салдо от 23.01.2020г., към търговска фактура № ***** от 11.05.2016г. на стойност 12 269.76 USD, по задължение към PGAT., ведно с МД №16BG002002H0053766; Молба за потвърждение на салдо от 30.01.20190г., към търговска фактура № RT**** от 19.08.2016г. на стойност 17 361.90 USD, по задължение към G. G. E. I., ведно с МД №16BG002002H0111068; Молба за потвърждение на салдо от 23.01.2020г., към търговска фактура № **** от 29.11.2016г. на стойност 16 200.00 USD, по задължение към F. J. [интернет адрес] , ведно с МД №16BG002002J0013924 и Молба за потвърждение на салдо от 10.02.2020г. към търговска фактура № **** от 06.04.2016г. на стойност 30 920.00 USD, по задължение към HLS Т.Е..

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административна преписка, както и от приобщените в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Обжалваният ревизионен акт представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Същият е оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на Ревизионния акт №Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП – Пловдив - Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Главен инспектор по приходите, предвид което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Не се споделят изложените от жалбоподателя твърдения за нищожност на оспорения административен акт, с аргумент за възлагане на процесната ревизия от А. А. Д., в качеството й на заместник на титуляра В. И. И., без наличието на правомощия за това. На първо място следва да се посочи, че в конкретния случай не се касае за изземване на преписката на основание чл. 7, ал.3 от ДОПК, за да се съблюдават предпоставките приложими в тази хипотеза, а се касае за заместване на титуляра на съответната длъжност - началник сектор „Ревизии“ , поради използване на полагаем отпуск от същия. Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002623005046-020-001 от 21.08.2023г. е издадена от А. А. Д. -Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, с оглед Заповед № 8335/07.08.2023г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с която на В. И. И. – Началник сектор „Ревизии“ се разрешава използването на 11 работни дни полагаем отпуск от 08.08.2023г. до 22.08.2023г., както и с оглед Заповед № А – 8335/07.08.2023г. на Директор на ТД на НАП Пловдив, с която се нарежда длъжността Началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“, заемана от В. И. И., да се изпълнява от А. А. Д. за срок от 08.08.2023г. до 22.08.2023г., във връзка с отсъствието на държавния служител В. И. И..

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагане на ревизия /Заповед №РД-09-1979/30.09.2021г.; Заповед №РД-09-789/13.05.2022г. – л.1123-1128, п.5 от АД 312/24г. на ХАС/. Ето защо неоснователни са доводите за нищожност на оспорения РА, предвид което не са налице основанията на чл. 146, т. 1 от АПК за обявяване на такава.

Оспореният административен акт е издаден в изискуемата форма и съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване, предвид което не са налице основанията по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт.

Не се установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, а и такива твърдения не се излагат в жалбата, поради което настоящият съдебен състав не открива основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения административен акт.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспорения акт следва да се посочи следното:

Жалбоподателят не оспорва констатациите в ревизионното производство относно наличието на фактурите, датата на изискуемост и отразяването им по кредита на сметка 403 /доставчици валута/, находящ се по делото /п.4, л.1095 от АД 312/24г. на ХАС/ с А.Т.Т. за сума 14 363,94 лева по фактура №**** от 12.07.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 14.07.2016г.; P. G. A. T. за сума 21 188,03 лева по фактура №***** от 11.05.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 11.05.2016г.; S. O. за сума 38 136,03 лева по фактура №**** от 20.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 20.04.2016г.; G. G. E. за сума 29 981,40 лева по фактура №**** от 19.08.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 19.08.2016г.; F. J. [интернет адрес] за сума 28 113,12 лева по фактура №*** от 29.11.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 29.11.2016г.; HLS Т.Е. за сума 60 474,26 лева по фактура №**** от 06.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 06.04.2016г.; P. E. за сума 35 748,43 лева по фактура №**** от 02.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 02.04.2016г. Не се спори и че задълженията са неизплатени изцяло.

Между страните няма спор и че на дружеството е извършена ревизия с обхват ДДС 01.12.2019г. – 31.12.2019г. и корпоративен данък 01.01.2019г. – 31.12.2020г., като с РА №Р-16002622007704-091-001 от 05.07.2023г. и поправен с РА №Р-16002623132050-003-001 от 12.07.2023г., потвърден с Решение №325 от 24.082023г., е допълнително установен корпоративен данък за 2020г. в размер на 29 485,75 лева и са начислени лихви от 6 243,53 лева, като при съдебното оспорване е образувано а.д.№1006/2023г. по описа на ХАС, по което към настоящия момент няма постановен съдебен акт.

Основният спор между страните е правен и касае въпроса дали с изрично описаните задължения по седемте фактури с доставчици от [държава] и [държава] и изискуемост през 2016г. следва при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат да се увеличи със сумата на задълженията и дали това следва да бъде извършено в годината на изтичане на 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо, а именно: 2021г.

Съгласно чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: т.1./ изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Така с оглед целите на данъчното преобразуване се регламентира моментът, в който със сумата на неплатените задължения следва да се преобразува и увеличи счетоводния финансов резултат. В случая страните не спорят и дали процесните задължения са с тригодишен или петгодишен давностен срок, а се приема с оглед тяхното правно естество за безспорно, че е петгодишен давностен срок, считано от момента, в който всяко задължение е станало изискуемо.

Спорен в случая е момента, в който задълженията са станали изискуеми и дали с молба за потвърждение на салдо от 23.01.2020г., към търговска фактура № ***** от 11.05.2016г. на стойност 12 269.76 USD, по задължение към PGAT., ведно с МД №16BG002002H0053766; молба за потвърждение на салдо от 30.01.20190г., към търговска фактура № RT**** от 19.08.2016г. на стойност 17 361.90 USD, по задължение към G. G. E.l I., ведно с МД №16BG002002H0111068; молба за потвърждение на салдо от 23.01.2020г., към търговска фактура № **** от 29.11.2016г. на стойност 16 200.00 USD, по задължение към F. J. [интернет адрес] , ведно с МД №16BG002002J0013924 и молба за потвърждение на салдо от 10.02.2020г. към търговска фактура № **** от 06.04.2016г. на стойност 30 920.00 USD, по задължение към HLS Т.Е. не е прекъсната давността по тези задължения на осн. чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и съответно не е започнала да тече нова давност, която да не е била изтекла към 31.12.2021г. и съответно не е налице основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат с тези непогасени задължения за 2021г.

Относно възражението на жалбоподателя, че е налице за част от задълженията признаване им в споразумения между ООД Глобалпак БГ и съотвения кредитор / А.Т.Т., P. G. A. T., F. J. [интернет адрес], HLS Т.Е., G. G. E. /, поради което и се твърди прекъсване на давността и започнала да тече нова давност, съдът споделя извода на проверяващите, че спирания и прекъсване на давността не се вземат предвид данъчното третиране на неплатени задължения по реда на чл.46 от ЗКПО. Разпоредбата на чл.46 от ЗКПО урежда задължението на субекта да третира по определен начин за данъчни цели конкретно свое задължение, като не се има предвид последващите волеизявления между частноправните субекти, страни по сделката, свързани с института на погасителната давност в Закона за задълженията и договорите. От фактическа страна следва да бъде установено единствено наличието на неплатено задължение и изтеклия период от момента, в който е станало изискуемо в зависимост от 3 или 5-годишната давност.

Признаването на приходи в случаите на отписани задължения е регламентирано в СС № 18 – Приходи. Съгласно Приложение „Г“, т.2, приходът се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. Следователно при възникване на посочените условия, задълженията следва да се отпишат от пасива на предприятието, респективно да се отчете приход от тази стопанска операция, която рефлектира върху СФР за отчетни период. Института на погасителната давност на задълженията е регламентиран в ЗЗД. Общата давност за частни вземания е петгодишна, доколкото чл.110 от ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В общия случай, съгласно чл.114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В случай, че са налице основанията по СС № 18 и ЗЗД за отписване на задълженията и предприятието не отчете счетоводен приход е приложима специалната разпоредба на чл.46 от ЗКПО за третиране на задълженията. И тъй като разпоредбата е специална и изисква данъчно преобразуване не по-късно от изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо, института на прекъсване на давността по чл.116, б. „а“ от ЗЗД, поради признаване на вземането от длъжника е неприложим.

Не се споделя и направеното възражение, относно срока за установяване на задължението за данък по чл.109 от ДОПК. Установеното с обжалвания РА задължение за корпоративен данък за ревизираната 2021г. съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО е следвало да се декларира до 30.06.2022г., а така преклузивният срок за започване на ревизионното производство започва да тече на 01.01.2023г. и изтича на 31.12.2027г. Доколкото обаче се установи, че ревизионнното производство е започвало със ЗВР от 21.08.2023г., връчена на 28.03.2023г., то не е изтекъл петгодишния давностен срок за установяване на процесното задължение.

По възражението на жалбоподателя за включване на процесните фактури в ревизионното производство, при което е съставен РА №Р-16002622007704-091-001 от 05.07.2023г., поправен с РА №Р-16002623132050-003-001 от 12.07.2023г., следва де се има предвид, че не се излага конкретика, а по неприключилото а.д.№1006 за 2023г. по описа на ХАС, по което е оспорен посоченият РА, се установява, че този РА касае единствено фактури с изискуемост през 2015г., а не настоящите конкретно разгледани фактури с А.Т.Т. за сума 14 363,94 лева по фактура №**** от 12.07.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 14.07.2016г.; P.G. A. T. за сума 21 188,03 лева по фактура №***** от 11.05.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 11.05.2016г.; S. O. за сума 38 136,03 лева по фактура №**** от 20.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 20.04.2016г.; G. G. E. за сума 29 981,40 лева по фактура №**** от 19.08.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 19.08.2016г.; F. J. [интернет адрес] за сума 28 113,12 лева по фактура №*** от 29.11.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 29.11.2016г.; HLS Т.Е. за сума 60 474,26 лева по фактура №**** от 06.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 06.04.2016г.; P. E. за сума 35 748,43 лева по фактура №**** от 02.04.2016г. с дата на изискуемост по данни от дружеството – 02.04.2016г., които са отразени по кредита на сметка 403 за месец декември 2021г. Те са безспорно непогасени и са с изискуемост през 2016г. и с тях не е увеличен на основание чл.46 от ЗКПО счетоводния финансов резултат за 2021г. Предмет на обсъждане по а.д.№1006/2023г. са различни от настоящите процесни фактури.

Неоснователен е довода на жалбоподателя, че на основание чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение, давностните срокове са спрели да текат и не са изтекли през 2020 г., поради което не е настъпило обстоятелството по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Сроковете, които спират да текат или се удължават, са изрично упоменати в разпоредбите на ЗМДВИП. В чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП е предвидено, че спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Макар по силата на цитираната разпоредба, давностния срок за вземанията на кредиторите на РЛ по частноправните правоотношения между тях да спира да тече, това не означава, че се удължава и предвидения в чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО петгодишен срок от изискуемостта на задълженията, в годината на изтичането на който се увеличава СФР със сумата на задълженията на ДЗЛ. Срокът, предвиден в чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО не е давностен, а формална предпоставка за приложението на данъчната регулация. Следователно, разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, не е приложима. В т.см. Решение № 1141/11.02.2025г. по АД 10222/2024г. по описа на ВАС, постановено по идентичен случай.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореният ревизионен акт е издаден и в съответствие с изискванията на материалния закон и неговата цел, като не са налице предпоставките по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК за неговата отмяна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответната страна юрк.възнаграждение за всички съдебни инстанции. Поисканото такова е в размер на 16 811, 94лв., като е налице възражение за неговата прекомерност. С оглед фактическата и правната сложност на спора и реално осъщественото процесуално представителство, съдът намира поискания размер от 16 811, 94лв. за прекомерен, като на ответната страна следва да се присъдят разноски определени съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 8410 лева.

 

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Глобалпак БГ“ ООД – [населено място], срещу Ревизионен акт №Р-16002623005046-091-001/11.01.2024г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №106/15.03.2024г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА“ Глобалпак БГ“ ООД – [населено място], ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите [населено място], Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, направените в производсвтото разноски в размер на 8410 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.