Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4415 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от ***, ***против Г.Б.Т. с ЕГН **********,***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 589,60лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г.
до 31.12.2017г. и лихва за забава върху главницата в размер на 35,94 лв. за
периода от 02.12.2015г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1086/18г.
на *** до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден
имот, находящ се в ***, *** е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от
01.10.2016г. до 31.12.2017г. не е погасил своите задължения към ищцовото
дружество за процесния топлоснабден имот – апартамент с абонатен номер 1018286,
като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер
на 589,60лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в
която се намира имота ****** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII
от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за забава,
изчислявана в размер на 35,94 лв. за периода от 02.12.2015г. до 05.02.2018г.
Излага
се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№1086/2018г. по описа на ***, в което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено
възражение от длъжника в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника
за сумата от 589,60 лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.10.2017г. и сумата от 35,94лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2015г. до 05.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. 1086/2018г. на *** до окончателното изплащане. Претендират
се и направените деловодни разноски.
Ответникът Г.Т. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в съдебно заседание се явява лично и ангажира становище, според което не оспорва исковите претенции. Моли да се разсрочи изпълнението на решението.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Исковете са
предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок
по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
Безспорно е между страните, че
ответника Г.Б.Т. е собственик на процесния имот, представляващ ***в ***.
Безспорно е също така, че за имота има открита партида при ***.
От представените подробни месечни
справки, изготвени от ***за процесния имот и представеното от ищеца
счетоводно извлечение е видно, че за периода от 01.10.2016г. до 31.12.2017г.
по горната партида е била начислена сума в общ размер на 589,60лв. за
консумирана топлоенергия.
При съобразяване разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху
дължимите главници за процесния период и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 35,94лв. за периода от 02.12.2016г. до 05.02.2018г.,
видно от приложеното счетоводно извлечение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорно установения по
делото факт, че ответника Г.Б.Т. е собственик на процесния имот в ***, ***в ***,
който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответника има
качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно
сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на
топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Установи се безспорно и размерът на консумираната в имота
топлинна енергия през процесния период от време, която е в претендирания от
ищеца размер.
Поради
горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца заплащане на цената на
доставената топлинна енергия до процесния имот през периода от 01.10.2016г. до 31.12.2017г.,
изчислявана в общ размер на 589,60лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, а е и безспорно между страните, че тази лихва
се изчислява в общ размер на 35,94лв. за процесния период от 02.12.2016г. до 05.02.2018г.
Не се твърди и не се доказва от ответника плащане на
дължимите главница и лихви.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че ответника дължи на ищеца присъдените в заповедното и претендирани в
настоящото производство вземания за главница и лихва.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.,
които са изцяло дължими, с оглед изхода на спора. На същото основание са дължими изцяло и
направените в исковото производство разноски, които са в размер на 25лв. за
държавна такса и 100лв. за юрисконсултско взнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК,
във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 125лв.
В съдебно заседание ответникът е
направил искане за разсрочено плащане на задължението, т.к. с оглед доходите си,
размерът на които не е оспорен от ищеца, не би могъл да заплати изцяло
дължимата сума наведнъж. Съдът приема, че с оглед имотното състояние на
ответника са налице основанията по чл.241 от ГПК и следва да се разсрочи
изпълнението на решението по отношение на установените вземания за главница и
лихва. По този начин ще се осигури изцяло изпълнение на установения с
настоящото решение дълг, с оглед възможностите на длъжника и без допълнителни
разходи за кредитора, свързани с принудително изпълнение, като ще се предостави
възможност на ответника да заплаща и текущите разходи за топлинна енергия след
процесния период. Присъдените с
решението разноски по производството се
дължат без да могат да се разсрочват за плащане ( така Решение № 226 от
8.06.2017 г. на ***по в. гр. д. № 308/2017 г.). Т.е. следва да се разсрочи
изпълнението на дълга единствено за главница и лихва. Предвид на това, че върху
установения размер главница е дължима законна лихва, считано от 13.02.2018г. до
окончателното изплащане, а върху мораторната лихва не е дължима законна лихва,
съдът счита, че в разсрочените месечни вноски следва поотделно да се посочат
включената част от главницата, за която ще е дължима законна лихва до датата на
плащане и включената част от мораторната лихва, върху която няма да е дължима
законна лихва. Съдът счита, че дългът следва да се разсрочи на 11 равни месечни
вноски. Всяка вноска следва да се определи на 56,87лв., включваща два
компонента: 1.главница в размер на 53,60лв., върху която е дължима законна
лихва, считано от 13.02.2018г. до окончателното плащане и 2.мораторна лихва в
размер на 3,27лв., върху която не е дължима законна лихва. Всяка вноска ще е
дължима до 30 число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.Б.Т. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: сумата
от 589,60лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. и сумата
от 35,94 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.12.2016г.
до 05.02.2018г., за които вземания е издадена Заповед №758 от 15.02.2018г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1086/2018г. по описа на ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.02.2018г. до окончателното й изплащане.
РАЗСРОЧВА,
на
основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, с което
се установява вземането на ***към Г.Б.Т.
с ЕГН **********, в общ размер на главница и лихва – 625,54лв.,
като
постановява ответника да заплати горепосочената сума на 11 (единадесет) последователни месечни вноски, всяка от които в размер
на по 56,87лв. и включваща: 1.главница
от 53,60лв., която е дължима ведно
със законната лихва, считано от 13.02.2018г. до окончателното плащане и 2.мораторна лихва в размер на 3,27лв. Всяка
вноска е платима на 30-то число на
месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Г.Б.Т. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 125лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство
и сумата
от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
решението
подлежи на обжалване пред *** в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: