Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 9.01.2020 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на деветнадесети декември, през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове: 1. Милена Пейчева
2. Ъшъл Ириева
с участието на секретар Ева
Димитрова, в присъствието на прокурора Валентина Личева, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х.
дело № 773/19 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда № 125/13.09.2019 г. по
н.о.х.д. № 1072/20189 г. на РРС - десети нак. състав всеки от двамата подсъдими
Д.М.К. и И.К.К. е признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - кражба в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив в съизвършителство между двамата, извършена на 3
и 4 март 2018 . в гр. Русе, на имущество на обща стойност 1626 лв., собственост
на Л. Й. С., като при условията по чл. 58а ал. 1 от НК вр. 373 ал. 2 от НПК са
им наложени наказание по две години и осем месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване, за К. след групиране на настоящото с
предходно осъждане по н.о.х.д. № 2163/18 г. на РРС.
Присъдата е обжалвана от защитниците
на всеки от подсъдимите, с конкретизирани оплаквания за явна несправедливост,
изразяваща се в несъразмерна тежест, по подробно изложени съображения,
като се иска изменяването й чрез намаляване
на размерите на наказанията във варианти с приложение на чл. 55 вр. чл. 58а
ал. 4 от НК или при възприетия от РРС начин по чл. 55 а ал. 1 от НК, както и
смекчаване на първоначания резим на изтърпяване от строг на общ.
В съдебно заседание жалбите се поддържат.
Прокурорът счита, че жалбите са неосновмателни.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на пъпрвоинстанционния
съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени от легитимни и оправомощени
за това правни субекти, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.
По съществото си те са частично основателни.
От фактическа страна, при провеждане
на съдебното следствие и формулиране на констатациите по реда на чл. 373 ал. 2
и 3 вр. чл. 371 т. 2 от НПК
първоинстанционният съд е приел и не се окспорва правилността на следното:
Всеки от подсъдимите К. и К. е български гражданин, със средно образование,
несемеен, не работи и е многократно осъждан за престъпления от общ характер от
различен вид, вкл. на ефективно изтърпявани наказания лишаване от свобода.
Последните им осъждания са съответно една година и четири месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване, в сила от 31.07.2015 г., за под. К. и четири
месеца лишаване от свобода при също първоначален строг режим, в сила от
25.10.2016 г. за К.. И за двамата,
поради установена наркотнична
зависимост с предходните им присъди /видно от справките им
засъдимост съответно по н.о.х.д. № 1377/2015 г. за К. и н.о.х.д. 661/2009 г. за
К./ е
постановявано принудителното им
лекуване от наркомания.
В инкриминирания период подсъдимите били приятели и живеели в гр. Русе по
сходен начин - без социални, трудови, семейни и пр. ангажименти, респ. без източник
на средства за препитание. За да се снабдят с такива,
през м. март 2018 г. решили да извършат кражба от гаражи в бл. „Дав 2“ по
ул. „Плиска“ в гр. Русе. В изпълнение на решението
на 3.03.2018 г. , около 22 часа двамата влезли през незатворена ролетна
врата в подземната гаражна част на блока. Там проникнали в двете гаражни клетки,
собственост на пострадалия С. За целта изкъртили част от механизма на ролетната
щора, която поначало заварили ненапълно затворена. В клетките пострадалият съхранявал двата си
леки автотомобила и лични вещи, предимно ползувани от него рибарски
принадлежности, както и други технически уреди и атрибути. Двамата подсъдими
изнесли вещи, собственост на пострадалия /рибарски спининги, макари,
тежести, стойки и др. принадлежности, зарядно за акумулатор, маторно масло,
фенерче, ъглошлайф, пневматични уреди за пробиване, кобалтови свредла, антирадар
и други безспорно установени по делото и подробно описани в първоинстанционното
решение, както се посочи при условията по чл. 371 т. 2 от НПК/, на обща
стойност 1626 лв. Изнасянето на вещите станало на два пъти, при първоначалното
проникване в обекта октоло 22 часа и след това при повторно проникване, с
окончателно изкъртване на ролетната щора, сутринта на 4.03.2018 г. Вещите били пренесени
първия път със случайно наето на местото такси, а втория - с носено т двамата
сак, до дома на подс. К.. Част от вещите подсъдимите заложили при св. М.
/заложна къща „Монарх“ срещу сумата 50 лв.
След разкриването на деянието част от имуществото – на стойност 820 лв. –
било върнато на собственика от майката на св. К..
Двамата подсъдими оказали пълно съдействие и подробно разказали на
полицейските и разследващи органи за стореното след залавянето им.
Тази фактическа обстановка е приета
за установена въз основа на правилен и изчерпателен анализ на гласните, писмените и от
експертен порядък доказателства, които са достатъчни и напълно непротиворечиви
помежду си и не се оспорва от страните.
При разглеждането на делото и
формирането на решаващата воля на съда
не са допуснати каквито и да било нарушения на
процесуалните правила.
При така правилно установената
фактология по делото
по
съществото си
присъдата
е законосъобразна,
като от материалноправна гледна правилно
първоинстанционният съд е възприел инвокираните от обвинението правни
квалификация на деятелността на всеки от подсъдимите и ги е признал за виновни по
горепосочения начи.
Въззивната инстанция, упражнявайки и задълженията си за цялостна служебна
проверка съгл. чл. 314 от НПК, намира за частично основателни идентичните
оплаквания по двете жалби
относно санкционната част на
присъдата.
След като правилно е съобразил като смекчаващи отговорността на всеки от
подсъдимите обстоятелства самопризнанията /очевидно в смисъл изразеното
разкаяние и съжаление, успоредно на обективно оказаното пълно съдействие при
разследването на престъплението, тъй като самопризнанието само по себе си е елемент от хипотезата по чл. 373 ал. 2 пр. 2
от НПК, предпоставяща привилегиите по чот НК/ и възстановяването на част от
предмета на престъплението, а като отегчаващо – миналите им осъждания извън
обяславящите процесната квалификация „опасен рецидив“
първоинстанционният съд, също както и държавното обвинение и в двете фази
на настоящото дело, са оставили без внимание твърде същественото обстоятелство,
че
и за двамата подсъдими /млади,
без семейство и съществено образование хора/ по делото е установено страдание от наркотична зависимост.
Ноторно известно е същественото значение на това обстоятелство като
криминогенен фактор в социално-икономическо и психологическо отношение, особено
за лица като подсъдимите, без имущество и работа, наскоро излезли от затвора. Касае
се за хора, принципно станали жертва на ширещия се наркопазар /с по правило
неизвестни и неотговорни „господари“/, при
които
съчетанието на ежедневната им нужда не само от средства за елементарното им
физическо оцеляване, но и от такива за снабдяване с наркотици, успоредно на ноторно известните тежки икономически условия
в страната, води до несравнимо с останалите завишаване на риска за престъно
поведение.
По тази причина действуващото в страната законодателство, както и в целия
цивилизован свят, предвижда отчитане на наркозависимостта /от какъвто и да е
вид/ и произнасяне по необходимостта от настаняването този вид извършители на
престъления на съответното лечение, вкл. принудително, както вече е било
сторено с всеки от двабмата подсъдими по настоящото дело. Това лечение,
очевидно, както и търпените ефективни наказания лишаване от свобода, до момента
не са дали съответните целени от закона резултати.
В процесния случай, при липса и на протест и съгласно принципа „reformatio in peius“
извън правомощията на
въззивната инстанция е обсъждането и ангажирането по въпроса за такова настаняване, тъй като /макар да в интерес и на наркозависимите/, по естеството си то
обхваща ограничаване на техни лични права, респ. формално влошаване на полошението
им. В изпълнение на задължението си, обаче, да провери справедливостта на
процесните наказания, окръжният съд намира, че
следва да се отчете наркотична
зависимост на всеки от подсъдимите като смекчаващо отговорността обстоятелство
и то с особено голяма тежест. Същата е безспорно
установена по делото и, както се посочи, вече е давала основание за принудителното
им лекуване при предходните им осъждания. В случая има значение на доминанта,
обуславяща в съчетание с младежката им
възраст, липсата на особено съществено образование и икономическите и
криминогенни предпоставки в страната
значителна смекчаване на следващата се за деянията им наказателна санкция,
в степен и по-висока от правилно съобразената от РРС. /Посочи се, че
обсъждането успоредното приложение на възможностите по чл. 89 от НК в процесния
случай е извън правомощията на тази инстанция./
В същата връзка е и обстоятелството, че е върната съществена част от отнетото имущество, в случай всъщност
половината, което не често срещано при този вид престъпления.
Правилно, от друга страна,
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за
определянето на наказанията при условията по чл. 55 вр. чл. 58а ал. 4 от НК. При
действително тежкото престъпно минало на сравнително младите още подсъдими и
високия ръст на този вид престъпност не могат да се възприемат доводите по
жалбите в тази насока, тъй като комплекса от предпоставки по чл. 55 от НК,
респ. алтернативата по чл. 58а ал. 4 поначало не еса налице в случая.
Хипотезата по чл. 55 ал. 1 от НК изисква две групи от предпоставки - а/ многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /сама по себе си спорна
в случая/ и б/ и най-лекото предвидено в
закона наказание да е несъразмерно тежко, което в никакъв случай не би могло да
се приеме за конкретните деяния и подсъдими. Ето защо размера на наказанието
следва да се определи по опщиа в хипотезата по чл. 58а вр. чл. 373 ал. 2 от НПК, а именно чл. 58а ал. 1 от НК – определяне по общите правила и след това
намаляване с 1/3, както е сторил РРС.
Най-сетне неоснователни са оплакванията,
респ. исканията за изменение на определения от РРС първоначален режим на
изтърпяване на наказанията. По отношение на всеки от двамата са налице принципните предпоставки по чл. 57
ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС, а предвид многобройните им предходни осъждания,
за различни виводе престъпления, вкл. на ефективно лишаване от свобода, както и
с вече, очевидно безрезултатно, при първоначален „строг режим“, не са налице тези за изключението от
правилото по чл. 57 ал. 3 от ЗИНЗС.
С оглед всичко изложено и на основание
чл. 337 ал. 1 т. 1 вр. чл. 334 т. 3 от НПК окръжният съд намира,
първоинстанционната присъда следва да бъде измененена само в санкционната й
част чрез намаляване на размерите на определените наказания на всеки от
подсъдимите /по две години и осем месеца на всеки/, така че
в условията по 58а ал. 1 от НК наказанието на всеки от двамата да се
определи по общия ред съгл. чл. 54 и сл. от НК към миминимума предвиден в
закона - три години лишаване от свобода - и след това съгл. чл. 58а ал. 1 от НК
вр. чл. 373 ал. 2 от НК да се редуцира с 1/3
на две години лишаване от свобода,
при определения от РРС първоначален строг режим на изтърпяване.
За подсъдимия К. правилно извършеното групиране съгл. чл. 25 вр.- чл. 23
ал. 1 от НК на настоящото с предходното му наказание по н.о.х.д. № 2163/2018 г.
на РРС при настоящото изменение следва да доведе до намаляване на наложеното
бощо наказание на също две години лишиване от свобода, при п първоначален,
съгласно гореизложеното, за него и подс. К. първоначален „строг режим“ на
изтърпяване.
При извършената служелбна проверка не се установиха други основания за
изменение или отмяна на процесната присъда, поради което и
съобразно изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 125/13.09.2019 г. по н.о.х.д. № 1072/2019 г. на РРС -
десети нак. състав САМО в санкционната й
част, като
НАМАЛЯВА РАЗМЕРИТЕ на
наказанията на всеки от двамата подсъдими както следва:
1/ По отношение на подсъдимия Д.М.К. - определеното по
реда на чл. 54 вр. чл. 58а ал. 1 пр. 1 от НК от четири на три години лишаване
от свобода и при редукцията съгл. чл. 58а ал. 1 пр. 2 от НК вр. чл. 373 ал. 2
пр. 2 от НПК - от три на две години лишаване от свобода, така, че се
НАМАЛЯВА окончателното му наказание от две години и осем месеца на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при определения от РРС първоначален „строг режим“ на изтърпяване.
2/ По отношение на подсъдимия И.К.К.
- определеното по реда на чл. 54 вр. чл. 58а ал. 1 пр. 1
от НК от четири на три години лишаване от свобода, при редукцията съгл. чл. 58а
ал. 1 пр. 2 от НК вр. чл. 373 ал. 2 пр. 2 от НПК от три на две години лишаване
от свобода и при групирането съгласно чл. 25 вр. чл. 23 ал. 1 от НК с
предходното му осъждане по н.о.х.д. № 2163/2018 г. на РРС - общо наказание две
години лишаване от свобода, така че се
НАМАЛЯВА окончателното наказание на подс. К. за процесното престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 вр. чл. 26 ал.
1 от НК и общото наказание при
извършеното групиране на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което следва да се изтърпи при определение от РРС първоначален „строг режим“ на изтърпяване.
В останалите й части присъдата е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател: Членове: 1. 2.
Членове: 1.
2.