РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Бургас, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500530 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на Н. Д.
К. – ищец по предявения иск, срещу Решение №260061/06.12.2021г., с което е
отхвърлен иска на въззивника, да бъде прието за установено по отношение на
ответника А. К. Б., че същият дължи на ищеца сума в общ размер на 58,88 лв.,
представляваща неиздължена главница на сума за транспортни разходи, с която той се
е обогатил неоснователно поради неосъществено основание (недоставяне и
неполучаване на обещана награда в срок, за което са платени транспортните разходи),
ведно със законната лихва върху тази главница за периода от 18.09.2020 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва (в размер на законната) за периода
31.07.2020 г. - 17.09.2020 г. Въззивникът излага подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Тези съображения
за целите на настоящото изложение следва да бъдат обобщени:
Според въззивника първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, като е предприел по собствена инициатива, без искане от
ответника, процесуални действия за събиране на данни и доказателства с оглед
проверка на защитната теза на ответника, че евентуално била извършена измама с
неговата лична карта и същият не бил получил процесната сума, преведена от него на
негово име чрез пощенски паричен превод с лицензираното за тези дейности
дружество „Изипей“ АД, като така е нарушил принципите на диспозитивното и
състезателното начало и на равенството на страните в процеса. Изразява становище и
излага съображения за негодност на събраните доказателства - материали по
досъдебните производства №643/2021 г. на РУ-Казанлък и №598/2020 на 1-во РУ-
Плевен. Според въззивника, на тези „материали“, събрани в нарушение на предвидения
в ГПК процесуален ред, първоинстанционният съдебен състав е основал и мотивирал
своите решаващи правни изводи и диспозитива на решението си, приемайки
неправилно иска за неоснователен, като по този начин е игнорирал всички останали
представени и приети по делото писмени доказателства, сочещи на основателност на
1
иска, без да е релевирал мотиви и да е обосновал защо кредитира първите.
Според въззивника, съдът не е разпределил доказателствената тежест между
страните и не е дал съответните указания по чл. 146, ал. 2 от ГПК за посочване и
събиране на необходимите и относими доказателства, което съставлява пряко и
съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Така на
ищеца не било указано че следва да докаже неполучаването на процесната сума, за да
предприеме съответните процесуални действия и да релевира относимите
доказателствени искания.
Въззивникът излага подробни съображения и за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Анализира предпоставките
на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, относно задължението на ищеца да докаже предаването на
сумата и тежестта на ответника да докаже, че е налице валидно основание за задържане
на сумата. Извършва анализ на института на неоснователното обогатяване,
аргументирайки тезата си със съдебна практика. Според въззивника, при формиране на
мотивите и решаващите правни изводи, съдът не е съобразил правилно и на практика е
игнорирал представените две разписки от 29.07.2020 г. и от 30.07.2020 г., в които
фигурират трите имена и ЕГН на ответника Б.. Съдът не е отчел и зачел служебно
известната му информация относно правния статут на дружеството „Изипей“ АД,
приело и доставило процесната парична сума, като пощенски оператор, доставчик на
платежни услуги и администратор на лични данни; макар правилно е констатирал, че
по делото няма спор относно превода на двете парични суми, съдът погрешно е
заключил, че това било станало в полза на неизвестно лице, доколкото лицето
получател на сумите е точно и еднозначно посочено и индивидуализирано от
съдържанието на разписките. Оспорва се извода на съда, че преводите били
осъществени в полза на неизвестно лице, представящо се за ответника Б., доколкото
било установено, че получателят на преводите е еднозначно идентифициран като А. К.
Б..
Според въззивника не отговаря на действителността становището на съда, че
по делото било безспорно доказано, че с личната карта на ответника били извършвани
измами по интернет от неизвестни лица, мотивирайки се с представените в нарушение
на съдопроизводствените правила документи по горепосочените преписки. Счита, че
приложената електронна кореспонденция недвусмислено се установява, че ищецът е
общувал лично с ответника Б., което се потвърждава и от приложеното в рамките на
тази кореспонденция реално копие на неговата лична карта, което само той би могъл
да направи.
Според въззивника по делото е доказано, че процесната сума е била реално
получена от ответника Б. или надлежно овластено от него лице, с оглед т. 1.1 от разд.
VI на Общите условия за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне
на платежни услуги на „Изипей“ АД. Подробно са посочени документите и данните,
които дружеството изисква при получаване на парични суми, статута на дружеството
като лицензирано от КРС за извършване на пощенски парични преводи, надлежно
вписано в съответните регистри на БНБ по ЗПУПС като доставчик на платежни
услуги, както и надлежно вписано „Регистъра на администраторите на лични данни и
водените от тях регистри“ към КЗЛД, което е гаранция относно удостовереното
обстоятелство, че ответникът е получил исковата сума.
Въззиваемият – ответник А. К. Б. не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание заявява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява, че е предоставил личните си данни на трети
лица, с цел закупуване на фирми и не е получил исканите по делото суми.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, относно извършен от ищеца превод на сумите 35.00 лева – на
29.07.2020г. и 19.80 лева – на 30.07.2020г., чрез „Изипей“, на името на ответника, като
транспортни разходи, за изпращане на спечелена от първия награда. Поради това и на
осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
2
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
В допълнение и във връзка с изложението във въззивната жалба, следва да се
каже:
С исковата молба, след подробно изложение на фактите и обстоятелствата,
осъществили се в периода 24.07.2020г. – 12.08.2020г., ищецът е твърдял, че е превел на
ответника чрез „Изипей“, сумите 35.00 лева – на 29.07.2020г. и 19.80 лева – на
30.07.2020г., съставляващи транспортни разходи, за изпращане на спечелена от първия
награда. За доказване на твърденията си е представил електронна кореспонденция и
разписки, удостоверяващи изпращането на сумите, с адресат А. Б.. Последните
съдържат подпис само на лицето Т. Х. Б. – служител на оператора.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът е заявявил, че не е
получавал процесните суми. Заявил е, че доколкото през годините е предоставял на
трети лица личната си карта, е налице „измама“ с нея.
С Определение №260093/16.04.22г., съдът е указал на страните, че всяка от
тях нос тежестта да докаже твърдените за нея изгодни факти и обстоятелства. С
изпратената по делото молба-становище, ищецът е заявил, че няма възражения по
проекто - доклада и моли същият да бъде обявен за окончателен. Не е направил
доказателствени искания.
В съдебно заседание на 26.05.21г., не се е явил ищецът. Ответникът се е явил
лично и е направил доказателствени искания, събирането на които е продължило в
следващите три съдебни заседания. В тях ищецът не се е явил и не е направил
доказателствени искания.
При тази данни, с Определение №941/18.04.22г., по реда на чл.268 ГПК,
въззивната инстанция е намерила, че направените във въззивната жалба на ищеца
доказателствени искания са преклудирани.
Въззивната инстанция намира, че не са налице заявените от ищеца в жалбата
и в депозираната на 27.05.22г. молба вх.№7274 основания за порочност на
първоинстанционното решение, поради порочни процесуални действия във връзка с
разпределяне на доказателствената тежест. С горепосоченото определение – доклад,
съдът е указал на страните тежестта да докажат изгодните за тях факти и
обстоятелства. След като ищецът твърди, че е предал, а ответникът е получил исковата
сума, това са изгодните за него факти и те подлежат на доказване при условията на
главно и пълно доказване, макар че първоинстанционният съд не е посочил пряко и
конкретно, че точно тези факти ищецът следва да докаже. В първоинстанционното
производство доказателства, че сумите са получени от ответника не са представени.
За пълнота на изложението следва да се каже: представената електронна
кореспонденция също не удостоверява получаване на сумите именно от ответника, а
още по-малко - че тя е проведена с него. От съдържанието й по-скоро може да се
направи извод, че преговорите са проведени между ищеца и трето лице, което е
наредило превеждането на сумите да стане на името на ответника.
Твърденията на ищеца, че процесната сума е била реално получена от
ответника Б. или надлежно овластено от него лице, с оглед т. 1.1 от разд. VI на Общите
условия за откриване и обслужване на платежни сметки и предоставяне на платежни
услуги на „Изипей“ АД, не могат да бъдат споделени. Общите условия не са факт за
получаването на сумите, а само за индиция, че те вероятно са получени от ответника.
Но при липса на преки доказателства за това, изводът на съда не може да почива на
предположения.
Ето защо искът е неоснователен. Решението, с което е отхвърлен, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260061/06.12.2021г., постановено от Районен
съд Царево по гр.д.№76, по описа на съда за 2021г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4