Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. Варна, 15.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 143 описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по исковете на Ю. E. Й., ЕГН: **********, с адрес ***, против ИА „В.К.и В.-П.Д.", ЕИК:
******, гр. ******, представлявано от В.К.С.-Изпълнителен Директор, с правно основание чл.200
от КТ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени болки и страдания в резултат на настъпила средна телесна повреда - фрактура на метатарзална кост на дясното стъпало /счупване на базална фаланга на пети пръст/, в
резултат на трудова залополука, настъпила на 27.08.2020 г. /при придвижаване по
обичайния път от работа към дома след края на работното си време попада в дупка/, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука, до
окончателното й изплащане.
Моли за присъждане на разноските по делото.
Обстоятелства, на които се
основава исковата претенция:
Ищецът твърди, че по
силата на сключен с ответника трудов договор №ЧР-11-664/29.07.2020 г., ищецът е
приел да изпълнява длъжността „изпълнител-барман" в ИА „В.К.и В.-П.Д.",
Териториален отдел-Варна, в сектор „***", в хотел „***" за определен
срок от време, а именно до 31.08.2020 г., на пълен работен ден, със срок на
изпитване в полза на работодателя. Според длъжностната характеристика
работникът подготвя за сервиране поръчаните от клиенти на заведението
алкохолни, безалкохолни и алкалоидни напитки.
На 27.08.2020 г., бил редовна смяна на работа в хотел
„***" , находящ се в к.к. „***", с времетраене от 08:00 до 20:00
часа. При придвижаване по обичайния път към дома (основното място на живеене),
на стълбите под хотел „***", до главен път „***" на път за
автобусната спирка, след края на работното си време, в 20:51 часа на 27.08.2020
г., попада в дупка, без плочка, пада и счупва метатарзална кост на дясното
стъпало. Вследствие силната болка и шока от счупването, той не е в състояние да
се качи на автобус, спира преминаващо такси и се запътва към спешния център в
МБАЛ" *****". Там е прегледан от д-р И. и д-р Г., като му е поставена
диагноза фрактура на метатарзална кост и му е поставена гипсова протеза.
Последвало е издаване на болничен лист за временна
нетрудоспособност с причина: злополука-трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО от д-р В.Д.от
дата 28.08.2020 г. с продължителност: от 28.08.2020 г. до 10.09.2020 г. -14
календарни дни. Като анамнеза е установено: счупване на базална фаланга на пети
пръст. Направена гипсова имобилизация.
На 04.09.2020 г., с амбулаторен лист №000479, д-р Р.М.
е потвърдил първоначалната диагноза, като към обективното състояние е
допълнено: умерени болки и оток, а за терапия: гипсова имобилизация за 28 дни.
На 14.09.2020 г. от ортопедична ЛКК с членове: д-р М.
и д-р П. е издаден нов болничен лист с решение №11963/14.09.2020 г., с който е
продължен болничния на пострадалия за период от 30 календарни дни, считано от:
11.09.2020 г. до 10.10.2020 г. Издаден е и амбулаторен лист №011963, в който като
основна диагноза е установено: счупване на друг пръст на стъпалото, а като
анамнеза е установено: оплаква се от болки и ограничени движения. Продължава
лечението при амбулаторни условия.
На 25.09.2020 г., с амбулаторен лист №000479, д-р Р.М.
е премахнал гипсовата имобилизация, като към обективното състояние е допълнено:
умерен оток, отговарящ на състоянието.
На 15.10.2020 г. от ортопедична ЛКК с членове: д-р М.
и д-р П. е издаден нов болничен лист с решение №12273/15.10.2020 г., с който е
продължен болничния на пострадалия за период от нови 30 календарни дни, считано
от: от 11.10.2020 г. до 09.11.2020 г.
На 23.10.2020 г., с амбулаторен лист №000565, д-р Р.М.
е допълнил към обективното състояние: умерени болки при натоварване. Без
ограничение движението. Като терапия е изписана: лечебна физкултура
На 26.10.2020 г., с амбулаторен лист №001220, д-р П.К.-специалист
физикална и рехабилитационна медицина е снела следната анамнеза: след сваляне
на гипса с чувство на скованост, епизодична болка и нестабилност при ходене,
като обективно състояние: палпаторна болка в зоната на 5 метатарзална кост на
дясно стъпало и по предната повърхност на глезенната става. Леко ограничени по
обем и болзенени в крайните фази движения в дясна глезенна става. Ходи по равен
терен без помощни средства;походка щадяща за десен крак. ТОД на дясна глезенна
става. Като терапия е изписана: физио терапия 20 процедури.
На 24.11.2020 г., с амбулаторен лист №001321, д-р П.К.-специалист
физикална и рехабилитационна медицина е снела следната анамнеза: след сваляне
на гипса с чувство на скованост, епизодична болка и нестабилност при ходене,
като обективно състояние: с частично подобрение на състоянието. Редуцира се
болката, подобри се подвижността, но персистира скованост в областта на дясна
глезенна става с епизоди на болка при натоварване. Да продължи с назначения ЛФК
комплекс в домашни условия. При персистиране на остаъчна симптоматика да
проведе курс по ФТР след един месец. Като терапия са извършени ФТ процедури:
аналитична ЛФК-6 бр.; лечение със СЧТ-7 бр., лечение с ултразвук-7 бр.
Трудовата злополука е декларирана от работодателя на
14.09.2020 r. с декларация за трудова злополука с вх. №723 от 14.09.2020 г. в
териториално поделение на НОИ-****, а също така е призната за такава с
разпореждане №29864 от 15.09.2020 г. на Териториално поделение на НОИ-****, по
чл. 55, ал. 2 от КСО. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Увреждането е довело до продължителна неработоспособност
от общо 74 дни. Вследствие увреждането, ищецът е преживял дълбоки болки и
страдания-неимуществени вреди, в резултат на трудовата злополука, изразяващи се
в претърпени физически болки, страдания и силен стрес, страх за начина му на
живот и притеснения за бъдещето. Седмици след инцидента доверителят ми се
оплаква от безсъние и непрестанни болки в стъпалото, като се налага да пие
силни болкоуспокояващи, за да може да заспи. Налага се майка му, с която живее
заедно, да му помага при ежедневните житейски дейности. Походката му е силно
затруднена, дори и към настоящия момент, а седмици наред се е налагало да
ползва такси или да звъни на приятели, разполагащи с автомобили, които да му
помагат да се придвижва. Не може да посещава фитнес зала, за да спортува, въпреки
че преди инцидента е спортувал регулярно. Няма перспектива и да започне скоро
работа. Нарушен е като цяло нормалния му начин на живот.
ОТВЕТНИКЪТ в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен.
Не оспорва, че злополуката
е била призната за трудова.
Ю.П.Й. е назначен на
длъжност „изпълнител- барман" в Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно ***", главна дирекция „В.********", в отдел „Т.****", в
хотел „***" с трудов договор № ЧР- 11- 664/29.07.2020 год. срочния трудов
договор е до 31.08.2020 г., същия е бил прекратен съгласно Заповед
№ЧР-11-715/18.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „ВЬСВПД", като
заповедта е връчена на служителя на 21.08.2020 г.
Трудовата злополука е
възникнала при приключване на работния ден около 20:51 часа на 27.08.2020 г.,
така както е посочено в Разпореждане № 29864/15.09.2020 г. на ТП при НОИ -
Варна, при тръгване от работа и придвижване до спирката на градския транспорт в
посока града.
Оспорват въпросната травма
да е получена в следствие на падане, предизвикано от неравност на стълбите към
спирката/счупена плочка/, тъй като района претърпял основен ремонт на
настилките на тротоарите, стълбищата, както и на пътното платно.
Оспорват, травмата да е с
такава тежест, че да е довела до психическа травма, психически проблеми,
емоционален стрес. Няма предоставени доказателства за извършени прегледи от
специалисти - психиатри, психолози и др., респективно за назначено съответно
лечение.
Оспорват претенцията за
неимуществени вреди като завишена по размер и несъответстващ на критериите за
справедливост.
Твърдят, че злополуката е
причинена поради проявена груба небрежност на работника. Твърдят, че работника Ю.Й.
е преминал и подписал инструктаж за безопасност и здраве при работа - начален,
както и периодичен инструктаж на работното място. Ищеца е допринесъл за
настъпване на злополуката, като не е спазил проведения му инструктаж и е
проявил груба небрежност при придвижване към спирката на автобуса.
Възразяват по реда на
чл.200, ал.4 от КТ, евентуално при определяне на обезщетение същото да се
намали до размера на получените суми от ищеца по сключен договор за застраховка
„трудова злополука"
В
първото по делото с.з. са наведени уточнения от страна на ответника, а именно,
че проявата на груба небрежност от страна на ищеца се състои в това, че ищецът
не се е възползвал от уредения от работодателя транспорт, а е предприел
прибиране от работа към дома с градски транспорт. В с.з. ищецът подържа иска си
и моли за уважаването му. Ответникът
моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди
от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ има обективен
и безвиновен характер.
За основателността на иска в случая, в тежест на ищеца
е да докаже наличие на трудовоправни отношения между страните към датата на
настъпване на злополуката, характера на злополуката като трудова, наличието на
вреди, които са в причинно следствена връзка със злополуката, вида и размера на
вредите.
Предвид наведените възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат, ответникът следва да установи, че ищецът е проявил груба
небрежност към момента на инцидента, като със същата е допринесъл за
настъпването му – т.е. че ищецът не се е възползвал от уредения от работодателя
транспорт, като това поведение представлява груба небрежност.
В конкретния случай не се спори, че на посочената дата
на злополуката е било налице трудово правоотношение между страните по делото.
Видно от доказателствата по делото, трудов договор №ЧР-11-664/29.07.2020 г., е
сключен между страните като срочен, а именно до 31.08.2020 г. Макар да не е
било необходимо издаване на нарочна заповед за прекратяването, е издадена Заповед
№ЧР-11-715/18.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „ВЬСВПД", като
заповедта е връчена на служителя на 21.08.2020 г. Със същата е прогласено
прекратяването на ТПО, считано от 01.09.2020г.
В съдебната
практика еднозначно се приема с постановяването на решение № 319 по гр.д. № 204
за 2009 г. на ІІІ ГО и решене № 31 по гр.д. № 1894 за 2009 г. на ІV ГО, решение
№ 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 859/2010г. на ІV ГО, ВКС, че установяването на
злополуката като трудова „не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е
предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран“. Доколкото
установяването този факт е възложено на специален административен орган, то в
настоящото съдебно производство е недопустимо да бъде пререшаван въпроса
относно трудовият характер на злополуката.
Безспорно
по делото е, че злополуката е била обявена за трудова на основание чл. 55 ал. 1
от КСО с разпореждане №29864 от 15.09.2020 г. на Териториално поделение на НОИ-****.
Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съгласно
чл. 60 ал. 1 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на
документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т.
7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане
за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Разпореждането
подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117, съгласно чл.
60 ал. 4 от КСО. След влизане в сила на същото, то може да служи за годно писмено
доказателство за установяване наличието на трудова злополука.
Съгласно ал. 201 ал. 2 от КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
Съгласно трайната практика на ВКС с груба небрежност
действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но
лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят или че ще успее да ги
предотврати. В решение от 18.12.2009г. по гр.д.№4001/2008г. ІV г.о. на ВКС, в
отговор на въпроса - кога пострадалият е проявил груба небрежност водеща до
съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е
съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. В решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г. ІІІ г.о. на ВКС на
въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени действия в нарушение на
установени правила за безопасност на труда, е предвиждал възможността за
настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да
предотврати, разчитайки на придобитите си умения, е даден отговор, че не всяко
нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение - груба небрежност, като преценката е конкретна
и зависи от фактите по делото. Същото е прието и в решение от 14.01.2010г. по
гр.д.№298/2009г. ІVг.о.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да
доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. В този смисъл е решение
№348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и Р Е Ш Е Н И Е №
189/17.10.2019г. гр.д. №1446 описа за
2019год. на ВКС, ІV г.о.
В процесния случай не са събрани доказателства, че
работникът е предвиждал, че при прибиране от работа ще попадне в дупка от
липсваща плочка в посочения подлез преди спирката на градския транспорт и
въпреки това се е отнасял безразлично към резултата от падането или е мислел да
го предотврати. В тежест на работодателя е било установяването на посочените
факти при условията на пълно и главно доказване.
По делото са изслушани гласни доказателства чрез
разпит на св. Й.Г.Б., колега на ищеца при работодателя – ответник. Тя била в една смяна с ищеца точно в деня на инцидента на
27.08.2020 г. След приключване на работния ден, в 20:30 часа, тръгнали общо
четирима човека да се прибират, но не по посока на осигурения от работодателя
транспорт, а към мястото, където спира автобусът на градския транспорт. Градският
транспорт бил по-удобен, защото не обикаля толкова много. Освен това графикът
изчаквал, ако има други работници от другия хотел, за да тръгне автобусът. Заедно
слизали по стълбите, ищецът бил зад останалите. Не са бързали, вървели нормално.
Стълбите били стръмни, няма спомен да са били ремонтирани скоро. Обърнали се и
видели, че Ю. е паднал. Той казал, че го е боли кракът. Куцал, но се придвижвал
сам. Не си спомня с какво се е придвижил ищеца, но не били в един транспорт.
От нейните показания не може да се направи извод, че
ищецът е предвиждал настъпването на вредоносния резултат и самонадеяно е мислел
да го предотврати /т.е. че е налице груба небрежност/. Не се установява
поведение на ищеца, характеризиращо се с липса на дължимата грижа, такава,
която и най-небрежният би положил, което поведение да е било в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Налице е случайно събитие,
за което ищецът не носи отговорност.
Съдът не счита, че ищецът е допринесъл за увреждането
си, като е избрал да ползва градски транспорт, а не транспорта на работодателя
до дома си. Осигуряването на транспорт за работниците и служителите е услуга,
която работодателят осигурява на лицата, работещи при него, но в никакъв случай
не е налице задължение на работниците и служителите да ползват осигурения от
работодателя транспорт. Доколкото не е налице задължение, то изборът на
работника или служителя да ползва транспорт, различен от осигурения му, не може
да влече неблагоприятни последици за него. Отделно от това не може да бъде
направена предварителна преценка за безопасност, която да посочи единия
транспорт като по-безопасен от другия, доколкото и двата са автобусни превози и
шанса да се получат инциденти и при двата е приблизително еднакъв. Поради това
не може да се приеме, че свободният избор, който е направил ищеца, е бил
свързан с проявена изначално груба небрежност при избора му на транспортно
средство до дома.
Ето защо съдът
намира, че в случая следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на
дружеството-ответник, на основание чл.200 КТ.
Видът на вредите се установява от събраните по делото
писмени доказателства, изготвената по делото СМЕ, както и от събраните гласни
доказателства чрез разпит на св. Д.Н.Д.-Н.: майка на ищеца и св. С.Г.К.: без родство.
От медицинската документация се установява, че на
27.08.2020год. дясното стъпало на ищеца попада в дупка, вследствие на което
получава травма на стъпалото.
След произшествието е прегледан в Спешно отделение на
МБАЛ „****" гр. Варна, като му е поставена диагноза: Счупване на базата на
пета метатарзална кост в дясно. Поставена е гипсова имобилизация, която е
свалена на 25.09.20г. След сваляне на гипса с чувство на скованост, епизодична
болка и нестабилност при ходене. Палпаторна болка в зоната на пета метатарзална
кост на дясно стъпала и по предната повърхност на глезенната става. Леко
ограничен по обем и болезнени в крайните фази движения в дясната глезенна
става. Ходи по равен терен без помощно средство, походка щадяща с десния крак.
Назначени физиопроцедури. След тях с частично подобрение в състоянието.
Редуцира болката, подобрил е подвижността, но персистира скованост в глезенната
става с епизоди на болка при натоварване
От изготвената по делото СМЕ се установява, че при
прегледа на 29.04.21г. се установява следното: Походка без накуцване.
Движенията в глезенната става са в пълен обем. Лека подутина в основата на пета
метатарзална кост на местото на счупването. Няма промени по кожата в областта.
Заключението на СМЕ сочи, че в резултат на травмата
ищеца е получил счупване на базата на пета метатарзална кост на дясно стъпало,
обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече
от 30 дни.
Проведено е консервативно лечение с гипсова
имобилизация за 29 дни и след това раздвижване в къщи и курс физиотерапия общо
около три месеца.
След счупването около 45 дни се ходи с помощно
средство, като се избягва стъпването с десния крак. Постепенно се натоварва
крайника и едновременно се провежда лечебна гимнастика за преодоляване на
обездвижването на ставите вследствие на имобилизацията и тонизиране на
мускулатурата. При правилно проведена рехабилитация ставите се раздвижват и
мускулатурата се тонизира за около два месеца.
След такова счупване се препоръчва най малко 6 месеца
да не се натоварват със спорт долните крайници.
Ищеца е в добро здравословно състояние. Счупената кост
е зараснала, ставите на стъпалото са раздвижени, мускулатурата е тонизирана.
Лечението е завършено в обичайните срокове.
От показанията на Д.Н.Д.-Н. се установява, че синът й
й се е обадил една вечер, че вероятно си е изкълчил или счупил крака. С такси
отишъл до Спешното и късно вечерта се прибрал гипсиран. Бил доста травмиран,
много блед, притеснен. Около месец бил с патерици. След това му свалили гипса и
продължил още известно време, около месец, да ходи с патериците, защото кракът
му биле син, подут и травмиран. След това му назначили и физиотерапия, на която
ходил около 20 дена. Работил онлайн, за да не си натоварва крака. Не ходел пеш.
Сега не спортувал, макар че преди това ходел на футбол, спрял да ходи и на
фитнес. Все още, особено когато е студено времето, се оплаква и понякога го
маже с болкоуспокояващи. След инцидента почти по цял ден стоял в къщи, не искал
да се храни, отслабнал.
Св. С.Г.К. сочи, че след счупването, ищецът бил
обездвижен 30 дена. Майка му трябвало да се грижи постоянно за него. Стана
сприхав, избухлив, притеснен. Споделил, че се притеснява, че няма да може да си
намери работа. След махането на гипса, можел частично да се придвижва, но излизал
доста по-рядко отколкото преди с приятели, защото се срамувал и защото трябвало
някой да го закара с автомобил. Ю. имал приятелка – В., с която също не можел
да излиза както преди. От момента на инцидента до сега Ю. не е спортувал.
Причината са доста сериозни болки в областта на крака.
При определяне размера на неимуществените вреди, съдът
се съобрази с принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, като взе
предвид характера и степента на увреждането и продължителността на страданието.
За да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият съдебен състав
съобрази, че на ищеца е причинено едно телесно увреждане, изразяващо се в счупване
на базата на пета метатарзална кост в дясно, като оздравителния период е
продължил съгласно обичайния период на възстановяване общо около два-три месеца
- гипсова имобилизация за 29 дни, до около 45 дни ходене с помощно средство и
след това раздвижване и курс физиотерапия. След до колко 6 месеца след
инцидента и към настоящия момент ищецът е напълно възстановен. Не се
установяват някакви сериозни или тряйни прихически последици от инцидента, като
психическите изживявания на ищеца са нормални и адекватни по отношение на преживяното. Съдът,
като отчете вида и характера на настъпилите вреди, интензитета на претърпените
болки и страдания и тяхната продължителност, вкл. бъдещите вреди /липсата на
такива/, както и възрастта на пострадалия /същият е млад и възстановяването
поради тази причина не е затруднено/, намира, че адекватен и справедлив размер
на обезщетението за всички вреди е размер на 4 500лв., а за горницата до 10 000лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня
на извършването му. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД вземането става изискуемо от
деня на увреждането, доколкото длъжникът изпада в забава и без покана. Съгласно
разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон – ТР № 45 от
19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК ВС. По отношение на дължимото
обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука. /така Решение
№441/08.07.2010 по дело №682/2009 на ВКС, ГК, IV г.о/. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането - 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора и на двете страни в
производството се следват разноски, съразмерно на уважената/отхвърлената част
от иска. На ищецът се дължат разноски в размер на 508.50лв., съразмерно от
сумата от 1130лв. - разноски, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и
доказателствата. В полза на ответника се дължат разноски в размер на сумата от
110лв. – разноски, съразмерно на сумата от 200лв., представляваща определено от
съда юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса върху цената на уважения иск, или сумата от 180лв.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ИА „В.К.и В.-П.Д.", ЕИК: ******, гр. ******, представлявано от В.К.С.-Изпълнителен Директор, ДА ЗАПЛАТИ на
Ю. П.
Й., ЕГН: **********, с адрес
***, сумата
от 4500лв. /четири хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпила средна телесна повреда - фрактура на метатарзална кост на дясното
стъпало /счупване на базална фаланга на пети пръст/, в резултат на трудова
залополука, настъпила на 27.08.2020 г. /при придвижаване по обичайния път от
работа към дома след края на работното си време попада в дупка/, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука - 27.08.2020
г., до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 4500лв. до претендирания размер от 10 000лв. /за сумата от 5500лв./,
на основание чл. 200 КТ.
ОСЪЖДА „В.К.и В.-П.Д.", ЕИК: ******, гр. ******, представлявано от В.К.С.-Изпълнителен Директор, ДА ЗАПЛАТИ на
Ю. П.
Й., ЕГН: **********, с адрес
***, сумата
от 508.50лв. /петстотин и осем лева и 50ст./, представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю. П. Й., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.К.и В.-П.Д.", ЕИК: ******, гр. ******, представлявано от В.К.С.-Изпълнителен Директор, сумата от 110лв. /сто и десет лева/, представляваща разноски
по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА
„В.К.и
В.-П.Д.", ЕИК: ******, гр. ******,
представлявано от В.К.С.-Изпълнителен Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС,
сумата от 180лв. /сто и осемдесет лева/,
представляваща държавна такса, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението,
ведно с препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: