Решение по дело №2755/2021 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в публично заседание на двадесет и седми януари 2022г., в състав:  

    

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

 

            при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 2755 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Подадена е касационна жалба от Р.А.А. срещу Решение № 783/02.11.2021г. постановено по НАХД № 20213110201972/2021г. по описа на ВРС, в частите с в които съответно е потвърдено НП № 20-0445-000989/22.02.2021г. на началник на група към ОД на МВР Варна РУ Аксаково и е изменено НП № 20-0445-000989/22.02.2021г. на началник на група към ОД на МВР Варна РУ Аксаково.

В касационната жалба, касаторът, и в писмено становище чрез процесуален представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Ответникът, в писмени бележки чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 783/02.11.2021г. постановено по НАХД № 20213110201972/2021г. по описа на ВРС, в частите в които съответно е потвърдено НП № 20-0445-000989/22.02.2021г. на началник на група към ОД на МВР Варна РУ Аксаково за наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. на основание  чл.183, ал.2, т.3, пр.първо от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, поради несъобразяване на поведението си с пътен знак Б2, е  изменено НП № 20-0445-000989/22.02.2021г. на началник на група към ОД на МВР Варна РУ Аксаково като наложените административни наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП са намалени от размер 100 лв. на глобата и 4 месеца на „лишаването от право да управлява МПС“ на 50лв. на глобата и 1 месеца на  „лишаването от право да управлява МПС“ и е осъден  Р.А.А. *** 40лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд е приел, че на 02.10.2020г., около 19.25ч. на пътен възел Летище посока гр.Варна – гр.Девня до Мото Пфое, Р.А.А.  е управлявал автомобил „Фолксфаген поло“ с рег№ В****ВР, собственост на В. А.А., като не спира на пътен знак Б2 на регулирано кръстовище и не спира на подаден своевременно от униформен служител ясен за възприемане сигнал със стоп палка по образец. За констатираното нарушение бил съставен АУАН предявен и подписан от г-н Р.А. без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.

В хода на въззивното производство е разпитан като свидетел актосъставителят, който е потвърдил констатациите в АУАН. Свидетелят посочил, че при установяването на нарушението бил по график на пътен възел Литище, отсечката за МотоПфое, на която става качването на магистралата от посока гр.Добрич. В 19.25ч. управляваният от г-н Р.А. автомобил не спрял на пътен знак Б2 на регулираното кръстовище на самия пътен възел. Това наложило да бъде подаден сигнал със стоп палка на водача. Водачът не спрял и продължил движението си в посока гр.Девня. Това наложило полицейските служители да го последват и да го спрат след около 700метра. По показанията на свидетеля водача заявил, че се бил уплашил и затова не е спрял.

Разпитаните по искане на г-н Р.А. М.М.и Й.К.свидетели, сочат съответно че са пътували в автомобила с Р.А., както и, че е спрял на знак Б2, че при излизане на магистралата са възприели полицейския патрулен автомобил, но въпреки това полицейския автомобил не се е виждал и, че Р.А. е възприел подадения сигнал на стоп – палката, но не били сигурни дали е за тях.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и от доказателствата събрани в хода на съдебното оспорване, като посочил кои от доказателствата и в какви части кредитира и  по какви съображения и след анализ на относимата нормативна уредба направил извод, че НП е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са относно недоказаността на извършеното нарушение, като съдът се бил доверил безкритично на показанията на актосъставителя и е пренебрегнал свидетелските показания на другите двама свидетели. Прави анализ на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вр. чл.170, ал.3 от ЗДвП и релевира довод, че за да е съставомерно нарушението неспиране на сигнал подаден със стоп палка предпоставката е водачът да е възприел сигнала и умишлено при условията на пряк умисъл да не е спрял. Намира, че в случая отсъства пряк умисъл. Намира, че неправилно съдът е приел, че нарушението е описано ясно и пълно при спазване на чл.57 от ЗАНН. От съдържанието на НП не ставало ясно в колко часа е извършено нарушението, тъй като били посочени два различни часа – 19.25ч. и 19.37ч. Това изписване на часовете създавало несигурност по отношение на извършването на нарушението и г-н Р.А. не знаел срещу кои факти да се защитава. Релевира довод и, че от съдържанието на НП не ставало ясно точно мястото на извършване на нарушението. Сочи, че НП има правораздавателен характер и защитата на нарушителя се реализирала едва след издаването му, поради това следвало да съдържа всички реквизити по чл.57 от ЗАНН. Намира, че съдът е следвало да квалифицира случая като маловажен, по съображение че се отличавал с ниска степен на обществена опасност на засягане на регулираните обществени отношения в сравнение с типични нарушения от същия вид

Твърденията и доводите на касационния жалбоподател могат да се обобщят до следното:

1.не е извършил нарушението по т.1 от НП или по конкретно спрял е на знак Б2;

2.съдържанието на НП не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН в частите относно посоченото време на извършване на нарушението и мястото на извършване на нарушението;

3.по отношение на деянието не спиране на сигнал подаден от униформен служител със стоп палка не следва да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, защото след като не е възприел сигнала подаден от униформения полицай, това предполага липса на субективният елемент на вината – пряк умисъл;

4.деянието е маловажно.

Така релевирните твърдения и доводи не са нови, съдържат се частично в жалбата до ВРС, както и в пледоарията по същество на процесуалния представител на жалбоподателя по НАХД № 20213110202550/2021г. по описа на ВРС. Във въззивното решение съдът им е дал мотивиран отговор, като е направил анализ на относимите разпоредби на ЗАНН и ЗДвП. Мотивите на ВРС са правилни и по арг. от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.

В оспореното решение въззивния съд е посочил конкретно в коя част и защо кредитира показанията на свидетелите на г-н А.. Съдът е посочил защо не кредитира показанията на свидетелите на г-н А. в частта, в която сочат че водачът е спрял на знак Б2. Изводите на въззивния съд, че не следва да кредитира показанията на свидетелите М. и К.са правилни. Двамата свидетели са в колегиални отношения с водача на МПС, а и от показанията им се налага, че много ясно си спомнят спирането на знак Стоп, а останалата част от събитията не разказват в същата конкретика – ясно, с последователност на фактите. Мотивите на съда относно приетите за настъпили факти и на какви доказателства са ясни и съобразени с изискването на чл.305, ал.3 от НПК.

Касационната инстанция намира доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на касираното съдебно решение поради противоречие на НП с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН  състоящо се в посочени различни часове на извършване на нарушението и конкретизация на мястото на извършване на нарушението за неоснователно. От съдържанието на НП се констатира, че административнонаказателната отговорност на г-н А. е ангажирана за две нарушения на две различни разпоредби на ЗДвП. Нарушенията не са извършени едновременно с едно единствено действие, а с различни осъществени в последователност във времето. Първо е осъществено нарушението „несъобразяване със знак Б 2“ и след това нарушението „не спира на сигнал на стоп палка подаден от униформен полицай“. Относно мястото на извършване на нарушението – както беше посочено: извършени са две нарушения първото от които на мястото на което водачът не е спрял на знак Б 2 и второто на мястото на което не е спрял на подадения сигнал със стоп палка. Обосновава се извод за съобразяване на съдържанието на НП с изискванията за описанието на нарушението заложени в чл.57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП е със следното съдържание „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“. Видно от съдържанието й не е поставено като условие за изпълнението на това задължение водачът да е възприел подадения сигнал, за да бъде по арг. от противното умисълът елемент от състава на нарушението. Правилни са съображенията на въззивния съд, че възприемането на подаден сигнал със стоп палка е част от задълженията на водача на МПС по чл.6 от ЗДвП.

При преценката на основателността на посочения в касационната жалба довод, касационната инстанция съобрази и разпоредбата на чл.7 от ЗАНН и констатира, че за деянието, за което е ангажирана административната отговорност на г-н А. не е предвидено изключение от общия принцип на наказуемост, както на умишлените, така и на непредпазливите административни нарушения[1].

            Във въззивното решение се съдържат мотиви за преценката на деянието в аспекта на чл.28 от ЗАНН. Касационната инстанция намира, че тези мотиви са правилни. Осъществените от г-н А. деяния не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от посочените в правната норма.

Освен това при изменение на размера на наказанията определени с НП въззивният съд е съобразил отегчаващите и утежняващите обстоятелства и е определил размер на наказанията към минимума.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 783/02.11.2021г. постановено по НАХД № 20213110201972/2021г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящия състав присъжда в полза на ОД МВР 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 783/02.11.2021г. постановено по НАХД № 20213110201972/2021г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА Р.А.А., ЕГН ********** *** - 80лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.