Присъда по дело №224/2020 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 1/ 07.04.2021 г. по НОХД № 224/ 2020 г. по
описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.
Районна прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение срещу К. В.
Т. – родена на ................ г. в гр. Б., обл. В., с постоянен адрес: гр. К., обл. В.,
ул. „В. ч.“ № ..., българка, българска гражданка, начално образование,
неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, за това, че: за
периода месец юни 2017 г. – месец септември 2020 г. /включително/, след
като е осъдена с Решение № 86 от 07.06.2017 г. по гр. дело № 138/ 2017 г. на
Районен съд – Белоградчик, влязло в законна сила на 27.06.2017 г., да издържа
свой низходящ – непълнолетния си син В. С.В., роден на 26.04.2004 г., чрез
неговия баща и законен представител С. В. Ш. от гр. Б., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 40 /четиридесет/ месечни вноски, в размер на 115.00 лв. всяка, на
обща стойност 4 600 лв. /четири хиляди и шестстотин лева/ - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК
Подсъдимата К. В. Т. се явява лично в съдебно заседание. Същата е
защитавана от адв. К.А. от ВАК – служебен защитник, назначен по реда на
ЗПрП.
Прокурор при РП – Видин поддържа обвинението по обвинителния акт,
така както е повдигнато. Пледира, съда да признае подсъдимата за виновна в
извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като й наложи наказание от
вида „Лишаване от свобода“, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК, а в случай – че
съда наложи й наказание от вида „пробация“, да определи по –
продължителен срок на пробационни мерки.
Подсъдимата и пълномощника й, поискаха по делото да бъде проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК.
Предвид направеното искане, съдът разгледа делото по реда на глава
ХХVІІ НПК и проведе съкратено съдебно следствие. В тази връзка съдът
проведе предварително изслушване на страните, на което подсъдимата
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. С
оглед горното, разпит на подсъдимата и свидетелите, не е проведен.
Защитникът на подсъдимата моли съда да наложи на подзащитната му
административно наказание с приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, или наказание
от вида „Пробация“ с минимален срок на пробационните мерки. Пледира,
наказанието да бъде определено при смекчаващи отговорността
обстоятелства, предвид на това, че подсъдимата е с влошен социален статус,
не работи и има други две болни деца.
1

Подсъдимата също моли съда да й наложи минимално наказание от
вида „Пробация“, тъй като други две от децата й деца, родени от
съжителството й с друг мъж, са със здравословни проблеми, което налага
честото посещение на лекари в гр. София.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл. 372, ал. 4 НПК,
съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обв. акт, като се
позова на направеното самопризнание на подсъдимата и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
По искова молба на С. В. Ш. – в качеството му на баща и законен
представител на малолетния тогава В. С. В., сега непълнолетен, е било
образувано гражданско дело № 138/ 2017 г. по описа на РС – Белоградчик по
иск за определяне на родителски права и издръжка, предявен против
подсъдимата К. В. Т. – майка на детето. С Решение № 86/ 07.06.2017 г. по гр.
дело № 138/ 2017 г. по описа на PC – Белоградчик, което решение е влязло в
законна сила на 27.06.2017 г., родителските права върху непълнолетната К. С.
В., родена на 14.01.2000 г. и малолетния тогава В. С. В., роден на 26.04.2004 г.
били предоставени на бащата и законен представител С. В. Ш.. Със същото
Решение, подсъдимата К. В. Т. била осъдена да заплаща месечна издръжка на
децата си К. С. В., подпомагана от баща си С.Ш. и на В. С. В., чрез бащата С.
В. Ш., в размер на 115.00 лв. /сто и петнадесет лева/ на месец за всяко едно от
децата, считано от 13.03.2016 г. до отпадане, изменение или прекратяване на
основанията за заплащането й. От показанията на св. С. В. Ш., се установява,
че подсъдимата К.Т. никога не е плащала издръжката на децата си К. С. В. и
В. С. В.. Към настоящият момент, К. С. В. вече е пълнолетно лице. Поради
това, подсъдимата Т., след като е била осъдена да издържа свой низходящ –
В. С. В., роден на 26.04.2004 г., за периода месец юни 2017 г. – м. септември
2020 г. /включително/, не е заплатила дължимите месечни вноски за
издръжка, поради което съзнателно не е изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, а именно 40 месечни вноски – на обща
стойност 4600 /четири хиляди и шестстотин/ лева. От приложените по делото
писмени доказателства, е видно, че към настоящия момент подсъдимата Т. не
притежава недвижимо и движимо имущество, няма регистрирани фирми и
участие в търговски дружества, и е безработна.
Съгласно чл.82, ал.1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи,
даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Това означава, че за
процесния период, подсъдимата не е била освободена от задълженията да
заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имала никакви
доходи. За осъществяване състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е
необходимо да са налице кумулативно две предпоставки – влязло в сила
2

съдебно решение, по силата на което единият родител е осъден да изплаща
ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората предпоставка –
тази издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца. Т.е., престъплението се
консумира чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в
престъпление, поради особеният и специфичен характер на тези отношения и
с цел малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени от необходимите
за издръжката им средства след раздялата на родителите им.
От правна страна :
Подсъдимата К. В. Т. – родена на ............... г. в гр. Б., обл. В., с
постоянен адрес: гр. К., обл. В. ул. „В. ч.“ № 54, българка, българска
гражданка, начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН
**********.
Предвид възприетата от съда фактическа обстановка, описана в
обвинителния акт и изцяло потвърдена от подсъдимата в хода на съдебното
следствие, съдът прие, че от обективна страна и действайки с пряк умисъл,
подс. К.Т., е осъществила състава на престъплението, за което е обвинена.
От обективна страна – за периода месец юни 2017 г. – месец септември
2020 г. /включително/, след като е осъдена с Решение № 86 от 07.06.2017 г. по
гр. дело № 138/ 2017 г. на Районен съд – Белоградчик, влязло в законна сила
на 27.06.2017 г., да издържа свой низходящ – непълнолетния си син В. С. В.,
роден на 26.04.2004 г., чрез неговия баща и законен представител С. В. Ш. от
гр. Б., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 40 /четиридесет/ месечни вноски, в размер на
115.00 лв. всяка, на обща стойност 4 600 лв. /четири хиляди и шестстотин
лева/
От субективна страна – подсъдимата е осъществила престъпния състав
на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието и е предвиждала неговите
общественоопасни последици.
Събраните по делото доказателства сочат на осъществен състав на
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК от страна на подсъдимото лице. С факта на
неплащане на повече от две месечни вноски по издръжката, подсъдимата е
реализирала състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение.
Събраните по делото доказателства сочат на безспорен извод за реализиран
състав на престъпление по НК. Подсъдимата Т. от своя страна също признава,
че не е заплащала дължимата от нея издръжка.
Алтернативно предвидените по закон наказания за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК, са: „Лишаване от свобода” до 1 година или пробация.
Съдът, анализирайки събраните по делото доказателства, отчитайки
степента на обществена опасност на деянието и дееца, прие, че следва да
3

наложи на подсъдимата по – лекото измежду предвидените по закон
наказания, а именно – такова от вида „пробация”.
Съдът прие, че степента на обществена опасност на дееца не е висока.
Подсъдимата е с чисто съдебно минало – Справка за съдимост на л. 63 от ДП
№ 240/ 2020 г. Както на ДП, така и в съдебно заседание, подсъдимата
съжалява, разкайва се и има критично отношение към извършеното от нея
деяние. Обяснява неплащането на издръжката с липсата на трудова заетост,
както и с това, че от последваща връзка с друг мъж, има две деца, които са със
сериозни здравословни проблеми, което налага честото посещение на лекари
в гр. София. Подсъдимата не работи и не притежава собствено движимо и
недвижимо имущество, не реализира никакви доходи.
Поради това, съдът определи наказанието си при смекчаващи
отговорността обстоятелства и наложи на подсъдимата по – лекото
предвидено по закон наказание за реализираното от нея престъпление, а
именно наказание от вида : пробация.
Съдът определи продължителността на задължителните пробационни
мерки малко над предвидения законов минимум, с цел да поправи и
превъзпита подсъдимата. Видно е от материалите по делото, че от момента, в
който подсъдимата е била осъдена да заплаща дължимата издръжка на децата
си, същата е платила една изключително незначителна част дължимата такава,
като междувременно другото й дете на което е дължала издръжка – К. С. В. е
навършила пълнолетие, без да е получила дължимата такава от своята майка.
Липсата на средства обаче не освобождава осъденото да заплаща
издръжка лице от това негово задължение, тъй като по този начин
подсъдимата е лишила малолетното си дете от издръжка, без която същото не
може да живее нормално. Подсъдимата е в трудоспособна възраст, здрава е, и
е длъжна да работи и да заплаща издръжка, която дължи по силата на закон и
на съдебен акт. Не случайно законодателят е инкриминирал неизпълнението
на това задължение в престъпление от общ характер.
При тези мотиви, съдът прие, че следва да определи по –
продължителен период на задължителните пробационни мерки, а именно: по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 42б, ал. 1 НК определя периодичност – два
пъти седмично, по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, а по чл. 42а, ал. 2, т. 6
НК – безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа годишно, за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
Съдът прие, че с определянето на наказанието от този вид и в този
размер, ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на
наказанието визирани в чл. 36 НК, като по този начин от една страна ще се
поправи и превъзпита подсъдимата, ще се въздейства предупредително върху
4

нея и ще й се отнеме възможността да извърши други престъпления, а от
друга страна ще се въздейства предупредително и превъзпитателно и върху
другите членове на обществото.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да се
произнесе по въпроса – защо не наложи на подсъдимата К.Т. поисканото от
защитата й административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 НК. Съдът
прие, че в случая не са налице законовите предпоставки за приложението на
чл. 78а НК. Макар и да са налице част от законовите предпоставки за
приложението на чл. 78а, ал. 1 НК, то не са налице всички кумулативни
такива. За престъплението, извършено от подсъдимата се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание,
подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на този раздел. В случая,
обаче с деянието са причинени имуществени вреди – 4 600 лв., които са
съставомерни и които не са възстановени от подсъдимата. Поради това са
налице законови пречки за прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК и
съдът не наложи на подсъдимата административно наказание по този ред.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
По разноските:
Разноски по делото не са направени, поради което съдът не присъжда
такива.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
5

Номер на акта:	1
Дата:	7 април 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20201310200224
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 октомври 2020 г.

Присъда по дело №224/2020 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите