Решение по дело №76/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 89
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 5 март 2021 г.)
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20204501000076
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

гр. Русе, 30.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                         

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

   

при участието на секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 76 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

  Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“№1, представлявано от Ж.С.К.и Б.Г.И., чрез юрисконсулт Б. М.,  против Решение № 2149 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 437/2019 по описа на Русенски районен съд.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди се, че безспорно по делото е установено, че страните са в облигационна връзка по силата на Договор за застрахователно агентство № 61 от 04.12.2015 г., както и, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да преведе по банков път дължимите премии на застрахователя. Позовава се на изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Счита за неправилен извода на първостепенният съд, че ищецът не е индивидуализирал конкретните застрахователни договори, по които ответникът е събирал премии от потребителите на застрахователни услуги, като се позовава на представения със заявлението списък на полиците, представляващ приложения към процесната фактура. Същият списък бил приложен и с исковата молба като Приложение № 5. Твърди се, че първостепенният съд не е взел предвид обстоятелството, че ответникът не е отчел физически издадените от него застрахователни договори на застрахователя, въпреки че ги е създал в информационната система на последния, както и, че именно това е причината застрахователните полици да бъдат предоставени в препис, възпроизведен от електронната им форма, генерирана от ответника.

С въззивната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на същата и се излагат съображения относно правилността на обжалваното решение. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства, че процесните полици са издадени от ответника.

  Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 422 от ГПК по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ГПК, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 от ТЗ.

  С обжалваното решение са отхвърлени предявените от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. ‚Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, против „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Раковски“ № 4, искове за установяване на вземания на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД в размери както следва: 21842,11 лева представляващи застрахователни премии по Договор за застрахователно агентство № 61/04.12.2015 г.; 92 лева мораторна лихва за периода 12.11.2018- 28.11.2018 г., 1712,05 лева неустойка по чл.16, т.2 от Договор за застрахователно агентство № 61/04.12.2015г. и законна лихва от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 8006/2018 г. на РРС. Със същото решение “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД разноски по делото в размер на 1300 лева.

Настоящата въззивна инстанция като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е установено, че по заявление на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД по чл.410 ГПК от 29.11.2018 г., по ч.гр.д.№8006/2018г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4287/03.12.2018 г. против “Дева 50 Консултинг Русе” ЕООД, като последното е осъдено да заплати сумите от 21842.11 лв. - главница, представляваща дължими застрахователни премии по Договор за застрахователно агентство 04.12.2015 г., 92.00 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г., 1712.05 лв. – неустойка от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 29.11.2018 г., както и разноски по делото в размер на 472.95 лева – заплатена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срок длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, че не дължи сумите, а в едномесечен срок заявителят е предявил иск срещу него за установяване на вземането, по реда на чл.422 ГПК.

Безспорно установено е по делото, че страните са били в облигационна връзка по повод сключен между тях договор за застрахователно агентство от 04.12.2015 г. В чл. 1 от договора е очертан неговия предмет, а именно “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД  като застраховател възлага, а “Дева 50 Консултинг Русе” ЕООД като агент приема, при условията на необвързаност, да посредничи за сключването на застрахователни договори между застрахователя и потребителите на застрахователни услуги, като свърза страните и подготвя сключването на застрахователните договори, и да сключва от името и за сметка на Застрахователя застрахователни договори (издава полици) с потребители до лимитите, договорени в Приложение 1 към договора. В чл. 2, т. 9 от договора страните са договорили задължение за агента да събира премиите по сключените от него застрахователни договори и осигурява превеждането в полза на застрахователя на дължимите застрахователни премии в деня на сключването на застрахователния договор. В чл. 14 – 16 от договора е уреден начина на работа на агента (посредством акаунт) и формата на полиците (електронни), както и отчитането на сключените договори и събраните премии – ежедневно, както предаването на документите, така и внасянето на събраните премии по банкова сметка ***.

В чл. 16, т.2 от договора страните са уговорили неустойка в случай на неизпълнение на задължението на агента да внесе събраната застрахователна премия в размер на 0.05% върху дължимата сума за всеки просрочен ден.

Застрахователят е издал Фактура № *********5/12.11.2018 г. за сумата от 21842.11 лева за дължими премии по застрахователни полици, сключени с посредничеството на „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, заедно със списък с номера на полици и платените по тях премии, за които е издадена фактурата.

По делото са представени застрахователни полици в заверено копие, някои от тях придружени с международна карта за автомобилна застраховка и сметки за платените премии (лист 100 – 219 от том ІІ).

По делото е представено извлечение от банкова сметка *** производство, от което се установява превод на суми в полза на ищцовото дружество с основание отчет.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че Фактура № **********/12.11.2018 г. за сумата от 21842,11 лева не е осчетоводена от „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД и не са представяни счетоводни документи, удостоверяващи плащането на сумата.

В хода на въззивното производство е прието заключение на изготвената техническа експертиза, вещото лице по която е извършило проверка в системата на Гаранционен фонд и е установило кои от представените по делото полици са регистрирани в Гаранционен фонд. Вещото лице е проверило за кои от полиците е наличен приемо-предавателен протокол за бланки под строг отчет за всички представени по делото застрахователни полици, освен за 2 броя имуществени застраховки КАСКО с номера: BG020118000001091 и BG020118000001247, както и 4 бр. стикери с номера съответно GO 65765566, GO 65765577, GO 65765668 и  GO 65765549. В заключението е посочено, че при направена проверка в интернет страницата на Гаранционен фонд е видно само застрахователното дружество, към което е направена застрахователната полица, но не и брокера посредник, като е посочил пример. Данните за посредника се установяват при справка в информационната система на застрахователното дружество. Вещото лице е проверило в информационните системи на Гаранционен фонд, както и при двете дружества, в резултат на което е посочило датата на всеки един от застрахователните договори, датата на генериране на сметката за получена премия и когато е отразено това в информационната система на Гаранционен фонд, че по конкретния застрахователен договор е заплатена премията. Вещото лице в съдебно заседание описва начина на генерирането на полици от  агента – това става от система, разпечатва се полицата и след това двете страни (застрахованото лице и посредника) подписват копието и оригинала, след което подписаните полици не се сканират в системата, единият екземпляр остава в застрахования, а другият в посредника. Вещото лице посочва също така, че в логовете на системата на застрахователното дружество може да се види единствено, че потребителят е „Дева 50 Консултинг Русе“. Може да се види всеки посредник кога е влязъл в системата и кога е излязъл, вижда се генерирането на полици, но не се вижда нейния номер, не може да се види и от къде е създадена. Данни за датата и часа на генериране на полиците може да се установи от представената от ГРАО справка.

Въз основа на така установените правнорелевантни за спора факти от първоинстанционния и въззивния съд по възраженията на страните, съдът приема следното от правна страна:

Въззивният съд намира обжалваното решение за частично неправилно, като първостепенният съд не е приложил правилно материалния и процесуалния закон, и не анализирал правилно събраните по делото доказателства. Противно на изводите на първостепенния съд настоящата инстанция намира, че съобразно доказателствената тежест ищецът успешно е доказал съществуването на облигационни отношения по повод на сключения между тях договор за застрахователно агентство. Въззивният съд намира за доказано по делото, че представените по делото застрахователни полици, за които е издадена процесната фактура са сключени с посредничеството на въззиваемото дружество, което е издало и сметки за платените застрахователни премии. В този смисъл въззивният съд не споделя извода на първостепенния съд, че доколкото представените застрахователни полици и сметки са отпечатани от системата на застрахователното дружество и същите не носят подписи на страните, то не се установява, че същите действително са сключени с посредничеството на въззиваемото дружество и последното е получило премиите. Видно от представените по делото застрахователни полици и сметки към тях „Дева 50 Консултинг Русе“ фигурира в съответната графа на полиците и сметките като посредник, а полиците съобразно чл. 14 от договора за агентство са в електронна форма и издаването им от страна на агента се осъществява посредством предоставен достъп до електронната система на застрахователя. В подкрепа на изложеното е и потвърденото от вещото лице в проведеното съдебно заседание по изготвената съдебно-техническа експертиза във въззивното производство, че посредникът (в случая „Дева 50 Консултинг Русе“) генерира електронни застрахователни полици в системата на застрахователното дружество, чрез свой акаунт, след което полиците и сметките се отпечатват, подписват се от страните (от застрахованото лице, и от посредника), като единият екземпляр от подписаните документи остава за застрахованото лице, а другият у посредника. Посредникът от своя страна следва да отчете сключените застрахователни полици по реда на чл. 16 от сключения между страните договор. Като не ги е отчел на застрахователното дружество, последното не притежава подписаните екземпляри от тях. В този смисъл недобросъвестното поведение на агента да не отчете хартиените полици и придружаващите документи не би могло да освободи същия от отговорността да заплати получените от него премии. Освен това претенцията на застрахователното дружество се доказва и от приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, вещото лице, по което след справка в електронната система на Гаранционен фонд и преглед на представени приемо-предавателни протоколи за предаване на стикери и зелени карти е установило, че процесните застрахователни полици са регистрирани в електронната система на Гаранционен фонд, посочени са дата на сключване, период на покритие, дата на плащане, както и приемо-предавателния протокол за получени стикери и зелени карти от посредника. Вещото лице не е открило примо-предавателни протоколи за 2 броя имуществени застраховки КАСКО с номера: BG020118000001091 и BG020118000001247, както и 4 бр. стикери с номера съответно GO 65765566, GO 65765577, GO 65765668 и  GO 65765549. Настоящата инстанция намира обаче, че и по отношение на тези 6 бр. застрахователни полици претенцията на ищеца е доказана, тъй като видно от представените полици на хартиен носител, като посредник е посочено въззивемото дружество, последният е издател и на сметки за платените застрахователни премии. Поради изложеното по-горе и доколкото ответното дружество не е твърдяло и не е установило да е платило претендираната сума, настоящата инстанция намира за основателна претенцията на ищцовото дружество за главница в размер на 21842.11 лв.

По отношение на акцесорните претенции, настоящата инстанция намира, че кумулативното налагане на санкция едновременно под формата на мораторна неустойка и обезщетение за забава за неизпълнението на едно и също парично задължение, за един и същ период е недопустимо с оглед спазване принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване (кредиторът би получил две обезщетения за едни и същи вреди). Функцията на неустойката е да обезщети вредите от неизпълнението на насрещното задължение без да е необходимо същите да се доказват. В случая предвидената в чл. 16 от договора неустойка е мораторна такава и цели да обезщети същите вреди, които обезщетява обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД. Предвид неизпълнението на задължението на застрахователния агент да отчете сключените с неговото посредничество застрахователни полици и получените от него премии, съгласно чл.16, т.2 от договора, ответникът дължи неустойка върху сумата 21842.116 лв. в размер на 0.5% за всеки просрочен ден. Следователно, основателна се явява претенцията на застрахователното дружество за неустойка в размер на 1712.05 лева за периода от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г. върху главница от 21842.11 лева. Претенцията на обезщетение за забава върху главницата от 21842.11 лева за периода от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г. в размер на 92.00 лева се явява неоснователно поради невъзможността да се кумулира с претенцията за неустойка.

Въз основа на изложеното, въззивната жалба се явява частично основателна, решението в частта, с която са отхвърлени исковете за главница и неустойка следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважат претенциите, а в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за забава, като правилно, следва да бъде потвърдено.

         Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски – ищцовото дружество, съобразно уважената част на иска, а ответното дружество, съобразно отхвърлената част. Ищцовото дружество е сторило разноски в заповедното производство в размер на 572.95 лева (472.95 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение).  В първата инстанция сторените от ищеца разноски са в размер на 669.21 лева (519.21 лв. държавна такса и 150.00 лева депозит за вещо лице), като е направено искане за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, което въззивната инстанция определя на 300 лева. Във въззиваната инстанция ищецът е сторил разноски в размер на 872.95 лева (472.95 лева държавна такса и 400 лева депозит за вещо лице), като е направено искане за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение, което въззивната инстанция определя на 100 лева. Така общо сторените разноски за заповедното производство, първата и въззивната инстанции от ищеца са в размер на 2515.11 лева, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъди сумата от 2505.32 лв. Ответното дружество е претендирало разноски само за първата инстанция за сумата от 1300 лева – адвокатско възнаграждение. От тях, съобразно отхвърлената част следва да се присъди сумата от 5.06 лв. След извършена служебна компенсация между разноските на страните, тези на ответника се явяват изцяло погасени, а на ищеца следва да се присъди сумата от 2500.26 лв.

         Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2149 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 437/2019 по описа на Русенски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. ‚Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, против „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Раковски“ № 4, искове за установяване на вземания на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД в размери както следва: 21842,11 лева представляващи застрахователни премии по Договор за застрахователно агентство № 61/04.12.2015 г. и 1712,05 лева неустойка по чл.16, т.2 от Договор за застрахователно агентство № 61/04.12.2015г. и законна лихва от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 8006/2018 г. на РРС, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. ‚Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 съществуването на вземане срещу „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Раковски“ № 4 в размер на 21842,11 лева представляващи застрахователни премии по Договор за застрахователно агентство № 61/04.12.2015 г., 1712,05 лева неустойка по чл.16, т.2 от Договор за застрахователно агентство № 61/04.12.2015г. и законна лихва от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 8006/2018 г. на РРС.

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 2149 от 18.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 437/2019 по описа на Русенски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ж.к. ‚Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, против „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Раковски“ № 4, иск за установяване на вземане на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу „ДЕВА 50 КОСУЛТИНГ РУСЕ“ ЕООД в размер на 92 лева мораторна лихва за периода 12.11.2018- 28.11.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Дева 50 Консултинг Русе“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Раковски“№4, представлявано от В.В.В.да заплати на “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Изгрев, ж.к.”Дианабад”, бул. ”Г. М. Димитров” №1, сумата от 2500.26 лева – разноски за всички инстанции.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

          

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               

      2.