Решение по дело №222/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 200
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Яна Вълдобрева
Дело: 20211000500222
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ГПК вр.чл.463, ал.2 от ГПК.
С решение № 260570 от 15.10.2020г., постановено по ч.гр.д. № 8471/2020г.
на Софийския градски съд, ГО, е оставена без разглеждане жалба с вх. №
018322/26.06.2020г. по описа на ЧСИ, подадена от „Фининвест“ ЕООД (в
несъстоятелност) срещу публична продан, провела се в периода от 22.05.2020 г. до
22.06.2020г. по изпълнително дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я. с
рег. № 844 и с район на действия Софийски градски съд, както и издадено въз
основа на нея постановление за възлагане на недвижим имот; оставена е оставена
без уважение и жалба с вх. № 018893/02.07.2020г. по описа на ЧСИ, подадена от
„Фининвест“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу разпределение от 30.06.2020г.,
изготвено по изпълнително дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.
№ 844 и с район на действия Софийски градски съд.
Постъпила е частна жалба от С. Е. Б.-постоянен синдик на „Фининвест“
ЕООД(в несъстоятелност) срещу решението на СГС, в частта, с която е оставена
без уважение жалбата на дружеството срещу изготвеното на 30.06.2020г. по
изп.дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я. с рег. № 844 разпределение.
Жалбоподателят сочи, че в случая правилото на чл. 460 ГПК не следва да
намери приложение, тъй като, на основание чл. 638, ал.3 ГПК от съда по
несъстоятелността било разрешено на кредитора да продължи изпълнението
върху дадените за обезпечение имоти, поради което следва да бъде постигнато
удовлетворение само на този конкретен взискател, а не на всички. Твърди, че
разпределението е незаконосъобразно, тъй като в него ЧСИ не е посочил дали
получената продажна цена се внася от взискателя, който е и купувач на
публичната продан или се прихваща по реда на чл. 461 ГПК. Смята, че съдебният
1
изпълнител неправилно е разпределил суми на трети за производството по чл. 638
ТЗ лица - КТБ АД(н) и Столична община. Поддържа, че доколкото сумата 115
532,60 лева, включена в разпределението, като разноски по изпълнението не е
била предявена и приета в производството по несъстоятелност на главния
длъжник „Асрар Казино груп“ АД(н), не следва да фигурира в разпределението.
Сочи също, че при определяне размера на обезпеченото вземане, съдебният
изпълнител е следвало да съобрази и актуалния размер на задължението на
длъжника „Асрар казино груп“АД(н.). Смята също, че неправилно в полза на
взискателя „Мармас“ АД са разпределени суми, представляващи разноски.
Предвид всичко изложено, жалбоподателят иска да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде отменено разпределението от 30.06.2020г.,
изготвено от ЧСИ Я. по изп.дело № 20188440402615.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК взискателят в изпълнителното производство
„Мармас“ АД не изразява становище по жалбата.
Присъединеният взискател „КТБ“ АД(н), чрез синдиците А. Д. и К. М.,
изразява становище за недопустимост на жалбата, евентуално за нейната
неоснователност.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с жалба подадена от „Фининвест“
ЕООД (н) - ипотекарен длъжник по изп.дело № № 20188440402615 по описа на
ЧСИ С. Я. с рег. № 844 против изготвено по изп.дело разпределение, като в
жалбата се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като с оглед даденото от
съда по несъстоятелността разрешение по чл. 638, ал. 3 ТЗ да продължи
изпълнението върху дадените, като обезпечение имоти, разпоредбата на чл. 460
ГПК не следва да намери приложение. Твърди се, че съдебният изпълнител не е
посочил дали продажната сума се внася от взискателя или се прихващала по реда
на чл. 461 ГПК. Смята се, че размерът на вземането на обезпечения кредитор е
посочен неправилно, тъй като основният длъжник „Асрар казино груп“ АД също
е в производство по несъстоятелност. Поддържа, че сумата по разпределението в
размер 115 532,60 лева и посочена, като разноски по изпълнението първо следва
да бъде предявена и приета в производството по несъстоятелност, поради което
сочи, че ЧСИ незаконосъобразно я е разпределил. Жалбоподателят смята също, че
съдебният изпълнител неправилно е приел, че „Корпоративна търговска банка“
АД (в несъстоятелност) и Столична община са присъединени взискатели в
изпълнителното производство. Сочи, че вземането на взискателя „Мармас“ АД по
т.1 от разпределението не е привилегировано, тъй като липсват доказателства за
авансово внесени от това дружество суми за такси и разноски. Поддържа, че при
определяне на това вземане като привилегировано ЧСИ не е съобразил и
многократното прехвърляне на обезпеченото вземане. Жалбоподателят излага
подробни съображения, че в разпределението липсва индивидуализация на
вземанията, поради което е невъзможно да се определи дали начислените такси и
разноски, посочени в ред 1 са правилно определени. Предвид всичко изложено
иска да бъде отменено извършеното на 30.06.2020г. по изпълнителното дело
разпределение .
2
В становището си по жалбата ЧСИ Я. излага подробни съображения за
нейната неоснователност. Обяснява, че в изпълнителното производство „Мармас“
ЕООД има качеството ипотекарен кредитор, както и е купувач на публичната
продан, предложил най-висока цена при продажбата на недвижимия имот. Сочи,
че разпределението е предварително с цел да се прецени как се разпределя сумата
от продажбата на присъединените взискатели при спазване правилата на чл. 136
ЗЗД и чл. 461 ГПК, като едва след влизане в сила на разпределението взискателят
може да прецени каква сума остава от продажната цена, за да я прихване със
своето вземане. Твърди, че при изготвяне на разпределението е спазил
разпоредбите на закона, както и задължителните указания, дадени в ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С решението в обжалваната му част, съставът на СГС е приел, че при
продължаване на производството по индивидуално принудително изпълнение
следва да бъдат спазвани правилата на ГПК, както и нормата на чл. 460 ГПК.
Посочил е, че като присъединени взискатели следва да бъдат конституирани само
тези, които имат право на привилегия свързана с конкретния имуществен обект,
върху който се изпълнява от същия и предходен ред, както и е приел, че с
възможността за продължаването на производството по индивидуално
принудително изпълнение по отношение на конкретен имуществен обект, при
дадено разрешение по чл.638, ал. 3 ТЗ, законодателят е дал приоритет на
вземанията със специална привилегия върху конкретното имущество, дадено в
обезпечение до и от реда на тази привилегия пред тези на кредиторите на
несъстоятелността, като е направил извод, че даденото разрешение от съда по
несъстоятелността е с оглед естеството на имуществения обект. Прието е, че
изготвеното от съдебния изпълнител разпределение на 30.06.2020г. е
законосъобразно
Жалбата срещу решението на СГС в тази част, е подадена в срок от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и САС дължи разглеждането й по същество.
Според чл. 638, ал.1 с откриване на производството по несъстоятелност се
спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. В ал. 2 е
посочено, че ако от спирането по ал.1 до вписването на решението за откриване на
производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното
се връща в масата на несъстоятелността, а според ал.3 - ако е предприето действие
в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението, съдът може да
разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане
интересите на кредитора, като получената над размера на обезпечението сума се
внася в масата на несъстоятелността.
Съгласно чл. 460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква
3
сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. По
принцип в разпределението се включват тези вземания, които са били предявени
до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по
право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника, съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по
чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред (ал. 3 на чл. 136 ЗЗД).
Изготвеното разпределение се предявява от съдебния изпълнител на
длъжника и на всички взискатели-първоначалния и присъдинилите се, като целта
е тези лица, заинтересовани от разпределението, да се запознаят със съдържанието
му, за да могат да го обжалват, ако сметнат, че са накърнени техни права. При
обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми, съдът
извършва преценка само на това действие на съдебния изпълнител – дали същия
правилно е приложил разпоредбите на чл. 136 ЗЗД и чл. 137 ЗЗД и дали не са
налице други процесуални нарушения, но само такива, свързани със самото
разпределение.
От данните по делото се установява, че изп. дело № 20188440402615 по
описа на ЧСИ С. Я. е било образувано по молба на „Корпоративна търговска
банка“ АД първоначално пред друг съдебен изпълнител, изпратено по
компетентност от ЧСИ с рег. № 800 и ЧСИ с рег. № 803 за задължения на „Асрар
Казино Груп“ АД в размер 2 600 000 евро - главница по договор за кредит от
08.04.2008г., ведно със законна лихва за периода от 08.06.2015г. до окончателното
плащане; 238 295,79 евро - лихва за периода от 26.05.2014г. до 25.03.2015г. и 19
500 евро - лихва за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г.
Установява се, че в полза на КТБ АД(н) са учредени от „Фининвест“ ЕООД
договорни ипотеки - на 17.06.2008г., подновена с молба за подновяване от
04.05.2018г., и на 09.04.2008г., подновена с молба за подновяване от 04.04.2018г.,
съгласно които за обезпечаване на вземанията на банката към длъжника „Асрар
Казино Груп“ АД, произтичащи от договора за кредит от 08.04.2008г.,
„Фининвест“ ЕООД е учредило в полза на КТБ АД(н) ипотека върху свои
недвижими имоти.
В хода на изпълнителното производство – на 01.12.2017г. банката-кредитор е
прехвърлила с договор за цесия вземането си от „Асрар Казино Груп“ АД на
цесионера „Дипи инвестмънт“ ЕООД, което дружество е конституирано като
взискател с разпореждане на ЧСИ от 18.09.2018г.
С определение № 1212 от 14.08.2019г. постановено по т.д. № 269/2015 г., на
основание чл.638, ал.3 ТЗ, Старозагорският окръжен съд по искане на взискателя
„Дипи Инвестмънт“ ЕООД е дал разрешение за продължаване изпълнителните
действия, насочени срещу ипотекарния длъжник „Фининвест“ ЕООД (в
несъстоятелност) по изп.дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я. относно
недвижимите имоти, върху които са учредени договорни ипотеки.
С разпореждане от 29.11.2019г. в изп.производство е присъединена като
взискател „Корпоративна тьрговска банка“ АД (в несъстоятелност).
4
В хода на изпълнителното производство взискателят „Дипи инвестмънт“
ЕООД е прехвърлил на „Мармас“ ЕООД вземането си и с разпореждане на ЧСИ от
11.12.2019г. „Мармас“ЕООД е конституирано по изп.дело.
Установява се от приложеното копие на изп.дело № 20188440402615 по
описа на ЧСИ С. Я., че в периода от 22.05.2020 г. до 22.06.2020г. е била насрочена
публична продан на част от триетажна сграда с идентификатор 68134.405.70.1,
собственост на ипотекарния длъжник „Фининвест“ ЕООД (в несъстоятелност), по
отношение на който имот се разпростира съдебното разрешение за продължаване
на индивидуалното принудително изпълнение. С протокол от 23.06.2020г. ЧСИ е
обявил постъпило единствено наддавателно предложение от купувач - взискателя
„Мармас“ЕООД за сумата 7 630 000 лева.
На 30.06.2020г. ЧСИ Я. е изготвил разпределение, предявено на същата дата,
като след приспадане на дължимата по чл. 20 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална
такса в размер 72 680,57 лева, е разпределил сумата 7 557 319,43 лева, както
следва: в първи ред са посочени вземанията на „Мармас“ ЕООД за обикновени
такси и разноски по изпълнението в размер 115 335,63 лева; на втори ред е
посочена сумата 55 516,29 лева, в полза на присъединения взискател Столична
община, Дирекция Общински приходи за дължимите данъци върху недвижимия
имот; на следващо място, на основание чл. 136, т.3 ЗЗД в полза на „Мармас“
ЕООД е посочена сумата 2 614 048, 08 лева законна лихва от 08.06.2015 г. до
30.06.2020г. и 4 772 286,53 лева - главница частично погасена. Изрично в
разпределението е посочено, че на присъединения взискател и ипотекарен
кредитор КТБ АД(н) и на присъединения взискател по право – НАП не се
погасяват вземания.
При така установените факти САС намира, че разпределението на ЧСИ Я. е
изготвено в пълно съответствие с разпоредбите на ГПК, във връзка с разпоредбата
на чл. 638, ал.3, изр.2 от ТЗ.
Очевидно е, че ЧСИ, при изготвяне на обжалваното разпределение е
действал именно съобразявайки обстоятелството, че неговите правомощия са
ограничени от нормата на чл.638, ал.3, изр.2 от ТЗ. Действително, с определението
на съда по несъстоятелността от 14.08.2019г. не се разрешава продължаване на
изпълнителното производство въобще и удовлетворяване на всички взискатели, а
се разрешава продължаване на изпълнителното производство в полза на
обезпечения кредитор и само той като взискател може да получи удовлетворяване
на своето обезпечено с ипотека вземане срещу несъстоятелния длъжник, както е
процедирано и в конкретния случай.
Въззивният съд приема, че законосъобразно съдебният изпълнител е
изчислил разноските по изп. дело и ги е включил в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Съобразени са разясненията, дадени в т. 6 от ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по т. д.
№ 2/2013г. на ОСГТК, че не всички разноски по изпълнителното дело на
първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворение
по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, а само тези, които са за осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията по който се разпределят. В този ред може
да се включат разноските на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат, като в първия ред на
5
специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния
взискател по осъществяването на изп. способ - такси за налагането на възбрана, за
извършването на опис и публична продан, разноски за възнаграждение на пазача,
за събиране на възложеното вземане, съответна част от таксите по образуването
на изп. дело.
Съдебният изпълнител правилно е определил и кръга на взискателите по
изпълнителното дело, които имат право да се удовлетворят от цената от
публичната продан на процесния имот, а именно – взискателят „Мармас“ ЕООД,
самият ЧСИ (за таксите по изпълнението) и Столична община – за дължимият
при продажбата на имота данък, на основание чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Сумата
55 516,29 лева- вземането за данъци върху имота, предмет на публичната продан,
е разпределено в полза на Столична община, Район Оборище, по реда и по силата
на императивната норма на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, като вземането е в посочения
размер, съгласно удостоверението издадено от СО, Дирекция Общински приходи-
район Оборище.
Изготвеното разпределение е точно, ясно и мотивирано, извършено в
съответствие с разпоредбите на чл.136 ЗЗД и във връзка с разпоредбата на чл. 638,
ал.3 ТЗ, съобразено изцяло с поредността на привилегиите и с даденото от ОС-
Стара Загора разрешение за продължаване на индивидуалното принудително
изпълнение.
По изложените съображения съставът на САС намира, че не са налице
нарушения при изготвяне на акта на съдебния изпълнител.
С оглед съвпадане изводи на двете инстанции обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260570 от 15.10.2020г., постановено по ч.гр.д. №
8471/2020г. на Софийския градски съд, ГО, в частта, с която е оставена без
уважение жалба с вх. № 018893/02.07.2020 г. по описа на ЧСИ, подадена от
„Фининвест“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу разпределение от 30.06.2020г.,
изготвено по изпълнително дело № 20188440402615 по описа на ЧСИ С. Я. с рег.
№ 844 с район на действия Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6