№ 190
гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мина Мумджиева
СъдебниВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА
заседатели:СТОЙКОВА
ЕВГЕНИЙ КИРИЛОВ
ПЕПЕЛЯНКОВ
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
и прокурора Г. Ив. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Наказателно дело
от общ характер № 20211100203070 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в по-късен час, поради изчакване на съдебен заседател
Пепелянков.
ПОДСЪДИМИЯТ С.И. Ч. явява се лично и с адв. М. с пълномощно по
делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните актуална справка за съдимост,
докладна записка за отсъствието на съдебен заседател, с който съдът е
започнал разглеждане на делото в предходното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ след като съобрази становищата на страните и материалите по
делото, намира за установено следното. Действително съдът е започнал
разглеждане на делото в разпоредително заседание на 08.11.2021 г., като се е
произнесъл по част от въпросите, които се решават в този процесуален
стадий. С оглед отсъствието на съдебен заседател, с участието на който съдът
е започнал разглеждане на делото, както и с оглед принципа за неизменност
състава на съда, който засяга и действията, извършени в разпоредително
1
заседание, съдът намира, че няма пречка да бъдат преповторени извършените
вече действия, свързани с изразено становище от страните и от съда,
включително относно въпросите по чл. 248, т. 1 НПК.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подсъдимият е със снета самоличност и разяснени права.
ПОДСЪДИМИЯТ - Получил съм препис от обвинителен акт преди
повече от 7 дни.
СЪДЪТ отново припомни на подсъдимия неговите права в
производството.
АДВ. М. - Нямам искания за отводи.
С оглед изразените становища
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ в настоящия
съдебен състав.
ДАВА възможност на всички страни да изразят становища по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – Правя възражение за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, тъй като не е призован фонд „Затворно дело“.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в предходно съдебно заседание на
08.11.2021 г. съдът се е произнесъл по искане за приемане за съвместно
разглеждане в наказателното производство на гражданския иск, съгласно
изложеното в протокола на л. 53 от съдебното производство. Определението
на съда, с което е отказал приемането на граждански иск за съвместно
2
разглеждане, е окончателно.
По изложените съображения, съдът намира, че не следва да се
произнася отново по същия въпрос.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че делото е подсъдно на СГС предвид
повдигнатото обвинение по чл. 219 НК по отношение на обвиняемия Ч.. Няма
основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила на
досъдебното производство, което е довело до ограничаване правата на
подсъдимия. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила предвид на това, че към настоящия момент няма изявено
от подсъдимия и от защитника. Не са налице основания за разглеждането на
делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, не са налице основания за назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник, както и извършването на съдебно-следствени
действия по делегация; не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимия. Към настоящия
момент нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да насрочите
делото за следващо съдебно заседание, за което да бъдат призовани
свидетелите, посочени в списъка към обвинителния акт и вещите лица за
разглеждане по общия ред.
АДВ. М. – Нямам идея колегата за какви процесуални нарушения е
твърдял. По т. 1 и т. 2 считам, че делото е подсъдно на настоящия съдебен
състав и на съд. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3, считам, че в обвинителния акт са допуснати нарушения, които
ограничават правото на защита и респективно водят до връщане на делото
обратно на прокурора за отстраняване на твърдяните нарушения от страна на
защитата, а по-конкретно – на подзащитният ми е ангажирана наказателна
отговорност за деяние по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като
основен елемент от състава на престъплението, за което е ангажиран към
наказателна отговорност е, че деянието представлява особено тежък случай.
Никъде в обвинителния акт и никъде от доказателствата по делото не се
ангажират данни и доказателства за тежестта на случая, за който е ангажиран
подзащитния ми към наказателна отговорност. Отделно от това, рамките на
особено тежък случай са очертани в разпоредбата на чл. 93, т. 8 НК, като
отново обвинението не е конкретизирало какво налага това деяние да бъде
квалифицирано като особено тежко. Считам, че този пропуск и с оглед
тълкувателно решение № 2 от 2002 г., в което се казва, че обвинението
следва да бъде конкретно и така предявените претенции към подсъдимото
лице да са конкретни и ясни в настоящия случай не е изпълнено и ще помоля
3
да приемете това като основателно твърдение за нарушени права на
подсъдимото лице и на неговата защита и квалифицирате този пропуск като
сериозно нарушение, допуснато в досъдебната фаза, което е довело до
ограничаване правото на защита и на подсъдимия, респ. на обвиняемия и на
неговия защитник, тъй като при липсата на данни за тази част от състава на
престъплението води до невъзможност за организиране на защитата.
По т. 4 няма основания за разглеждане на делото по особените правила,
такова искане не е направено от страните.
По т. 5 разглеждане на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия и съдебен заседател и назначаването на защитник, вещо лице,
преводач, тълковник или извършване на съдебно-следствени действия по
делегация, считам че това е изцяло в преференциите на съда. Към настоящия
момент няма основания за тези елементи, описани в т. 5.
Във връзка с мярката за неотклонение, спрямо подзащитният ми не е
взета мярка за неотклонение и няма основания към този момент същата да
бъде променяна или да бъде налагана на такава.
Ако съдът прецени, че следва да се даде ход по същество, ще преценим
в хода на процеса какви нови доказателствени искания ще имаме, това е
относимо по т. 8 при евентуално насрочване на делото по общия ред, ще се
ползваме съгласно списъка, приложен към обвинителния акт във връзка с
призоваване на свидетели, изслушване на вещи лица и запознаване с
веществени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ (реплика) – По отношение на направените, заявени от
защитника за допуснати съществени процесуални нарушения, считам, че
разпоредбата на чл. 93, т. 8 НК за особено тежък случай е посочено именно
размера на вредите, от което може да бъде обосновано именно особено
тежкия случай. Това е посочено в обстоятелствената част на обвинителния
акт при определяне на наказателната отговорност на виновното лице за
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и в диспозитива на
обвинението по отношение в пункта, по който е посочено съставомерните
признаци на престъплението при продължавано деяние, че деянието е
извършено при условията на особено големи размери, представляващо
особено тежък случай.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч. – Поддържам искането на моя защитник, съгласен
съм с тези искания.
Съдът се оттегля на съвещание.
4
Съдът след съвещание, след като обсъди становищата на страните,
намира за установено следното:
С оглед възприетата правна квалификация във внесения обвинителен
акт е ангажирана родовата подсъдност на СГС, а с оглед твърдението, че
продължаваната престъпна дейност е била извършвана от подсъдимия в гр.
София, са приложими и общите правила за местната подсъдност. Не са
налице основания за изготвяне на предложение по чл.43, т.1 НПК за промяна
на местната подсъдност, тъй като този въпрос вече е окончателно решен,
макар и след произнасяне от друг съдебен състав. В този смисъл е приложим
принципът за процесуалната дисциплина и са налице основания съдът да се
произнесе и по останалите въпроси, посочени в разпоредбата на чл. 248 НПК.
Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
От друга страна са налице основания за прекратяване на съдебното
производство.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в
днешното съдебно заседание и след като сам извърши проверка по въпросите,
посочени в разпоредбата на чл. 248, т. 3 НПК, намира за установено
следното:
Първото деяние, инкриминирано от обвинението, обхваща период
10.01.2009г. – 11.05.2015г.
Инкриминира се непредприемането на своевременни действия,
гарантиращи заплащането и събирането на вземанията на предприятието по
договор за доставка на „М.****“ ООД от 24.09.2008г.
Инкриминирано е непредприемането на действия по прекратяване на
договора, както и непредприемането на действия за събиране на вземането по
съдебен ред. За да бъде ясно обвинението, обаче, същото следва да посочи
кога е следвало подсъдимият да предприеме съответните действия, както и да
конкретизира действията по прекратяване на договора и действията по
събиране на вземането по съдебен ред, както по съдържание, така и по време
на извършване. Поначало това нарушение е относимо към описанието на
всички инкриминирани деяния, поради което е безпредметно да бъде
споменавано за всяко едно от тях.
На следващо място, съдът намира, че изложението на обвинителната
теза е противоречиво за част от деянията и по други съображения.
Второто деяние обхваща период от 23.09.2009г. до 11.05.2015г., т.е.
при очертаването на границите на периода е променена само началната дата
на периода, съобразно изложеното в пункт първи от обвинителния акт.
Крайната дата на инкриминирания период е същата -11.05.2011г.
5
Инкриминира се дадено на 23.09.2009г. разрешение за сключването на
Договор за изкупуване на сурово краве мляко от 24.09.2009г. между ТП на
ДП „ФЗД“- поделение гр.Белене и „М.****“ ООД, като се твърди, че същият
е бил изпратен от Ръководителя на ТП на ДП „ФЗД“-гр.Белене след
съгласуване на 23.09.2009г., при наличието на вече неразплатени и неуредени
просрочени задължения на „М.****“ ООД по предходния договор от
24.09.2008г.
Не става ясна позицията на прокуратурата относно значението на
съгласувателната процедура – дали същата е условие за инкриминираното
разрешение от 23.09.2009г. и ако това е така, регламентирано ли е с
вътрешни правила на предприятието нейното провеждане и кои лица са
участвали в нея.
Съдът намира, че липсата на описание на съответни факти в актовете на
органите на досъдебното производство по поставените въпроси е съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като начало на инкриминирания
период по този пункт от обвинението е посочена тъкмо датата на провеждане
на съгласувателна процедура, а от друга страна се инкриминират
непредприемането на своевременни действия, гарантиращи заплащането и
събирането на вземанията на предприятието във връзка с доставеното на
„М.****“ ООД сурово прясно мляко по Договора за изкупуване на сурово
краве мляко от 24.09.2009г., т.е. на действия, които във времето се отнасят
към периода след сключването му, т.е. след 24.09.2009г.
По изложените съображения, съдът приема, че с оглед очертанията на
инкриминирания период, чието начало съвпада с датата твърдяната
съгласувателна процедура, за която се твърди, че е била проведена преди
сключването на договор от 24.09.2009г., се излагат вътрешно противоречиви
твърдения в обвинителната теза. Тези противоречия засягат дължимото
поведение на подсъдимия, свързано с действията, които обвинението счита,
че подсъдимият е следвало да предприеме, за да бъде предотвратено
настъпването на съставомерните общественооопасни последици.
Същото противоречие се отнася и до тази част от обвинителния акт, в
която се твърди, че в инкриминирания период от 23.09.2009г. до 11.05.2015г.
подсъдимият не предприел действия по прекратяване на договора, въпреки
изрично предвидените в него клаузи за това. Ако се поддържат твърденията
за рамките на инкриминирания период, то остава без логическа опора
твърдението, че действията по прекратяване на договора е следвало да бъдат
предприети преди да бъде сключен. Според обвинението тази дата е
01.04.2011г.
Относно третото деяние, съдът констатира и следното: инкриминиран е
период от 15.09.2011г. – 11.05.2015г. Инкриминира се бездействие,
6
изразяващо се в това, че подсъдимият не предприел своевременни действия,
гарантиращи заплащането и събирането на вземанията на предприятието във
връзка с доставеното на „ Б.С.С.Х.“ ООД сурово прясно мляко по Договор
№067 от 01.04.2011г.
Отново в предмета на доказване е включено установяването на
отрицателен факт - бездействие, изразяващо се в това, че подсъдимият не
предприел действия по прекратяване на договора, въпреки изрично
предвидените клаузи в него за това, както и действия по прекратяване на
договора, въпреки изрично предвидените клаузи в него за това.
От друга страна обвинението не е изложило фактически твърдения за
положителни факти, които подлежат на установяване и са включени в
предмета на доказване – кога и какви действия е следвало да предприеме.
В диспозитива на обвинението се твърди, че доставчикът се задължава
да произведе и достави, а купувачът да изкупи за срока от 01.04.2011г. до
31.03.2012г. конкретно посочено количество сурово краве мляко.
В този смисъл обвинителната теза и по трети пункт от обвинението е
конструирана въз основа на вътрешно противоречиви и взаимно изключващи
се твърдения. Ако се поддържа твърдението, че срокът за изпълнение по
договора е до 31.03.2012г., не става ясно на какво основание преди да изтече
срокът за изпълнение, т.е. за периода от 15.09.2011г. до 31.03.2012г.
доставчикът следвало да предприеме действия, гарантиращи заплащането и
събирането на вземанията на предприятието, действия за прекратяването му,
както и действия по прекратяване на договора, въпреки изрично
предвидените клаузи в него за това. Това е така, тъй като срокът за
изпълнение на договора от 15.09.2011 г. до 31.03.2012 г. според фактическите
твърдения в обвинителния акт се обхваща от инкриминирания период по
третото деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност
подсъдимия.
Тази неяснота не се отстранява с твърдението, че при системно
неизпълнение на клауза от съответния договор, другата страна може да
поиска прекратяването му, като отправи писмено мотивирано
предупреждение, в което се посочват причините за това. Това е така, тъй като
в обвинителния акт липсва описание на системно неизпълнение, доколкото не
са конкретизирани датите, на които е било дължимо съответно изпълнение.
Липсват твърдения в обвинителния акт за това на кои дати подсъдимият
е следвало да отправи съответни предупреждения. Липсват фактически
твърдения за това дали, ако е съществувало системно неизпълнение по
инкриминираните договори, дали същото е установено със съдебен акт, който
се ползва със сила на присъдено нещо или въпросите за изпълнението и
направените плащания, респективно – за дължимите суми по договорите, са
спорни между страните по тези договори. Тази конкретика се изисква, за да
7
може подсъдимият пълноценно да упражни правото си да научи въз основа на
какви факти е обвинен, още повече, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт са изложени твърдения за частично плащане на купувача по
първия и третия договор, както и за пълно неизпълнение по втория договор.
С оглед изложеното по-горе и с оглед възприетата правна квалификация
на деянията, съдът намира, че прокуратурата е следвало да обоснове в
обвинителния акт дали твърди, че се касае за ликвидни и изискуеми вземания
на дружеството, представлявано от обвиняемия, да конкретизира момента, в
който е настъпило това обстоятелство, да изложени фактически твърдения
дали, кога и на какво основание и какви действия е следвало да извърши
подсъдимия. Прокуратурата не е посочила в обвинителния акт дали се касае
за правомерно или неправомерно раздадено имущество, съответно ако счита,
че се касае за неправомерно раздадено имущество, да посочи дали се касае за
събираеми или несъбираеми вземания и ако счита, че това е така - да
обоснове този свой извод с конкретни факти за това кога, как и на какво
основание инкриминираните вземания на дружеството, представлявано от
подсъдимия, са станали изискуеми и ликвидни, съответно - несъбираеми.
Съгласно практиката на Върховен съд, а именно с оглед указанията в
Постановление № 7/23.12.1976г. по н.д. 10/76г.на Пленума на ВС за
съставомерността на престъплението по чл. 219 НК е от значение фактът дали
съответното имущество е раздадено правомерно и на този въпрос отговор
следва да се съдържа и в обвинителния акт. Ако прокуратурата твърди, че
имуществото правомерно е излязло от патримониума на ощетеното
дружество по разпореждане на подсъдимия, вредата се определя от размера
на действително несъбираемото вземане. Ако се твърди, че разпореждането с
инкриминираното имущество е неправомерно, е без значение фактът дали за
това имущество съществува вероятност да бъде събрано в бъдещ период от
време и да се възстанови инкриминираната щета. В този случай обаче
прокуратурата е следвало да посочи кои са конкретно установените служебни
задължения на подсъдимия, кога, как и с какви действия или бездействия са
нарушени или какви действия е следвало да предприеме, как се обосновава
причинно –следствената връзка между нарушението или неизпълнението на
конкретно служебно задължение и разпиляването на имущество. В
настоящия случай на посочените по-горе въпроси не се съдържа отговор в
обвинителния акт, който единствено препраща към съдържанието на
клаузите по съответните договори. Прокурорът обаче дължи при изготвянето
на обвинителния акт собствен прочит на събрания доказателствен материал.
На следващо място, настоящият съдебен състав констатира, че
обвинителният акт не съдържа и факти, свързани с изпълнението на признака
„не положи достатъчно грижи“. Съгласно установената съдебна практика
8
неполагането на грижи е свързано с преценка на редица обстоятелства,
отнасящи се до правата и задълженията на длъжностното лице, и най - вече до
това кои от тях не е изпълнил или нарушил. Източник на задълженията са
съответните нормативни актове или технологичните правила, невключени в
нормативни актове и безспорни положения в теорията ( от научно естество),
когато те са част от установената практика в предприятието, или произтичат
от житейската практика, или са от категорията на общопризнати правила.
Обвинението е вътрешно противоречиво и с оглед твърдението, че в
резултат на инкриминираното бездействие на подсъдимия възникнали
задължения към ДП „ФЗД на ФИРМА „Б.С.Х.“ООД, съответно, че в резултат
на бездействието му възникнали и задълженията на „Младост 2002“ съгласно
пункт 1 и 2.
В обстоятелствената част на ОА обаче се твърди, че те са възникнали от
сключени договори, а не във връзка непредприемането на своевременни
действия, гарантиращи заплащането и събирането на вземанията на
предприятието по договор за доставка, във връзка с непредприемането на
действия по прекратяване на договора или във връзка с непредприемането на
действия за събиране на вземането по съдебен ред. В този смисъл е налице
друго съществено противоречие в обвинителната теза, което подлежи на
отстраняване с изготвянето на нов обвинителен акт.
Относно възражението на защитата, формулирано в предходно съдебно
заседание, поддържано и в днешното съдебно заседание, съдът намира за
установено следното: Възражението е основателно. Обвинителният акт не
съдържа фактически твърдения, относими към описанието на факти,
относими към квалифициращия признак „особено тежък случай“.
Твърдението случаят да е особено тежък се съдържат на стр.9 и 11 от ОА, т.е.
в обстоятелствената част при оценката на общия престъпен резултат и при
формулиране на признаците на продължаваното престъпление в диспозитива
на ОА.
За нито едно от отделните деяния обаче не е посочен този
квалифициращ признак.
Другият кумулативно предвиден в чл.219, ал.4 НК квалифициращ
признак, свързан с изискването предметът на престъплението да е в особено
големи размери, също не е посочен при описанието на отделните деяния, за
които обвинението твърди, че се включват в продължаваното престъпление.
Единственото отбелязване да е налице този елемент от състава на чл.219, ал. 4
НК е налично на стр. 9 от ОА, както и при описанието на продължаваното
престъпление в диспозитива на обвинителния акт.
В този смисъл непълнотата на диспозитива на ОА всъщност
възпроизвежда нарушение, което е допуснато при формулиране на
9
последното изменено обвинение с постановление от 22.04.2021г. (том 86,
ДП).
При това положение не става ясно дали според органите на досъдебното
производство отделните деяния осъществяват един или различни състави на
престъплението по чл. 219 НК. Ако се поддържа твърдението, че всички
деяния или част от тях осъществяват квалифицирания състав по чл.219, ал.4
НК, следва съответните фактически и юридически признаци да бъдат
посочени за съответните деяния или поне за част от тях. Ако обвинението
счита, че нито едно от деянията самостоятелно не осъществява
квалифицирания състав на ч. 219, ал.4 НК, следва да съобрази това
обстоятелство и при формулиране на продължаваното престъпление с оглед
разпоредбата на чл. 26, ал.3 НК, която принципно изисква съдът да съобрази
значението на деянията, извършени при квалифициращи обстоятелства, и на
самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност.
Ако се поддържа твърдението, че продължаваното престъпление и
деянията, включени в него или част от тях следва да се квалифицират по
чл.219, ал.4 НК, свързано с наличието на особено големи размери на
причинената щета и особено тежък случай, следва да бъде съобразено и
следното - особената тежест на случая се обуславя от два фактора:
обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца. В
настоящия случай в ОА (л.14, СП, СГС) е посочен продължителен период от
време на извършване на престъпната дейност като самостоятелно установено
отегчаващо отговорността обстоятелство. Другият аргумент за наличието на
особено тежък случай, прокуратурата е свързала с особено големия размер на
вредите. Особено големият размер на вредите, обаче, е самостоятелно
съществуващ квалифициращ признак по чл. 219, а. 4 НК и не следва да се
преценява повторно и на плоскостта на чл. 93, т.8 НК.
С оглед изложеното за обвинението е възникнало задължение, ако се
поддържа тази по-тежка правна квалификация на деянието, да посочи и други
отегчаващи отговорността обстоятелства, извън особено големия размер на
причинената щета. Изготвеният понастоящем обвинителен акт съдържа
твърдения, при които не става ясно дали продължителният период от време се
визира от обвинението като друго отегчаващо отговорността обстоятелство
по смисъла на чл.93, т.8 НК или като отегчаващо отговорността
обстоятелство, което съдът следва да съобрази при оценката на обществената
опасност на деяния, които осъществяват основния състав на престъплението.
Отделно от това, разпоредбата на чл.93, т.8 НК въвежда критерий за
наличието на особено тежък случай, свързан с настъпилите вредни последици
и на други отегчаващи отговорността обстоятелства, т.е. във всички случаи се
изисква наличието на поне две отегчаващи отговорността обстоятелства,
когато особено тежкият случай не може да се обоснове и от настъпилите
вредни последици.
10
С оглед изложеното съдът намира, че в досъдебното производство са
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила при
изготвяне на актовете на органите на досъдебното производство –
постановление за привличане на обвиняем, с което е изменено обвинението
спрямо подс. Ч., както и при изготвянето на обвинителният акт.
Съдът намира, че внасянето на конкретика по посочените по-горе факти
и обстоятелства, както и прецизирането на правната квалификация на
деянието е от съществено значение с оглед предвиденото в закона право на
подсъдимия да научи въз основа на какви факти и срещу какво обвинение
следва да организира своята защита.
С оглед изложените по-горе констатации съдът намира, че съдебното
производство следва да се прекрати, а делото да бъде върнато на СГП за
отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните
правила.
С оглед становището на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е безпредметно
да се произнася по останалите въпроси, посочени в разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 НПК.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3070/2021 г. по
описа на СГС, НО, 10 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените по-горе
съществени нарушения на процесуални правила.
Определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22
НПК.
В случай на жалба или протест срещу определението на съда в
посочения срок, препис от жалбата, съответно протеста, да се изпрати на
останалите страни, а след получаване на съобщение, делото ведно с
постъпилите жалба или протест да се администрира в САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.40
11
часа.
Препис от протокола да се издаде на защитата след техническото
изготвяне.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12