О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260035/21.01.2021
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21. 01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№28/21г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадената от М.Г.К., П.Г.В. и К.Г. Васи -лев, тримата чрез
процесуалния им представител адв.Е.Т., частна жалба против определение
№260064/13.10.2020г., постановено по в.гр.д.№237/20г. по опи- са на СОС, гр.о.,
с което е оставена без разглеждане подадената от М. Г.К., П.Г.В. и К.Г.В. чрез адв.Е. Т. молба
за изменение на Решение №260006/13.08.2020г., постановено по в.гр.д.№237/20г.
по описа на СОС, в частта, с която съдът е редуцирал заплатеното от М.К.
адв.възнаграждение от 900лв. на 450лв., като е приел, че същото е прекомерно
съобразно данъчната оценка, формираща цената на иска, и правната сложност на
делото, поради недопустимост на същата, и е прекратено производст -вото по
чл.248 от ГПК, инициирано с горепосочената молба.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.
Претендира се да бъде отменено и делото върнато на СОС за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената от страната молба с пр.осн. чл.248
от ГПК.
Въззиваемата страна Община Алфатар, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Частната жалба е подадена в срок и против
подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.гр.д.№237/20г. по описа
на СОС, гр.о. е образувано по по -дадената от Община Алфатар въззивна жалба
против решение №196/23.03.2020г., постановено по гр.д.№1101/19г. по описа на
РС-Силистра, с което са уважени предявените от М.Г.К., П.Г.В. и К.Г.В. *** в
условията на активно субективно съединяване искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК.С решение №260006/13.08.2020г., постановено по в.гр.д.№237/20г. по описа на
СОС, е потвърдено решение №196/23. 03.2020г., постановено по гр.д.№1101/19г. по
описа на СРС.Община Алфатар е осъдена да заплати на М.Г.К. съдебно-деловодни
разноски в размер на 450лв., представляващи адв.възнаграждение.В мотивната част
на реше -нието е обсъдено, че от М.К. се претендират разноски в размер на
900лв., но т.к. направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на
адв. възнаг -раждение в размер на 900лв. съобразно фактическата и правна
сложност на делото е основателна, то същите следва да се редуцират до
450лв.Въззивното решение не е било обжалвано в законоустановения срок и е
влязло в сила.
За решението М.Г.К., П.Г.В. и К.Г.В. са
уведомени на 31.08.2020г. чрез процесуалния си предста -вител.На 02.09.2020г.,
т.е. в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, който в случая е срока за касационно обжалване,
са подали молба за изменение на решение №260006/13.08. 2020г., постановено по
в.гр.д.№237/20г. по описа на СОС, в частта му относно разноските, като са
претендирали да им бъде присъдено изцяло заплатеното адв. възнаграждение в
размер на 900лв. с изложени съображения относно материалния интерес по делото,
предвидените в Наредба №1/04г. на ВАдвС минимални размери на адв.възнаграждения
и фактическата и правна сложност на делото.С обжалваното определение е прието,
че молбата е недопустима, т.к. страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, поради което и разрешенията, дадени в т.9 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС, не може да претендира изменение на решението в частта за
разноските.
Разпоредбата на чл.80 от ГПК предвижда, че
страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на
разноските.Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е
въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението
в частта му за разноските.Следователно чл.80, изр.2 от ГПК установява
положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно -
представяне на списък за разноските.Липсата му води до ненадлежно упражняване
на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е
недопустимо - съгласно т.9 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима.
Вложеният от законодателя смисъл
на изискването за представяне на списък на разноските е да се посочи точно
техният вид и размер от страната, която ги е направила и съответно претендира
да й бъдат присъдени, т.е. списъкът конкрети -зира нейната претенция като
уточнява вида на разноските и техния размер.Няма изрична форма, в която следва
да е материализиран списъкът, т.е. задължително да бъде на отделен лист, както
и да бъде подписан, поради което съдът приема, че би могло вписването на
претенцията по пера и размер да стане в протокол от прове -дено о.с.з.,
обективиращ изявление на страната, съответно на процесуалния й представител,
относно точния вид и размер на претендираните от нея разноски за съответното
производство, като така този документ би могъл да замести формално липсващия
списък като отделен документ.Такъв е и процесният случай.Съгласно протокола от
проведеното на 11.08.2020г. о.с.з. по в.гр.д.№237/20г. по описа на СОС, в което
и е даден ход на устните състезания/и който протокол на осн. чл.152 от ГПК
съставлява доказателство за извършените в съдебно заседание съдопроизводстве
-ни действия/, въззиваемите в това производство М.Г.К., П.Г.В. и К.Г.В.,
тримата чрез процесуал -ния си представител адв.Е.Т.,
са посочили, че претендират присъждане на сторените от тях в тази инстанция
разноски съгласно представения договор за правна защита и съдействие, служещ и
за разписка, които са в размер на 900лв. съгласно тарифа за тази инстанция.В
същото това о.с.з. и са представили посочения договор за правна защита и
съдействие, сключен на 30.06.2020г. между от една страна М.Г.К., П.Г.В.
и К. Госпо -динов В. и от друга адв.Е.Т. с договорено възнаграждение в размер
на 900лв. за защита по в.гр.д.№237/20г. по описа на СОС, заплатено в брой,
съгласно договора, т.е. същият служи и за разписка.Предвид конкретното
посочване в о.с.з. и съответно обективирането в протокола на точния вид и
размер на претендираните от страната за въззивното производство разноски,
представляващи в случая една такава, а именно 900лв. възнаграждение по
представения в това о.с.з. договор за правна защита и съдействие, съдът приема,
че условието на чл.80 от ГПК е било изпълнено.Предвид горното и неправилно с
обжалваното определение е било прието, че подадената от въззиваемите по
в.гр.д.№237/20г. по описа на СОС, молба с пр.осн. чл.248 от ГПК е недопустима,
т.к. не е представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СОС за
продължаване на съдопроиз -водствените действия по подадената от страната молба
с пр.осн. чл.248 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260064/13.10.2020г.,
постановено по в.гр.д.№237/20г. по описа на СОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на ОС-Силистра за продължаване
на съдопроизводствените действия по молба вх.№260192/02.09.2020г., подадена от М.Г.К.,
П.Г.В. и К.Г.В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: