РЕШЕНИЕ
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 2227/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото
е образувано по жалба на
„Тим 102“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.А. срещу заповед №271-ФК/31.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – фризьорски салон, находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис І“ №72,
стопанисван от „Тим 102“ ЕООД за срок от
14 дни.
В жалбата са изложени твърдения, че заповедта е
незаконосъобразна и необоснована. Жалбоподателят счита, че заповедта не съдържа
мотиви относно необходимостта от налагане на мярката, издадена е в нарушение на
чл.22 от ЗАНН. Иска се отмяна на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка.
Ответникът в производството -
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в депозираните от неговия процесуален представител
писмени бележки с.д. № 15290/ 14.10.2019
г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че при констатирано
нарушение на 186 от ЗДДС органът не може по собствена преценка да реши дали да наложи
ПАМ или не тъй като действа в условията на обвързана компетентност. Изразено е
становище, че доколкото законът не сочи конкретно кои държавни или обществени
интереси са особено важни, то това подлежи на преценка на органа при
съобразяване на всички факти, събрани в хода на административното производство.
Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като съобрази изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Заповедта е съобщена на
представляващия дружеството и негов управител М.И.А. на 05.08.2019 г., видно от
представената с административната преписка разписка. Жалбата срещу нея е
постъпила в Административен съд – Варна на
06.08.2019 г. Оспорването е направено от лице, което е адресат на акта и
разполага с правен интерес. С жалбата е сезиран материално и териториално
компетентен съд. Горното навежда на извод за допустимост на жалбата.
От съдържанието на оспорената
заповед е видно, че принудителната административна мярка е наложена на
оспорващото дружество на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във връзка с проверка, извършена от
служители на ГД „Финансов контрол“ при ТД – Варна при ЦУ на НАП на 30.07.2019
г. в търговски обект, стопанисват от „Тим 102“ ЕООД – фризьорски салон, находящ се
в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 72. При проверката е извършена контролна
покупка на фризьорски услуги на обща стойност 32 лв., платени в брой от
проверяващата Калина Б. преди да се легитимира. Услугите – измиване на коса с
издухване с четка и почистване на вежди са заплатени с две банкнота с номинал
20 лв или общо 40 лева, като е върнато ресто от 8 лева. Проверяващите твърдят,
че за контролната покупка не е издаден фискален бон от функциониращото в
търговския обект фискално устройство /ФУ/. Въз основа на описаното
проверяващите направили констатация, че в стопанисвания от „Тим 102“ ЕООД търговски
обект дружеството в качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройство не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство или касови бележки от
кочан с оглед установеното в наредбата. Във връзка с проверката е съставен протокол
за извършена проверка сер. АА № 0029228 от 30.07.2019г., в който подробно са
описани констатациите на проверяващите от ГД „Финансов контрол“ и изрично е
отбелязано, че няма разлика между данните от фискалното устройство и парите от
касата. Приложения в административната преписка опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката на 30.07.2019г. сочи, че тяхната
сума е била 69 лева. В съдебното заседание на 23.10.2019г. процесуалният
представител на ответника заявява, че не оспорва, че описът е съставен в деня
на проверката на 30.07.2019г. в присъствието на проверяващите и посочената дата
29.07.2019г. е сгрешена. Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц.Р.
Първанов, разпитан в съдебното заседание на 18.12.2019г. Същият свидетел
твърди, че проверката е започнала в 15:40 ч. и е приключила в 16:29ч., но в
констативния протокол, при чието съставяне е участвал е записан начален час на
проверката 16:29ч., която е завършила в 17:30ч. Ответникът е представил и
фискални бонове от 30.07.2019г., от които е видно, че на тази дата в 15:40 ч.
има отчетени през фискалното устройство плащания за сумата от 25 лева. Видно от
представения дневен отчет от 30.07.2019г. платената сума в брой за извършени
фризьорски услуги е 69 лева и 14 лева са платени с карта. Следователно, в деня
на проверката сумата в касата съвпада със сумата отразена в паметта на
работещото фискално устройство.
Въз основа на установяванията,
изложени в протокола от проверката на 30.07.2019 г. срещу „Тим 102“ ЕООД е съставен акт за установяване на
административно нарушение сер. № AN № F503100 от
05.08.2019г. Въз основа на него е издадено
наказателно постановление № 463087- F503100 от 11.09.2019г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна, с което е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, която е
намалена на 500 лева с решение №2046/13.11.2019г. на Варненския районен съд, с
което съдът приел, че е налице нарушение, постановено по а.н.х.д. №4405/2019г.,
влязло в законна сила на 04.12.2019г.
Във връзка с дадените от настоящата
съдебна инстанция указания към ответника с протоколно определение от
12.02.2020г. по приложението на чл.13 от АПК във връзка с чл.6 от АПК, към
молба с вх.№ 2555/18.02.2020г. са представени писмо с изх.№ 36010-4/18.02.2020г.,
в което се обясняват критериите за определяне срока на запечатване на обектите
и процедура за прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на
обект“, прилагана от органите по приходите, утвърдена на 18.07.2018г. Не е
представено доказателство публичното огласяване на правилата по налагане на
ПАМ.
Въз основа на установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалба на „Тим 102“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от управителя
М.И.А. срещу заповед №271-ФК/31.07.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е неоснователна.
Според
разсъждения на акад. П. Ст.:
а) предметът на административно-наказателния спор се свежда до факта на извършеното
административно нарушение; б) предметът на спора се определя по един и същ
начин в административно-наказателния и наказателния процес. Правният
спор поставя началото на административно-наказателния процес посредством акта
за установяване на административно нарушение. Последният очертава предмета на
спора посредством реквизитите по чл.42, т. 3 – 6 ЗАНН, а именно: датата и
мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са
нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя,
точния му адрес и местоработата, единен граждански номер. Следователно предмет
на административно-наказателния спор е административното нарушение,
индивидуализирано откъм време, място, извършител, фактическо описание на
деянието и правна квалификация на последното. Това означава, че в
административно-наказателния процес се повдига спор относно съществуването на
административното нарушение.
Съгласно научната публикация в „Предизвикай
правото“ от 30.10.2016г. на Валери Раданов със заглавие „Касационното решение
като източник на сила на присъдено нещо в административно-наказателния процес“:
„Предметът на правния спор и предметът на СПН в
административно-наказателния процес са идентични. Следователно обективните
предели на СПН са съсредоточени върху факта на административното нарушение.“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Цитираната разпоредба регламентира зачитането на СПН на
присъдите и във връзка с това очертава нейния предмет. Последният визира
престъплението, индивидуализирайки последното откъм деяние, вина, деец и правна
квалификация. Почти същата разпоредба се съдържа и в чл. 413, ал. 2 НПК:
„Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е
деянието“.
В
посочения по-горе научен труд се казва още, че: „Както присъдата, така и
наказателното постановление, установяват едно неправомерно юридическо действие.
Това действие е предмет на СПН в наказателния и административно-наказателния
процес.“. Авторът Валери Раданов е направил извода, че СПН на наказателното
постановление установява наличието на
административно нарушение.
Влязлото в сила решение
№2046/13.11.2019г. на Варненския районен съд, с което съдът приел, че е налице
нарушение, постановено по а.н.х.д. №4405/2019г. се ползва със сила на присъдено
нещо по отношение на факта, че на 30.07.2019г., „Тим 102“ ЕООД е извършило
административно нарушение по смисъла на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на
МФ във връзка с чл.118 от ЗДДС, тъй като не е издало фискален бон от
монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство или касова бележка от
кочан. Това решение е задължително за настоящия съд и обуславя материалната законосъобразност на
наложената принудителна административна мярка.
Обжалваният административен акт е
издаден при спазване на административно-производствените правила включително
посочените в чл.13 от АПК. Съдът намира, че определения 14-дневен срок на
мярката е съразмерен съгласно изискването по чл.6 от АПК. Заповедта е издадена
от компетентен орган и в съответствие с целта на закона. Не са налице основания
за нейната отмяна.
Предвид изхода на делото, ответникът
има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
следва да се определи по правилата на чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и при отчитане на ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Воден от изложеното и на
основание чл. 186, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, както и на основание
чл.143 ал.4 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на „Тим 102“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя М.И.А. срещу заповед №271-ФК/31.07.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка
по чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски
обект – фризьорски салон, находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис І“ №72,
стопанисван от „Тим 102“ ЕООД за срок от
14 дни.
ОСЪЖДА
„Тим
102“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.А. да заплати на Национална агенция по
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: