№ 30541
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110130481 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ,ал.1 от ГПК.
В срокът за обжалване на съдебното решение е постъпило искане ,вх.№
115949/08.04.2024год. от ищеца “Топлофикация София“ЕАД ,с която се иска изменение на
съдебното решение ,в частта за разноските.Съображенията му са ,че определения
адвокатски хонорар на ответната страна е прекомерен,не съответства на действителната
фактическа и правна сложност на конкретното дело.Иска същия да бъде определен под
минимума ,предвиден в Наредбата.
Ответникът Я. А. А. ,чрез адв.Н. И. е депозирал писмен отговор в указания му
срок.Оспорва искането като недопустимо ,по същество като неоснователно.
Съдът счита ,че е сезиран с молба на ищеца, за изменение на съдебното решение ,в
частта за разноските,съгласно чл.248,ал.1,пр. 2 от ГПК . Предвид че страната иска изменение
на решението в частта на разноските ,които тя е осъдена да заплати на ответната страна ,а не
тези които тя е поискала ,то съдът счита ,че не е необходимо да е представила списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Молбата е подадена в преклузивния срок, от легитимираната
страна ,по делото е бил ,поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със съдебното решение ,постановено по делото ,съдът е отхвърлил изцяло
предявените от „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу ответника Я. А. А. ,с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С решението си съдът се е произнесъл и по отношение на отговорността за
разноските ,като на основание чл.78,ал.3 от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв е осъдил ответника да
заплати на адвоката ,оказал безплатна правна помощ на ответника сумата в размер на
400лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно отхвърлената част от исковете.
Така определения размер адвокатски хонорар е в минималния размер ,съгласно
чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения .
Действително съдът не е обвързан от предвидените минимални размери на
адвокатското възнаграждение предвиден в НМРАВ като в тази насока съобразява и
Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ,но все пак,
доколкото адвокатската работа изисква заплащане, то при съобразяване на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се изходи от правилото на чл. 36 ЗАдв.,
1
което изисква справедлив размер на възнаграждението. Този справедлив размер се определя
от съда, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на производството,поради
което определеният размер на адвокатското възнаграждение за сумата от 400 лева , напълно
удовлетворява положения от адвоката труд,което следва да бъде присъдено на страната
,съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 от ГПК.
С молба ,вх.№ 138656/25.04.2024год. ,т.е. също в срока за обжалване на съдебното
решение е постъпила и молба от ответника Я. А. А.,чрез адв.Михаел Любомиров
Любомиров ,с която се иска допълване на съдебното решение в частта за разноските като се
присъдят съдебни разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ в заповедното
производство ,директно на адв.Любомиров в размер на 600лв. ,евентуално на основание
чл.6,ал.1,т.3 от Наредбата в размер на 450лв.
Ответникът по молба не е депозирал писмен отговор.
Съдът счита ,че е сезиран с молба за допълване на решението в частта за разноските
в заповедното производство,по чл.248,ал.1,пр.1 от ГПК,която е подадена в срокът за
обжалване на съдебното решение.Молбата са подадена в преклузивния срок, от
легитимираната страна като за допълване на решението в частта за разноските не е
необходим списък по чл.80 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
С посочения акт съдът не се е произнесъл по заявеното искане на длъжника за
присъждане на разноски в заповедното производство,а съгласно договор за правна защита и
съдействие на длъжника е оказана безплатна правна помощ от адв.Михаел
Любомиров,който е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна
помощ се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от
ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно исково производство, а не израз на материалноправна защита на длъжника.
Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното производство
по депозиране на възражение против заповедта за изпълнение следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредбата/, а не тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от
Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство не е да установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно.
Същевременно, заповедното производство е изключително формализирано – то се развива
изцяло в писмена форма, като се използват стандартни, предварително установени типови
образци за волеизявленията на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и
позволява бързо произнасяне по исканията, респ. чрез създаването на образец на
възражението длъжникът е облекчен в реализацията на правото му на оспорване. Законът не
изисква обосноваване на възражението, като при депозиране на такова в срок, съдът в
разпоредително заседание дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422
от ГПК / Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК/.
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид
адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на възражение по чл. 414 от
2
ГПК следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение. За
възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието
/обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към
нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа
указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането се
признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез
процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване
на възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на
основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия,
изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези
случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба ,с вх.№ 115949/08.04.2024год. на ищеца
„Топлофикация София“ЕАД за изменение на Решение № 5931/02.04.2024год. постановено
по гр.д.№ 30481/2023год. по описа на СРС,65 състав ,в частта за разноските.
ДОПЪЛВА , на основание чл.248,ал.1,пр.1 от ГПК Решение № 5931/02.04.2024год.
постановено по гр.д.№ 30481/2023год. по описа на СРС,65 състав ,в частта за разноските
като
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на адвокат Михаел Любомиров Любомиров ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“Гургулят“ 31,офис - партер ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл.38,ал.2 от
ЗАдв. сумата в размер на 50 лева,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Я. А. А. в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3