Решение по дело №6009/2015 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 15.11.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 6009 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени първоначални искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и евентуални насрещни кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД  и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.Х.С.“ ООД (БХС) твърди в исковата си молба, че с договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г. (Договора), сключен между него като Възложител и ответника „С.Д.Д.” ЕООД (СДД), като Изпълнител, „С.Д.Д.” ЕООД се задължил, срещу възнаграждение, да организира, контролира и изпълни дейностите по обновяване/реновиране на хотел "Глобус", к.к. "С.Б.". Сочи, че за извършените строително - монтажни работи (СМР) ответникът носи гаранционна отговорност в сроковете по Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а в чл. 11 ал. 6 от Договора се предвиждало заедно с подписване на приемо - предавателен протокол за приемане на работата изпълнителят да предаде на възложителя Банкова гаранция с размер на покритието 70 457.75 лева и срок от 24 месеца, считано от датата на протокола. Допълва, че съгласно чл. 12 ал. 2 от договора, в случай на скрити дефекти на изработеното, Изпълнителят е длъжен да ги отстрани за своя сметка, а ако не стори това Възложителят имал право да иска заплащане на разходите, необходими за поправки, респективно да усвои съответната сума, необходима за отстраняване на дефектите от банковата гаранция.

Ищецът твърди, че изпълнил всички свои ангажименти по Договора, включително за заплащане на договорената цена в пълен размер. Пояснява, че съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора крайният срок за изпълнение на всички договорени дейности бил 15.04.2014 г., като съгласно договореното между страните сроковете започвали да текат от по-късната от следните две дати: датата на получаване на авансовото плащане по чл. 3 от Договора и/или подписването на протокол за предаване на обекта. Сочи, че авансовото плащане било извършено чрез два банкови превода - на 12.09.2013 г. по фактура 2340/12.09.2013 г. и на 19.09.2013 г. по фактура 2353/19.09.2013 г. Предаването на обекта от възложителя на изпълнителя било извършено поетапно с 3  протокола от 15.09.2013 г, 23.09.2013 г. и 03.10.2013 г., т.е. договореният срок за изпълнение следвало да се удължи с времето от 15.09.2013 г. до 03.10.2013 г. -17 дни.

Твърди още, че Приемо-предавателен протокол за извършената работа бил подписан на 31.05.2014 г. със закъснение от 45 дни спрямо договорения срок - 15.04.2014г., но приспадайки по-късното предаване на обекта на изпълнителя със 17 дни, забавата за приключване на договорените работи в определения срок била 28  дни, т.е. в периода 03.05.2014 г. – 31.05.2014 г.

Във връзка с посочената забава и на основание чл. 14 ал. 3 от Договора, ищецът твърди, че има право да получи неустойка в размер на 0.2% от стойността на Договора, но не повече от общо 30% от нея. Сочи, при стойност на договора 2 500 000 лева и забава от 28 дни, дължимата неустойка е в размер на 140 000 лева.

Твърди още, че след приемане на обекта били открити множество скрити дефекти по смисъла на чл. 12 ал. 1 от Договора. Същите били описани в два броя констативни протоколи от 12.12.2014 г. и 12.03.2015 г. Твърди, че ответникът бил уведомен незабавно по електронен път за откритите недостатъци, но въпреки това той не изпълнил задължението си за отстраняване на скритите дефекти, както и това да предостави банкова гаранция.

БХС сочи, че с писмо от 01.04.2015 г. до ответника ищецът го поканил да отстрани възникналите гаранционни дефекти и недостатъци или да заплати тяхната стойност, както и да предостави банкова гаранция за евентуални скрити дефекти в размер съобразно чл. 11 ал. 6 от Договора, но поради липсата на ответна реакция, се наложило ищецът да отстрани за своя сметка констатираните недостатъци, преди предстоящия сезон лято 2015 г. и настаняване на туристи в хотела, като възложил работата на трети лица, за което заплатил сумата от 19 940. 46 лева.

С оглед изложеното, БХС моли съда да постанови решение, с което да осъди СДД да му заплати 140 000 лева - представляващи неустойка за забава за период от 28 дни и 19 940.46 лева, представляващи заплатена стойност за отстраняване на скрити дефекти, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на исковата молба до окончателното разплащане.

            В законоустановения срок ответникът „С.Д.Д.” ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на договорна неустойка намира, че същият е неоснователен, тъй като ищецът не направил възражения към датата на приемане на работата, включително относно срока.

Поддържа, че сключеният между страните договор е такъв за изработка и възложителят по него имал три основни задължения – да заплати възнаграждение по начина и в сроковете, уговорени в договора, да предостави на изпълнителя фронт за работа и да приеме изработеното. Ищецът бил в неточно изпълнение и на трите посочени негови задължения.

Твърди още, че договорът предвиждал авансови плащания, междинни плащания при доставка на материали на обекта и плащания въз основа на месечни протоколи за реално изпълнени строителни и ремонтни работи и доплащане след приемане на изработката. Този начин на плащане давал възможност на изпълнителя своевременно да поръчва материали и да се разплаща със своите работници и подизпълнители. Спазването на схемата за плащане се явявало част от същественото договорно съдържание, поради което отклонения в плащанията спрямо договорените срокове съставлявало неизпълнение на съществено задължение на възложителя и го поставяло в забава по отношение на изпълнението на договорните му задължения. Сочи, че за междинните плащания се издавали месечни фактури, които се разплащали между първо и седмо число на месеца, в който има по-ранно издадена фактура. Възложителят бил в системно неизпълнение на задълженията си за междинни плащания, както следва: по отношение на Акт №1 за извършени СМР от 30.10.2013г. и издадена фактура с номер **********/01.11.2013 г. плащане било получено на 20.11.2013 г., като при 13 дни забава ищецът дължи  неустойка в размер на 1 390.64 лева; по Акт № 2 за извършени СМР от 29.11.2013 г. и издадена фактура с номер **********/02.12.2013 г. плащане било получено на 08.01.2014 г., като при забава от 32 дни ищецът дължал неустойка в размер на 2 948.75 лева; по Акт № 4 за извършени СМР от 31.01.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.02.2014 г. плащане било направено на 12.02.2014 г. частично в размер на 48 450.51 лева и при забава от 5 дни ищецът дължал неустойка от 484.51 лева, а на 27.08.2014 г. бил платен остатъкът в размер на 24 038-86 лева със закъснение от 201 дни, за което се дължала неустойка в размер на 4 807.77 лева; по Акт № 5 за извършени СМР от 28.02.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.03.2014 г. плащане било получено на 14.03.2014 г. и при забава от седем дни се дължала неустойка в размер на 1 996.04 лева; по Акт № 6 за извършени СМР от 28.03.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.04.2014 г. плащане било получено на 15.04.2014 г. и при забава от 8 дни се дължала неустойка в размер на 1 513.98 лева; по Акт №8 за извършени СМР от 30.04.2014г. и издадена фактура с номер **********/02.05.2014 г. плащане било получено на 10.06.2014 г. като при забава от 34 дни неустойката била 8 366.73 лева по Акт № 9 за извършени СМР от 29.05.2014г. изпълнителят е издал фактура е номер **********/01.06.2014г. било получено частично плащане на 14.07.2014 г. в размер на 12 381.28 лева, като за забава в размер на 37 дни неустойката е 916.21 лева, а доплащане в размер на 61 906.42 лева било получено на 27.08.2014 г. със закъснение от 81 дни, за които неустойката е в размер на 10 028.84 лева. Или общият размер на дължимата неустойка е в размер на 32 453.47 лева

            Ответникът твърди още, че ищецът не му предоставил пълен и постоянен достъп до обекта. Сроковете за предаване на обекта и за приключване на работите били взаимообвързани, а ищецът предал обекта със закъснение. Забавата на възложителя по договора освобождавала изпълнителя от неговата евентуална забава в крайния срок на изпълнение при условията на чл. 96 ЗЗД. Не можело да се приеме, че срокът за изпълнение се удължавал с точно толкова, с колкото била забавата на възложителя. Забавата на възложителя нарушавала съществено линейния график, поради което освобождавала изцяло изпълнителя от неговата забава.

На следващо място ответникът сочи, че в хода на изпълнението на дейностите по договора ищецът системно препятствал нормалното изпълнение на задълженията му чрез лоша координация между работите, които е възложил на различни изпълнители, което довело до невъзможност да бъдат изпълнени поетите задължения, включително и по отношение на договорените срокове, което е причината за отклонения в графика за изпълнение и в крайния срок за завършване на изработката, за което ищецът бил уведомяван.  Конкретно посочва, че изграждането на фасади и балкони и подмяна на вертикални щрангове в помещенията били възложени на други изпълнители, а това били дейности, предхождащи предмета на сключения договор между страните, доколкото ответникът е следвало да осъществи довършителни работи и работи по обзавеждане, включително полагане на мокети, латекс и тапети по стени, пердета и друг текстил. Такива подизпълнители били „И.“ и „О.“. „И.“ извършвали СМР по фасади и балкони, които, за да спестят разходи за скеле осъществявали достъпа до балконите пред стаите и коридорите. Това представлявало непреодолима пречка пред извършваните от ответника довършителни работи и работи по обзавеждане, те ги възпрепятствали и забавяли.

            СДД твърди още, че ищецът е в забава и по отношение на приемането на работата, тъй като е бил поканен за това, като му е изпратен проект на приемо-предавателен протокол с електронно писмо от 19.05.2014г., когато работите били завършени. Нова поканата била отправена отново на 23.05.2014 г., включително като бил определен ден и час за подписване на протокола за приемане. Сочи, че на 13.06.2014 г. била изпратена трета покана за уреждане на отношенията по повод приемането на обекта, на която не било отговорено по никакъв начин. Сочи, че  Анекс 1 от 21.08.2014 г. към Договора било уговорено извършването на допълнителни видове дейности, изпълнението на които неминуемо удължавало срока на договора с необходимия срок за изпълнение на тези дейности.

            Поддържа, че подписването на приемо-предавателен протокол на 31.05.2014 г. не е по негова вина, тъй като ищецът закъснял с предаване на обекта със 17 дни. Освен това крайният срок по линейния график бил 30.04.2014 г., а не до 15.04.2014 г. Следователно, крайният срок за изпълнение се явявал 17.05.2014 г., а на 19.05.2014 г. СДД канили ищеца да приеме извършената работа.

            Отделно излага съображения и за неправилно изчислен размер на претендираната неустойка, поради изчислението й за 45 дни, а не за претендираните 28 дни, както и поради намаляване на  цената по договора с 312 059.05 лева. Поддържа още, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави поради уговарянето й върху цялата стойност на договора, а не върху неизпълнената част.

По отношение на иска за заплащане на стойността за отстраняване на скрити дефекти в размер на 19 940.46 лева, СДД оспорва твърдението на ищеца, че ответникът носи гаранционна отговорност по Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, тъй като договорените работи предмет на процесния договор не попадат в обхвата на горната Наредба. Отделно твърди, че не е спазена процедурата по чл. 12 от Договора от 11.09.2013 г., където е определен механизмът за реализиране на гаранционната отговорност на изпълнителя, чрез установяването им от обща комисия. Във връзка с изложеното оспорва представените от ищеца констативни протоколи, като в допълнение посочва, че в голямата си част се касае за експлоатационни, а не гаранционни скрити дефекти (напр. изгорелите осветителни тела). Твърди още, че част от констатираните от ищеца дефекти са извън съдържанието на Приложение 1 към Договора от 11.09.2013 г. и същите са били изпълнени от други изпълнители. Други пък изобщо не можели да се квалифицират като скрити дефекти (напр. счупени страници на дивани) – същите били явни недостатъци и за тях следвало да е направено възражение при подписване на протокола по чл. 11, ал. 2, б. „б“ от договора, а същият бил подписан без забележки. Твърди още, че в обекта, предмет на Договора, е имало наводнение и част от претендираните дефекти са се получи в резултат от него.

На отделно основание оспорва и размера на претенцията на ответника за скрити недостатъци. Твърди, че представените фактури за отстранени недостатъци не могат да се свържат с конкретни работи за отстраняване на недостатъци и за кои точно от тях се отнасят.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърлите изцяло предявените искове като неоснователни, като в условията на евентуалност прави възражение за наличие на насрещните задължения на ищеца към него, произтичащи от Договора, които са предявени и конкретизирани в предявени насрещни искове.

С насрещна искова молба СДД претендира заплащането от БХС на сума в размер на 74 931.94 лева без ДДС и дължимия върху нея ДДС в размер на 14 986.36 лева, представляваща незаплатената стойност на ушити, доставени и монтирани 982.07 линейни метра завеси „Блекаут“ по единична цена на линеен метър от 76.30 лева на обект хотел Глобус к.к. „С.Б.“ по Договор от 11.09.2013 г., както и сума в размер на 32 453.47 лева, представляваща дължимата договорна неустойка за забава в плащанията, посочени по-горе по 7 бр. месечни Актове и фактури за съответно извършени СМР.

По отношение на иска за заплащане на сумата, представляваща незаплатената стойност на ушити, доставени и монтирани 982.07 линейни метра завеси „Блекаут“, прави уточнение, че на Обекта са монтирани завеси в размер на 4811,30 л.м., но поради направено грешно измерване и изчисления от страна на ответника по насрещния иск, същият е признал завесите в намалени количества, а именно в размер на 3817,93 л.м., като 982.7           л.м. не са заплатени.

Излага твърдения за забава в междинните плащания по договора от страна на БХС в качеството му на възложител, идентични с изложените в отговора на исковата молба и сочи, че за забавата му се дължи неустойка в размер на 0.2% на ден върху просрочената сума до окончателното изплащане, но не повече от 20%, като остоятелствата върху кое плащане за какъв период претендира неустойка за забава и в какъв размер, са описани по-горе, като общата претенция възлиза на 32 453.47 лева.

 С оглед на изложеното, СДД моли съда да осъди БХС да ме заплати сума в размер на 74 931.94 лева без ДДС и дължимия върху нея данък в размер на 14 986.36 лева (общо 89 918.30 лева), представляваща незаплатената стойност на 982,07 линейни метра завеси по единична цена на линеен метър от 76,30 лева без ДДС, ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск до изплащане на задълженията, както и сума в размер на 32 453.47 лева представляваща дължимата договорна неустойка за забава в плащанията по чл. 14, ал. 2 от Договора от 11.09.2013 г.

В законоустановения срок по пощата са постъпили допълнителна искова молба и отговор на насрещния иск от БХС. В допълнителната си искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба и конкретно, по отношение на  твърдението, че е в забава по отношение на приемане на работата сочи, че  в чл. 11 ал. 6 от Договора се предвижда заедно с подписване на Приемо-предавателен протокол за приемане на работата Изпълнителят да предаде на възложителя банкова гаранция с размер на 70 457.75 лева и срок от 24 месеца, считано от датата на протокола, каквато и до настоящия момент не е представена.

Поддържа изложеното в исковата молба.

В отговора си по предявените насрещни искове, заявява, че счита същите за неоснователни и недоказани. Твърди, че е заплатил всички дължими по Договора суми, включително и сумата от 74 931.94 лева, представляваща стойността на доставени и монтирани завеси, както и че няма допусната грешка в измерванията.

По отношение на предявения иск за заплащане на сума в размер на 32 453.47 лв. представляваща неустойка за забавени плащания заявява, че забава би била налице само в случай че въпросните фактури, върху чиято стойност е изчислен размера на претендираната неустойка, са били приети за плащане, което е свързано с реално извършеното, а не датата на фактуриране на неизвършена услуга. Поради тази причина след издаването на всяка фактура, се е уточнявало дали посочените в нея услуги и реално извършени работи са идентични и едва след това съответната фактурата е приемана за плащане и е извършван банков превод, поради което срокът за плащане не тече от датата на фактурата.

СДД е депозирало допълнителна искова молба по насрещния иск, в която поддържа вече изложеното, като оспорва доводите на БХС. Заявява, че изцяло поддържа направените в първоначалния отговор възражения срещу исковете. Поддържа становището си, че БХС е изпаднал в забава да приеме работата на 19.05.2014 г., като счита, че  непредоставянето на банкова гаранция, представлява друго, неотносимо към приемането задължение. Допълва, че такава гаранция към момента не се дължи поради постигнатата между страните устна уговорка в този смисъл.

В първото открито съдебно заседание процесуалният представител на БХС е уточнил изрично, че с предявения иск се ангажира гаранционната отговорност на ответника, а не законовата отговорност за недостатъци в изработеното по ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г. (Договора), сключен между БХС като Възложител и СДД като Изпълнител, СДД се задължил, срещу възнаграждение, да организира, контролира и изпълни дейностите по обновяване/реновиране на хотел "Глобус", к.к. "С.Б.", съобразно одобрените от възложителя идейни и работни проекти/спецификации по Приложение. В приложено Приложение 1 са описани: 1. СМР в стаи и коридори: демонтаж мокет, поправка на основа след демонтаж, демонтаж первази и крило на врата, демонтаж, ключове и контакти, облепване на каси врати, подмяна на конзоли, демонтаж осветителни тела и дървен корниз, подготовка стени – шлайфане и изравняване, частична корекция стени, доставка и полагане на грунд и боя, монтаж мокет, первази по мокет, лайсни на праг за баня, преходни лайсни, монтаж тапети, пребоядисване на вентилационни решетки и др. 2. Реновиране на стаи и коридори – доставка на стъклофибърен тапет, декоративна пола, шалтета за легло, нова дамаска за табуретки и фотьойли, завеси блекаут с набор 1:1.5, вкл. ушиване и монтаж 4 800 л.м., претапициране, нови корнизи, доставка и лепене на мокет и др.  и 3. Електро – аплик и настолни лампи, допълнително окабеляване, висяща лампа, стояща лампа, сериен ключ, контакти , розетки и др. Предвидени са доставно-складови разходи и непредвидени разходи в следствие на скрити дефекти. Общата стойност на възложените работи е 2 500 000 лева без ДДС. В забележките е посочено, че необходимият мокет за стаите е 11 980.10 кв.м., фирата е 22% и включва и количеството мокет за первази, като чистата площ на мокета в стаите е 9 757 кв.м. чистата площ на коридорите е 3 580 кв.м., а необходимия мокет е 4 736.40 кв.м. при фира 32 %. В чл. 2.2 от Договора е посочено, че сроковете по договора започват да текат от по-късната от двете дати: датата на получаване на авансово плащане по чл. 3 и/или подписването на протокол за предаване на обекта по чл. 4, ал.1 от Договора. В чл. 3 от Договора е посочено, че общото възнаграждение, дължимо на изпълнителя е в размер на 2 500 000 лева без ДДС, съобразно Приложение 1, което се заплаща по видове дейности: По част Обзавеждане и електро – 50% авансово, в срок до 7 дни от подписване на договора  издаване на фактура и междинни плащания – в размер на  90% от доставката на мокет, текстил, тапети и осветление при прихващане на аванса, в срок от 7 дни след подписване на протокол по чл. 5, ал. 2. Доплащане до 100% се извършва от стойността на съответната доставка в същия срок след подписване на месечния протокол за актуване на осъществени монтажни работи по т. 2, б. „б“ и след издаване на фактура. По част СМР – стаи и коридори е предвидено 30% авансово плащане до 7 дни от подписване на договора и издаване на фактура; 90% междинно плащане, като актуването е месечно между 25-то и 30-то число на месеца, а фактурирането и заплащането е между първо и 7-мо число на следващия месец чрез прихващане на аванса и след издаване на фактура; окончателното плащане се извършва до 7 дни от подписване на окончателен протокол по чл. 11, ал. 1 и предоставяне на банкова гаранция за добро изпълнение на стойност 70 457.75 лева за период 24 месеца и издаване на фактура.

В чл. 4, ал. 1 страните са се задължили в срок до 15.09.2013 г. да подпишат протокол, с който възложителят да предаде обекта на изпълнителя за започване на изпълнението. Крайният срок за изпълнение на всички работи по Приложение 1 е фиксиран на 15.04.2014 г. В чл. 4, ал. 2 от Договора е посочено, че изпълнителят ще работи според линеен график, Приложение 2. Според чл. 4, ал. 3 изпълнителят е следвало да покани възложителя в рамките на срока по чл. 3, ал. 2, т. 2, б. „б“ за подписване на протокол за приемане на извършените в рамките на съответния месец работи, като в него следва да се опишат извършената работа и всички явни недостатъци.

В чл. 6а е записано, че в случай, че в периметъра, на който изпълнителят извършва СМР  следва да бъдат допуснати и се намират трети лица, които извършват или възнамеряват да извършват несвързани с предмета на този договор работа, възложителят се задължава да съобразява графика за извършване на тези видове дейности с линейния график по този договор с цел да не бъде затруднявана и възпрепятствана работата на изпълнителя.

Според чл. 11 от Договора след приключване на всички дейности, както и след доставката и монтажа на всички материали и оборудване, посочени в Приложение 1, но не по-късно от 15.04.2014 г., изпълнителят следва да покани възложителя за подписване на приемо-предавателен протокол за приемане на цялата работа на изпълнителя. Този протокол се съставя на основание отделните протоколи за приемане на отделните етапи и в него се установява и отстраняването на установените след приключване на отделните етапи недостатъци. В този протокол се удостоверява качеството на материалите и работата, правят се евентуални възражения на възложителя за наличие на дефекти и определяне на срок за отстраняването им, описват се гаранционните условия. След подписването му са допустими само възражения за скрити дефекти.

В чл. 12 от Договора е предвидена гаранционна отговорност на изпълнителя за скрити дефекти, като възложителят може да даде подходащ срок за отстраняването им от изпълнителя. Ако изпълнителят не стори това, възложителят може да иска разноските за отстраняване на дефектите, включително да усвои дадената от изпълнителя гаранция за добро изпълнение. Възложителят е длъжен, при всяко ангажиране на гаранционната отговорност на възложителя, да го покани за оглед на претендираните скрити недостатъци. Уговорено е, че гаранционната отговорност е 24 месеца, считано от подписване на протокола по чл. 11, ал. 1.

Според чл. 14, ал. 2 от Договора, за забава при плащането на договорената цена в сроковете, посочени в чл. 3, възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.2% върху дължимата сума за всеки просрочен ден от падежа до окончателното плащане, но не повече от 20% от размера на съответното плащане.

Според чл. 14, ал. 3 от Договора, в случай, че изпълнителят виновно не изпълни задълженията си за приключване на определен вид работи от последния етап по смисъла на чл. 4 (т.е., за съответния месец според линейния график) до 15.04.2014 г., той дължи на възложителя неустойка в размер на 0.2% от стойността на договора за всеки ден забава, но не повече от 30% от стойността на договора.

В чл. 17, ал. 7 от Договора страните са уговорили писмена форма за комуникацията помежду си, като за такава се мята лично предаване или чрез куриер, изпратено по факс, електронна поща или чрез предплатена записваща поща, или по друг начин.

Представен Е Анекс № 1 от 21.08.2014 г., съдържащ рекапитулация по дейностите, включени в Приложение 1 на Договора, според която неизпълнените работи са на обща стойност 312 059.05 лева. Относно завесите Блекаут е посочено договорено количество в линейни метри 4 800 м., изпълнени 3 817.93 м. и разлика от 982.07 м. на стойност 74 931.94 м. Отразени са и допълнително възложени работи на обща стойност 29  883.83 лева, като е прието, че окончателната дължима сума по договора е в размер на 2 217 824.78 лева. Рекапитулацията е подписана от представители на двете страни.

Ответникът е представил и Приложение 2 към Договора, представляващо линеен график за изпълнение на уговорените СМР. По него всички възложени работи приключват до 30.03.2014 г. а в целия месец април е предвидено отстраняване на забележки - почистване и корекции. За високото тяло на х-л Глобус работите започват от 20.09.2013 г., а за ниските тела на хотела – от 16.09.2013 г.

Представен е протокол от 15.09.2013 г., с който възложителят е предал на изпълнителя 7-ми и 8-ми етажи от ниското тяло на х-л Глобус за извършване на СМР и оборудване.

Представен е и протокол от 23.09.2013 г., с който са предадени етажи 2, 3, 4, 5 и 6 етажи от ниското тяло на х-л Глобус, както и трети протокол от 03.10.2013 г., с който са предадени от 3 до 13 етажи от високото тяло на х-л Глобус.

На 31.05.2014 г. е подписан от страните Протокол за предаване и приемане на обект след приключване на ремонтни дейности. Същият е подписан от представители на страните и управителя на х-л Глобус.

Представени са фактури, издадени от СДД за авансови, междинни и окончателни плащания по процесния договор, както и платежни нареждания за извършените по тях плащания. Всички фактури носят подписи и печати на двете страни.

Представен е Констативен протокол от 12.12.2014 г., съставен от комисия от четири лица, за които не се спори, че са представители на БХС, която при преглед на стаите в х-л Глобус е установила следните нередности: пукнатини по стени в 46 стаи, като е необходима поправка и боядисване; течове в 11 стаи, течове по терасите на 13 стаи с необходимост от отстраняване и боядисване; изгорели лунички в 16 броя бани и в 3 стаи, които е  необходимо да бъдат подменени; изгорели енергоспестяващи крушки по осветлението в 32 стаи и на 26 тераси с необходимост от подмяна; неработеща ДТЗ (дефектнотокова защита) в 9 бр. стаи; 54 броя врати на бани за прогонване, в една стая не е монтирана лампа над огледалото, а в друга стая няма лупа огледало; в три стаи входните врати опират в мокета, в три стаи вратите на терасите опират в мокета и осем врати на тераси не се затварят; в четири стаи са установени провиснали релси на пердета, които имат нужда от ново закрепване и повредени или счупени страници на дивани – 54 броя и фотьойли – 10 броя. В общите части е установено, че мокета на 2, 3 и 4 етаж е нагънат по протежение на делителната фуга и следва да се ремонтира. В три коридори е открита влага.

Представен е и Констативен протокол от 12.03.2015 г., съставен от комисия от четири лица, която при преглед на стаите в х-л Глобус е установила следните допълнителни нередности: Пукнатини в стени към баня в 46 стаи и пукнатини в стени към баня и коридор 54 броя с необходимост от поправка и боядисване; теч в един коридор; влага в стаите до витрините общо 18 броя; изгорели лунички в баните общо 337 броя; изгорели енергоспестяващи крушки по осветлението -  8 броя; изгорели 2 броя осветителни тела на тераси; сработваща ДТЗ (дефектнотокова защита) в две стаи с необходимост от преработка на ел. инсталацията. В общите части е установено, че мокета е скъсан по протежение на делителната фуга на 4-ти етаж, налична е пукнатина по ВИП стълбище между 5 и 6 етаж с необходимост от ремонт; мокетните первази в коридорите стоят неравномерно на вълнички на около 30л.м. с необходимост от поправка и нов монтаж.

На 03.04.2015 г. на СДД е връчена покана за предаване на банкова гаранция в размер на 70 457.75 лева, както и да заплатят 24 350 лева – стойност на констатирани дефекти.

Представена е фактура № 210/19.05.2015 г. с издател ЕТ „П. К.“ и с получател БХС, с която са фактурирани СМР съгласно протокол на стойност 9 576 лева с ДДС. Сумата е преведена в същия ден с платежно нареждане през „ПИБ“ АД.

Представена е фактура № 155/05.05.2015 г. с издател „Б.М.Г.“ ЕООД и с получател БХС, с която е фактуриран аванс по Протокол за възлагане на СМР на обект к.к. С.Б., х-л Глобус на стойност 2 750 лева с ДДС. Сумата е преведена на 05.04.2015 г. с платежно нареждане през „ПИБ“ АД

Представена е фактура № 157/01.06.2015 г. с издател „Б.М.Г.“ ЕООД и с получател БХС, с която е фактурирано плащане по Протокол за възлагане на СМР на обект к.к. С.Б., х-л Глобус на стойност 2 865.26 лева с ДДС. Сумата е преведена същия ден с платежно нареждане през „ПИБ“ АД.

Видно от фактура № 938/05.05.2015 г. с издател „Ф.Д.“ ООД и с получател БХС, с нея е фактурирана изработка и монтаж на 54 каси за разтегателни фотьойли на стойност 1490 лева с ДДС. Сумата е преведена на 05.04.2015 г. с платежно нареждане през „ПИБ“ АД

С фактура № 010/06.06.2015 г. с издател „Б.Т.“ ЕООД и с получател БХС, е фактурирано СМР по Протоколи на стойност 1200 лева с ДДС. Сумата е преведена на 25.06.2015 г. с платежно нареждане през „ПИБ“ АД.

Представена е фактура № **********/15.05.2015 г. с издател „Д.**“ ЕООД и с получател БХС, с която са фактурирани 130 ЛЕД крушки за аварийно осветление на стойност 2048.80 лева с ДДС. Сумата е преведена на 15.05.2015 г. с платежно нареждане през „ПИБ“ АД

Ответникът е представил три свои електронни писма до ищеца от януари, февруари и март 2014 г., с които е изпращал и проект за протокол за приемане на доставени платове за завеси. Няма данни същите да са получени от ищеца.

На 30.10.2013 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 1 за  извършени СМР на стойност 62 223.37 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 29.11.2013 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 2 за  извършени СМР на стойност 46 074.16 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 30.12.2013 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 3 за  извършени СМР на стойност 44 956.76 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 31.01.2014 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 4 за  извършени СМР на стойност 72 489.37 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 28.02.2014 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 5 за  извършени СМР на стойност 142 574.51 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 28.03.2014 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 6 за  извършени СМР на стойност 96 384.01 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 15.04.2043 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 7 за  извършени СМР на стойност 118 566.01 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 30.04.2014 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 8 за  извършени СМР на стойност 123 040.19 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

На 29.05.2014 г. между страните е подписан Акт обр. 19 № 9 за  извършени СМР на стойност 74 287.70 лева с ДДС след приспадане на получен аванс.

Ответникът е представил множество протоколи от провеждани оперативки на представители на двете страни, а на някои от тях и представители на фирмите И. и О., които не са подписани и са оспорени от БХС. Представени са и многобройни електронни писма, изходящи от СДД до БХС без отговор от тяхна страна и без данни да са достигнали адресата си.

Представен е договор за доставка на платове от 06.12.2013 г. между СДД и Делиус ГмбХ за доставка на плат Парево Димаут в количество 3 100 м. нето,

По делото са разпитани двама свидетели - А.Г.К., управител на клон „С.Б.“ на ищцовото дружество и Н.А.Д., работил при ответника в периода 2012-2014 г. на длъжност „Ръководител проекти“.

Свидетелят А.К.е заявил, че знае за спора относно реновацията на хотел „Глобус“ и отговорността на изпълнителя за тази реновация. Реновацията се извършвала през 2013-2014 г. през зимата. През цялото време той присъствал там. След като била извършена реновацията на хотела констатирали СМР, които не били извършени качествено и се наложило да направят една комисия. Имало пукнатини, на част от мокетите имало нагъвания на места, също и по первазите. Установили, че част от мебелите са доста увредени и затова се направил протокол за всички констатирани нередности и го изпратили на изпълнителя „С.Д.“, като свидетелят лично водил кореспонденцията свързана, с тези претенции. Първоначално те предложили съдействие. Впоследствие обаче изпратили едно писмо, с което искали да им се заплати пътя до С.Б., за да дойдат и да ни направят оферта срещу заплащане. Те им казали, че смятат, че тези неща са в  рамките на гаранционните условия и съгласно условията на ЗУТ е нормално да имат някаква отговорност, когато се извършва някаква строителна дейност, а и в самия договор изрично било изписано, че трябва да си отстранят нередностите. Тъй като предстоял туристически сезон, а те не можели да си позволят да оставят стаите и общите части в този вид, наложило се да наемат други фирми, които да извършат тази дейност. Една фирма извършила отстраняване на пукнатини и боядисване, друга подменила мокета. Тези допълнителни работи били приблизително 19 000 - 20 000 лв. „С.Д.“ били поканени да заплатят тази стойност, но те не го направили. Свидетелят сочи още, че след като „С.Д.“ приключили с възложената им работа, ДХС пуснали туристи в хотела. Това било през сезон 2014 г. тъй като след приключване на сезона затваряли хотела, тогава имали възможност да огледат и тогава установили и официално оформили констативни протоколи за откритите недостатъци, след което предявили претенции към „С.Д.“. Огледали хотела след като „С.Д.“ приключили работа. Напуканите стени, нагънатия мокет, дефектите по первазите и всички останали дефекти ги нямало при огледа преди да пуснат туристи. Те се появили впоследствие.

Свидетелят Н.Д.е заявил, че е запознат с реновирането на хотел „Глобус“. В качеството му на ръководител проекти през м. август 2013 г. му било възложено да ръководи проекта за реновирането на хотел „Глобус“ и бил командирован на място, за да го ръководи оттам. Обекта не го получили наведнъж, а поетапно, на два пъти, като имали туристи в отделните зони и не можели да влязат. Имало още две фирми - „О.“ и „И.“, като фирма „О.“ се занимавала с отоплението. Те дошли на обекта вследствие на протоколи и неща, които били свързани с констатацията, че в стаите има проблем с вертикалните щрангове на отоплението и вентилацията. Тези проблеми били констатирани от възложителя. След първоначалния оглед и влизането в обекта констатирали, че има проблем с вертикалните щрангове и в тази връзка възложителят бил информиран и трябвало да намери фирма, която да ги отстрани. Фирма „О.“ влезли през м. ноември 2013 г. След това „И.“ влезли на обекта през м. декември. Те се занимавали с екстериорните работи - фасади и общи части на хотела, и басейна. СДД ремонтирали стаите и коридорите в хотелската част. Доставяли оборудване за стаите – ел. оборудване, мокети, тапети, текстили, пердета. Фирмата с фасадните нередности в края на обекта вместо да ползват т.нар. скеле, което било изградено от тях, те минавали през стаите, за да могат да достигат до фасадата. Мисли, че „О.“ били приключили в края на м. март, началото на м. април 2014 г., а другите били до самия край. Предаването на обекта се били разбрали с възложителя да бъде преди дата 21.05., защото тогава трябвало да влязат туристи, така че на 19.05. им бил предоставен протокол за предаване на обекта, а също така и финансов протокол № 11, който констатирал абсолютно всички актове до момента и последния акт № 9, но от страна на инвеститора нито подписали този протокол, дори не го и разгледали. Обекта не го предали етапно, а изцяло. Паралелно работили с другите изпълнители. В зоните, където преминавали трябвало да изчакат, за да могат да продължат, но през това време работели в зоните, където можело да се работи. Преди влизането на фирма „О.“ не можели да работят, защото всички вертикални щрангове минавали през помещенията, които били предмет на договора на „С.Д.“. Изминали 3-4 седмици докато фирма „О.“ успеят да приключат с вертикалните щрангове. В този период от СДД не можели да работят изобщо. Когато фирма „О.“ започнали да работят, те ги изчаквали да приключат с определена зона, за да могат да работят в нея, но преди те да дойдат изминали два месеца и половина от констатирането на проблемите с щранговете до влизането на фирма „О.“ и трябвало да чакат те да дойдат. По отношение на плащанията свидетелят казва, че имало точка в договора, тя била в частта електро и обзавеждане, като при нея било особеното, че имало три етапа – първо аванс, след това междинно плащане, което било на базата на протокол за доставяне на материала и 10% остатък при монтирането му. Относно доставянето били няколко пъти канени от тяхна страна да приемат като количество, това което е доставено, но нямало от другата страна никой, който да подпише този протокол, но междинните плащания – авансите чисто финансово те си течали.  Всичкото доставено количество, което е било по договора било вложено в този обект.

Представени са линейни графици от 12.12.2013 г., подписани от представители на БХС, СДД и фирма О., като видно от тях фирма О. е следвало да работи в различните части на хотела в различно време, започнали са на 02.12.2013 г., като най-късния момент, в който е следвало да приключи работа е бил в ниското тяло до 28.02.2014 г. Сроковете за работа в линейния график за СДД са променени, но крайният срок за извършване работите на СДД – 15.04.2014 г., не е променен по този график.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З., неоспорено от страните. В основното си заключение тя е определила, че забавата в предаване на обекта е 30 дни, за които дължимата неустойка съобразно уговореното в Договора, е равна на 150 000 лева. Изчислила е още дължимата от ищеца неустойка при забава в междинните плащания, като посоченото от нея по отношение на момента на издаването на фактурите, тяхната стойност и датата на плащането по тях напълно съвпада с твърдяното от СДД. Общият размер на дължимата неустойка за забава в междинните плащания за СМР е в размер на 32 453.47 лева.

По делото са изслушани една основна и две допълнителни заключения по СТЕ, изготвени от вещото лице инж. М.. В основното си заключение инж. М. е посочил, че Инвестиционните намерения на БХС са били за цялостен ремонт на хотел Глобус, включващ следните дейности: СМР в общи части и ресторанти; вертикална планировка; обновяване на фасади; подмяна на климатизация; цялостно боядисване на стаи и коридори и подмяна на мокети, дамаски и осветителни тела. Изпълнители на тези дейности са били „О.К.“ ООД – по климатизация на обекта; „И.“ ООД -  СМР по общите части и ресторантите, и обновяване на фасадите, и „С.Д. Д.“ ЕООД – боядисване, подмяна на мокети, дамаски и осветителни тела. Дейностите, възложени на фирма „О.К.“ ООД са технологична предпоставка за извършване на дейности, възложени на СДД. Това са били подмяна на хоризонтална и вертикална климатична инсталация, работите, включващи ремонт и профилактика по конвекторите на климатичната инсталация в стаите и пускането на отоплителната инсталация (за изпълнение на „мокрите“ процеси е необходимо „темпериране в помещенията). Трите фирми практически са споделяли една строителна площадка, като са работили в едни и същи помещения, имали са общ подход за доставка на материали и товаро-разтоварна дейност, ползвали са едни и същи пътища за достъп до работните площадки. „И.“ ООД и СДД са имали допирни точки при ползване на стълбищата и асансьорите, коридорите и определени стаи. Били са изготвяни съвместни графици. За правилното протичане процеса по различните дейности е съставен линеен график между инвеститора, „О.К.“ ООД и СДД, определящ сроковете за изпълнение на отделните процеси с оглед спазване на технологичната последователност. Според този линеен гафик СДД е следвало да демонтират гипс картон (премахване на куфарчето) на вертикалните тръби, находящи се през стая и хоризонталните тръби във всяка стая на климатичната инсталация във входното антре пред стаите; да извърши монтаж, шпакловка и боядисване на гипс картона. „О.К.“ ООД от своя страна е следвало да  сменят тръбите на всички нива в сградата, да извършат ремонт и профилактика на стайните конвектори и да пуснат отоплението. „О.К.“ ООД са спазили крайния срок за тръбните разводки, но няма данни дали са спазвани междинните срокове по графика. Не се установяват и забележки относно изпълнението на линейния график от страна на СДД. Вещото лице е посочил, че първоначалният линеен график, приложен към процесния договор, е изменен на 12.12.2013 г. и е подписан между представители на инвеститора, О. и СДД. Вещото лице не е открил единен координационен график, с който да се указва на ангажираните от инвеститора трима изпълнители видовете работи и тяхното разположение във времето. По инвестиционен проект работите, които е извършвала фирма И. са независими от работите на другите две фирми. Липсват и  данни изпълнителите да са били запознати с графиците на другите двама изпълнители.

В допълнителното заключение и повторното заключение по въпросите на допълнителното заключение, инж. М., след измерване на завесите в х-л Глобус и проучване на техническата документация е посочил, че реалната ширина на плата, използван за ушиване на пердетата, при наличие на подгъви отгоре и отдолу, е 4 504.92 л.м.; ефективната дължина на плата на монтираните пердета (без да се отчита подгъва отгоре и отдолу) е 4 338.63 л.м., а реално измереното лице на пердетата (без да се отчитат подгъвите отгоре и отдолу, отстрани и снажданията) е 3 798.04 л.м. Вещото лице не е взел отношение по въпроса дали възложеното количество завеси Блекаут включва плата, който е отишъл в подгъви и снаждания и изрезки. Вещото лице е изчислил разликата между платеното и стойността на пердетата в трите разглеждани случаи, като е посочил, че същата е съответно 52 417.34 лева, 39 729.41 лева и 1 517.61 лева.

В повторното заключение са измерени и завесите в два ВИП апартамента, които при допълнителното заключение не са взети предвид от вещото лице. Той е изчислил, че реалната ширина на плата, използван за ушиване на пердетата, при наличие на подгъви отгоре и отдолу, е 4 536.92 л.м.; ефективната дължина на плата на монтираните пердета (без да се отчита подгъва отгоре и отдолу) е 4 369.85 л.м., а реално измереното лице на пердетата (без да се отчитат подгъвите отгоре и отдолу, отстрани и снажданията) е 4 273.67 л.м. Вещото лице е изчислил разликата между платеното и стойността на пердетата в трите разглеждани случаи, като е посочил, че същата е съответно 54 858.94 лева, 42 111.50 лева и 34 772.96 лева.

С договор от 10.05.2015 г. БХС е възложило на „Ф.***“ ЕООД да достави и монтира мебели, осветителни тела, кувертюри, пердета и корнизи за два броя апартаменти, находящи се в х-л Глобус, к.к. „С.Б.“, а именно ВИП А590 и ВИП А595

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

По първоначалните искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът БХС, в качеството си на възложител, претендира обезщетение за разноските, необходими за поправка на скрити дефекти при извършване на СМР и доставяне и монтаж на оборудване на хотел Глобус в к.к. „С.Б.“, установени по време на гаранционния срок, уговорен със изпълнителя по договор за реновиране и обзавеждане на същия хотел.

В Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че отговорността за недостатъци може да бъде реализирана в две хипотези: а) като установена в закона и/или договора гаранционна отговорност и б) като установената в закона отговорност за недостатъци по чл. 195, съотв.чл. 265 от ЗЗД, като това са два отделни прави института, които съществуват успоредно, но които не могат да се реализират при условията на кумулативност. Двете имат различен предмет, страни и основания за възникване, като се различават и по страни по правоотношението. Гаранционната отговорност обезпечава качеството на вещта за определен период от време, както и че при проява на дефекти в този срок, независимо дали те са съществували при предаване на вещта или са се проявили в гаранционния срок, същите ще бъдат отстранени от или за сметка на продавача, съответно – изпълнителя, включително вредите от тяхното проявление.

Законната отговорност по чл. 193 и чл. 265 ЗЗД обезпечава качества и свойства на вещта само към момента на нейното приемане, като скритите недостатъци при нея също следва да са съществували към момента на приемането. При наличие на недостатъци за купувача/ възложителя възникнат права не само да търсят отстраняване на недостатъците или заплащане разноските за тяхното отстраняване, но и за отбив от цената, разваляне на договор и други. 

Друга особеност на гаранционната отговорност е тази, че гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения, съответни законови и подзаконови нормативни актове, стандарти, отраслови технически норми и неин елемент е и гаранционният срок. По своята правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие че купувачът е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача.

Гаранционната отговорност защитава собственика на вещта, независимо дали той е страна по договора за изработка, сключен за създаването (изграждането) й, докато при отговорността за недостатъци на изработеното по чл. 265 и сл. ЗЗД е необходимо ищецът да е страна по договора за изработка.

За да възникне гаранционна отговорност е необходимо в гаранционния срок да са установени недостатъци; недостатъците да са свързани с качеството на работата, извършена по договора или съответствието й със законоустановени технически изисквания и правила, попадащи в обхвата на гаранционната отговорност. Собственикът може да претендира отстраняване на тези недостатъци или обезщетение за разноските, необходими за отстраняването им. В конкретния случай ищецът е избрал да търси обезщетение за разноските.

Доколкото част от възложените работи (частична поправка на стени и подове, грунд, монтаж и демонтаж на гипсокартон и боядисване) представляват строително- ремонтни довършителни работи, следва да бъде посочено, че за тях гаранционната отговорност е регулирана по общ начин от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ). Разпоредбата на чл. 160 и сл. от ЗУТ и чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ уреждат гаранционна отговорност на строителя за недостатъци на извършено от него строителство. Тази гаранционна отговорност е уредена с императивни норми на закона, като същата обезпечава нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация – чл. 160, ал. 3 ЗУТ и при поява на недостатъци в този срок се дължи отстраняването им за сметка на строителя и обезщетение за причинените вреди – чл. 163, ал. 3 ЗУТ .

В същото време в чл. 160, ал. 4 ЗУТ и Наредба № 2 са уредени само минималните гаранционни срокове, като тяхната конкретна продължителност се уговаря в договора между страните. Според чл. 160, ал. 5 ЗУТ гаранционните срокове текат от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация.

В чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. (в редакцията му към датата на сключване на договора), са уредени относимите към спора минимални гаранционни срокове както следва: 1. за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях - 10 години;  2. за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии - 8 години; 3. за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда - 5 години, а в агресивна среда - 3 години и 4. за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), както и за вътрешни инсталации на сгради, с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 - 5 години.

Уговорените в чл. 12 от Договора гаранционни срокове не съответстват на посочените минимални срокове, тъй като е уговорен гаранционен срок от 24 месеца и същият се замества по право с минималния срок по Наредбата – 5 години.

Следва да бъде посочено обаче, че за част от възложените на СДД работи – доставка и монтаж на аплици и други осветителни тела, шалтета, завеси, мокет и др. посочената уредба на ЗУТ и Наредба не се прилагат – тези работи не са  строително-ремонтни, не са довършителни работи, а представляват доставка и монтаж на оборудване. За тях ще се прилага само уговореното в договора и искът по чл. 163 ЗУТ е неприложим.

Поради смесения характер на работите, за които се търси гаранционна отговорност – СМР и доставка на оборудване, и позоваването на ищеца на договорна уговорка за носенето й, искът следва да се квалифицира по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В настоящия случай, страните са съставили Акт за приемо-предаване на извършените работи на 31.05.2014 г., от когато според настоящия състав текат гаранционните срокове. След като твърдените скрити дефекти са открити в края на 2014 г. и март  2015 г., то следва да се приеме, че сочените в исковата молба недостатъци чрез препратка към два констативни протокола, за  които в договора е уговорен 2-годишен гаранционен срок, са установени в гаранционните срокове.  Това важи с още по-голяма сила за същинските СМР, за които се прилага минималния гаранционен срок от 5 години.

По настоящото дело не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е бил сключен и изпълнен договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г., сключен между БХС като Възложител и ответника СДД, като Изпълнител. Не се спори и относно видовете работи, които са били възложени и изпълнени.

Не е спорно между страните, а и се установява от представения протокол от 31.05.2014 г., че на тази дата са предадени и приети извършените от СДД работи.

Спорно е между страните дали в причинна връзка с некачествена работа на ответника и несъобразяване с технологичните правила са настъпили описаните в двата констативни протокола от 12.12.2014 г. и 12.03..2015 г. недостатъци, дали част от тях изобщо са недостатъци, както и дали друга част носят характеристиката на скрити недостатъци.

Настоящият състав намира за основателно възражението на ответника, че установеното наличие на изгорели лунички и друг вид консумативи за осветлението не са недостатъци, свързани изпълнението на договора от изпълнителя. Общоизвестно е, че консумативите за осветление имат определен срок на живот, който зависи от множество фактори, сред които време на използване, брой на включване и изключване и др. В същото време няма данни по делото изгарянето на луничките и другите осветителни консумативи да се дължи на друго, освен на употреба месеци наред.

На следващо място, основателно е възражението, че част от описаните недостатъци не могат да бъдат свързани с начина на работа на ответника. Така например за наличието на течове, проблемите с ел. инсталацията – неработещо или сработващо ДТЗ (дефектнотокова защита), провисналите врати на бани и балкони, пукнатини по стълбище не са наведени твърдения, нито е доказано те да са в причинна връзка с извършените от ответника работи. В предмета на договора му с ищеца изобщо липсват работи по водопроводната система, по ел. системата или по вратите на бани и балкони.

Липсата на монтирано осветително тяло и липсата на лупа на огледало представляват явни дефекти в работата на ответника, които явни дефекти е следвало  да бъдат констатирани при предаване на обекта, съответно за липсата им да бъдат направени възражения в приемо-предавателния протокол ( чл. 11, ал. 3 от Договора). Такива възражения не са направени своевременно, поради което правото за това на последващ етап е погасено.

Не се установява и конкретна причинна връзка между действията на ответника и описаните в констативните протоколи счупени или повредени страници на дивани и фотьойли. Същите са установени след като един сезон след работата на ответника в хотела е имало туристи, поради което ползването от тях на оборудването прекъсва  причинната връзка с дейността на ответника.

Относими към извършената от СДД работа са установените нагъвания и скъсване на мокет в коридора, отлепването и съответно нагъването на мокетни первази и провисване на корнизи в някои стаи, пукнатини по стените. Доколкото констативните протоколи са съставени без участието на ответника, същите представляват частни свидетелстващи документи, които са оспорени от ответника. За установяване на верността им е разпитан свидетел, който е заявил, че при оглед на хотела след края на първия сезон след ремонта са установени нагънат мокет и проблеми с первазите, както и напукани стени. Свидетелските показания обаче не съдържат конкретни твърдения за място и количество на сочените недостатъци. По отношение на напуканите стени, нито констативните протоколи, нито свидетелските показания съдържат данни за степента на тези напуквания, т.е., дали напукването е само на боята, на замазката под нея или има и по-дълбоко напукване. По този начин не може да се установи дали напукването е в резултат на лошо изпълнение на частичните корекции, извършени от ответника и некачествено боядисване или е проблем на предходно поставената замазка или пък на конструктивно „слягане“ на сградата. Не са посочени и конкретни описания на дефектите в мокета, за да може да се прецени дали същите са в резултат на лош монтаж или пък на последващи действия на трети лица, включително туристи, които са ползвали  хотела. Това се отнася и за няколкото провиснали корнизи, които е възможно да са провиснали не само поради лош монтаж, но и поради последващи действия на трети лица (напр. прекалено силно дърпане на завесите).

Ищецът носи тежестта по несъмнен начин да докаже (главно и пълно), че установените недостатъци са в причинна връзка с качеството на работа на ответника и щом такова доказване не е проведено, то искът е недоказан по своето основание. Липсват доказателства и относно размера на разноските за отстраняване на твърдените недостатъци – представените няколко фактури за СМР, извършени от трети лица през 2015 г., не установяват за какви СМР се отнасят и от там – че са свързани с твърдените от ответника недостатъци. Други доказателства относно размера на претенцията не са събрани.

Предвид изложеното, искът за заплащане стойността на отстранени скрити недостатъци при условия на гаранционна отговорност и на стойност 19 940.46 лева е неоснователен и следва изцяло да бъде отхвърлен ведно с искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

За да бъде уважена исковата претенция за заплащане на неустойка за неизпълнение, ищецът трябва в условията пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка; че ищецът е изправна страна по договора и че част от съдържанието му е валидна уговорка за заплащане на неустойка за забава в изпълнение на задължението на насрещната страна за предаване на извършената работа, която е в определен или определяем размер.

За да бъдат отхвърлени предявените искове, ответникът следва да докаже фактите, на които се основават направените правоизключващи и правонамаляващи възражения - възражения за наличие на обстоятелства, изключващи негово виновно поведение, за неизправност на ищеца, за забава на кредитора, за нищожност на уговорената неустойка и по размера на дължимата неустойка.

Както бе посочено, установява се от представения приемо-предавателен протокол, че извършената от СДД работа е предадена и приета от ДХС на 31.05.2014 г. Установява се от договора също, че уговореният краен срок за това е бил 15.04.2014 г. Не се установява нито от договора, нито от представените линейни графици срокът да е бил 30.04.2014 г., както твърди СДД. Има уговорка, че отстраняването на забележки и почистването ще бъдат извършени след 15.04.2014 г. до 30.04.2014 г.

Установи се още, че в чл. 14, ал. 3 от Договора страните са уговорили, че ако изпълнителят виновно не изпълни задължението си за приключване на определени видове работи по последния етап по смисъла на чл. 4 до 15.04.2014 г., той дължи на възложителя неустойка в размер на 0.2% от стойността на договора за всеки ден забава, но не повече от 30% от стойността на договора.

Ответникът е оспорил действителността на тази уговорка с твърдения, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката се начислява не върху неизвършените в срок работи, а върху пълната стойност на договора.

В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK е прието, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като се преценява естеството на вземането, дали вземането е обезпечено, вида на неустойката и други конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, че прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, както и че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, само поради липса на такъв краен предел.

Настоящият състав като взе предвид задължителните за настоящата инстанция разрешения на посочения въпрос и фактите по делото, намира, че възражението за нищожност на уговорената неустойка е неоснователно. На първо място, уговореният дневен процент от 0.2% не излиза извън обичайния, който между търговци варира между 0.1 до 0.5%. На следващо място, поставен е краен предел на неустойката, а именно не повече от 30% от стойността на договора. На трето място, следва да се отчете, че в случая става дума за СМР и доставка на оборудване на хотел в к.к. „С.Б.“, поради което за възложителя е било от изключителна важност работите да бъдат приключени навреме, за да може хотелът да заработи още в началото на сезон 2014 г. и възложителят да получава доходи от туристическа дейност чрез хотела, като неустойка в размер на 5000 лева на ден не надвишава значително предполагаемия дневния приход от дейността, а и не следва да се забравя санкционната функция на неустойката. Ето защо, не може да се приеме, че в случая неустойката излиза извън предназначението си и е уговорена в този й вид само за да се обогати възложителя неоснователно.

Освен това, не противоречи на добрите нрави базата, върху която се изчислява неустойката – стойността на договора, защото без своевременното приключване на последния етап от уговорената работа хотелът не може да бъде ползван изобщо. Закъснението в последния етап е равносилно на закъснение в предаване на цялата работа.

Съдът намира за основателно възражението на ответника обаче, че неустойката следва да се начисли върху действителната стойност на договора, а не върху първоначално заложената, като същата е установена между страните на 2 217 824.78 лева в извършената с Анекс 1 рекапитулация. Или, при начисление на 0.2% върху тази сума, дневната неустойка възлиза на 4 435.65 лева.

Ответникът е поддържал, че ищецът не е възразил своевременно при приемане на обекта относно неспазването на срока, поради което няма право да търси неустойка. Настоящият състав намира, че това възражение е неоснователно. Възражение при приемането е необходимо само относно явни недостатъци в качеството на изработеното, „при неправилно изпълнение“ казва закона. При неточно изпълнение във времево отношение такова възражение не е необходимо да е направено, за да се търси обезщетение, тъй като забавата няма характер на недостатък по смисъла на закона. Фактическият състав на неустойката също не включва направено в някакъв срок възражение за неточно изпълнение.

Ответникът е възразил още, че ищецът не му е плащал своевременно уговорените междинни плащания, поради което е изпаднал в забава, която освобождава ответника от неговата забава. Кредиторът може да изпадне в забава само когато неоправдано не приеме изпълнението или не оказва нужното съдействие на длъжника за изпълнение на неговите задължения – чл. 96 ЗЗД. Това са негови вторични задължения по договора. Задължението за плащане на цената е основно задължение на възложителя и по отношение на него той е длъжник, а изпълнителят – кредитор. При несвоевременно плащане възложителят изпада в длъжникова забава, а не в забава на кредитора, поради което възражението на ответника в посочения смисъл е неоснователно. От друга страна, по делото не се събраха и доказателства забавени междинни плащания от страна на възложителя да са в причинна връзка с по-късното предаване на обекта от изпълнителя.

Ответникът е направил и възражения за липса на постоянен и пълен достъп до обекта, както и за лоша координация от страна на възложителя на работата на различните изпълнители на обекта. На първо място е твърдял, че възложителят му е предал част от обекта на 03.10.2013 г., вместо на 15.09.2013 г. Това обстоятелство е и безспорно между страните. При обсъждането му ведно с останалите доказателства по делото, съдът намира, че макар действително ищецът да е в забава при изпълнение на това свое задължение, то не освобождава ответника от отговорност за неговата забава. Това е така, защото по делото се установи, че първоначалният линеен график, Приложение № 1 към Договора, е изменен на 12.12.2013 г., като е подписан актуализиран линеен график между ДХС, СДД и „О.К.“ ООД и видно от него крайният срок по Договора не е изменен, въпреки първоначалната забава на възложителя да предаде целия обект на изпълнителя. Подписването на актуализиран график в този вид прекъсва причинната връзка между забавата на възложителя и последвалата забава на изпълнителя. Посоченият график опровергава и твърденията на ответника, че възложителят не е изпълнил задължението си да координира действията на различните изпълнители на обекта – актуализираният график координира действията на СДД и О., като и двете дружества са изпълнявали дейности във вътрешността на хотела. Не се спори, а и се установи от свидетелските показания, че О. са изпълнявали ремонт на вертикалната и хоризонтална отоплителна инсталация. Вещото лице М. сочи, че О. са приключили навреме, доколкото няма данни да е имало някакви забележки по тяхната работа, а и няма доказателства за обратното.

По делото не се събраха доказателства възложителят да е предприел мерки за координиране действията на третия изпълнител – фирма И. с другите изпълнители. Не се спори между страните, че това дружество е извършвало ремонтни работи по фасадата и балконите на хотела, а вещото лице М. е установил още, че те са имали задачи и във връзка с общите части на първия етаж и басейна. Т.е., поради липсата на допирни точки между работата на СДД и И. възложителят не е имало нужда да организира някаква координация между двете фирми. Свидетелските показания установиха въпреки това, че  работници на И. са преминавали и през помещенията, в които са работили СДД. Не се установи обаче това преминаване да е възпрепятствало за съществен период работата на СДД, нито на съществена площ, така че да доведе само по себе си до забавяне на СДД в изпълнение на задълженията му.

Ответникът е възразявал още, че с Анекс № 1/21.08.2014 г. с му възложени допълнителни строителни работи, които също са възпрепятствали своевременното приключване на обекта. Това възражение е неоснователно, тъй като допълнително възложени работи се установяват още по актуализирания линеен график, който, както вече бе посочено, не е изменил крайния срок за приключване на работата (напр. работите по монтаж и демонтаж на гипсокартон). В същия момент с Анекс № 1 не се възлагат допълнителни работи, а се прави рекапитулация за всички възложени до момента СМР и доставка на оборудване.

Не се доказа по делото и твърдението на ответника, че бил готов за предаване на обекта на 19.05.2014 г., когато е поканил ищеца за подписване на приемо-предавателен протокол. Не се установи такава покана да е достигнала до ответника. Съдът не кредитира показанията в този смисъл на свидетеля Динев, тъй като същият може да е видял изготвено такова писмо, но той не установява то да е достигнало у ищеца. Освен това, твърдението за готовност за предаване на обекта към 19.05.2014 г. се опровергава от последния месечен Акт № 9, който е подписан едва на 29.05.2014 г., към която дата може да се приеме, че обектът е бил готов за предаване и е било въпрос на организация да се подпише крайният акт на 31.05.2014 г.

Предвид изложеното и липсата на обстоятелства, които обективно да са попречили на СДД да завърши обекта в срок или да заличават последиците на забавата му, СДД носи отговорност за своята забава.  Съдът намира, че забавата на ответника е продължила от 16.04.2014 г. до 29.05.2014 г., или 43 дни. Ищецът претендира неустойка обаче за 28 дни и при установената по-горе основа за изчисление при окончателна стойност на договора 2 217 824.78 лева и дневен размер на неустойката в размер на 4435.65 лева, то общият размер на дължимата неустойка за 28 дни забава е 124 198.20 лева, които не надхвърлят ограничението от 30% от стойността на договора. До този размер искът е основателен, а за разликата до претендираните 140 000 лева ще следва да бъде отхвърлен.

По насрещните искове

Същите са предявени като евентуални и доколкото единият първоначален иск е частично уважен, то сбъднало се е вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.

По иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

СДД претендира заплащане на част от доставени и ушити завеси Блекаут  - 982.07 м., въз основа на договора за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г., с твърдения, че при приемане на работата по Договора БХС невярно измерил монтираните завеси, поради което заплатил само 3 817.93 л.м., а всъщност доставени, ушити и монтирани били 4 811.30 л.м. завеси.

В Приложение № 1 към Договора страните първоначално са уговорили доставка, включително ушиване и монтаж на 4 800 л.м. завеси Блекаут. В Анекс № 1 от 21.08.2014 г., където страните са извършили рекапитулация на работата по Договора, е отразено количество доставени, ушити и монтирани завеси в размер на 3 817.93 л.м. завеси. СДД е оспорил това количество, т.е., оспорил е верността на направената рекапитулация, имаща характер на констативен протокол за извършената работа. Двустранно подписаните констативни протоколи са частни свидетелстващи документи, чиято вярност може да бъде оспорвана, като тежестта да докаже неистинността им пада върху оспорващата страна (така Решение № 216/02.08.2016 г. по т.д. № 2411/2014 г. на ВКС, І т.о.)

За установяване действителните количествата доставени платове за завеси  СДД е представил приемо-предавателни протоколи и товарителници от доставчика, но приемо предавателните-протоколи не са подписани, съответно - оспорени са от БХС, поради което не могат пряко да служат като доказателство за количествата предадени завеси. За установяване на това количество са изслушани основно и допълнителни заключения на СТЕ, при които вещото лице М. е измерил на място монтираните завеси, като е посочил количествата им в три варианта. Спорно е между страните дали метража на завесите следва да се измерва само по лицето на завесите или следва да се вземе предвид и плата, послужил за направата на подгъви и изрезките при ушиването. За изрезките при ушиването няма данни по делото, но вещото лице М. е посочил количествата и във вариант, включващ плата, необходим за подгъви отгоре и отдолу.

Настоящият състав намира, че в Приложение № 1 към Договора при определяне метража на завесите, страните са имали предвид количеството плат, което следва да бъде доставено, съотв. – ушито на завеси, а не само чисто лице на завесите, които следва да бъдат ушити. Това на първо място личи от записа – „доставка, съответно ушиване и монтаж“, който включва на първо място доставката на плата за пердета, което означава, че метража 4 800 л.м. се  отнася за плата, тъй като неговият метраж е първичната величина. На второ място, волята на страните личи и от начина, по който е определено количеството мокет, което трябва да се достави. В забележка под таблиците е пояснено, че действителния размер на нужния мокет е по-малък, но че в уговореното за доставка количество мокет се включва и известен процент фира (от изрезки при кроенето), както и плата, необходим за мокетни первази. Логично е по идентичен начин да е определено и количеството плат за завеси преди ушиването, а не количеството на вече ушитите завеси. Следователно, в Приложение № 1 е посочено количеството плат за завеси, което следва да бъде доставено при цена от 76.30 лева без ДДС, поради което измерването на завесите при отчитане количеството на изпълнението следва да стане на база плата, който е отишъл не само за лице на завесите, но и в подгъви и снаждания или по вариант „а“ в изчисленията на вещото лице.

Спорно е било между страните още дали в предмета на Договора е влизало и обзавеждането на два ВИП апартаменти. Настоящият състав намира, че от доказателствата по делото не се установява тези два ВИП апартаменти да са били изключени от предмета на Договора. От него, видно от описанието в Линейния график – Приложение № 1 към Договора, са изключени само първите етажи на съответните сгради на хотела. От означението на ВИП апартаментите като А590 и А595 и обичайния начин на номериране в хотелите се установява, че тези апартаменти са на пети етаж. Петите етажи на всички сгради от хотела са включени в предмета на Договора. Представения от БХС Договор от 10.05.2015 г. с „Ф.***“ ЕООД за доставка на мебели, осветителни тела, ковертюри, завеси и др. не опровергава посоченото. Този договор е сключен една година след приключване работата на СДД по Договора и не изключва СДД да е извършил работа във ВИП апартаментите. С него само се установява, че една година по-късно в тях отново е извършена реновация.

Следователно, количествата монтирани от СДД пердета следва да се отчитат по второто допълнително заключение на инж. М., с включени два ВИП апартаменти, по вариант „а“ на измерванията на завеси и то е 4 536.92 л.м. на обща стойност 346 167 лева без ДДС. Следователно, оспорването на верността на двустранно подписаната рекапитулация е основателно до посочения размер. При заплатени от ответника по 76.30 лева на л.м. без ДДС или общо 291 308.06 лева без ДДС, дължими за разликата между 3 817.93 л.м. и 4 536.92 л.м. са 54 858.94 лева без ДДС, а с ДДС 75 830.73 лева. До този размер искът е основателен, ведно със законната лихва за периода от датата на насрещната искова молба,  а за разликата до пълния претендиран размер от 89 918.30 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

За да бъде уважена исковата претенция за заплащане на неустойка за неизпълнение, ищецът трябва в условията пълно и главно доказване да установи, че между него и ответника е налице или е била налице валидна облигационна връзка; че ищецът е изправна страна по договора и че част от съдържанието му е валидна уговорка за заплащане на неустойка за забава в изпълнение на задължението на насрещната страна за предаване на извършената работа, която е в определен или определяем размер.

За да бъдат отхвърлени предявените искове, ответникът следва да докаже фактите, на които се основава направеното правоизключващо възражение за дължимост на плащането след проверка на описаната във издадената фактура работа и приемането й за плащане.

Установи се от чл. 14, ал. 2 от Договора, че страните са уговорили валидно, при забава в плащането на договорената цена в сроковете по чл. 3, възложителят да дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.2% върху дължимата сума за всеки просрочен ден от падежа до окончателното изплащане, но не повече от 20% от размера на съответното плащане.

Претенцията е за забавено заплащане по седем Акта за СМР. В чл. 3 от договора е уговорено заплащането за СМР да става 30% авансово, междинно плащане от 90% за извършените СМР, като актуването е ежемесечно между 25-то и 30-то число на текущия месец, а фактурирането и заплащането следва да става  между 1-во и 7-мо число, като заплащането е след фактура. Следователно, уговорено е между страните най-напред актуване и преглед на извършената работа, а фактуриране и заплащане след това, между 1-во и 7-мо число на месеца. След като страните са уговорили падежа на задължението за плащане да бъде в точно определен период след фактуриране, то неоснователно е възражението на БХС, че е следвало да плаща след фактурирането, но след допълнителен преглед на работата от негова страна. В забава БХС е изпадал винаги, когато не е плащал съответното месечно задължение до 7-мо число на следващия месец, като е изпадал в забава от 8-мо число на този месец. От представените писмени доказателства – Актове и платежни нареждания, които не са оспорени от БХС, както и от изслушаното заключение на ССЕ се установява основателност в претенцията на СДД. По отношение на Акт №1 за извършени СМР от 30.10.2013г. и издадена фактура с номер **********/01.11.2013 г. плащане  на сумата 53 486.26 лева е получено на 20.11.2013 г., като при 13 дни забава ищецът дължи  неустойка в размер на 1 390.64 лева; по Акт № 2 за извършени СМР от 29.11.2013 г. и издадена фактура с номер **********/02.12.2013 г. плащане на сумата 46 074.16 лева е получено на 08.01.2014 г., като при забава от 32 дни ищецът дължал неустойка в размер на 2 948.75 лева; по Акт № 4 за извършени СМР от 31.01.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.02.2014 г. плащане на сумата 24 411.65 лева е направено на 12.02.2014 г. частично от пълния размер 48 450.51 лева и при забава от 5 дни ищецът дължал неустойка от 484.51 лева, а на 27.08.2014 г. бил платен остатъкът в размер на 24 038.86 лева със закъснение от 201 дни, за което се дължи неустойка в размер на 4 807.77 лева; по Акт № 5 за извършени СМР от 28.02.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.03.2014 г. плащане на сумата 142 574.51 лева е получено на 14.03.2014 г. и при забава от седем дни се дължи неустойка в размер на 1 996.04 лева; по Акт № 6 за извършени СМР от 28.03.2014 г. и издадена фактура с номер **********/01.04.2014 г. плащане на сумата 94 623.89 лева е получено на 15.04.2014 г. и при забава от 8 дни се дължи неустойка в размер на 1 513.98 лева; по Акт №8 за извършени СМР от 30.04.2014г. и издадена фактура с номер **********/02.05.2014 г. плащане в размер на 123 040.19 лева е получено на 10.06.2014 г. като при забава от 34 дни неустойката е 8 366.73 лева; по Акт № 9 за извършени СМР от 29.05.2014г. изпълнителят е издал фактура е номер **********/01.06.2014 г., получено е частично плащане на 14.07.2014 г. в размер на 12 381.28 лева, като за забава в размер на 37 дни неустойката е 916.21 лева, а доплащане в размер на 61 906.42 лева било получено на 27.08.2014 г. със закъснение от 81 дни, за които неустойката е в размер на 10 028.84 лева. Или общият размер на дължимата неустойка е в размер на 32 453.47 лева, които не надхвърлят 20% от забавените плащания. Този иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските: При този изход от спора, ищецът БХС има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете. Той претендира такива в размер на 12 023.62 лева (за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице). Такива са доказани, като същите са направени по първоначалните искове и се дължат, но съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да му заплати 9 336.34 лева. Не се установява заплащане на адвокатско възнаграждение по насрещния иск, нито други разноски по него.

Ответникът СДД претендира разноски в общ размер на 12 141.42 лева (за адвокатски хонорар, държавна такса и депозити за вещи лица), за заплащането на които има доказателства по делото, като всички те са по насрещните искове. Липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар във връзка с първоначаните искове. С оглед на уважената част от предявените насрещни искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на СДД се следват разноски в размер на следва  10 832.43 лева.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „С.Д.Д.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Б.Х.С.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 1. Сумата 124 198.20 лева (сто двадесет и четири хиляди сто деветдесет и осем лева и двадесет стотинки) – неустойка за забава за 28 дни в периода 03.05.2014 г. – 31.05.2015 г. по чл. 14, ал. 3 от Договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВРЪЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 140 000 лева, като неоснователен и 2. Сумата 9 336.34 лева (девет хиляди триста тридесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска, предявен от „Б.Х.С.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, против „С.Д.Д.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на сумата 19 940.46 лева – обезщетение за сторени разноски за отстраняване на скрити дефекти на СМР, въз основа на чл. 12, ал. 2 от Договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г., с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно с искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Б.Х.С.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.Д.Д.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, следните суми по насрещните искове: 1. Сумата 75 830.73 лева (седемдесет и пет хиляди осемстотин и тридесет лева и седемдесет и три стотинки) с ДДС – остатък от дължима цена за доставени, ушити и монтирани завеси Блекаут въз основа на Договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума за периода от 28.10.2015 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 89 918.30 лева с ДДС, като неоснователен, ведно с искането за присъждане на законна лихва върху отхвърлената част; 2. Сумата 32 453.47 лева (тридесет и две хиляди четиристотин петдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки) – неустойка за забава при плащането на СМР по актове, фактури и периоди, описани в мотивите на решението, на основание чл. 14, ал. 2 от Договор за обновяване/реновация, доставка, изработка и обзавеждане на хотел "Глобус", к.к. "С.Б." от 11.09.2013 г., с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и 3. Сумата 10 832.43 лева (десет хиляди осемстотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки) – разноски по насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: