№ 4503
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100503720 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Й. ЗДР. Б.
с вх. № 23024331/01.04.2021г., уточнена с молба с вх. №
23033912/21.05.2021г. и молба с вх. № 23033913/21.05.2021г., срещу решение
от 16.11.2020г., постановено по гр.д. № 78251/2018г. по описа на СРС, ГО, 36
състав.
В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят е бил
представляван от назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител – адв. М.К.. По делото е постановено на 16.11.2020г. съдебно
решение, с което предявените срещу Й. ЗДР. Б. искове са били частично
уважени. На 16.11.2020г. било изготвено съобщение до ищеца, ведно с препис
от съдебното решение. Видно от извършеното отбелязване върху отрязъкът от
съобщение, същото е връчено на 25.11.2020г. на сътрудник на особения
представител с посочени имена, качество и подпис на получателя.
По делото е постъпила на 01.04.2021г. въззивна жалба от Й. ЗДР. Б.
срещу първоинстанционното решение в частите, в които предявените искове
са уважени.
Настоящият съдебен състав при извършената проверка за
допустимостта и редовността на въззивната жалба по реда на чл. 267, ал. 1,
вр. чл. 262, ал. 2 от ГПК констатира следното:
Съгласно чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивната жалба се подава в
1
двуседмичен срок, който започва да тече от връчване на
първоинстанционното решение на страната. В случая препис от съдебното
решение е бил връчен на жалбоподателя на 25.11.2020г. чрез неговия
процесуален представител по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК в
приложимата редакция – обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от
01.03.2008г. Връчването е извършено при спазване на изискванията на
посочената разпоредбата, съгласно която връчването на адвокат става лично в
неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба.
Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или
сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва името и качеството на получателя. От 25.11.2020г. е започнал да тече
двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а крайният срок за подаване на
въззивна жалба е изтекъл на 09.12.2020г. /сряда, присъствен ден/, определен
по правилото на чл. 60, ал. 4 от ГПК. По делото няма твърдения, нито
доказателства, че въззивната жалба е подадена по пощата при условията на
чл. 62, ал. 2 от ГПК до изтичане на срока за обжалване.
При наличието на доказателства, че съобщението за изготвеното
решение, ведно с препис от постановения съдебен акт, е връчено на
надлежния представител на жалбоподателя по реда и при условията на чл. 51,
ал. 1 от ГПК /в приложимата редакция/, то се налага извод, че въззивната
жалба, която е подадена на 01.04.2021г., е просрочена като подадена извън
предвидения в закона преклузивен двуседмичен срок за извършване на това
процесуално действие. Законната последица от пропускането на срока е
връщане на въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл.
259, ал. 1 от ГПК.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от
първоинстанционния нарушения на съдопроизводствените правила при
назначаването на особен представител на страната по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК, са ирелевантни при преценка срочността на подадената жалба. В случая
не се твърди нарушение при връчването на препис от съдебното решение на
особения представител на страната, което да обосновава извод, че срокът за
въззивно обжалване не е започнал да тече поради нередовната процедура по
връчване на съдебни книжа. След като съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на особен представител
на страната, не съществува задължение преписът от съдебното решение да
2
бъде изпращан лично на страната по делото. Особеният представител се
назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата
представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Въз основа на това
определение особеният представител придобива възможност да извършва
процесуални действия от името и за сметка на отсъстващата страна. Целта на
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК е да се осигури нормалното протичане и
приключване на съдебното производство в отсъствието на ответната страна,
като едновременно с това се гарантира ефективната защита на нейните
интереси. Последното се постига с назначаването на особения представител,
който да представлява отсъстващата страна в производството. Затова този
представител разполага със същите права, с които разполага и
представителят, чиято представителна власт е възникнала в резултат на
упълномощаване или договор със съответната страна, включително и да
получава призовки, съобщения и съдебни книжа по конкретното дело.
Твърдението на жалбоподателя, че страната е представлявана от назначен от
съда особен представител, но при липса на предвидените в закона
предпоставки за това, е основание за иницииране на производство по чл. 303
от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, но не може да
обоснове извод, че по отношение на страната срокът за обжалване на
съдебното решение е започнал на тече от момента на получаване на поканата
за доброволно изпълнение.
Съдът констатира, че в допълнителна молба от 09.05.2022г.
жалбоподателят Й.Б. е направил искания за спиране на изпълнителните
производства срещу него, за издаване на обратни изпълнителни листове в
полза на жалбоподателя и за обезсилване на издадените срещу лицето
изпълнителни листове. Така релевираните искания са извън предмета на
производството, с което е сезиран настоящият съдебен състав, поради което
следва да бъдат оставени без разглеждане.
С оглед изложеното подадената въззивна жалба следва да бъде върната
като процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде
прекратено.
Воден от горното и на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА въззивна жалба на Й. ЗДР. Б. с вх. № 23024331/01.04.2021г.,
уточнена с молба с вх. № 23033912/21.05.2021г. и молба с вх. №
23033913/21.05.2021г., срещу решение от 16.11.2020г., постановено по гр.д. №
78251/2018г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на Й. ЗДР. Б.,
обективирани в молба от 09.05.2022г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 3720/2022г. по описа на
СГС, ГО, ІІ А въззивен състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4