ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 127
гр. Р., 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно частно
гражданско дело № 20234500500077 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ж. Х. Б. чрез адв. К. П. АК Р. против Определение
№ 4735/20.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2749/2022 на РРС, с което е отхвърлено
искането му за изменение на Решение № 1425/14.11.2022 г., постановено по делото, в
частта му за разноските. Излага оплаквания за немотивираност на съдебния акт, както
и за несъобразяване от страна на първоинстанционния съд на представеното от него
доказателство за плащане на претендираната от ищцата по делото сума след
приключване на съдебното дирене, но преди постановяване на съдебното решение.
Счита обжалваното определение за неправилно и постановено в противоречие с
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото в случая били налице и двете
кумулативно изискуеми предпоставки. Излага подробни съображения в подкрепа на
възраженията си, че не е дал повод за завеждане на иска. Позовава се на нормата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, като заема позиция, че доколкото задължението му по настоящото
производство било безсрочно, то за да стане същото изискуемо и за да бъде поставен в
забава, е следвало да бъде поканен от кредитора си. Такава покана не била отправяна
към него до завеждане на исковата молба, което се признавало и от ищцата. Заема
позиция, че до получаване на исковата молба не е отричал дълга си и не е отказвал да
го плати, защото не е знаел, че този дълг съществува. Настоява, че насрещната по спора
страна не му е отправяла предложение за спогодба, както неправилно бил приел в
мотивите си районния съд. Претендира отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново, с което всички разноски по делото да бъдат възложени в тежест
1
на ищцата.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от В. Г. К. чрез адв.
Д. К. РАК, с който се взема становище за неоснователност на жалбата по подробно
изложени съображения. Иска обжалваното определение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Производството по гр. д. № 2749/2022 г. по описа на РРС е образувано по иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от В. Г. К. против Ж. Х. Б. за заплащане на
сумата от 1878 лв. – разходи, сторени от ищцата по повод погребението на С. Б.а,
племенница на ответника, поч. на 14.10.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. Х. Б. признал изцяло предявения иск.
Изложил твърдения, че едва през м. януари, 2022 г. узнал за смъртта на племенницата
си. До получаване на исковата молба не знаел кой е платил разходите за нейното
погребение, какъв е размерът им, нито по какъв начин да ги плати. Поради това заявил,
че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да отговаря за разноските по делото, тъй
като признал иска и не е станал повод за завеждане на делото. Претендирал
присъждане на разноски в своя полза.
В проведеното на 12.10.2022 г. открито съдебно заседание ищцата е
представила своя банкова сметка.
На 14.11.2022 г. РРС е постановил решение по чл. 237, ал. 2 ГПК - при
признание на иска, но относно разноските приел, че не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно ответникът да не е станал повод
за завеждане на делото. Изложил подробни съображения за това, а именно, че между
страните е воден и друг спор, по което спокойно е можел да възстанови разноските на
ищцата и по което дело на ответника е била предложено споразумение, но той не е
извършил плащане. Мотивирал се е също така с обстоятелството, че сумата в случая е
дължима от момента на плащането й, а не от момента на получаване на поканата за
плащане. Поради това осъдил ответника да заплати на ищцата сторените от нея
разноски по делото.
С молба от 02.12.2023 г. ответникът поискал, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
съдът да измени решението си в частта за разноските, като отново изложил подробни
съображения защо според него не е станал повод за завеждане на делото. Представил и
вносна бележка, че на 19.10.2022 г. /една седмица след проведеното по делото открито
съдебно заседание, на което ищцата представила своята банкова сметка/ е превел
цялата дължима по делото сума. Акцентирал, че това се е случило преди постановяване
на решението по делото. Оспорил изводите на съда, че по другото водено между
същите страни гр. дело му е било предлагано споразумение относно платените разходи
за погребение. Изрично заявил, че то касае само конкретния правен спор по него.
2
Поискал от съда да измени решението си в частта за разноските, като такива да не
бъдат възлагани в негова тежест, а ищцата да бъде осъдена да му заплати сторените от
него разноски.
С Определение № 4735/20.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2749/2022 на РРС,
предмет на обжалване в настоящото производство, съдът отхвърлил искането с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК като неоснователно. Постановил, че в решението си е
изложил подробни мотиви защо в конкретния случай чл. 78, ал. 2 ГПК не може да
намери приложение, които според съда не се разколебавали и от така подадената
молба.
При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав
прави следните правни изводи:
Частната жалба е допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал. 1,
т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Действително за забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той
да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, роля на каквато
покана в случая изпълнява исковата молба. Релевантна обаче за отговорността за
разноски е изискуемостта на вземането по чл. 59 ЗЗД, която настъпва от момента на
разместване на имущественото благо, докато забавата за изпълнение настъпва след
като длъжникът бъде поканен от кредитора, но има отношение единствено относно
дължимостта на обезщетение за забава /законна лихва/. Приложимостта на чл. 78, ал. 2
ГПК не може да се обоснове с факта, че ответникът не е оспорвал иска нито преди,
нито след завеждането му и е върнал на ищеца исковата сума преди постановяване на
съдебното решение, както и че не е бил поканен от ищеца да изпълни до датата на
предявяване на ИМ, доколкото, падежът на задължението, изискуемостта на вземането
и забавата да се изпълни не са еднозначни понятия. Релевантна в случая за
отговорността за съдебни разноски е изискуемостта на вземането, настъпила от
момента на разместване на имущественото благо и незаплащането от ответника на
това, с което се е обогатил, което е обусловило и правния интерес на ищеца да потърси
защита по съдебен ред на нарушеното си право. Т. е. ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за разноски, доколкото
не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Изцяло от избора на ищеца, разполагащ с
право на иск, зависи по кой ред ще защити накърненото си субективно материално
право, и при положение, че разполага с право на иск и може да го упражни съдебно, не
може да бъде задължен да упражни правата си по друг ред. В случая задължението е
парично, поради което е носимо, т. е. длъжникът трябва да потърси кредитора с цел да
изпълни, а не обратното – арг. чл. 68, б. „а“ ЗЗД. Законът е повелявал на ответника да
изпълни и не му е била нужна покана от ищеца. Погрешно е схващането на
3
жалбоподателя, че изискуемостта на задължението в случая настъпва с отправянето на
покана. Безспорно смисълът на въведената в чл. 78, ал. 2 ГПК кумулативност на
предпоставките за освобождаване от отговорността за разноски е да бъде облекчен
ответника от такива, които ищецът би могъл да спести, съобразявайки се с
демонстрирано от ответника предходно на завеждането на иска поведение,
предполагащо признаването му, когато правният резултат от иска, предоставен в
защита на изправната страна е постижим и извънсъдебно, но в случая по делото
липсват твърдения, както и представени доказателства за демонстрирано от ответника
спрямо ищеца, предходно на завеждането на иска поведение, предполагащо
признаването му, поради което не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските върху ищеца.
За пълнота следва да се отбележи, че по другото водено между страните
производство – гр. д. № 823/2022 г. действително не е била предлагана, респ.
отказвана от страна на жалбоподателя Б. спогодба, касаеща разходите по погребението
на племенницата му. На настоящия състав е служебно известен другият воден между
страните спор, по който е било образувано в. гр. д. № 542/2022 г. на РОС, където още с
отговора на исковата молба ответницата там, ищца в настоящото производство В. К., е
изложила твърдения, че е заплатила разноските по погребението на С., поставила й е
паметник. Т. е. тези обстоятелства са станали известни на Ж. Б. и в случай, че е приел,
че ще ги възстановява, каквато е и защитната му теза по настоящото дело, признавайки
иска /доколкото същите не са елемент от наследството на племенницата му/, е можел
да стори това още тогава.
Що се отнася до съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава,
същата е неотносима към конкретния правен спор, доколкото касае предявяване на
регресен иск от застраховател към деликвент. Но и според нея, дори и за конкретен
спор /какъвто настоящият не е/ да намира приложение чл. 78, ал. 2 ГПК, то пак не
следва да се възлагат разноски в тези случаи в тежест на ищците, каквото на практика е
второто искане на жалбоподателя. Видно от цитираното от него определение, ВКС
приема, че систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК (преди
разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 ГПК, които регламентират право на ответника да иска
разноски) обуславя извода, че в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските на ищеца
остават в негова тежест, но ответникът не е оправомощен да иска от ищеца евентуални
разноски за своята защита (състояща се от признание на иска).
Предвид изложените съображения и поради съвпадане на крайните изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
От страна на ответницата по частната жалба е отправена претенция за разноски в
настоящото производство, но доколкото липсват представени доказателства, че такива
4
действително са били сторени от нея, разноски не се присъждат.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4735/20.12.2022 г., постановено по гр. д. №
2749/2022 на РРС като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5