Р Е Ш Е Н И
Е № 116
гр.Пазарджик, 17.05.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки окръжен съд ,търговска колегия, в открито
съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ИЛИНОВА
При секретаря Петя Борисова като разгледа докладваното
от съдията т.д.№221 описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Искът по чл.439
от ГПК и подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, съгласно чл.365,
т.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Л.И.К., ЕГН-**********,***
против „ОББ" АД гр. София,в която се твърди,че срещу ищеца има заведено
изпълнително дело № 20118200401809, по описа, на ЧСИ Т.Л., рег.№ 820 на КЧСИ,
район на действие ОС - Пловдив, за заплащане на главница по Договор за
предоставяне на банков кредит, ведно със обезщетение за забава в размер на
законната лихва.Делото е образувано по молба от „ОББ" АД,ЕИК
********* и изпълнителен лист - 3
броя,всички издадени на 29.09.2008г.по реда на чл.417 ГПК,по
ч.гр.д.№1688/2008г.,ч.гр.д.№1689/2008г.и ч.гр.д.№1690/2008г.на РС-
Пазарджик,срещу Л.И.К. за посочените в изпълнителните листове суми, съответно
210 000 лв., 90 000 лв., и 70 000 лв. Взискателят е посочил като способ на
принудително изпълнение публична продан на собствения на Л.И.К. недвижим имот:
многофункционална масивна сграда със застроена площ от 310 кв.м.,състояща се от
три надземни етажа и обитаем избен етаж,изградени с редовни строителни книжа
във фаза-довършителни работи,ведно с имота,върху който е построена
сградата,съставляваща УПИ - VII - 300 с площ от 1 144 кв. м. по плана на с.
Лозен, обл. Пазарджик.
Твърди се,че първоначално по молбата на взискателя е образувано изпълнително дело №20088210401083 на ЧСИ
№821 на КЧСИ, П. И., като на основание чл.427 ГПК е прехвърлено на ЧСИ №750, на
КЧСИ Н. Т. с №20097500400579.Вследствие настъпила загуба на правоспособност,на
основание чл.31 ЗЧСИ,е образуваното при ЧСИ Т. Л. настоящо изпълнително
дело,което се явява продължение на описаните по-горе дела.
Въз основа на посоченият способ на принудително
изпълнение е наложена една - единствена възбрана на 15.12.2008 г., акт-194,
т.1, на СлВп - Пазарджик, от ЧСИ П. И., а впоследствие на 23.11.2009 г. е
извършен опис на недвижимия имот от ЧСИ Н. Т.по изпълнително дело
№20097500400578 - видно от приложената по делото призовка за принудително
изпълнение,с изх.№02411/29.10.2009г.както и съпровождащото я искане за
съдействие от полицията за насрочения опис с дата 23.11.2009 г.
Цената на описаният имот,е обжалвана пред ОС -
Пазарджик, който по образуваното гр.д.№974/2011г.е отхвърлил подадената жалба и
е прието,че към датата на постановения от съда акт- Определение №
916/05.12.2011г.,ПОС не е констатирал извършени други изпълнителни действия по
изпълнителното дело, освен описа от 23.11.2009 г.
Извършеният от ЧСИ Н.Торнев по изпълнително дело №
20097500400579 опис на недвижим имот на дата 23.11.2009г.е единственото
изпълнително действие по делото. С това „ОББ" АД изчерпва предприетите
изпълнителни действия, без да поиска каквито и да е такива в следващите 2 години.ЧСИ Т.Л. не извършва изпълнителни действие и така до
средата на 2014г.,когато се прави опит за симулиране на такива,а именно през 2014г.със съобщение от ЧСИ Т.Л. се
заявява,че на 04.06.2014г.на имота ще бъде извършен нов оглед като следствие на
него е направена нова оценка на имота от 2014 г.за актуализиране на тази от
2009 г.
Не са поискани
от взискателя и не са били извършвани от съдебния изпълнител никакви действия
по изпълнителното дело,дори по обезпечаване на вземането,в течение на
посочените 2 години от последното изпълнително действие.
Въпреки изтичането на 2 - годишния срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, е допусната първа публична продан през 2014г.която е обявена
за несъстояла се, поради липса на наддавателни предложения .
Към настоящият момент имотът отново е изнесен на
публична продан.Проданта е с начална дата 28.06.2015г.Същата се явява втора и
това е видно отново от текста на обявлението за нея: цената е вече 80% от тази
на предходната продан, съгласно чл. 494 ал. 2 ГПК.
Считано от датата на провеждане на извършеният през
2009 год.опис няма нови изпълнителни действия, а провелата се
през 2014 г. публична продан,както и провелите се след това-няколко на брой
публична продан,са извън сроковете по чл.433,ал.1,т.8 ГПК и не произвеждат
ефект,не прекъсват общата погасителна давност на вземането.
Проведената публична продан от 2014 до 2016 г.
включително е в условията прекратено изпълнително дело,като представлява
нищожно изпълнително действие, съгласно ТР №2/2013г.на ОСГТК на ВКС относно
въпросите на изпълнителното производство,така според т.10-изчерпателно развито
в мотивите към същата, където се сочи, че давността при перемция тече от
последното изпълнително действие, перемцията се осъществява по силата на
закона,а съдебния изпълнител вдига служебно запорите и
възбраните.Предприемането на изпълнителни действия е недопустимо при условие,че
има перемция.Поради неизвършването на изпълнителни действия,правото на
принудително изпълнение се погасява в определения в чл.433 ал.1 т.8 от
срок.Същевременно,считано от посочената дата 23.11.2009г.на първото и последно
изпълнително действие,е изтекла 5 годишна погасителна давност,поради което е
погасено изцяло по давност вземането, както и вземането за обезщетение за
забава.
Ищецът счита,че в настоящият случай независимо, че
съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на изпълнителното
дело,то правните последици на прекратяването са настъпили на 23.11.2011 год.
,откогато е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно
разпоредбите на чл117, ал. 2 ЗЗД, която е изтекла на 23.11.2016 год.
С оглед на горното сезира съда с искане да постанови
решение,с което да признае за
установено, че вземането на взискателят „ОББ" АД, не се дължи като
погасено по давност.
Представя писмени доказателства,формулира
доказателствени искания.
В отговора на исковата молба ответника по същество
оспорва предявения иск.Банката излага обстоятелства във връзка с възникналите
между страните правоотношения въз основа на сключените договори за
кредит.Оспорват твърденията,че изпълнителния процес е прекратен по силата на
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и тези за бездействие на взискателя по
делото.Посочва обстоятелства относно образуването и движението на
изпълнителното дело.Излага съображения за това,че изпълнителните действия
извършени по инициатива на присъединен взискател ползва и банката като
първоначален такъв.Твърди,че не е изтекла погасителната давност,предвидена в
чл.433,ал.1,т. 8 ГПК,а оттам и, че не е изтекла 5-годишната погасителна давност
за вземанията към ищеца,тъй като
висящността на изпълнителния процес за периода след извършения опис /20.11.2009
г./ се поддържа от подадените молби за образуване и преобразуване, където е
посочен способ за изпълнение -продажба на недвижим имот, ипотекиран в полза на
Банката.Фактът, че действията от страна на ЧСИ са забавени,поради шиканиране на
производството от страна на длъжника чрез подаване на поредица от недопустими и
неоснователни жалби, не може и не трябва да бъде ползван в ущърб на ОББ АД, за
да бъде обоснован извод за липса на активност и настъпване на прекратяване на изпълнителното дело по
силата на закона.
Ответникът излага и правни доводи в смисъл,че съгласно
ТР 2/2013 г. на ВКС: „в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния
съд № 3/1980г. следва да счита изгубило сила", т.е. до постановяване на ТР
2/2013г. на 26.06.2015г. задължителната съдебна практика е била тази,установена
с Постановление на Пленума на Върховния съд №3/1980г.,а именно,че погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането,т.е.до 26.06.2015г.давност по вземанията на ОББ АД
не е текла,доколкото изпълнителното дело е било висящо и съдилищата и страните
в производството са се съобразявали с Постановление № 3/1980г.на Пленума на ВС.
Поддържа становище за неоснователност на предявения
иск ,поради факта,че дори да е изтекла погасителната давност,то същия има значение
за принудителното събиране на вземането,но не и относно неговото
съществуване.Редом с това излага правни доводи за ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземането на банката по всеки един от трите договора за кредит с
падеж -2032г.,поради необявяване на длъжника на волята на кредитора да трансформира
дълга в изцяло и предсрочно изискуем.В тази връзка заключава,че не може да
настъпи погасяване на вземане,чийто падеж още не е настъпил.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
становището на ответника,че не са извършване изпълнителни действия след описа
от 23.11.2009г.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът
поддържа съображенията изложени в отговора на исковата молба.
Като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,за да се произнесе при условията на чл.235 от ГПК съдът прие за установена следната фактическа обстановка.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за признаване
за установено, че ответника няма вземане в размер на 210 000 лв.- главница, присъдена в полза на
ответника по реда на чл. 417 вр. чл. 418 ГПК по ч.гр. д. № 1689/2008г. по описа
на Районен съд - Пазарджик, в размер на 90 000 лв. - главница, присъдена в
полза на ответника по реда на чл. 417 вр. чл. 418 ГПК по ч.гр. д. № 1688/2008г.
по описа на Районен съд -Пазарджик, и в размер на 70 000 лв. - главница,
присъдена в полза на ответника по реда на чл. 417 вр. чл. 418 ГПК по ч.гр. д. №
1690/2008г. по описа на Районен съд - Пазарджик, които вземания са предмет на
изпълнение по изп.д. № 20118200401809 на ЧСИ Т.Л., поради погасяване на
вземанията по давност.Исковете касаят целия размер на посочените вземания
съпоставяйки уводната част на исковата молба с петитума на същата,в който
изрично размера на исковете не е посочен.
При това положение съдът на първо място следва да се
произнесе по допустимостта на предявените искове – положителна процесуално
правна предпоставка за постановяване на допустимо съдебно решение,за наличието
на която съдът във всеки един момент от развитието на производството служебно
следи.
Съдът е спрял
производството по делото на основание чл.229
ал.1 б.“г“ от ГПК с определение
от 24.03.2017г.до приключване на производството по гр.д.№61277 по описа на СРС за 2015г.Към настоящия момент производството
по цитираното дело е приключило като в ПОС е изпратено от СРС служебно заверено копие от влязлото в законна
сила решение потвърдено от Софийски градски съд с решение
№577/26.01.2018г.постановено по в.гд.№5723/2017г.С решението на СРС е формирана
сила на пресъдено нещо по въпроса за дължимостта на част от вземанията,тъй като
пред СРС исковете са били предявени като частично в размер на 2100,00лв.от
цялото вземане в размер на 210000,00лв.,в размер на 1500,00лв.от цялото вземане
в размер на 90000,00лв.и 1500,00лв.от цялото вземане в размер на 70000,00лв.При
това положение за сумите,за които се е произнесъл СРС с посоченото по-горе
влязло в сила съдебно решение е формирана СПН и същата е пречка по смисъла на
чл.299 ал.1 от ГПК за пререшаване на спора в тази му част.Ето защо исковите
претенции частично в посочените по-горе размери ще следва да бъдат оставени без
разглеждане и производтвото по делото прекратено.
По отношение на трите обективно съединени иска
,подлежащи на разглеждане в размери съответно 207900,00лв.,88500,00лв.и
68500,00лв.,от фактическа страна съдът приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото ,че Пазарджишкия
районен съд по реда на чл.417 от ГПК по заявление на ответника по ч.гр. д. № 1688/2008г., ч.гр. д. №
1689/2008г. и ч.гр. д. № 1690/2008г. е издал заповеди з незабавно изпълнение и
изпълнителни листове за вземания на ответника, произтичащи от договори за
банков кредит . Не се спори, че заповедите за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по трите заповедни производства са влезли
в сила, като длъжникът не е подал възражения срещу заповедите в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК.
По молба на ответника от 19.11.2008г.за събиране на
процесиите вземания по трите изпълнителни листа е образувано изп.д.№
20088210401083 по описа на ЧСИ П.И., рег. № 821 на КЧСИ. На 17.12.2008г. на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от
заповедите за изпълнение. По молба на взискателя от 08.10.2009г. изпълнението по
изп.д.№20088210401083 е продължено считано от 13.10.2009г.от ЧСИ Н. Т.,рег. №
750 на КЧСИ, по изп.д. № 20097500400579. На 23.11.2009г. по делото е изготвен
протокол за опис на недвижими имоти на длъжника. На 30.11.2009г. е депозирана
молба за присъединяване към изпълнителното дело от Н. С.Н.. Видно от приетата
по делото молба, поискано е присъединяване на изп.д. № 631/2009г., като не е
посочен изпълнителен способ. На 30.11.2009г. по делото е депозирано заключение
за извършена техническа експертиза от вещо лице.На 11.01.2010г.е депозирана
жалба от длъжника срещу оценката на имота.
Съдебният изпълнител Никола Торнев е лишен от
правоспособност на основание чл.31,ал.1,т.4 ЗЧСИ със заповед на министъра на
правосъдието от 17.02.2011 г., а служебният му архив е прехвърлен на ЧСИ Т.Л.
на 04.04.2011г.,като изпълнението е продължено по изп.д. № 20118200401809.
Жалбата на длъжника е администрирана от ЧСИ, като до 09.04.2012г., когато по
делото са изпратени преписи от съдебните актове, с които жалбата е оставена без
разглеждане, не са извършвани същински изпълнителни действия,нито от взискателя
е искано извършване на такива. На 09.04.2012г. ЧСИ е насрочил публична продан.
С молба от 07.07.2012г. пълномощник на взискателя - ответник е поискал отлагане
на публичната продан,а на 19.08.2013г.е поискал от ЧСИ насрочване на нова
публична продан.
Спора е по приложимостта на правото при така
установените факти по делото от значение за изхода на спора.
От правна страна съдът приема,че предявеният иск е
основателен.
Разпоредбата на чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се
прекъсва: с признаване на вземането от длъжника (б. „а"), с предявяване на
иск или възражение или на искане за почване на помирително производство (б.
„б"), и с предприемане на действия за принудително изпълнение (б.
„в").
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГНК, изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Според чл. 115, ал. 1, б.
„ж" ЗЗД, давността спира да тече докато трае съдебният процес относно
вземането. Според т.10 от Тълкувателно решение на ОСТГК на ВКС по тълк.д.№
2/2013г.,когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С цитираното ТР е обявено за загубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на
Върховния съд ,което приемаше,че под
съдебен процес като основание за спирана на давността се има предвид както
исковия така и изпълнителния процес.В хипотезата на чл.116, б.„в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.,до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Правилата относно спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването на давността в исковия процес са неприложими
при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение
по чл.116, б. „в" ЗЗД.При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.
„перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В е установено и съдът приема, че последното същинско
изпълнително действие е извършено на 23.11.2009г., когато е извършен опис на
недвижими имоти на длъжника. От тази дата е започнала да тече нова
давност,която,предвид обстоятелството, че вземанията са установени с влезли в
сила заповеди за изпълнение и по арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е петгодишна (чл. 110 ЗЗД). Подадената молба на 30.11 .2009г. от трето лице за присъединяване на
изпълнително дело не е от естество да прекъсне давността, тъй като в същата
няма посочен способ за изпълнение. В продължение на две години от 23.11.2009г.
по делото не са извършени същински изпълнителни действия,а от взискателя не са
сочени изпълнителни способи. Предвид установеното, че в периода 17.02.2011г. -
04.04.2011г. (от лишаването от правоспособност на ЧСИ Т.до предаване на архивите
му на ЧСИ Л.) не е имало изпълнителен орган, към който взискателят би могъл да
отправя искания за извършване на изпълнителни действия по независещи от волята
му и от процесуалната му активност причини, двугодишният срок за перемпция следва да се
счита удължен с 1 месец и 17 дни, или
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 09.01.2012г. От тази дата
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, без за това да е
необходим нарочен акт на съдебния изпълнител. Извършените след тази дата
действия от ЧСИ и от взискателя са правно ирелевантни. Като извършени след
прекратяването по силата на закона на изпълнителното производство, те не
съставляват годни действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
„в" ЗЗД, а само такова действие може да прекъсне давността. В този смисъл
е практиката на ВКС, обективирана в решение № 42/26.02.2016г. по гр.д. №
1812/2015г., IV ГО, решение № 223/12.07.2011г. по т.д. № 124/2010г. на ВКС, ТК,
II ТО и др.
С оглед на това съдът приема,че погасителната давност
за вземанията е започнала да тече от датата,на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие - в случая от 23.11.2009г..Петгодишният
давностен срок е изтекъл на 23.11.2014г. Предявените отрицателни установителни искове са
основателни и правилно са уважени от СРС.
Съдът счита,че неоснователно се явява възражението на
ответната страна, че по време на висящността на производството пред съда по
жалба на длъжника срещу оценката на имота изпълнението върху недвижимия имот
било невъзможно.Съгласно ясната разпоредба на чл.438 ГПК, обжалването на
действия на съдебния изпълнител не спира изпълнението, в случая не се твърди и
не се установява изпълнението да е спряно от съда.
Неоснователен е и поддържаният довод във връзка с
разпоредбата на чл.118 ЗЗД. Действително, съгласно правилото на чл. 118 ЗЗД и
т. 6 от Тълкувателно решение от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на
ВКС, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността последното да бъде събрано по принудителен ред. Това обаче не може
да обоснове извод за неоснователност на предявените отрицателни установителни
искове.Не би могло да се поддържа,че изтеклата погасителна давност има различно
значение според избраната от страната защита - при предявен осъдителен иск и
релевирано възражение за погасяване по давност да води до неоснователност на
иска, тъй като претендираната сума не се дължи, а при предявен отрицателен
установителен иск да обоснове извод в обратния смисъл - че сумата се дължи,
макар да е погасена по давност.Такъв извод противоречи на смисъла на закона да
осигури защита на длъжника по отношение на право претендирано от кредитора в
случай,че правото на принудително изпълнение в полза на последния е погасено по
давност.
Неоснователно е възражението на ответника във връзка с
приетото с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС разрешение относно настъпването на предсрочна изискуемост по договори за
банков кредит. При влезли в сила заповеди за изпълнение,стабилизирани с
неподаване на възражение от страна на длъжника,с които, вземанията са
установени по безспорен начин, въпросът били ли са или не кредитите предсрочно
изискуеми не може да бъде пререшаван в спора по предявен иск по чл.439 ГПК,още
повече, че с извън процесуалното и с процесуалното си поведение ответникът
недвусмислено показва, че смята за дължими всички суми по договорите, за които
се е снабдил с изпълнителни листове и претендира принудителното им изпълнение.
Не може да се сподели и виждането на ответника,че
правната проблематика с погасяване на вземането по давност следва да се
разгледа в светлината на Постановление №
3/1980г. на Пленума на Върховния съд,а не на ТР №2/2013г.на ОСТГК на ВКС ,тъй
като до постановяване на последното на 26.06.2015г.Постановлението е
представлявало задължителна съдебна практика.Съдът следва да съобрази
задължителната съдебна практика към момента на произнасяне на съдебния акт по
съществото на спора.
С оглед на горните фактически и правни изводи съдът
приема,че трите обективно съединени искови претенции в условията на
кумулативност са напълно основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
Съдът отбелязва освен изложеното по-горе ,че зачита
силата на присъдено нещо формирана с постановеното и влязло в законна
сила Решение на СРС по 61277/2015г.относно общите правопораждащи,респ.в случая правоизключващи
факти, касаещи спорното право.
С оглед изхода на делото и при условията на чл.78 ал.6
от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по заявените искови
претенции предмета на разглеждане в размер общо на 14596,00лв.
Ищецът е направил искане за присъждане на деловодни
разноски дължими при условията на чл.78 ал.1 от ГПК.Искането е неоснователно.В
представения като доказатество по делото договор за правна защита и съдействие
,сключен между ищеца и пълномощника му по делото адв.И.И. е посочено,че
страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение по банков път
преди датата на провеждане на съдебно заседание в размер на 18000,00лв.Липсват
доказателства обаче за плащането на разноските от страна на ищеца. Когато е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи удостоверяващи плащането,което становище е изразено от
ВКС в т.1 Тълкувателно решение №6/2012г.на ОСТГК на ВКС по т.д.№6/2012г.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И
По иска на Л.И.К., ЕГН-**********,*** предявен против „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК ********* ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на банката ,че същата няма вземане против Л.К. в размер на 207900,00лв.по изпълнителен лист от 29.09.2008г.издаден от ПРС по ч.гр.д.№1688/2008г.,в размер на 88500,00лв. по изпълнителен лист от 29.09.2008г.издаден от ПРС по ч.гр.д.№1689/2008г.и в размер на 68500,00лв. по изпълнителен лист от 29.09.2008г.издаден от ПРС по ч.гр.д.№1690/2008г.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Св. София" № 5 да заплати ДТ при условията на чл.78 ал.6 от ГПК в размер на 14596,00лв.по банковата сметка на съда в полза на бюджета на съдебната власт.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.И.К.
да му бъдат присъдени с оглед изхода на делото деловодни разноски – адвокатско възнаграждение в размер на
18000,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в дву седмичен срок от връчването
му на страните.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове
за разликата над 207900,00лв.по изпълнителен лист от 29.09.2008г.издаден от ПРС
по ч.гр.д.№1688/2008г. до 210000,00лв./или
за 2100,00лв./,за разликата над 88500,00лв. по изпълнителен лист от
29.09.2008г.издаден от ПРС по
ч.гр.д.№1689/2008г.до 90000,00лв./или
за 1500,00лв./ и за разликата над 68500,00лв.по изпълнителен лист от
29.09.2008г.издаден от ПРС по ч.гр.д.№1690/2008г.до 70000,00лв./или за 1500,00лв./ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част
поради формирана сила на пресъдено нещо за сумите по влязлото в законна сила
решение на Софийски районен съд по гр.д.№61277/2015г.
В тази част решението ,имащо характер на определение
,може да бъде обжалване с частна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: