№ 571
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110200895 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. Т. ХР. против Наказателно постановление № 518 от 03.11.21г.,
издадено от Зам. кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3
от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП, на М.Х. е наложено наказание глоба
в размер на 50 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от
закона срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е
приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата въззивната страна твърди съществени процесуални
нарушения. На процесното място не бил поставен знак за забранено
паркиране и същото имало с характеристиките на паркинг, а самата улица не
била „Драгоман“ 11, а ул. „Шумен“. НП не отговаряло на изискванията на
чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, поради неточно посочване на мястото на нарушението.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично.
По съществото на делото пледира за отмяна на НП като излага съображения,
аналогични на изложените в жалбата. Не можело да се направи извод, че
нарушението е виновно извършено, тъй като мястото приличало на паркинг.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 28.09.21 г. около 11.20 ч. било установено, че л.а. Тойота с рег. №
СВ 5472 НН е паркиран в пространството между ул.“Драгоман“ и
ул.“Шумен“, до номер 11 в гр. Варна, срещу ресторант „Чучура“, върху
1
тротоар, с което пречил на преминаването на пешеходците.
На собственика на автомобила М.Х. била наложена глоба с фиш,
която той оспорил, поради което срещу него бил съставен АУАН, а в
последствие било издадено и обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира гласните доказателства - показанията на св. К.,
които са непротиворечиви, логични и добросъвестни. От тях става ясно, че
автомобилът е бил паркиран срещу ресторант „Чучура“, на тротоара, между
ул.“Драгоман“ и ул.„Шумен“.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства –
АУАН, Фиш, заповед за компетентност, разпечатка от АГКК и др.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати и съществени процесуални
нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това не ограничава правото на
защита и не е съществено процесуално нарушение. Описани са
съставомерните признаци на нарушението и фактите, относими към извода за
осъществяването му.
Възраженията на въззивника Х. за допуснати съществени
процесуални нарушения са неоснователни. Според чл. 94 ал.3 от ЗДвП
паркирането и престоят следва да се извършва в най-дясната част на платното
за движение, от което по аргумент на противното следва изводът, че върху
тротоар те не са позволени. Законът предвижда изключение от това правило,
според което „ …Допуска се престой и паркиране на моторни превозни
средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.“ В АУАН и НП са описани
съставомерните елементи именно на това нарушение. За да е осъществено то,
е достатъчно да не е изпълнено дори едно от тези условия. В конкретния
случай процесният автомобил категорично е бил паркиран на тротоар и не е
било спазено нужното разстояние за преминаването на пешеходци. От
доказателствата по делото става ясно, че не е изпълнено условието това място
да е определено за паркиране от собственика на пътя, или администрацията.
Определянето за паркиране става с изрично обозначение и не следва да се
подразбира според вида на настилката. Въззивникът е наказан въз основа
именно за това , че мястото не е било обозначено за паркинг и в случая е без
значение дали положената настилка го е оприличавала на паркинг, или не.
По тези съображения съдът намира, че в НП са описани фактите, които имат
2
пряко отношение към извода за извършено нарушение. Описаните факти са
достатъчни за да се направи извод за осъществен състав на нарушението и
неописването на други факти не ограничава правото на защита.
Става ясно и къде е извършено нарушението, а именно това е
мястото срещу ресторант „Чучура“, намиращ се между улиците „Драгоман“ и
ул.“Шумен“.
Непосочването на писмени аргументи на АНО относно това дали
случаят е маловажен по см. чл. 28 от ЗАНН не е съществено процесуално
нарушение, тъй като не ограничава правото на защита.
Предвид горното, съдът намира, че възраженията на защитата
относно допуснати съществени процесуални нарушения са несъстоятелни.
Правилно е приложен и материалният закон.
Както е по- горе изложено, достатъчно е, че паркирането е на
тротоар, който не е определен за тази цел от собственика на пътя, или от
администрацията, за да е осъществен съставът на нарушението.
Въззивникът Х. не спори относно това, че е собственик на
автомобила или че не е паркирал на цитираното място и не е декларирал, че
друго лице е управлявало превозното средство, поради което правилно е
ангажирана отговорността му за извършеното административно нарушение и
правилно е описано нарушението.
Неоснователно е и възражението, че не е доказано виновното
извършване на нарушението. Административни нарушения са не само
умишлено, но и непредпазливо извършените. След като мястото не е било
изрично обозначено като паркинг от собствениците на пътя или
администрацията, водачът е бил длъжен и е могъл да предположи, че
паркирането на това място не е позволено и че е валидно общото правило за
паркиране в най-дясната част от платното за движение.
Изграденият подстъп към тротоара също по никакъв начин не е
достатъчен да заблуди водача, че мястото е отредено за паркиране, тъй като
такива подходи биха могли да подпомагат преодоляването на бордюра от
детски колички, инвалидни колички и др.
По същите съображения, тъй като мястото не е било обозначено
като паркинг, съдът намира за несъстоятелно и възражението относно това, че
то отговаряло на изискванията на чл.120 ал.4 от Наредба № РД -02-02-
2/2017г. Напротив, нормата на чл. 120 ал.4 от тази Наредба е още едно
потвърждение, че местата за паркиране биха могли визуално да са сходни,
или даже идентични с тротоарите и това, което отличава паркингът от
тротоара е именно обозначаването му като такъв от собственика на пътя, или
от администрацията.
Нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като не
са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
отличават с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения
от този род.
Предвид горното, правилно е приложен материалният закон, като
3
фактите са правилно отнесени към нарушената правна норма и към тази,
регламентираща санкцията. Правилно е определен и субектът на
нарушението.
Наложеното наказание е справедливо, като същото е в минимално
определения от закона размер.
С оглед аргументите за потвърждаване на НП, искането на
въззивната страна за присъждане на разноски в тяхна полза следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно
постановление № 518 от 03.11.21 г. , издадено от Заместник - Кмета на
Община - Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3, на основание чл. 178е от
ЗДвП, на М. Т. ХР. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Т. ХР. за присъждане
на разноски в негова полза.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4