М О Т
И В И
по НОХД № 8809/2011 г. по описа на
ПРС - VIІ н. с.
Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение
срещу:
Д.С.С. с ЕГН **********,
за това, че на 16.08.2009 г. на автомагистрала „***” *** км., ***, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***,
е нарушил правилата за движение:
- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
- чл.40 ал.1 от ЗДвП – Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението;
- чл.40 ал.2 от ЗДП – По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности;
- чл.58 т.2 пр.ІІ от ЗДвП – При движение по автомагистрала
на водача е забранено да завива в обратна посока, да се движи назад, да навлиза
в разделителната ивица или да я пресича, включително и на местата, където тя е
прекъсната;
и по непредпазливост и при независимо съпричиняване с Г.А.Г., ЕГН **********, е причинил средна телесна
повреда на М. С. Т., ЕГН **********, изразяваща се в отворено счупване на
тялото на долната челюст в дясно, затрудняващо дъвченето и говоренето - престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.ІІ вр. чл. 342 ал.1 от НК и срещу
Г.А.Г. с ЕГН **********,
за това, че на 16.08.2009 г. на автомагистрала „***” *** км., ***, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП – Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
- чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП – На водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
- чл.20 ал.1 от ЗДвП –
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват;
- чл.20 ал.2 от ЗДвП – Водачите
на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението с конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, при което по
непредпазливост и при независимо съпричиняване с Д.С.С.,
ЕГН **********, е причинил средна телесна повреда на М.С.Т., ЕГН **********,
изразяваща се в отворено счупване на тялото на долната челюст в дясно,
затрудняващо дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в пияно
състояние – престъпление по чл. 343 ал.3
пр.І б.”а” пр.ІІ вр. ал.1 б.”б” пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа
изцяло така повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения, като счита, че деянията
са извършени по непредпазливост и при независимо съпричиняване и са доказани по
несъмнен начин от събраните доказателства. Пледира по отношение на подсъдимия С.
да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК и предлага да бъде наложено
наказание глоба, определено в размер ориентиран към средния, предвиден от
закона. Счита, че следва на основание чл.343г от НК, подсъдимият С. да бъде
лишен от правоуправление за срок от две години. Спрямо подсъдимия Г. предлага
съда да определи наказание лишаване от свобода за срок от две години, с
приложението на чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три години. По отношение на разноските, счита че
същите следва да се възложат и на двамата подсъдими.
В наказателното производство спрямо двамата подсъдими като
частен обвинител на основание чл.76 от НПК е конституирана пострадалата М.С.Т.,
представлявана от адв. П.. Повереникът поддържа обвинението и се присъединява
към становището на прокурора, че отразената в обвинителния акт фактическа
обстановка е изцяло доказана. Счита, че спрямо подсъдимият С. са налице
условията на чл.78 а НК да бъде освободен от наказателна отговорност и моли
съда да му наложи наказание глоба, ориентирана към минимума, а лишаването от
правоуправление да бъде за срок от една година. По отношение на подсъдимия Г.,
се присъединява към искането на прокурора - съда да наложи наказание лишаване
от свобода, което по реда на чл.66 ал.1 от НК да се отложи за срок от две
години и три години лишаване от право да управлява МПС. Моли съдът да възложи
на подсъдимите да заплатят направените разноски по делото както и заплатения за
повереника адвокатски хонорар.
Адвокат Б. - защитник на подсъдимия С., счита, че
повдигнатото обвинение спрямо подзащитният му е недоказано и моли да бъде
признат за невинен. Прави и алтернативно искане, ако същият бъде признат за
виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в минимално предвидения в закона размер, като
не бъде лишаван от право да управлява МПС или респективно същото да е за
минимален срок.
Защитникът на подсъдимия Г. – адв. П., изтъква доводи, че
подзащитният му не е извършил вменените му във вина нарушения на ЗДвП и няма
мина за настъпилото ПТП. Моли съда подсъдимият Г. да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимите
Д.С. и Г.Г. се признават за виновни, дават обяснения и молят да бъдат
оправдани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият
Д.С.С. е правоспособен водач от категории „В,С,М и Т” от 1989 г. и към месец
август 2009 г. работел като таксиметров шофьор към фирма „***“, управлявайки
лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД – гр. П..
Упражнявайки трудовата си ангажираност, на 15.08.2009 г. вечерта подсъдимият С.
застъпил на работа нощна смяна. Около 01:00 ч. след полунощ на 16.08.2009 г.
подс. С. *** в търсене на клиенти. При движението си достигнал до хотел „***” ,
където видял свой познат и започнал да разговаря с него. Докато разговаряли към
тях се приближила група хора, които излезли от хотела. Това били семействата Д.
и М.С.Т.. Тъй като всички били до гр. Р. се обърнали към таксиметровите шофьори
– подс. С. и колегата му с въпрос дали ще ги закарат до гр. Р. за сумата от 20
лв. Подсъдимият С. се съгласил да извърши курса за предложената сума и в
управлявания от него автомобил се качили свидетелите М.С.Т., А.Л.Д. и Б.Л.Д., а
дъщеря й, зет й и другото й внуче, се качили в другия таксиметров автомобил. На
задната седалка в автомобила седнали свидетелката Т. и внука й - А.Д., а Б.Д.
седнал на предна дясна седалка до подс. С.. С такова разположение на пътниците,
управляваният от подс. С. автомобил, потеглил пръв към гр. Р. и движейки се,
напуснал гр. П.. Включил се в автомагистрала *** и продължавайки да се движи по
нея, наближил участъка на магистралата в района на *** километър. В посоченият
участък се намирал пътен възел с изход от автомагистралата към гр. Р., като
платното за движение на автомагистралата било разделено на две – северно и южно
и било ориентирано в посока изток-запад. Северното платно за движение било
разделено на две активни пътни ленти и аварийна пътна лента и било
предназначено за движещи се от изток на запад превозни средства. Южното платно
за движение също било разделено на две пътни ленти и аварийна пътна лента и
било предназначено за движещи се в посока от запад на изток превозни средства.
Управляваният от подс. С. автомобил се движел по южното платно за движение на
автомагистралата в посока от запад на изток и така достигнал до посочения
участък. По същото време към същия участък и в същата посока от запад на изток
се приближил и лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***. Автомобилът бил
управляван от подс. Г.А.Г.. С него пътувал приятелят му О.Е.Е.. Двамата
потеглили преди полунощ на 15.08.2009 г. от гр. С. към гр. Б.. И двата
автомобила приближавайки към участъка от автомагистралата в района на км.***,
където бил обособен изход за гр. Р. се движели по южната активна пътна лента на
южното платно за движение на автомагистралата. Управляваният от подс. С.
автомобил достигнал до изхода за гр. Р.. Подсъдимият С. обаче пропуснал да
насочи автомобила към изхода, по който трябвало да продължи движението си с
управлявания от него автомобил и го подминал. Веднага след това подс. С.
преустановил движението на автомобила си и го привел в движение на заден ход с
намерение да се включи в изхода от магистралата към гр. Р., въпреки, че
маневрата била забранена от закона. В същият момент до същото място достигнал и
управляваният от подс. Г. автомобил. Автомобилът се движел с включени къси
светлини и със скорост около 120
км./ч. И подс. Г. и пътуващият с него св.Е. забелязали
светещите стопове на управлявания от подс.С. автомобил и движението на същия на
заден ход. Въпреки това обаче подс. Г. не реагирал своевременно, а в момента
когато реагирал и въпреки това последвал удар между предната част на
управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф” и задната част на лекия
автомобил „Опел Астра” управляван от подс. С.. В резултат на произшествието,
пострадали пътуващите в таксиметровия автомобил. След като двата автомобила
преустановили движението си подс. Г. и свидетелят Е. излезли от автомобила си,
отишли до пострадалия таксиметров автомобил и помогнали на свидетелката Т. да
излезе от автомобила. Пристигнали полицейски служители и екип на бърза помощ,
тъй като в резултат на удара свидетелката Т. загубила съзнание за известно
време. Последната била транспортирана в медицинско заведение в гр. П., където
била хоспитализирана за 3 дни. На място извикани и пристигнали екип на бърза
помощ и полицейски служители.
Причината
за несвоевременната реакция на подс. Г. била установена впоследствие, когато
пристигналия на място полицейски служител – Н.А.С. тествал двамата водачи с
апарат за установяване наличие на алкохол в дъха им. При подсъдимия С. апаратът
отчел отрицателен резултат, а при подсъдимия Г. апаратът отчел 1.08 промила
алкохол в издишания въздух. Поради това и на подс. Г. бил издаден талон за
вземане на кръвна проба.
Описаната
по – горе фактическа обстановка се съдът приема частично от обясненията на
подсъдимите Д.С. и Г.Г. и от показанията
на св. О.Е., както и изцяло от показанията на свидетелите – М.Т., А.Д., Б.Д., Е.Е.,
полицейски служител - Н.С., И.С. както и от останалите писмени доказателства по
делото.
От
заключението на изготвената по делото химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина се установява наличието на етилов
алкохол в кръвта на подсъдимия Г.Г. в количество 0.83 на хиляда.
От заключението на изготвената в досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни на пострадалата М.С.Т. и е било
причинено: контузия на главата с мозъчно сътресение и пълно отворено счупване
на тялото на долната челюст в дясно; травма на гръдния кош със счупване на две
ребра в ляво; навяхване на лявата глезенна става. Описаните увреждания са в
резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да
са причинени, както се съобщава в данните по дознанието – при станалото
пътнотранспортно произшествие, с което са в пряка причинна връзка. Според
експерта в резултат на произшествието на пострадалата Т. е било причинено
счупване на челюст, затрудняващо дъвченето и говореното за около 2 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, т.е. средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 от НК. Останалите увреждания причиняват разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Заключението било потвърдено и при
изготвената допълнителна съдебномедицинска експертиза на М.Т..
Според заключението на изготвената автотехническа експертиза
основната причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е, че водачът на
лекия автомобил „Опел Астра” Д.С.С. се е движел на заден ход по дясната
/активна/ лента по магистралата на място, по начин и в момент, когато това не
било безопасно. Предвид събраните допълнителни доказателства обаче била
изготвена комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, при която
било установено, че водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф” е имал
техническа възможност да забележи лекия автомобил „Опел Астра” на разстояние
около 210 м.
от мястото на удара, като той е имал възможност да предотврати произшествието,
посредством спиране на управлявания от него автомобил в случай, че е реагирал
своевременно. Експертите установили, че лекия автомобил „Фолксваген Голф” се е
движел със 120 км./ч.,
която обаче била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение на къси светлини. Експертите достигнали до извода, че
основните причини за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа и
медицинска гледна точка са от една страна, че водача на лекия автомобил „Опел
Астра” Д.С.С. се е движел на заден ход по дясната /активна/ лента по
магистралата на място, по начин и в момент, когато това не било безопасно. А от
друга страна, че водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф” не е реагирал
своевременно на опасността от удар, тъй като е нямал физиологическа възможност
да направи това под влиянието на установената концентрация на алкохол – 1.08
промила измерена в издишания въздух и 0.83 промила установено по-късно в
кръвта.
В хода
на съдебното следствие, е назначена допълнителна автотехническа експертиза, от
която се установява, че ударът е настъпил върху дясната (активна) лента на
южното платно за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина – след отбивката в дясно за гр.Р. и по
широчина – върху дясната част на дясната (активна) лента на южното платно за
движение. Скоростта на движение на л.а. „Фолкваген Голф“ непосредствено преди
задействане на спирачната му система е била около 100 км./ч., а в момента на
удара е била около 84 км./ч. В момента на удара, скоростта на движение на
л.а.“Опел Астра“ е била около 21 км./ч. назад. Според вещото лице, от
техническа гледна точка е възможно пред л.а.“Фолкваген Голф“ да се е движил
неизвестен автомобил, който да се е отклонил на ляво и да е заобиколил л.а.“Опел
Астра“ и който да е закривал частично видимостта за водача на л.а. “Фолксваген
Голф“ преди това. В този случай реакцията на водача на л.а.“Фолксваген Голф“ е
била своевременна и водача на л.а. “Фолксваген Голф“ е нямал техническа
възможност да избегне удара чрез екстрено спиране или друга маневра. Водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със
скорост по-малка от 70 км./ч. Ако между л.а. “ Фолксваген Голф“ и л.а.“Опел
Астра“ е нямало други автомобили, то в този случай, водача на л.а. „Фолксваген
Голф“ е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако бе
реагирал своевременно в момента, в който е имал техническа възможност да забележи
л.а. „Опел Астра“ на около 210 м. пред него. Водача на л.а. „Опел Астра“ е имал
техническа възможност за избегне произшествието, ако вместо по дясната
(активна) лента, се бе движил извън платното за движение, т.е. по аварийната
лента.
Според
заключението на автотехническата експертиза основна причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие е, че водачът на л.а. „Опел Астра“ – Д.С.С. се е
движил на заден ход по дясната (активна) лента на автомагистралата на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно. Тази причина е единствена,
ако пред л.а. „Фолксваген Голф“ се е движил друг неизвестен автомобил. Ако пред
л.а. „Фолксваген Голф“ не се е движил друг, неизвестен автомобил, то тогава
техническа причина за ПТП е и това, че водача на л.а.“Фолксваген Голф“ не е
реагирал своевременно на опасността от удар с намиращия се пред него л.а. „Опел
Астра“.
Съдът
кредитира и възприема описаните по-горе експертизи като изготвени с
необходимите знания и професионални умения и ги кредитира при постановяване на
своя акт изцяло.
Съдът
не възприема и не кредитира обясненията на подс. Г. и показанията на свидетеля О.Е.,
относно твърдяният от тях факт за наличие на автомобил непосредствено преди
сблъсъка с таксиметровия автомобил на другия подсъдим, който е попречил да се
възприеме опасността навреме по следните съображения:
Видно
от всички писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство,
включая съставените след настъпилото ПТП два броя АУАН за извършени нарушения
по ЗДвП на двамата подсъдими, протокол за ПТП от 16.08.2009 г. с участието на
двамата подсъдими и пътен полицай Н.А.С.. Влезлите в сила НП и срещу двамата
водачи, докладна записка на листове 24-25, протокол за оглед на местопроизшествието
на листове 27-30, албум на посетено ПТП на л. 31-33, не се съдържат каквито и
да е данни за друг автомобил преди, по време или след настъпилото ПТП. За първи
път в разпита си като обвиняем – в протокола от 08.09.2011 г. подс. Г. дава
неправдоподобни обяснения за наличие на друг автомобил, който му е попречил да
избегне удара с таксиметровия такъв. В този разпит същият заявява, че се е
движил зад друг такъв автомобил в дясната активна лента за движение, малко
преди така наречения надлез преди отбивката за Р. и решил да изпревари този
автомобил, преминал е в най-лявата лента за движение и увеличил скоростта си с
10-20 км/ч. След като се изравнил с лекия автомобил, който е изпреварвал същият
е заявил, че е забелязал в неговата лента за движение автомобил, който се е
движил на заден ход, на който не са му светили никакви светлини – освен
стоповете и този автомобил го е възприел на разстояние от 10 м. преди да
настъпи удара. За настъпването на ПТП в тези си показания Г. посочва като
причина невъзможността да спре от такова близко разстояние, както и да избегне
удара чрез спасителна маневра поради наличие на друг автомобил от дясната му
страна. В хода на досъдебното производство е разпитан и свид. Е., като с
показанията си от 05.10.2011 г. хронологично, детайлно и правдоподобно, в
съответствие с всички събрани до този момент писмени доказателства, разяснява,
че около 10 минути след като е видял указателна табела Б. – 250 км. при
движение в дясната активна лента, двамата с Г. са забелязали на 10-15 метра
пред тях автомобил, който се е движил на заден ход, при което Г. не е могъл
нито да маневрира, а само е набил спирачките, части от секундата преди удара.
След това е разяснил и местоположението на автомобилите, както е било заснето
от неговия баща, на приложения от него в съдебното следствие снимков материал.
Съвсем различни и некореспондиращи с тези данни от досъдебното производство са
обясненията на посочените по-горе Г. и Е. в съдебно заседание от 14.05.2012 г.
В това съдебно заседание свид. Е. „включва” непосредствено преди сблъсъка друг
автомобил, който се е движил пред автомобила на подсъдимия, който преди да се
предприеме маневра изпреварване рязко се е дръпнал в лявото платно и тогава е
възприето таксито движещо се на заден ход на разстояние, от което Г. не е могъл
да реагира. Огледални са обясненията на подсъдимия от същото съдебно заседание.
Според състава на съда се касае до зле изразена защитна позиция от страна на
подсъдимия и подкрепена от неговия близък приятел Е. в показанията му в
съдебната част. Тази защитни позиция съдът не възприема, тъй като същата не се
подкрепя, а дори е в противоречие с всичкия останал събран доказателствен
материал. Като не пренебрегваме факта, че тя се появява едва в съдебното
производство, същата е нелогична, тъй като при това положение съгласно
обясненията на подсъдимия и свидетеля при преминаване на така сочения от тях
неустановен по делото автомобил от дясната активна лента за движение в лявата
такава, на разстояние по-малко от 20 метра, то на практика според изчисленията
на вещото лице, ударът е настъпил по-малко от половин секунда след това и при
описаната скорост за движение, съчетано с факта, че таксиметровият автомобил се
е предвижвал напред и в ляво, съобразно схемата на ПТП и снимковия материал, то
няма как въпросния твърдян от защитата на Г. автомобил да не е станал също
участник в ПТП или най-малко да е понесъл щети от него. В това отношение
пострадалата Т., свидетелите А. и Б.Д., а дори и другия подсъдим, са
категорични, че нито преди ПТП, нито по време, нито след това по магистралата
не е минавало ППС.
Ето
защо съдът счита, че версията за наличие на друг неустановен и неописан по
никакъв начин автомобил, за който уж подс. Г. е карал известно време и е бил
във възприятията и на свид. Е., като зле изградена защитна позиция, съдът не
кредитира и не възприема.
Съдът
не възприема и не кредитира и обясненията на подс. С., досежно това, че когато
е тръгнал да се движи на заден ход, същият се е движил в крайна дясна аварийна
лента, по следните съображения.
Горното
твърдение на С. също се явява зле изградена и неподкрепена от никакви
доказателства защитна позиция. Напротив, всички останали доказателства по делото
– 2 протокола за оглед на местопроизшествие, протокол за ПТП, съставените от
пристигналите полицаи докладни записки, както и събраните гласни доказателства
по този повод в хода на съдебното следствие от свидетелите движили се в негова
кола - двамата братя Д. и постр. Т., категорично установяват, че поради
откланяне на вниманието, С. е пропуснал отбивката за гр. Р., бавно е намалил
скоростта, с която се е движил и е спрял, като в последствие, без да включва
аварийни светлини, движейки се в дясната активна лента за движение е тръгнал на
заден ход, ориентирайки се единствено от изображението на огледалото за обратно
виждане. От там той е забелязал връхлитащия автомобил на Г. и само по негови
думи е предупредил пътниците „да се хванат здраво”. Не на последно място, видно
от изготвените автотехнически експертизи по делото, няма как автомобилът на С.
да се движи в аварийната лента и там да бъде ударен от автомобила на Г., в
следствие на което автомобилът на Г. да се отзове в дясната активна лента за
движение, а този на С. да спре на около метър от мантинелата, разделяща двете
платна на магистралата, т.е. в лявата активна лента за движение, в посока запад
– изток.
Ето
защо съдът не възприема изложеното от подс. С., тъй като същото е недостоверно,
противоречи на целия останал събран доказателствен материал и не се подкрепя от
никакви доказателства.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Д.С.С. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” пр.ІІ вр. чл. 342 ал.1 от НК, като е нарушил
правилата за движение, а именно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.40 ал.1 вр. с ал.2 от
ЗДП, чл.58 т.2 пр.ІІ от ЗДвП и при независимо съпричиняване с подсъдимия Г.А.Г., е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на М. С. Т., изразяваща се в отворено счупване на тялото
на долната челюст в дясно, затрудняващо дъвченето и говоренето.
От
субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост. Подсъдимият С.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Непредпазлива е вината на дееца и тогава, когато е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги
предотврати.
При
така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая са налице
условията на чл.78а от НК - за това деяние Наказателният кодекс предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация. От приложената към делото
справка за съдимост се установява, че подс. С. не е осъждан за престъпление от
общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и не са
причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, тоест налице са
кумулативно предвидените в чл.78а от НК предпоставки за неговото приложение.
Ето
защо съдът счита, че подсъдимият С. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и най-справедливо би било да му бъде наложено административно
наказание ГЛОБА в минимално предвидения от закона размер, а именно 1000
/хиляда/лева, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При
определяне размера на наложеното наказание, съдът отчита добрите
характеристични данни на подсъдимия, чистото съдебно минало, трудовата му
ангажираност, тежкото семейно положение, материално и имуществено състояние и в
контекста на изложеното, счита, че наложеното административно наказание е
справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
На
основание чл.343 Г вр. чл.37 т.7 от НК на подсъдимия Д.С.С. следва да бъде
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. При определяне размера
на това наказание, съдът отчита посочените по – горе обстоятелства, взети
предвид при определяне размера на глобата, като
намира, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от десет месеца, считано от влизане в сила на присъдата, което наказание
се явява справедливо.
След
съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът намира, че така определеното по
размер наказание се явява справедливо, съобразено както с предпоставките на
чл.47, ал.1 от НК, с които следва да бъде съобразена глобата, така и с
изискванията на чл.2, ал.2 от НК за приложението на по-благоприятен закон за
дееца и в най-добра степен ще изпълни целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
С деянието си подсъдимият Г.А.Г. е осъществил състава
на престъплението чл.343 ал.3 пр.І б.“а“ пр. ІІ вр. ал.1 б.”б” пр.ІІ вр. чл. 342 ал.1 от НК, като е нарушил
правилата за движение, а именно чл.5 ал.1 т.1 вр. чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1
вр.чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост и при независимо
съпричиняване с подсъдимия Д.С.С. е причинил средна телесна повреда
на М. С. Т., което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
От
субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост. Подсъдимият С.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
При
така установената безспорна фактическа обстановка и правна квалификация, съдът
намира, че наказанието на подс.Г. следва да се определи при превес на
смегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема сравнително
младата му възраст, частично признание на вината, тежко материално положение добрите,
характеристични данни на подсъдимия, чистото съдебно минало, трудовата му
ангажираност Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
управление на автомобил след употребата на алкохол, което е и една от причините
за ПТП. Ето защо съдът намира, че най-справедливо би било да му се наложи
наказание една година лишаване от свобода. Тъй като Г. не е осъждан за
престъпление от общ характер, няма пречка изпълнението на така наложеното му
наказание да се отложи с изпитателен срок от три години. Горното наказание би
способствало за постигане на целите визирани в чл. 36 от НК, както и да
превъзпита дееца в дух на спазване на законите в Република България.
Подсъдимите
Д.С. и Г.Г. следва да заплатят сумите от по 250 /двеста и петдесет/ лева, за
всеки един от тях на частният обвинител по делото – М. Т., представляваща
направени разноски за адвокатски хонорар по водене на делото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите следва да заплатят и направените
разноски по делото в размер на по 409/четиристотин и девет/ лева по сметка на
ВСС, за всеки един от тях.
Причини
за извършване на деянието – неспазване на правилата за движение по пътищата.
Мотиви
- престъпна самонадеяност.
Предвид
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО с оригинала.
Г.С.
