РЕШЕНИЕ
№ 1196/22.6.2023г.
гр. Пловдив, 22.06.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет
и втори май през две хиляди двадесет трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 504 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл.226 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.145 от АПК, във
връзка с чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ и чл.166, ал.2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на В.Д.Ч. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат П., против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/4516#2 от 19.12.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", с който на жалбоподателят е установено задължение в
размер от 6867,20 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214
“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. (ПРСР 2007-2013г.), направление “Традиционни практики за
сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с код АП49, за кампания
2014, във връзка с подадено заявление за подпомагане с уникален
идентификационен номер (УИН) 16/200614/47848 от 26.04.2014г.
В жалбата се
твърди нищожност и незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и се иска отмяната
му. Поддържа се, че органът не е изложил конкретни фактически и правни основния
в издадения административен акт, въпреки дадените му изрични указания в
предходно проведен съдебен контрол. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
3. Ответникът – зам. изпълнителен директор на Държавен
фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител - юр. М. , оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
ІІ. По
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. В.Д.Ч. подал заявление за подпомагане по
схеми и мерки за подпомагане, необвързани с производство, за кампания 2012
г., с приложени таблици на използваните
парцели и отглеждани животни. Според Уведомително писмо изх.№ 01.6500/15648 от
15.03.2011г. Ч. бил одобрен за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“
парцели и/или животни и/или пчелни семейства, съгласно приложените таблици, за
които е поел 5 годишен ангажимент за
извършване на агроекологични дейности.
6. На 28.11.2014г.
служител на Дирекция Национален парк Централен Балкан в присъствието на
свидетел извършил проверка – рутинен обход на територията, при която
констатирал, че на местност „Алай Бозан“ пашуват стадо с над 300 овце и броя кози, като имало и 3 броя кучета без
необходимите спъвачки. Проверяващият установил, че стадото е на животновъдите б.ш.и
В.Ч.. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №11821 от
същата дата с приложен снимков материал и посочени GPS координати на мястото на
проверката.
За
констатираното от проверката на Ч. бил издаден АУАН от 23.01.2015г. от
мл.инспектор в отдел Контрол и охрана, Парков участък – Карлово, офис Сопот,
Дирекция Национален парк Централен Балкан, с който е установено нарушение: паша
с редовно издадено разрешително от ДНП, но извън указаните в него срокове –
чл.21, т.16 от ЗЗТ, раздел 40 подточка 10 от Зониране на НПЦБ. Въз основа на
акта е издадено Наказателно постановление №72/20.07.2015., с което на Ч. на
основание чл.81 ал.3 във връзка с чл.81 ал.1 т.1 от ЗЗТ е наложена глоба в
размер на 50 лева. Няма данни цитираното НП да е отменено.
7. На 15.10.2015г.
било издадено Уведомително писмо изх.№ 02-160-6500/16359 , с което Ч. е
уведомен за оторизирана субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013, съгласно
подадено от него Общо заявление за подпомагане с УИН 16/200614/47848 и Приложение за кандидатстване за
агроекологични плащания за кампания 2014г., в размер на 17956,59 лв. Изрично в
писмото е посочено, че за декларираните в общото заявление за подпомагане за
2014г. животни по мярка 214 АЕП, направление „Опазване на застрашени от
изчезване местни породи“ и площи по мярка 214 АЕП, направление „Традиционни
практики за сезонна паша“ (пасторализъм) 2014 г. е последна от поетия
агроекологичен ангажимент. От приложените към писмото таблици е видно, че
размерът на финансовото подпомагане по АП 47 е 11089,39 лв., а по АП 49 е
6867,20 лв.
8. С писмо изх.№
9100-2 от 17.01.2017г. (вх.№ 02-240032 от 20.01.2017г. на ДФЗ), директора на
дирекция НПЦБ изпратил писмо на ДФЗ и на МЗХ, с което ги уведомил, че в ДНПЦБ е
постъпила молба от В.Ч. за коригиране на подадени от тях данни относно
извършени от него нарушения на режимите и нормите на парка през 2014г. Ч. е
информирал, че за стопанската 2015г. има наложена санкция върху плащанията за
изпълнението на направлението Традиционни практики за сезона паша на животни
(пасторализъм) по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за 2014-2020. Посочено
е, че по молбата е извършена проверка, при която е установено, че на основание
чл.68 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за прилагане на мярка 214 от ПРСР
2007-2013г. и чл.54 от Наредба №7 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 от
ПРСР 2014-2020 през месец ноември 2015г., чрез електронната система за
въвеждане на данни от външни институции, ДНПЦБ предоставя нужната информация за
ползватели на пасища в националния парк. Установено е, че за В.Ч. наистина е
посочено, че е налице извършено нарушение на чл.21 от ЗЗТ. На 23.01.2015г. срещу
Ч. е съставен АУАН № 60052, въз основа на което е съставено НП, което не е
оспорено от нарушителя. В писмото е посочено, че фактически нарушението по
чл.21 от ЗЗТ е извършено през 2014г., а стартираното административно-наказателно
производство е завършило през 2015г. и по грешка това нарушение е вписано при
въвеждането на данните за 2015г. Изрично е посочено, че през 2015. В.Ч. няма
регистрирани нарушения по ЗЗТ и Плана за управление режими и норми на НПЦБ.
9. С писмо изх.№
01-6500/7388 от 12.11.2018 г. Ч. е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за
откритото административно производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане, тъй като при извършването на административни
проверки на подаденото заявление за подпомагане за кампания 2014 г. с УИН
16/200614/477848 е установено извършено недължимо плащане на финансова помощ от
страна на ДФ „Земеделие“ – РАА по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013 по направление „Традиционни
практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“. Цитирано е писмото на
Национален парк Централен Балкан и е посочено, че след извършване на извънредна
редакция в ИСАК техническият пропуск допуснат от НПЦБ е коригиран, като се
установило, че сумата която следва да се оторизира по заявлението за 2014г. за
направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“,
дейност с код АП49 е в размер на 0,00 лева, вследствие на което изплатената
сума в размер на 6867,20 лева се явява недължимо платена по заявлението за
2014г. Посочено е, че сумата в размер на 6867,20 лева представлява разликата
между изплатената и оторизирана впоследствие в размер на 0,00 лева субсидия е
недължимо платена и следва да бъде възстановена на ДФЗ – РА. С писмото на жалбоподателя
е указано, че в 7-дневен срок от получаването му, може да направи възражения и
да представи доказателства. Писмото е връчено на 27.11.2018г.
10. Спрямо В.Д.Ч. е
издаден Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-240/32#2 от 12.11.2019 г. на зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установено
задължение в размер от 6 867,20 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка
214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г. (ПРСР 2007-2013г.), направление “Традиционни практики за
сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с код АП49, за кампания
2014, във връзка с подадено заявление за подпомагане с уникален
идентификационен номер (УИН) 16/200614/47848 от 26.04.2014г. За да постанови
този резултат органът се е позовал на постъпилото в ДФЗ писмо вх.№ 02-240032 от
20.01.2017г. от директора на дирекция НПЦБ и изцяло е възприел мотивите на
писмо изх.№ 01-6500/7388 от 12.11.2018 г. Като основание за издаване на АУПДВ е
посочено, следното: чл.27 ал.3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК
и чл.5, пар. 1 и 2 и пар.3, предложение първо от Регламент (ЕС) №65/2011 на
Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на
процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за
подпомагане на развитието на селските райони и чл.80 от Регламент № 1122/2009
на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения
регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно
кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския
сектор, както и на основание чл.165 и чл.166 ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.20а ал.1
от ЗПЗП.
11. По жалба на В.Д.Ч.
бил отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-240/32#2 от
12.11.2019 г., с влязло в сила решение № 38/07.01.2021г., постановено по адм. дело № 2639 по описа за 2020 г. на Административен
съд - Пловдив, потвърдено с решение № 8821/23.07.2021г. по адм. дело №
3062/2021г. на Върховен административен съд /ВАС/. В хода на това съдебно
производство е установено, че издаденият административен акт е
незаконосъобразен, тъй като при постановяването му е нарушена императивната
разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният
административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и
правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. В акта не е направено
позоваване на нито една от разпоредбите на приложимата в случая Наредба № 11 от
6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от
бенефициера. Съдът посочил, че позоваването на твърде общите разпоредби на
чл.5, пар. 1 и 2 и пар.3, предложение първо от Регламент (ЕС) №65/2011 на
Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането
на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за
подпомагане на развитието на селските райони и чл.80 от Регламент № 1122/2009 на
Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения
регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно
кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския
сектор, не води до извод за наличие на правни основания в АУПДВ.
На
следващо място съдът установил, че не става ясно въз основа на какви законови
норми органът е стигнал до извода, че оторизираната сума по заявлението за 2014
г. следва да е в размер на 0,00 лв., доколкото съгласно чл. 16 от Наредба № 11
от 6.04.2009 г. при неспазване на базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или
изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват
съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В акта не е
посочена такава методика, поради което липсват и мотиви, по какъв начин е
определен размера на публичното държавно вземане.
12. С писмо изх.№
01-6500/4516 от 18.08.2022 г. за извършен оторизация и изплатено финансово
подпомогне по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 за кампания 2014г., Ч. /л.16-л.17/
е уведомен, че по заявеното подпомагане в размер на 6867,20 лв. по направление
“Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“, дейност с
код АП49, за кампания 2014 г., оторизираната сума следва да е в размер на 0,00
лв., тъй като е установено неспазване на изискванията за управление на
заявената от кандидата агроекологична дейност въз основа на представена
информация на ДФЗ – РА от външни институции съгласно чл. 68 от Наредба № 11 от
06.04.2009г. с писмо вх. № 02-2400/32 от 20.01.2017г. от Дирекция Национален
парк Централен балкан, в което се удостоверява, че при извършена проверка през
2014г. е установено нарушение по чл. 21 от Закона за защитената територия /ЗЗТ/,
извършено от Ч.. Посочено е, че за
неспазване на изискванията за управление на заявената от кандидата
агроекологична дейност се налага редукция/намаление съгласно т. 8.2 „Размер на
намаленията“ от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните
плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-508 от 24.07.2014г., изменена със
Заповед № РД-09-746 от 20.11.2014г., издадена от министъра на земеделието и
храните на основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009г.
13. Спрямо В.Д.Ч. е
издаден Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4516#2 от 19.12.2022 г. на
зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на
жалбоподателят е установено задължение в размер от 6867,20 лв., представляващо
изплатена субсидия по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (ПРСР 2007-2013г.),
направление “Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“,
дейност с код АП49, за кампания 2014, във връзка с подадено заявление за
подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/200614/47848 от
26.04.2014г.
За да постанови този резултат органът се е позовал на писмо изх.№ 01-6500/4516
от 18.08.2022 г. и постъпилото в ДФЗ писмо вх.№ 02-240032 от 20.01.2017г. от
директора на дирекция НПЦБ, съдържащо данни за извършено от кандидата нарушение
по чл. 21 от ЗТТ през кампания 2014г., което поради техническа грешка
неправилно било отразено за кампания 2015г. След извършена извънредна редакция
в ИСАК на техническия пропуск, допуснат от НП „Централен Балкан“ било
установено, че сумата от 6867,20 лв., представляваща разлика между изплатената
и оторизираната в последствие сума в размер от 0,00 лева по мярка 214
“Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013г., дейност с код АП49, е
недължимо платена и следва да бъде възстановена на ДФ „Земеделие“ – РА. Като
правно основание за издаване на акта органът посочил чл. 5, пар. 1, 2 и 3,
предложение първо от Регламент (ЕС) №65/2011 на Комисията от 27 януари 2011
година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони във връзка с чл.165 и чл.166 ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.20а ал.1
от ЗПЗП.
Относно
дължимите лихви, органът се позовал на чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
937/2012 на Комисията от 12.10.2012 за изменение на Регламент (ЕО) № 1122/2009
и Регламент № 65/2011 по отношение на метода за определяне на
приложимите лихви по недължими плащания, подлежащи на възстановяване от
бенефициери на схемите за директно подпомагане на земеделските стопани съгласно
Регламент (ЕО)73/2009 на Съвета, на подпомагането за развитие на селските
райони съгласно Регламент (EO)1698/2005 на Съвета и на подпомагането за
лозаро-винарския сектор, съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета.
IV. От правна
страна:
14. Условията и реда за прилагане на
мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. се съдържат в Наредба № 11 от
6.04.2009 г., издадена на основание § 35, ал. 3 от ЗИД на ЗПЗП (изм. - ДВ, бр.
16 от 2008 г.).
Съгласно чл.
16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г., когато
при проверка на място или административни проверки се установи, че за
съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите
изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление,
агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика,
утвърдена от министъра на земеделието и храните.
Правилото на
чл.26, ал.2, т. 8 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., освен изискванията по ал. 1
се спазват и изисквания за опазване на околната среда за направление
"Традиционни практики за сезонна паша на животните" (пасторализъм) –
чл. 21 от Закона за защитените територии, чл. 51, ал. 1 и 2 и чл. 132, ал. 1 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Съгласно
чл.5, пар. 1 от Регламент (ЕС) №65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година
за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони, в случай на извършване на недължимо плащане, бенефициерът възстановява
въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2 (Лихвите се
изчисляват за периода между уведомяването до бенефициера за възникване на
задължението му да възстанови сумата и действителното възстановяване или
приспадане на сумата. Приложимият лихвен процент се изчислява в съответствие с
националното право, но не може да е по-нисък от лихвения процент, приложим за
възстановяване на суми съгласно националните разпоредби). Съгласно пар.3
предложение първо, задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се
прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг
орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Аналогична по
съдържание е и разпоредбата на чл.80 от Регламент № 1122/2009 на Комисията от
30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и
интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно
подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент,
както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано
спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
В случая
доказателствата по делото сочат, че подпомогнатото лице е извършило нарушение
по чл.21, т.16 от ЗЗТ, релевантно за стопанската 2014г., която е последна
година от поетия агроекологичен ангажимент.
Контролният административен орган е квалифицирал това нарушение в писмо
изх.№ 01-6500/4516 от 18.08.2022 г. като неспазване на изискванията за
управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, за което следва да
се наложи редукция/намаление съгласно т. 8.2 „Размер на намаленията“ от
Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена
със Заповед № РД-09-508 от 24.07.2014г., изменена със Заповед № РД-09-746 от
20.11.2014г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл.
16 от Наредба № 11 от 06.04.2009г., в размер 6867,20 лева.
Позоваването
на посоченото писмо в оспорения АУПДВ № 01-6500/4516#2 от 19.12.2022г. всъщност
се явява единствената разлика спрямо съдържанието на отменения АУПДВ № 02-240/32#2 от 12.11.2019 г. При това
положение съдът намира, че повторно издаденият АУПДВ страда от същите пороци,
констатирани в предходно проведения съдебен контрол. Ответникът отново не е
изложил конкретни мотиви кои точно условия за управление не е спазил кандидатът
и на основание кои правни норми за това неизпълнение се дължи отказ на
подпомагането. Позоваването на допуснатото нарушение по чл. 21 от ЗЗТ като
фактическо основание не е обвързано от ответника с конкретна разпоредба от
Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Макар в писмо изх.№ 01-6500/4516 от 18.08.2022 г.
да се визира неспазване на изисквания за управление, заявеното нарушение по чл.
21 от ЗЗТ тангира с неизпълнение на базови изисквания по чл. 26, ал. 2 от
Наредба № 11 от 6.04.2009 г., но в тази насока липсват мотиви. Отделно без
оглед на хипотеза по чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., дала основание за
отказа на подпомагане, нормата изисква конкретна превръзка с Методиката за
намаляване и отказване на агроекологичните плащания. В този смисъл на
административния орган са били дадени указания от съда в рамките на проведения
контрол за законосъобразност по адм.
дело № 2639 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив.
Ответникът
повторно е основал волята си на чл.5, пар. 1 и 2 и 3 от Регламент (ЕС) №65/2011
на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, но това по никакъв начин не
способства нужната правна квалификация, даваща основание за издаване на
оспорения АУПДВ. В този смисъл и изричните мотиви в решение № 8821/23.07.2021г.
по адм. дело № 3062/2021г. на ВАС. Прочие съпоставката между съдържанието на
писмо изх.№ 01-6500/4516 от 18.08.2022 г.
и правните основания в АУПДВ № 01-6500/4516#2 от 19.12.2022г. сочи на
два правни режима, подчинени на самостоятелни процедури и водещи до различни
правни последици. Принципно, установяването на публичното държавно вземане като
последица от недължимо изплатено подпомагане, в своя генезис се дължи на вече
установено нарушение, даващо самостоятелно основание за частичен или пълен
отказ от подпомагане. Този аспект не е съобразен от контролния орган нито в
производството по оторизиране на плащания, нито в процеса по установяване на
публичното вземане. Както в оспорения АУПДВ, така и в писмо изх.№ 01-6500/4516
от 18.08.2022 г. липсва какъвто и да е анализ на релевантните за производствата
факти. Не е обсъдено дали е спазена процедурата по чл. 68 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за
корекция на данни от трети страни. Макар хипотезата по чл.5, пар. 3 от
Регламент (ЕС) №65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. да е посочена сред
правните основания на акта, липсват конкретни мотив относно неприложимостта й,
респ. не се излагат фактически констатации относно субективния елемент от
състава на нормата, т.е допусната от контролния орган грешка да е била очевидна
за бенефициера, за да е приложимо общото правило за възстановяване на
съответното недължимо платено. Едва при наличието на тези предпоставки и с
оглед спецификите на случая пред органа би възникнала възможността да изиска
възстановяване на подпомагането. Органът дължи мотиви и при определяне на
неговия размер, които следва да включват изрична позиция по приложимостта на
разпоредбите на чл. 16 във връзка с чл. 26 и чл. 68 от Наредба № 11 от
6.04.2009 г., респ. относима ли е в случая Методика за намаляване и отказване
на агроекологичните плащания, утвърдена от министъра на земеделието, храните и
горите, съответно кои разпоредби от методиката са приложими предвид процесния
отказ за финансиране.
Освен
липсата на мотиви в оспорения административен акт, в случая се констатира и
друго самостоятелно основание за отмяна, дължащо се на допуснато съществено
процесуално нарушение. След отмяната на АУПДВ № 02-240/32#2 от 12.11.2019 г. решение № 38/07.01.2021г.,
постановено по адм. дело № 2639 по описа
за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, преписката не е върната на
административния орган за продължаване на процесуалните действия, тъй като установяването
на публични държавни вземания се подчинява на служебното начало. Тоест органът
при издаването на нов АУПДВ стартира и ново административно производство, за
което дължи надлежно уведомяване на длъжника. В случая такова уведомление не е
извършено, респ. длъжникът не е запознат с фактическите и правни основания,
дали повод за възбуждане на производството, с което съществено е засегнато и
правото му на защита. Този порок не е преодолян и в съдържание на издадения
АУПДВ, поради което задълженото лице не може да реализира защитата си пред
съда, който на свой ред е възпрепятстван да извърши и контрол за
законосъобразност по съществото на спора.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
но издаден в нарушение на процесуалните правила, материалноправните разпоредби
и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.
V. По съдебните разноски:
15. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1000 лева, от които 10 лева за държавна такса и 990 лева за адвокатска защита. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4516#2 от
19.12.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие".
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на В.Д.Ч.
с ЕГН **********,***, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/