Р Е Ш Е Н И Е
№ 421 /
17.11.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, I-ви касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
при
участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от съдия С. Сандева канд № 425/2023 г. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу
Решение № 32/20.03.2023 г., постановено по нахд № 220/2022 г. по описа на
Районен съд – Каварна, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG22032022/2000/Р8-88
от 19.09.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“. В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Изразява
се несъгласие с изводите на КРС, че не е доказано авторството на нарушението.
Оспорват се и изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето на АУАН и издаването на НП, водещи до ограничаване на правото
на защита на наказаното лице. Иска се отмяна на решението на КРС и
постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалваното НП. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Д.Х.Г.,
чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Излага
становище, че КРС подробно и последователно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства и е изложил своите съображения за отмяна на НП. Иска да се остави
в сила обжалваното решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за основателност на касационната
жалба. Счита, че доказателствата по делото не водят до извод за допуснати
съществени процесуални нарушения, а АУАН и НП достатъчно ясно посочват мястото,
времето и авторството на извършеното административно нарушение. Иска отмяна на решението
на КРС и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.
Настоящият
касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства КРС е установил от фактическа страна, че
на 21.03.2022 г., в 15:33 ч., е управлявано ППС влекач, рег. № В2194ВК, с обща
техническа допустима максимална маса – над 12 тона, по път I-9, при км 0+616
Дуранкулак, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС
не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Според въззивния
съд АУАН и НП не съдържат пълно описание на нарушението с всичките му съставомерни
признаци от субективна и обективна страна. Липсва отразяване, че наказаното
лице е управлявало конкретното ППС. Липсват и доказателства за самоличността на
нарушителя, поради което не е установено авторството на деянието. Районният съд
е приел, че съществува противоречие между фактическите и правните констатации в
АУАН и НП, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Установил е, че са
налице данни за закупена маршрутна карта за процесния участък от платената
пътна мрежа, които не са обсъдени и проверени от АНО в противоречие с чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН. По тези съображения КРС е отменил НП.
Настоящият
касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, но не по изложените
в него съображения.
На
първо място, описанието на нарушението в АУАН и НП е неясно и от него не може
да се направи категоричен извод дали повдигнатото обвинение е по чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП или по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което безспорно нарушава правото на
защита на санкционираното лице и съставлява достатъчно основание за отмяна на
НП.
На
второ място, дори и да се приеме, че водачът е наказан по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, то в АУАН и НП не е посочена конкретната нарушена материалноправна разпоредба.
В случая относимото нарушено правило за
поведение се съдържа в нормата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, по която спрямо водача
не е повдигнато обвинение. Сходното съдържание на чл. 179, ал. 3а ЗДвП и
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП не санира пропуска за прилагане на приложимата за случая материалноправна
разпоредба поради самостоятелното действие
на двете правни норми. Именно в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП са предвидени
конкретните задължения на водача, при неизпълнението на които подлежи на
санкциониране по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Липсата на релевантната към деянието правна квалификация представлява
съществено нарушение на изискванията
за съдържание на АУАН и НП, нарушаващо правото на защита на дееца, което на свой ред е самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Ето
защо, като е стигнал до същите правни изводи, макар и с други доводи, районният
съд е постановил един правилен съдебен акт като краен правен резултат, който
следва да бъде оставен в сила.
С оглед на изхода
от делото касаторът няма право на разноски по делото. Процесуалният представител
на ответника е представил в съдебно заседание договор за правна помощ, сключен
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, но не е направил
изрично искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в негова полза, поради
което и съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32 от 20.03.2023
год., постановено по нахд № 220/
2022 год. по описа на Районен съд – Каварна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: