Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Десислава Костадинова разгледа докладваното от съдия Чеуз
гражданско дело № 14 750/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
В исковата молба на Н.А.К., Г.Е.М., М.С.П., С.С.П., К.И.В., Г.Р.В., Б.Г.В.,
О.Г.В., Й.К.Д., Т.А.С., П.А.П. и М.П.Ц. се твърди, че на основание земеделска
реституция са собственици на имот, представляващ бивша нива от 6,400 дка,
находящ се в строителните граници на София, в местността „Гьоловете”, нанесен в
кадастралния план от 1948 г., с пл. № 56 в кад. Лист № 660, при граници
/съседи/ по нотариален акт № 37, т.1, дело 120/1932 г.: братя Панкови, братя С.А.
и пасбище. Твърди се, че имотът е включен в ПУП на гр. София, м. „Национален
киноцентър”, одобрен с Протокол от 01.02.1972 г. към заповед № 1230/15.07.1972
г. и попада в УПИ I – национален киноцентър,
кв.1, м. „Национален киноцентър”. В исковата молба се твърди, че същите се
легитимират като собственици с решение № 10108/07.11.2013 г. на ОСЗГ „Овча
купел”, към което са приложени скица и удостоверение по чл. 13 ал. 4, ал.5 и
ал. 6от ППЗСПЗЗ. Твърди се, че съобразно утвърдената кадастрална карта със
заповед №РД-18-68/02.12.2010 г. на ИД на АГКК за София – м. „Национален
киноцентър” гореописаният имот е с проектен идентификатор 68134.1945.1154 с
площ 6400 кв.м. при съседи: имот с идентификатор 68134.1945.1155, имот с
идентификатор 68134.1945.179, имот с идентификатор 68134.1945.1159 и имот с
идентификатор 68134.1945.1118. Твърди се, че този имот се намира в УПИ I-национален киноцентър, кв.1, м. „Национален киноцентър” и е апортиран от М.НА
К.В.К.на ТД „А.О.” ЕАД, изцяло с държавно участие с едноличен собственик на
капитала Министерство на културата, от който и се владее. Заявени са твърдения,
че при отправяни покани до същия този ответник отказал да им предаде владението
на имота. Изложени са твърдения, че имотът никога не е придобиван от държавата,
а е бил завзет неправомерно от нея след включването му в регулация като имотът
не е застроен, няма данни за неговото отчуждаване и е във вида, в който е бил
при завземането му. При тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявяване на исковете и ищците са сезирали съдът с искане да признае за
установено по отношение на ответника Държавата чрез МРРБ, че са собственици на
имота и да бъде осъден ответника ТД „А.О.” ЕАД да им предаде владението върху
него. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът Държавата, представлявана от МРРБ, оспорва заявеният иск в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са изложени
подробни съображения.
Ответникът ТД „А.О.” ЕАД, оспорва заявеният иск в писмен отговор, депозиран
в срока по чл. 131 от ГПК, в който са изложени подробни съображения.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Я.В. и адв. В.В..
Възраженията на ответника Държавата, представлявана от МРРБ, се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. Д..
Възраженията на ответника ТД „А.О.” ЕАД, се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. И..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По
делото е представено решение № 10108/07.11.2013 г. на ОСЗГ – Овча купел. От
съдържанието на същото се установява, че е възстановено правото на собственост
на наследниците на П. С. В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на нива от 6.400 дка, находящ се в строителните граници на Драгалевци, местност
„Гьоловете” имот № 56, кадастрален лист 660 от кадастрален план, изработен през
1948 г., при граници по нотариален акт № 37,том първи, дело 120/32 г.: братя
Панкови, братя С.А. и пасбище. В решението е посочено, че съгласно ПУП /ЗРП/ на
гр. София, м. „Национален киноцентър”, одобрен с протокол 01.02.1970 г. към
заповед № 1230/15.07.1972 г. бившият имот попада в УПИ I
– Национален киноцентър, кв. 1, местност „Национален киноцентър”, заявен с
пореден № 29 в заявлението.
Представено
по делото е удостоверение рег. № 9400/1603/3/01.07.2013 г. на СО – район
„Витоша” по чл. 13 ал.5 от ЗСПЗЗ. От съдържанието на същото се установява, че
съгласно действащият ПУП /ЗРП/ на гр. София, м. „Национален киноцентър”,
одобрен с протокол 1.02.1972 г. към заповед № 1230/15.07.1972 г. бившият имот
попада в границите на следните УПИ-та или върху части от тях: УПИ I-Национален киноцентър, кв.1,м. „Национален
киноцентър” като за него е съставен акт за държавна /публична/ собственост
№4613/стар 7165/13.05.1970 г. Същият е свободен от застрояване.
Представена
е и скица по чл. 13 ал.6 от ППЗСПЗЗ.
От
съдържанието на представеното по делото удостоверение за наследници 1679/11.09.2013
год. на СО – район „Витоша” се установява, че П. С. В. е починал на 21.01.1968
г. и е оставил за свои наследници по закон Н.А.К., Г.Е.М., М.С.П., С.С.П., К.И.В.
– В., Г.Р.В., Б.Г.В., О.Г.В., Й.К.Д., Т.А.С., П.А.П. и М.П.Ц..
По
делото е представен АДС 7135/13.04.1970 г., от който се установява, че на
основание заповед № 20 на МФ и председателя на ИК на СГНС от 12.09.1969 г. е
актуван като държавен следният недвижим имот: място от 1118 дек, съставляващо
имоти 617, 615, 178, 354, 348, регулачна преписка 38/48г. Киноцентъра местност
Бояна с построени върху него 25 сгради/описани в акта/.
По
делото е представен и АДС /частна/ № 03342 от 18.02.2003 г. на Областна
администрация на област София, издаден на основание чл. 68 от ЗДС във връзка с
чл. 148 ал.1 от ППЗДС на основание разпореждане № 9 от 29.07.2002 г. на МС за
имот – терен с площ от 302 851 кв.м., включващ технологичната територия на
„Б.Ф.” ЕАД.
По
делото е представена заповед № 2139/19.04.1948 г. на Министерство на КСБ въз
основа на чл. 3 от Наредбата – закон за градоустройствен съвет при СГО и
протокол 5 от 26.02.1948 г. на градоустройствения съвет при същата община,
съгласно която е утвърден подробния регулационен план, съобразен с
предвижданията на общия градоустройствен план, за филмов център – Българска
кинематография.
По
делото е представена административната преписка от ОСЗГ „Овча купел” за общия
наследодател на ищците.
По
делото е изслушана и съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. Ю.Я.П. – основна, ведно с включено допълнение към нея. В заключенията си
вещото лице е посочило, че имотът, описан в решението на ОСЗГ е празен и
незастроен като имот с идентификатор 68134.1945.1154 е идентичен с имот
планоснимачен номер 56, кад. Лист 660 по кадастралния план от 1948 г. Вещото
лице в заключението си /допълнение – стр. 583/ е посочило, че не му е бил
предоставен ПУП от 1948 г. като графичен носител в ДАГ като е обоснован извод с
оглед текста на заповед 2139/1948 г. че „ПУП е съобразен с ОГП” т.е.
отреждането и конфигурацията на терена следва да са еднакви с тези в ОГП от
1949 г. т.е. за Киноцентър и с граници и площ, еднакви с тези по ОГП от 1949 г.
като процесният терен попада в терена, отреден за Киноцентър. Вещото лице е посочило,
че по ОГП от 1961 г. процесният терен попада в терена, отреден за Киноцентър, а
ПУП по заповед № 1230/1972 г. е с отреждане за Киноцентър. Процесният терен
попада в терена, отреден за Киноцентър.
При
тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Ищците
заявяват твърдение, че са собственици на имота на основание наследствено
правоприемство и земеделска реституция, въз основа на което обосновават
правния си интерес от предявените искове. Не е спорно по
делото, че ищците са наследници по закон на П. С. В., в
качеството им на низходящи от втори и трети
ред и като такива на същите е възстановено правото на
собственост върху нива от 6.400 дка, в строителните граници на Драгалевци.
Постановеното решение на ОСЗГ е влязло в сила т.е. представлява стабилен
административен акт и с оглед задължителната съдебна практика настоящият
съдебен състав следва да упражни косвен съдебен контрол по отношение на
неговата законосъобразност и предвид липсата на данни по делото, че по отношение
на същото е упражнен пряк съдебен контрол.
Съгласно задължителната съдебна практика,
установена с Тълкувателно решение 6/05 г. на ВКС следва да се има предвид
разпоредбата на чл.10 ал.7 от
От
събраните по делото писмени доказателства настоящият
съдебен състав
намира, че по делото се установи обстоятелството, че общия
за ищците наследодател е бил собственик на процесния имот, което се установява
от представения по делото нотариален акт от 1932 г. Заявеното оспорване
от страна на втория ответник досежно този нотариален акт с твърдения, че същият
бил нищожен поради липса на подпис и печат на нотариус не се подкрепят от
писмените доказателства по делото. Видно от представените преписа от
нотариалния акт /около 4 по делото/ същият е представен в нотариално заверен
препис с посочване за наличие на подпис на нотариус и участвалите страни, печат
респ. заплатена държавна такса под формата на 4 държавни таксови марки.
Възражението на същия ответник, че не било установено по делото, че праводателят
на ищците е бил собственик на имота към правно-релевантния момент –
обобществяване на имота в ТКЗС с оглед липсата на данни за развило се между
ищеца и този ответник производство по реда на чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ настоящият
съдебен състав намира за недопустимо /решение 15/11.05.2011 г. по гр.д. 340/2010 г. на Първо ГО на ВКС,
решение 137/16.08.2011 г. гр.д. 1036/2010 г. на Второ ГО на ВКС по чл. 290 от ГПК/.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на същия ответник, че
решението на ОСЗГ е нищожно с оглед нормата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ, според която
решенията й се подписват от началника и определени със заповед служители. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика / решение 912/18.01.2011 г. по
гр.д. 1753/2009 г. на Първо ГО на ВКС, решение 750/04.11.2010 г. по гр.д.
1794/09 г. на Първо ГО на ВКС и др./.
С оглед ангажираните
от страните по делото писмени доказателства неоснователно според настоящия
съдебен състав е и възражението на първия ответник – Държавата чрез МРРБ, че е
изключен редът за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, тъй като същият е
бил отчужден преди колективизацията и е следвало да се заяви по реда на ЗВСОНИ.
При доказателствена тежест на ответника доказателства в тази насока не са
ангажирани. Няма данни по делото за отреждането на имота с оглед утвърдения ПУП
със заповед № 2139 /19.04.1948 г. т.е. за Киноцентър. Дори да се приеме, че
съгласно утвърдения с тази заповед ПУП имотът е отреден за Киноцентър трябва да
се има предвид нормата на чл. 77 ал. 3 от Закона за приложение на общия
градоустройствен план на СГО от 1941 г. /отм./, съгласно която отчуждаването на
недвижимите имоти се счита станало по силата на самите подробни регулационни
планове. Съобразно задължителната съдебна практика /решение 169/02.02.2017 г.
по гр.д. 946/2016 г. на Първо ГО на ВКС/ за имотите, които са отредени по ЗПОГП
на СГО от 1941 г. за направа на сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на
държавните учреждения и предприятия, е приложима разпоредбата на чл. 74а ЗПИНМ
/отм./. Ако до 09.07.1956 г. собствениците на имоти не са били обезщетени
и имотът не е бил завзет за предвиденото по плана мероприятие, отчуждителното
действие на плана се обезсилва. Данни за наличие на изплатено на общия
наследодател на ищците обезщетение няма, няма данни и имотът да е бил завзет за
това мероприятие, предвид което действието на плана от 1949 г. по отношение на
процесния имот следва да се счита обезсилен. Подобен извод се налага и съобразно
данните по делото / изявлението на вещото лице по СТЕ/, че първият ПУП за имота
е от 1972 г., аналогични данни се съдържат и в удостоверението по чл. 13 ал.5
от ППЗСПЗЗ респ. видно от самия АДС 7135/1970 г. имотът е одържавен едва през
1969 – 1970 г. При липсата на други доказателства по делото, ангажирани от
страните, процесният имот е запазил статута си на земеделска земя и като такъв
е бил отнет от общия наследодател на ищците. Последващата регулационна промяна
на имота респ. одържавяването му впоследствие е без правно значение, защото
предназначението на земите, при определяне на приложимия реституционен закон, следва
да се преценява към момента на отнемането им. Съобразно нормата на чл. 10 ал.7
от ЗСПЗЗ земите се възстановяват дори и да не са земеделски, намират се в
строителните граници на населените места, ако са били отнети като земеделски / решение 181 /14.09.2011 г. по гр.д. 261/2010 г. на Първо ГО на ВКС, по
чл. 290 от ГПК/.
Предвид
което съдът намира, че ищците са доказали, че са собственици на сочените
от тях основания и установителният иск, заявен срещу първият ответник
следва да се уважи.
Законодателят
е предпоставил уважаването на иск по чл.108 от ЗС от няколко условия: ищецът да
е собственик на процесния имот, същият да се владее от ответника и това да
става без същият да има правно основание.
Искът по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен иск за
собственост, който предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това
кой е неговият собственик. По съображенията, изложени по-горе настоящият
съдебен състав намира, че ищците са установили, че са собственици на сочените
от тях придобивни основания. Соченият ответник не е ангажирал доказателства,
установяващи права върху имота, които да се противопоставят на ищците. Страните
не са формирали спор и относно обстоятелството, че имотът е във владение на
ответника, поради което са налице всички предпоставки на фактическия състав на
нормата на чл. 108 от ЗС и исковете като основателни и доказани следва да се
уважат.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от
Водим от горното
Софийски градски съд, I-19 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н.А.К., ЕГН **********,
Г.Е.М., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********, С.С.П., ЕГН **********, К.И.В.,
ЕГН **********, Г.Р.В., ЕГН **********, Б.Г.В., ЕГН **********, О.Г.В., ЕГН **********,
Й.К.Д., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********, П.А.П., ЕГН ********** и М.П.Ц.,
ЕГН **********, всички на съдебен адрес: *** – адв. Я.В. и адв. В.В. искове с
правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от МРРБ, адрес: гр.
София, ул. „Св. **************и ТД „А.О.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***, че Н.А.К., Г.Е.М., М.С.П., С.С.П., К.И.В., Г.Р.В.,
Б.Г.В., О.Г.В., Й.К.Д., Т.А.С., П.А.П. и М.П.Ц. са собственици на имот с
проектен идентификатор 68134.1945.1154 с площ 6400 кв.м. при съседи: имот с
идентификатор 68134.1945.1155, имот с идентификатор 68134.1945.179, имот с
идентификатор 68134.1945.1159 и имот с идентификатор 68134.1945.1118 на
основание наследство и земеделска реституция.
ОСЪЖДА ТД „А.О.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** да предаде на Н.А.К., ЕГН **********, Г.Е.М., ЕГН **********,
М.С.П., ЕГН **********, С.С.П., ЕГН **********, К.И.В., ЕГН **********, Г.Р.В.,
ЕГН **********, Б.Г.В., ЕГН **********, О.Г.В., ЕГН **********, Й.К.Д., ЕГН **********,
Т.А.С., ЕГН **********, П.А.П., ЕГН ********** и М.П.Ц., ЕГН **********, всички
на съдебен адрес: *** – адв. Я.В. и адв. В.В. на основание чл. 108 от ЗС
владението на имот с проектен идентификатор 68134.1945.1154 с площ 6400 кв.м.
при съседи: имот с идентификатор 68134.1945.1155, имот с идентификатор
68134.1945.179, имот с идентификатор 68134.1945.1159 и имот с идентификатор
68134.1945.1118.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от МРРБ, адрес: гр. София, ул. „Св.**************и
ТД „А.О.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78 ал.1
от ГПК на Н.А.К., ЕГН **********, Г.Е.М., ЕГН **********, М.С.П., ЕГН **********,
С.С.П., ЕГН **********, К.И.В., ЕГН **********, Г.Р.В., ЕГН **********, Б.Г.В.,
ЕГН **********, О.Г.В., ЕГН **********, Й.К.Д., ЕГН **********, Т.А.С., ЕГН **********,
П.А.П., ЕГН ********** и М.П.Ц., ЕГН **********, всички на съдебен адрес: *** –
адв. Я.В. и адв. В.В. сумата от 16 373 лв. – разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: