Р Е Ш Е Н И Е № 260279
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на прокурора ИВАН СПИРОВ и при секретаря МАРИЯ ПЕЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 823
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно и
субективно евентуално съединени осъдителни искове по чл. 1 от ЗОДОВ, вр. § 6
от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019 г.) за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от
частноправен субект на държава-членка на ЕС, в резултат на нарушение на правото
на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС.
Ищецът В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. К.Б., е предявил солидарно срещу ответниците БНБ – *** и Народното събрание на РБ – ***, и евентуално срещу Фонд за
гарантиране на влоговете в банките – ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди в размер на общо 98 252,02 лв., претърпени от частноправен субект на държава-членка на ЕС, в
резултат на нарушение на правото на ЕС, а именно:
- ненавременно транспониране на общностни
норми в националното законодателство;
- постановяване на решение по чл. 1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО и изплащане на ищеца на
гарантирания размер на депозита му в „***“ АД в сроковете по чл. 10, § 1 от
същата директива,
с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС,
от която сума 40 000 лв. е обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с лихви.
Твърди, че на ***открил
в ***(***) банкова сметка ***, с IBAN: ***. През пролетта на ***решил да закупи недв. имот
– апартамент със застр. площ от 119,33 кв.м в гр. ***.
В началото на м. юни успял да приключи успешно преговорите с продавача, като на
******бил одобрен за получаване на кредит от ***на стойност 95 000 евро.
На ******сключил
предварителен договор за покупко-продажба на апартамента на цена от
120 000 евро, като 12 000 евро от тази сума била заплатена от него
като капаро в деня на подписване на предварителния договор. В същия е
договорено, че остатъка от 108 000 евро от цената на имота ще бъде
заплатен на ******при сключване на окончателен договор, като в случай, че до
тази дата остатъка от цената не бъде заплатен от купувача, продавачът има право
да задържи полученото капаро от 12 000 евро.
На ******сумата
от 95 000 евро (184 310 лв.), отпусната като кредит от ***, постъпила
по сметката на ищеца в ***, като към тази дата наличността е била общо
231 110,66 лв., а към ******– 227 110,66 лв., които суми надхвърлят
задължението му по предварителния договор в размер на 108 000 евро
(211 229,64 лв.). След множество негативни медийни публикации в периода ******вложителите
в *** започнали панически да теглят депозитите си в тази банка, но ищецът не
успял да изтегли средствата си, тъй като в периода ******– ******се намирал в ***.
С писма изх.№
4098/******и изх.№ 4099/******ИД на *** са отправили искане до БНБ за налагане
на специален надзор върху банката на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от
ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност, като с Решение № 73/******на УС на
БНБ банката е поставена под особен надзор за срок от 3 месеца и е спряно
изпълнението на всички задължения, заедно с ограничаване на дейността ѝ за
същия срок.
Така, считано от ******ищецът
В.Б. не е имал достъп до банковия си депозит, като същият е станал „неналичен“
по смисъла на чл. 2, § 3, т. i от Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на
депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане. Считано от ******г.,
най-късно на 27.06.*** г., БНБ е следвало да установи, че депозитите на
вложителите в *** са неналични по смисъла на посочения текст от директивата, а
в срок от 20 работни дни, т.е. между 18.07.***и ******ответникът ФГВБ е
следвало да изплати на ищеца гарантирания минимален депозит от 196 000 лв.
Тъй като на ******е изтекъл срокът за подписване на окончателен договор и
плащане на цената на апартамента, ищецът Б. сключил с продавача (обещателя)
анекс, съгласно който срокът за това се продължава до ***г., но срещу
допълнителна неустойка от 7 500 евро.
На 15.07.***БНБ удължила срока на специалния надзор над *** до 21.09.2014
г., а страните по предварителния договор продължили с анекс срока за сключване
на окончателен договор до ***г., но при условие, че допълнителната неустойка от
7 500 евро ще остане в полза на продавача, независимо дали ще се сключи
окончателна сделка или не.
На 16.09.***БНБ отново удължила срока на надзора до 21.11.2014 г., а
ищецът, поради блокиране на средствата си, не успял да плати цената и да сключи
окончателен договор, като дължал на продавача и сумата 7 500 евро.
На 25.09.***ЕК обявила, че започва наказателна процедура № 2014/2240 срещу
РБ за неправилно транспониране на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 и
за неспазване на принципа на свободно движение на капитали, съгласно чл. 63 от
Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). С Решение № 138/******на БНБ е отнет
лиценза на *** на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 62, б. „а“ от ЗКИ, а с Решение № 61/18.11.***на УС на ФГВБ е започнало
изплащане на гарантираните депозити, считано от ***2014 г., въпреки че тази
дата е крайният 20-дневен срок за това. С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д.№
2216/***САС приел ******за начална дата на неплатежоспособността на ***.
На 07.11.***продавачът изпратил нот. покана на
ищеца, с която го уведомил, че считано от 01.10.***предварителния договор е
развален по негова вина, поради което задържа полученото капаро и го кани в
7-дневен срок да му заплати договорената неустойка от 7 500 евро. На ******ищецът
заплатил дължимата сума на неустойката на продавача (обещателя), като с писмо
изх.№ 262/05.11.***бил уведомен, че салдото по банковата му сметка е
227 074 лв. На ******сумата на гарантирания размер на депозита от
196 000 лв. била изплатена на ищеца и с нея той погасил взетия по повод на
сделката кредит от ***. Въпреки, че към този момент договореният апартамент все
още не бил продаден, сделката останала неосъществена, поради драстично
влошените отношенията на ищеца с продавача (обещателя), на когото платил общо
19 500 евро – капаро и неустойка.
Според принципа за ефективна съдебна защита, залегнал в чл. 6 и чл. 13 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), всяка
държава членка има свободата на предвиди вътрешноправен ред за реализиране на
нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, доколкото той не е
по-неблагоприятен от реда за разглеждане на подобни производства по вътрешното
право и доколкото не прави практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правата, предоставени от ЕС, в който смисъл е и постоянната
практика на СЕС. В случая са налице и трите универсални предпоставки, изведени
от практиката на СЕС – нарушена правна норма на ЕС, независимо дали тя е
закрепена в директива или в друг акт; нарушението е „явно квалифицирано“ или
„достатъчно съществено“; наличие на причинна връзка между нарушението на
задължението на държавата и понесените от засегнатите лица вреди. Според чл. 1,
§ 3, т. i и чл. 10, § 1 от Директива 94/19 ЕО, след като още на ******БНБ
е декларирала, че депозитите в *** са неналични, ищецът е имал право да получи
гарантирания размер на депозита си в периода ***, т.е. 4 работни дни преди
крайната дата, уговорена с анекса от ******Надзорните органи не са изпълнили
задълженията си да транспонират Директива 94/19 (НС), да постановят решение по
чл. 1, § 3, т. i от нея (БНБ) и да изплатят гарантирания размер на
депозитите на вложителите в установените в чл. 10, § 1 срокове (ФГВБ), поради
което в резултат на поведението на ответниците ищецът
претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Ето защо ищецът моли съда да осъди НС и БНБ при условията на солидарност да
му заплатят:
1. обезщетение за имуществени вреди в размер на 19 500 евро
(38 139 лв.), представляващи заплатено капаро и неустойка по предварителен
договор за покупко-продажба на недв. имот, ведно със
законната лихва върху тази сума в размер на общо 9 191,46 лв. за периода
от плащането ѝ на ***до завеждане на иска на 31.03.2017 г.;
2. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., изразяващи
се в преживян стрес, притеснения, разочарование и здравословни проблеми, ведно
с лихвата върху обезщетението за периода от ******до ***в размер на общо
10 921,56 лв.,
както и законната лихва върху главниците, считано от ***до окончателното
плащане, и направените по делото разноски.
В условията на евентуалност, моли съда да осъди за същите вреди ответника
ФГВБ.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена
защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства.
Ответникът Народното събрание на Република България – ***, 1169, пл.
Народно събрание 2, представлявано от *** М.Г. и *** А.С., със сл. адрес: ***, ***,
е подал отговор, в който заявява, че предявените искове са процесуално
недопустими, тъй като е налице липса на пасивна материалноправна
легитимация на НС като ответник по спора за обезщетяване на вреди по ЗОДОВ. По
същество счита исковете за неоснователни.
Твърди,
че същността на НС като орган на законодателната власт с конкретен и
изчерпателно определен персонален състав с определен мандат, изключва
възможността за някакъв вид правоприемство и приемственост
или друг вид връзка между предходно и ново НС. Законът за гарантиране на
влоговете в банките (обн. ДВ, бр. 49/2008 г., отм.) е
приет от 38-то Народно събрание, конституирано на 07.05.1997 г. и разпуснато на
19.04.2001 г.
Разпоредбите
относно реда и условията за изплащане на сумите по депозитите, които са
действали през процесния период (изм. ДВ, бр.
109/2013 г.), са приети в съответствие с Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на
депозити и Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март
2009 г. за изменение на Директива 94/19/ЕО от 41-то НС, конституирано на
14.07.2009 г. и разпуснато на 14.03.2013 г., съответно през 2009г. и ***Солидарният
иск срещу тримата ответници - БНБ, ФГВБ и НС на РБ, е
недопустим, тъй като не е налице съвместен незаконосъобразен акт, а правният
ред на защита по чл. 1 и по чл. 2 от ЗОДОВ е различен.
С приетите
през 2009 г. и ***текстове на Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн. ДВ бр. 49/2008 г., отм.) НС въвежда разпоредбите на
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г.
относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за изменение на Директива
94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на
гарантирания размер и срока за изплащане, като в частта от директивите, където
са посочени максимално допустими срокове, и същите следва да бъдат въведени
буквално, законодателният орган е въвел текстовете от европейските актове. В частта, в която същите предоставят свобода на
държавите - членки да достигнат до конкретен резултат, законодателят е създал
самостоятелен механизъм.
За да
бъде един депозит неналичен, следва компетентният национален орган - БНБ да
установи това обстоятелство, като чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ му вменява в задължение
да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с
оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на
вложителите. Преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на банка
е предоставена изцяло в управленските и надзорни правомощия на БНБ и в
качеството си на такъв орган тя е задължена да прилага нормите на ЕС, които
имат директно приложение, дори и същите да не са изрично инкорпорирани в
националното законодателство. Поставянето под специален надзор на конкретна
търговска банка, по отношение на която е налице опасност от
неплатежоспособност, определянето на срока и условията на този надзор и
прилагането на мярка или мерки от предвидените в чл. 116, ал. 2 от ЗКИ, не
засягат неблагоприятно правата и интересите на вложителите и кредиторите на
самата банка.
Специалният
надзор по глава 11, раздел 8 от ЗКИ е оздравителна мярка, насочена към
съхраняване жизнеспособността на банката и затова Решение № 73 от ******на УС
на БНБ в неговата цялост, включително и мярката по т. 4, се явяват благоприятни
за вложителите и останалите кредитори на банката, като осигуряват зашитата на
правната сфера на тези лица и гарантират обществения интерес от стабилизиране
на банката и възстановяване на нормалната й дейност.
Относно
претърпените от ищеца вреди са представени частни документи, за които не може
да се установи, че са сключени на посочените в тях дати. Не е представен надлежен
документ, който да удостоверява, че ищецът е заплатил депозит в размер на 12
000 евро при подписването на предварителния договор, а представеното
доказателство за извършено плащане е през м. ноември ***Нот. покана също е от
месец ноември, поради което оспорва на основание чл. 193 от ГПК представените
приложения №№ 4, 13 и 15 към исковата молба.
Счита
твърденията за вреди, претърпени от ищеца, за несъстоятелни, както и предвид
липсата на причинно-следствена връзка между вредите и твърдените нарушения от страна на законодателния орган.
Ето защо, моли исковете по отношение на НС да бъдат
отхвърлени, както и акцесорните претенции за лихви, като
неоснователни и недоказани, с всички законови последици, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излагата
в отговора и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът Българска народна банка (БНБ) – ***, 1000, пл. Княз Александър I, № 1, със съд. адрес:***, ***, чрез адв.
М.В., е подал отговор, в който прави възражение за неподведомственост на спора
на гражданския съд.
Тъй като ищецът твърди, че е претърпял вреди от бездействието на БНБ, която
не е издала своевременно административен акт, с който да установи, че
депозитите в *** са неналични по смисъла на Директива 94/19, то спорът следва
да се разглежда съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ по реда на АПК от
административния съд, в който смисъл е и т. 2 от Тълкувателно постановление №
2/***от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС,
според която разграничителният критерий за приложимия правен ред за
обезщетяване на вреди от дейността на органи, които не са част от изпълнителната
власт, е основният характер на дейността на съответния орган, като трайно в
практиката по аналогични искове на вложители срещу БНБ за вреди от неиздаване
на актове по чл. 1, § 3, т. i от Директива 94/19 ЕО смесени състави на ВКС и ВАС
приемат, че компетентен да разгледа такъв иск е административният съд.
Ето защо, постановено решение по настоящото гражданско дело би било
недопустимо според Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016 г. по т.д.№ 1/2015
г. на ВКС и ВАС и затова моли производството да бъде прекратено и делото да се
изпрати за разглеждане от Административен съд – Пловдив. Евентуално, прави
възражение за местна неподсъдност на спора по чл. 105 от ГПК, тъй като
седалищата и на тримата ответници са в ***.
Твърди, че исковата молба е нередовна, а отделно от това – и недопустима,
тъй като отмяната на административния акт (мълчалив или изричен) е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иск по чл. 1 от ЗОДОВ.
По същество счита исковете за неоснователни, тъй като не са налице
визираните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки.
Освен това счита, че Директива 94/19/ЕО няма пряко приложение спрямо
вложителите и не може да бъде тълкувана в смисъл, че вложителите могат да искат
от компетентните органи предприемане на надзорни мерки спрямо кредитна
институция. Директивата е правилно транспонирана и следователно няма директен
ефект, а ищецът не може да се позовава на нея, вместо на българския закон,
който ясно урежда правомощията на БНБ. Директива 94/19/ЕО не определя кой
следва да бъде националния орган, компетентен да приеме решение за установяване
на неналичност на депозити.
Едва с измененията на ЗКИ, в сила от 14.08.2015 г., транспониращи новата
Директива 2014/59/ЕС, БНБ е определена за орган, който да установява
неналичността на влоговете, като преди влизане на тези изменения в сила, както
е в случая, БНБ не е имала такова правомощие. Компетентността за изплащане на
гарантирания размер на вземанията на вложителите към банката е на ФГВБ,
съгласно чл. 8, т. 3 от ЗГВБ (отм.), поради което към ***не е налице противоправно бездействие на БНБ да даде достъп на ищеца до
гарантирания размер на вземането му, а към ******не са били налице
предпоставките по чл. 1, § 3, б. i от Директивата.
Дори да се приеме, че Директива 94/19/ЕО има пряк ефект, тя не вменява
задължение за определено фактическо действие на БНБ, а за волеизявление на овластен за това от националното законодателство орган.
Освен това, с решение от 15.12.2015 г. на Европейската комисия е затворена
образуваната на 25.09.***процедура за нарушение 2014/2240 във връзка с
неизпълнение на задълженията, произтичащи за България, съгласно чл. 1, § 3 и
чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО.
Твърди, че не са налице доказателства за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди. Оспорва предварителния договор и анексите към него, поради
липса на достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, и като нищожни по
смисъла: на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3,
ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ЗОПБ; на чл. 26, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД, вр. чл. 91, вр.
чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗННД и чл. 44, ал. 1, вр. чл.
46, ал. 1 от ЗМДТ; на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и на чл. 26, ал. 2,
пр. последно от ЗЗД като симулативни по съображения,
подробно изложени в отговора.
Счита претенцията за неимуществени вреди за голословна, неуточнена и
изключително завишена по размер. Заявява, че липсва причинно-следствена връзка
между твърдяното бездействие на БНБ и твърдения вредоносен резултат за ищеца.
Липсва и конкретен умисъл от страна на длъжностни лица на БНБ за увреждане на
ищеца.
Ето защо, моли съда да не допуска разглеждането на претенциите на ищеца по
същество или да ги отхвърли изцяло като неоснователни, ведно с присъждане на
разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита
по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Ответникът Фонд за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) – ***, ул.
Владайска 27, с ***на ***Р.М., със съд. адрес:*** ***, чрез адв.
Д.Л., е подал отговор, в който заявява, че исковете са недопустими, поради
липса на процесуална легитимация на ФГВБ.
Ответникът е ЮЛ, създадено със Закона за гарантиране на влоговете
в банките (обн. ДВ, бр. 49 от 29.04.1998 г., отм.
ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.), но не е
орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 и на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и не притежава
властнически правомощия, поради което не е надлежна страна по спора. Съгласно
чл. 24, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), от датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 от
същия закон Фондът встъпва в правата на вложителите към банката до размера на
гарантираните суми, като от тази суброгация настъпват
гражданскоправни, а не административни последици.
Счита, че искът не е подведомствен на ОС – Пловдив, а на
съответния административен съд, тъй като ФГЗБ и другите двама ответници очевидно не са правозащитни органи по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
По същество счита исковете за изцяло неоснователни и ги
оспорва както по основание, така и по размер, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: ответникът не е орган по
смисъла на посочената разпоредба; липсва административен акт, който да е
отменен по съответния ред, както и действия и/или бездействия на ответника,
които да са признати за незаконосъобразни; не са налице настъпили за ищеца
вреди и причинната им връзка с адм. актове или деяния
на ФГВБ.
В случая, лицензът за извършване на банкова дейност на ***е отнет от БНБ на
******и съгласно чл. 23, ал.1 и ал. 5 от ЗГВБ (отм.) ФГВБ е започнал да изплаща
дължимите суми на вложителите не по-късно от 20 работни дни от датата на
решението на БНБ, като на ищеца е изплатен в срок максималния размер на
гарантирания влог на ******Към ******единствено БНБ е била компетентния орган в
РБ за упражняване надзор върху банките и за установяване дали определен депозит
е неналичен по смисъла на Директива 94/19/ЕО.
Разпоредбата на чл. 1, § 3, б. i от посочената
директива няма директен ефект, а следва да бъде подходящо транспонирана в
националното законодателство. Директивите на ЕС не представляват международен
договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за РБ по
смисъла на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, поради което те нямат
предимство през нормите на вътрешното право, които им противоречат. Според чл.
288, т. 3 от ДФЕС, директивата не е акт с непосредствено правно значение и
подлежи на транспониране във вътрешното право по начин, избран от съответната
държава – членка, поради което ФГВБ не би могъл да прилага директно чл. 1, § 3,
б. i от Директива 94/19/ЕО вместо действащото българско законодателство към
онзи момент.
Оспорва изцяло изложените от ищеца фактически твърдения,
както и достоверността на датата на сключване на предварителния договор и на
анексите към него, като твърди, че договорът е привиден.
Ето защо, моли съда да остави без разглеждане предявените
срещу ФГВБ искове като недопустими или да ги отхвърли като неоснователни, ведно
с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в
писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че исковете са
неоснователни и недоказани и следва да се оставят без уважение.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите
на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото няма спор за факти, като и от събраните писмени доказателства се
установява, че на ***ищецът В.Б. открил в ***(***) банкова сметка ***: ***.
С писма изх.№ 4098/******и изх.№ 4099/******ИД на *** са отправили искане
до БНБ за налагане на специален надзор върху банката на основание чл. 115, ал.
2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност, като с Решение №
73/******на УС на БНБ банката е поставена под особен надзор за срок от 3 месеца
и е спряно изпълнението на всички задължения, заедно с ограничаване на
дейността ѝ за същия срок. На 15.07.***БНБ е удължила срока на специалния
надзор над *** до 21.09.2014 г., а на 16.09.***отново е удължила срока на
надзора до 21.11.***С Решение № 138/******на БНБ е отнет лиценза на *** на
основание чл. 103, ал. 1, т. 1, вр. чл. 62, б. „а“ от
ЗКИ, а с Решение № 61/18.11.***на УС на ФГВБ е започнало изплащане на
гарантираните депозити, считано от ***2014 г., като с Решение № 1443/03.07.2015
г. по т.д.№ 2216/***АС – *** е приел ******за начална дата на
неплатежоспособността на ***.
С писмо изх.№ 262/05.11.***ищецът бил уведомен, че салдото по банковата му
сметка е 227 074 лв., а на ******сумата на гарантирания размер на депозита
в *** от 196 000 лв. е била изплатена.
На 25.09.***ЕК е обявила, че започва наказателна процедура № 2014/2240
срещу РБ за неправилно транспониране на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива
94/19 и за неспазване на принципа на свободно движение на капитали, съгласно
чл. 63 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), като впоследствие процедурата
е била прекратена.
Според сключения на ******от ищеца, като купувач, с третото лице И.А.Ч.,
като продавач (обещател), Предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот – апартамент със застр.
площ от 119,33 кв.м, находящ се в гр. ***, за сумата
от 120 000 евро, ищецът е платил 12 000 евро от тази сума като капаро
в деня на подписване на предварителния договор, а остатъка от цената на имота
от 108 000 евро е следвало да заплати на ******при сключване на
окончателен договор. В случай на забава на плащането, продавачът има право да
задържи полученото капаро от 12 000 евро.
За да осигури
средства за покупката на апартамента, ищецът бил одобрен на ******за получаване
на банков кредит от ***на стойност 95 000 евро, като на ******сумата на
кредита, равняваща се на 184 310 лв., постъпила от ***по сметката на ищеца
в ***, като към посочената дата наличността по тази сметка е била общо
231 110,66 лв., а към ******– 227 110,66 лв.
Според ищеца Б.,
поради несвоевременните действия на ответниците, той
сключил с продавача (обещателя) анекс, съгласно който срока за сключване на
окончателен договор и плащане на остатъка от цената се продължава до ******срещу
допълнителна неустойка от 7 500 евро. С последващ
анекс срокът бил продължен до ***г., но при условие, че допълнителната неустойка
от 7 500 евро ще остане в полза на продавача, независимо от наличието или
липсата на окончателна сделка. На ***продавачът изпратил нот.
покана на ищеца, че считано от ***предварителния договор е развален по негова
вина, поради което задържа полученото капаро и го кани в 7-дневен срок да му
заплати договорената неустойка от 7 500 евро, която ищецът заплатил на ******Направените
от ответниците възражения относно привидността и
валидността на предварителния договор и липсата на достоверна дата на същия
съдът намира за основателни. Тъй като се касае за частен документ, който не
носи подписа на страната, която го оспорва, то доказателствената
тежест във връзка с оспорването лежи върху страна, която се ползва от
документа. По делото не са ангажирани от ищеца доказателства за достоверността
на датата на сключване на предварителния договор по смисъла на чл. 181, ал. 1
от ГПК, а от представения Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недв. имот ***, сключен между ищеца В.Б. и ***, е видно, че
кредита е предоставен с цел „довършителни
работи, ремонт, … на апартамент ***“, като ипотекираните имоти са различни
от предмета на предварителния договор.
Ето защо, съдът
намира, не се установява при условията на пълно и главно доказване, че на ******ищецът
е сключил валиден Предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в гр.
***, както и че за него са възникнали задължения по този договор,
неизпълнението на които е причинило на ищеца имуществени вреди в размер на общо
19 500 евро – капаро и неустойка, платени по оспорения предварителния
договор.
По делото е
приета ССЕ с вещо лице Т.С.Р., която съдът възприема като компетентна,
безпристрастно изготвена и неоспорена от страните. От нея се установява, че
законната лихва върху главницата от 38 139,40 лв. за периода ******– ***е
в размер на 9 173,14 лв., а върху главницата от 40 000 лв. за периода
*** г. – ***– 6 838,90 лв.
По делото са разпитани свидетелите Д. Л.Л., И.П.Б.и И. М. М., показанията
на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на първата свидетелка,
предвид близките й отношения с ищеца и общото им дете и възможната й
заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид. Л., която
от ***е разделена с ищеца, но поддържат добри отношения, се установява, че „Лятото на ***беше кошмарно, защото В. беше споделил
с мен планове за покупка и инвестиция в имот в централната част на ***. …
Сделката обаче пропадна и В. претърпя финансови загуби…. част от парите за
покупката на този имот бяха под формата на банково кредитиране, мисля че от ***.
Банката отпусна кредита на В. …той имаше подписан и предварителен договор за
покупка на това жилище. … Понеже имаше
свободно време, В. реши да отиде на почивка със сина ни, докато се изготвят
окончателно всички документи за изповядване на сделката. Но когато се върна, ***
спря да изплаща депозити и това срина В. физически и психически. Следяхме
непрекъснато новините - какво се случва с ***, дали отваря, дали затваря, кога
ще започне изплащане, това беше новина № 1 дълго време в медиите, а хората
които бяха пряко засегнати, следяха и се вълнуваха още повече, търсиха
информация.
Не мога да отговоря защо В. не е заплатил поне
частично цената на имота с отпуснатия му банков кредит, който е теглил за
покупко-продажбата. Считам, че депозитът в *** е бил недостатъчен за заплащане
на цената, и затова той е решил да тегли и банков кредит. …
Доколкото знам, кредитът, който беше отпуснат на В.,
беше за ремонт на притежавана от него собственост, а не за покупката на
жилището …. В. беше изцяло фокусиран върху предстоящата покупка на това жилище.
Беше под стрес, защото живееше в несигурност кога банката ще му плати, кога не,
знам, че гонеше и някакви срокове … Притесняваше се за неустойката, която
трябваше да плати по предварителния договор, ако не го спази.
…започна да получава високо кръвно налягане,
започна да му изтръпва лявата ръка, започна да му прилошава, да получава
стягания на сърцето, да му се вие свят. Започна да се вторачва в здравословното
си състояние, че ще получи инфаркт или инсулт, че детето му ще остане сирак.
Многократно се наложи да посещаваме спешни центрове. Там се установи, че
всъщност В. получава паник атаки. Изписаха му
лечение, аз лично го придружавах на прегледите и контролирах приема на
изписаните му лекарства. Въпреки назначена терапия се стигна до постъпване на В.
в болница. Той вдигна много високо кръвно 180-100, започна да му се вие свят,
загуби сили, не можеше да ходи и поради това го приеха в спешното на „***“, в
Неврологично отделение, за допълнителни изследвания.
Диагнозата, която му поставиха, беше свързана с
вестибуларния апарат и му беше назначено поддържащо лечение, което понякога
продължава и сега. Стрес, дори и в ниска доза, провокира проявата на тези
симптоми при В. и сега. През м.*** за първи път посетихме Спешен център с В..
Това беше след спиране изплащането на депозитите от ***, мисля че 3-4 дни след
това за първи път се наложи да отидем в спешен център.
Въпреки, че В. няма физически проблем …той е
лабилен, изтощен и при ниско натоварване започва да се проявява … стягане на сърдечната област, изтръпване на
ръката, тоест и при малък стрес, той получава отново паник
атаки. ….
Това, което е споделял с мен В., е, че мечтае да
живее в центъра на гр. *** и затова искаше да купи точно този имот. По това
време В. ***. В. разполагаше с недвижими имоти и с движимо имущество -
автомобили.
През ***аз живеех на ******, заедно с детето ми. В.
тогава имаше нужда от грижи, въпреки че бяхме разделени преди това.
Първоначалната идея на В. беше да изтегли
банков кредит, с който да направи ремонт на притежавана от нето
недвижима собственост. Искаше да ремонтира апартамента си в гр. ***, затова
изтегли банков кредит. След това се появи офертата за закупуване на този процесния апартамент и затова той се отказа от ремонта и
реши парите от кредита да бъдат вложени за покупката на апартамента, плюс влога
му в ***….
Не мога да кажа защо датата на предварителния
договор предхожда датата на сключване на заема. …Не мога да отговоря защо В. не е поискал кредит от ***,
след като е имал в тази банка депозит, а е поискал кредит от друга банка. ….
той очакваше до 10-на дни да се сключи окончателната сделка след подписване на
предварителния договор“.
Според свид. Б., „С В. през юни ***бяхме на почивка в ***. …Когато се
върнахме от *** и разтоварвахме багажа, чухме по новините, че има проблем с
депозитите в *** и тогава настроението на В. видимо се промени….
В. ми се обаждаше постоянно през тези дни и това
беше основаната ни тема на разговор... Искрено бях загрижен за В., тъй като сме
близки приятели… една вечер В. дойде и ме помоли да го придружа до *** градска
болница, тъй като аз живея наблизо. В. се оплакваше от болки в гърдите, прескачане на сърцето, беше зачеревн, беше нервен. Направи ми впечатление, че дойде без
кола и каза, че не е в състояние да шофира. Отидохме заедно в болницата. Докато
чакахме прегледите в *** градска болница, той ми сподели, че е имал намерение
да купува жилище и е имал някакъв кредит, …..го е притеснило най-вече за
съдбата на ***, а не, че има някакъв влог там, както аз си мислех.
…Разбрах, че В. е имал влог в *** и затова се е
притеснявал. Впоследствие той ми сподели, че е искал да купи имот и затова е
теглил и кредит от банката …
През есента на ***, може би беше ноември месец,
разбрах от майката на детето на В., че той е влязъл в *** болница, в Спешното.
Веднага се чухме с него по телефона и той ме успокои, че е добре. Доколкото си
спомням са установили, че по-скоро страда от паническо разстройство. Мисля, че
пиеше успокоителни лекарства и преди, и след това. От болницата също му бяха
изписали лекарства.
В. беше
изнервен постоянно, притеснен, състоянието му особено много контрастираше на
неговото душевно състояние по време на почивката ни и непосредствено след
връщането ни в ***, след като разбра какво се случва с ***. …Опитвах се да го
успокоя, че не може толкова много хора да пострадат и да няма някакво разумно
решение на проблема. Преди *** не ми е известно В. да е имал такива
здравословни оплаквания
Знам, че той има счетоводна къща, има служители,
регистрирал е еднолично ООД – „***“. Считам, че за нашите условия бизнесът му
беше в едно добро състояние... Мисля, че в Управителния съвет на друго
дружество членува сега В., но не мога да кажа с точност …..Инцидентът, когато
ходихме в *** Градска болница с В., беше една-две седмици след като се върнахме
от ***, може би края юни или началото на юли месец ***.
Жилището на ***мисля, че по онова време В. ползваше
главно като офис, но имаше и една стая от това жилище, която можеше да използва
и да се приспива. ..Той след това направи големи ремонти и го реконструира…“
Според показанията на свид. М., „който след
*** и досега живея в ***и понякога съм ходил на гости у В. в ***“, се
установява, че „Отидох в *** в средата на
октомври ***и отседнах при В. ***. Останах там до началото на м. ноември същата
година. Живяхме през това време в апартамента на „***“ аз и В..
Когато се чувахме през лятото на ***по телефона, В.
ми спомена, че е имал голяма сметка в ***, която е фалирала. Когато бях при
него в ***, той постоянно говореше за това, беше много притеснен, че е загубил
пари, беше нервен, напрегнат. В. ми сподели,
че е имал влог в размер на 240 хил., от които 200 хил. са гарантирани, но
другите 40 хил. не са гарантирани и ги губи.
В. ми каза
също, че е искал да купи апартамент в центъра на ***, но заради загубата в ***
парите не му достигат и той не може да сключи сделката, а трябва да плати
неустойка. В. ми спомена, че част от тези пари в *** всъщност той ги е взел
като кредит от друга банка и ги е вложил в ***, заедно с други свои средства. Събирането на тези пари беше именно
да се купи от В. това жилище, което той беше харесал и считам, че ако *** не
беше фалирала, той би трябвало да купи това жилище. През това време, в което
живеех у В., всеки ден се коментираше тази тема.
Аз познавам В. като уравновесен и спокоен човек, но
сега забелязвах у него промяна, която се изразяваше в нервност и в
напрегнатост. Сподели ми, че не може да спи спокойно, притесняваше се заради
загубените пари в ***.
Когато си тръгнах от ***, тръгнахме заедно с В. и
отидохме за три дни на ***на ***в ***. Тази негова напрегнатост продължи и
там - следеше непрекъснато новините, гледаше какво се случва с банката и на
третия ден, когато си тръгвахме - беше неделя, изведнъж му прилоша. … Не ми е
казал В. защо тази сутрин му прилоша, но мисля, че и той не може да каже
конкретния повод.“
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Според Определение № 226/29.09.2021 г. по ч.гр.д.№
467/2021 г., АС - Пловдив, така предявените искове са процесуално допустими и
следва да се разгледат по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, но от ОС – Пловдив, тъй като
делото е било висящо пред този съд към датата на влизане в сила на § 6 от ПЗР
на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/2019 г.).
Разгледани по същество
исковете са НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според постоянната съдебна практика, увредените
частноправни субекти от нарушения на правото на ЕС по
смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС,
извършени от държавата, респ. от нейни органи, имат право на
обезщетение, ако с нарушената правна норма се предоставят права на
частноправните субекти; нарушението на нормата е достатъчно съществено и
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната
вреда.
В случая съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод, че ответниците
НС на РБ, БНБ и ФГВБ, всеки от тях в своята сфера на компетенции и дейност, са
извършили нарушение на правото на ЕС, изразяващо се в
ненавременно транспониране на общностни норми в
националното законодателство и постановяване на решение по чл. 1, § 3, б. i от Директива 94/19/ЕО и изплащане на гарантирания размер
на депозитите в „***“ в сроковете по чл.
10, § 1 от същата директива, което да е достатъчно съществено по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС.
От събраните по делото доказателства не се установява при условията на пълно и
главно доказване настъпване на претендираните от
ищеца имуществени и неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка
на вредите с поведението на главните и на евентуалния ответник, тъй като ангажираните
от ищеца писмени и гласни доказателства в тези насоки са вътрешно противоречиви
и неубедителни.
Ищецът твърди, че е теглил кредит, за да купи процесния
недв. имот, но в договора за кредит е записано, че се
отпуска с цел ремонт на жилището на ищеца на ***в ***, какъвто ремонт той
впоследствие е направил, според свидетелските показания. Според твърденията на
самия ищец, на ******сумата на изтегления кредит от *** в размер на
184 310 лв. е постъпила по банковата му сметка в ***, като наличността към
тази дата е била 231 110,66 лв., а към ******- 227 110,66 лв., т.е.
съвсем достатъчно, за да може да покрие задължението си за плащане по
предварителния договор от ******в размер на още 108 000 евро или
211 229,64 лв. Само, че вместо да финализира
сделката по предварителния договор с предоставените му от банката средства ищецът
ги е депозирал в *** при високи лихви и е заминал на почивка в ***, поради
което съдът намира, че няма причинно-следствена връзка между твърдените действията
и бездействията на ответниците и претендираните
от ищеца имуществени вреди. След връщането си в България ищецът е подписал два
явно неизгодни за него анекса към предварителния договор, като се е задължил с
плащане на неустойка, независимо от сключването на окончателната сделка, в
които действия няма нито правна, нито житейска логика. И въпреки всичко това,
след като е получил от ФГВБ гарантирания размер на депозита си, ищецът сам се е
отказал, според гласните доказателства, и не е осъществил сделката, а от
приложената справка от СВ се установява, че собствеността на процесния апартамент и до момента не е прехвърлена.
Наред с това, свидетелите твърдят, че ищецът е искал да живее в центъра на ***
и затова е държал да купи именно този апартамент, а всъщност той живее и
притежава недв. имоти в *** на ***и в ***.
Претендираните неимуществени вреди
също са недоказани, тъй като няма писмени доказателства за извършените на ищеца
прегледи и за предписаната му терапия, за което говорят свидетелите. Не е
налице и установена с медицинска експертиза причинно-следствена връзка между
получаваните от ищеца симптоми и паник атаки и
действията и бездействията на ответниците по
отношение на *** през периода юни – ноември ***Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявените искове за обезщетяване на претендираните
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на нарушаване
на правото на ЕС от страна на тримата ответници, са
недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
Тъй като главните искове са неоснователни, неоснователни са и акцесорните
претенции за заплащане на обезщетения за забава по чл. 86 от ЗЗД, поради което
същите следва да се отхвърлят.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр.
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
направените от тях разноски по съдебното производство както следва: на
ответника БНБ – общо 6 675,60 лв.; на ответника ФГВБ – 3 477 лв. и на
ответника НС на РБ – 3 478 лв., съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от
БНБ, и липса на доказателства в тази насока съдът намира за неоснователно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото и представените на л. 764 – 772
от делото писмени доказателства.
На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на съда
направените по делото разноски за ССЕ в размер на 150 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв.
К.Б., солидарно срещу Народното събрание на Република
България – ***, представлявано от *** М.Г.
и *** А.С., със сл. адрес: ***, ***, и срещу Българска народна банка – ***, със
съд. адрес:***, ***, чрез адв. М.В., и евентуално
срещу Фонд за гарантиране на влоговете в банките – с ***на *** Р.М., със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. Д.Л., обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: обезщетение
за имуществени вреди в размер на общо 38 139 лв., изразяващи се в платени
капаро и неустойка по Предварителен договор за покупко-продажба на недв. имот от ***; обезщетение за забава в размер на 9 173,14 лв. за периода ******– ***върху главницата от 38 139,40
лв.; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,
изразяващи се в стрес, притеснения, разочарования и здравословни проблеми;
обезщетение за забава в размер на 6 838,90 лв. за
периода ***– ***върху главницата от 40 000 лв., претърпени от ищеца в резултат на нарушение на правото
на ЕС по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС,
изразяващо се в ненавременно транспониране на общностни
норми в националното законодателство и постановяване на решение по чл. 1, § 3,
б. i от
Директива 94/19/ЕО и изплащане на гарантирания размер на депозитите в „***“ в сроковете по чл. 10, § 1 от същата директива,
ведно със законните последици, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. К.Б., да заплати на Народното
събрание на Република България – ***, представлявано от *** М.Г. и *** А.С., със сл.
адрес: ***, ***, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр.
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата 3 478 лв. (три хиляди четиристотин
седемдесет и осем лв.) – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. К.Б., да заплати на Българска
народна банка – ***, със съд. адрес:***,
***, чрез адв. М.В., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК общо сумата
6 675,60 лв. (шест хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и 60 ст.) –
такси и разноски по съдебното производство.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. К.Б., да заплати на Фонд за
гарантиране на влоговете в банките – ***, с ***на *** Р.М., със съд. адрес:*** ***,
чрез адв. Д.Л., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 3 477 лв. (три хиляди
четиристотин седемдесет и седем лева) – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********,***, със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. К.Б., да заплати на
Държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ
сумата 150 лв. (сто и петдесет лева) – разноски за ССЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/