Р Е
Ш Е Н
И Е
№
,гр.Пазарджик, 02.12.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на втори ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
при секретаря Елена Пенова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №4731 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Подадена е искова
молба от И.П.И., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Б.И. ***, със
съдебен адрес: чрез адв.Б.Т.,***, офис 22 против П.С.И. ***, в която ищецът,
чрез пълномощника си, твърди, че по силата на нот. акт за продажба на недвижим
имот №40/21.08.2008г., т.VI, рег.№8161, нот.д. №926/08г.; нот. акт за дарение
на недвижим имот №145/27.08.2007г., т.V, рег.№8710, нот.д. №864/07г.; нот. акт
за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №44/21.08.2008г., т.VI,
рег.№8174, нот.д. №930/08г. и трите на Нотариус А. И.с рег.№423 на НК, район на
действие – PC- Пазарджик, ищецът е собственик на 7/8 ид.ч. от следния недвижим
имот: УПИ 1-479 /урегулиран
поземлен имот, означен като парцел първи за имот с планоснимачен номер
четиристотин седемдесет и девет/, в кв.54 /петдесет и четвърти/ по плана на
с.Варвара, обл.Пазарджик, общ.Септември, състоящ се целият от 704 кв.м.
/седемстотин и четири квадратни метра/, при съседи на имота: от две страни
улица, УПИ ІІ-735 и УПИ III-490. Останалите 1/8 ид.ч. от имота са
собственост на съпругата му, тъй като част от този имот е придобит при
покупко-продажба, по време на техния брак, по силата на нот. акт за продажба на
недвижим имот №40/21.08.2008г., т.VI, рег.№8161, нот.д. №926/08г. В имота живее
единствено той и съпругата му. Твърди, че по границите на имота си, изцяло в
негова площ, е изградил масивна ограда, без участието на собствениците на
съседните имоти.
Твърди, че УПИ III-490 се явява съседен на имота му и се владее от семейството на неговия брат С.П.И.:
съпругата му и неговият син - ответникът П.С.И.. Сочи, че междувременно
разбрал, че ответникът се е снабдил с Констативен акт по обстоятелствена
проверка на 13.10.2017г. по отношение на УПИ III-490 и по силата на този документ се легитимира като
собственик на този имот.
Ищецът твърди, че през
по-голямата част от годината той и съпругата му отсъстват от Република
България, тъй като работят в Кралство Великобритания. Въпреки несъгласието на
ищеца, неговият племенник - ответник в настоящето производство, на границата
между двата имота е изградил навес от метални колони и ламаринен покрив,
противно на разпоредбите на ЗУТ, като наклонът на покрива е изцяло към имота на
ищеца. Многократно ищецът, при своите прибирания в РБългария, се опитвал с
добро да се разберат, като разговарял с ответника и го молел, ако не махне
изцяло навеса, поне да промени наклона на покрива му към неговия си имот или да
монтира водосточна тръба, която да отвежда водата в собствения му УПИ III-490. Твърди, че в същото
време, въпреки многократно правените забележки от страна на ищеца, по
протежение на 5-6 м. непосредствено до оградата, ответникът е натрупал от
страна на имота си земна маса и строителни материали. Това допълнително води до
събиране на влага, която причинява оронване на мазилката на оградата от страна
на имота на ищеца и дори до частично разрушаване на оградата. В тази връзка
ответникът е нанесъл щети на ищеца, изразяващи се в предприемане на действия за
заздравяване на оградата и поставяне на нова мазилка, които ищецът оценява на
2000,00 лв. Тъй като тези разговори не са завършили с искания резултат, ищецът сезирал
и Кмета на община С.. Въпреки дадените предписания от страна на Кмета на община
С., ответникът и до ден днешен не е предприел никакви действия, за да премахне
навеса и да изчисти натрупаната земна маса и строителни материали.
Моли съда да осъди
ответника П.С.И. да премахне изградения в собствения му имот - УПИ III-490, на границата с УПИ I-479 - собственост на ищеца,
навес от метални колони и ламаринен покрив, с наклон изцяло към изградената в
УПИ І-479 ограда по
границата между двата имота, както и да премахне натрупаните до оградата земна
маса и строителни материали.
Моли съда да осъди
ответника П.С.И., на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата в размер
на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му щети, изразяващи
се в оронване на мазилката на оградата от страна на имота на ищеца и частично
разрушаване на оградата.
Моли да бъде осъден
ответникът да заплати и сторените от ищеца в проиводството съдебно-деловодни
разноски.
Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника му, с който е взето становище, че счита предявеният осъдителен иск
за допустим. Налице е правен интерес, тъй като ищецът се лигитимира като
собственик на съседния имот. Не оспорва обстоятелството, че той е собственик на
съседния имот, срещу който е предявен настоящият иск, и в който се намират
процесните постройки.
Счита предявеният
осъдителен иск за изцяло неоснователен и
недоказан.
На основание чл.211 ГПК, във връзка с чл.109 от ЗС, ответникът предявява насрещен иск, по следните
съображения:
Неправилни и
неверни са твърденията на ищеца за причинени вреди в размер на 2000 лева, чрез
натрупване на земна маса и строителни материали от негова страна по протежение
на част от оградата между двата имота.
Твърди, че ищецът изградил
процесната ограда, която е приблизително със следните характеристики и размери
- дължина 14.70 метра, с височина 2.30 метра, изградена е плътно, с бетонови
колони, с иззидани тухли единички върху бетонова стъпка с височина 50 см., а
отгоре с бетонов трегер /пояс/ с дебелина 10 см., върху който са наредени
керемиди, незаконно - без необходимите и изискващите се от закона документи и
разрешения, по смисъла на чл.147 ал.1, т.7 и ал.2 от ЗУТ, тъй като за
построяването на оградата се изисква издаване на разрешение за строеж от
главния архитект на Община-Септември, въз основа на становище от инженер-конструктор.
Твърди, че същевременно ищецът не е изпълнил свои задължения към него,
произтичащи от следните обстоятелства:
В случаите на
извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и /или
на други строителни книжа заинтересованият собственик (съсобственик) не е
длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на
собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. Ако
строежът „ограда“ е извършен незаконно по смисъла на ЗУТ, то той следва да бъде
премахнат независимо от факта „дали пречи или не“ в случая на него - ответника.
Сочи, че съгласно
чл.50 ЗС, собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот,
които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния
имот, по-големи от обикновените. Възприетият критерий в законовия текст е
обективен, целящ съобразяване интересите на всеки собственик.
Представя писмени
доказателства.
Счита, че е нарушен
основен принцип на правото, който гласи, че
ищецът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Моли съда да
постанови решение, с което предявеният от ищеца И.П.И. осъдителен иск да бъде
отхвърлен изцяло - като неоснователен и недоказан.
Моли съда да осъди
ищеца И.П.И. да заплати сторените разноски до размера на доказването им.
Моли да допусне за
съвместно разглеждане предявения насрещен иск.
Прави искания по
доказателствата.
В подадената насрещна
искова молба, ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск твърди,
че с ответника - ищец по настоящето дело се намират в роднински връзки,
същевременно са и съседи. Категорично твърди, че преди по-малко от 5 години,
ответникът, който е ищец по настоящето
дело, изградил процесната ограда
между двата съседни имота, обозначени, както следва: собственият му имот е -
УПИ III-479, а на ответника е УПИ І-479, приблизително със следните
характеристики и размери - дължина 14.70 метра, с височина 2.30 метра,
изградена е плътно, с бетонови колони, със иззидани тухли единички върху
бетонова стъпка с височина 50 см., а отгоре отлят /изграден/ бетонов пояс с
дебелина 10 см., върху който са наредени керемиди, незаконно - без необходимите и изискващите се
от закона документи и разрешения по смисъла на чл.147 ал.1, т.7 и ал.2
от ЗУТ, тъй като за построяването на оградата се изисква издаване на разрешение
за строеж от главния архитект на Община - Септември, въз основа на становище от
инженер-конструктор.
Твърди, че в
случаите на извършен строеж без
разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и /или на други
строителни книжа, заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да
търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост
от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. Ако строежът
„ограда" е извършен незаконно по смисъла на ЗУТ, то той следва да бъде
премахнат, независимо от факта „дали
пречи или не“ в случаят на него - ответника.
Сочи, че съгласно
чл.50 ЗС собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот,
които да създават пречки за упражняване правото на собственост
на съседния имот, по-големи от обикновените. Възприетият критерий в законовия
текст е обективен, целящ
съобразяване интересите на всеки собственик.
Твърди, че нормативно
установените строителни правила и норми определят съдържанието на пречките по
смисъла на чл.50 ЗС (като такъв характер има и нормата на чл.31 ал.1, т.1 от ЗУТ). Безспорно е, че изградената масивна ограда, представлява строеж по
смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, без изискуемите строителни книжа, в нарушение на
нормата на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Следователно е налице незаконен строеж в
хипотезата на чл.225 ал.2, т.2 ЗУТ.
Сочи, че в
практиката на Върховния касационен съд е дадено тълкуване, че когато
увреждащото въздействие се осъществява, чрез изграждане на постройка или
определени нейни елементи, без
правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа,
в отклонение от наличните строителни книжа или пресъобразяване
със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми, като
е възприето, че указанията по приложение на материалния закон в Тълкувателно
решение №31/84 от 6.02.1985г. на ОСГК на ВКС са приложими и при действието на
ЗУТ (Решение №324/21.06.2010 год. на ВКС по гр.д. №1320/2009 год., II г.о.). Когато строежът, независими
дали е разрешен от администрацията, е извършен в нарушение на закона, то
строителството е незаконно.
Посочва, че в
практиката на ВКС се приема, че защитата по чл.109 от ЗС трябва да съответства
на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на онези действия
и състояния, в които се състои неправомерното въздействие, без да ги надхвърля.
Цитира съдебна практика. Твърди, че адекватна защита на правото му на собственост върху имота ще се
осигури, като ищецът бъде осъден да преустанови действията си, с които му
пречи, а именно да премахне изградената между двата имота незаконна ограда.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника И.П.И. да премахне незаконно
изградената процесна ограда, която му пречи да упражнява правото си на
собственост върху имота, който владее.
Моли да бъде осъден
ищецът И.П.И. да заплати сторените разноски до размера на доказването им.
Представя писмени доказателства.
Прави доказателствени искания.
По делото е постъпил
писмен отговор на насрещната искова молба от ищеца по първоначалните искове и
ответник по насрещния иск, с който изразява становище, че претенцията на
ответника П.С.И., с насрещната искова молба, е с правно основание чл.109 от ЗС,
като същият твърди, че ответникът по насрещния иск - негов съсед с незнайно
какви действия пречи на правото му на собственост върху имот, представляващ УПИ
III-479. Възразява, че никъде в насрещната искова молба не са посочени
конкретни действия на И.И., които да водят до накърняване или смущаване на
правото на собственост на ответника в настоящето производство и ищец по
настоящата искова молба, върху собствения му имот.
Сочи, че не е
спорно, че имотите на ищеца и ответника в настоящето производство са два
съседни имота, а също така и че на границата между тези имоти ищецът е построил
ограда. Твърденията на П.И. единствено са, че оградата е извършена незаконно по
смисъла на ЗУТ и независимо от това, цитира: „дали пречи или не" на него
самия следва да бъде премахната, но дори това да е така, тогава е налице
хипотезата на една предвидена за това административна процедура по нашите
закони. Твърди, че преди да започне строителството на процесната ограда, се е
снабдил с предвидените по смисъла на ЗУТ документи и разрешения за строителство.
Така изградена в настоящата искова молба теза на ответника, обаче е, че искът
му за премахване на незаконно, по негови твърдения, изградена плътна оградна
стена между двата имота е основателен само поради това, че тя се явява
изградена в нарушение на съответните строителни норми. Извън това не сочи какви
пречки са създадени за него вследствие на уж незаконното изграждане на
оградата. В същото време сочи съдебна практика, която не е относима към
настоящия случай.
Твърди, че правилно
е посочено в исковата молба, цитира, че „защитата по чл.109 от ЗС трябва да
съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване на
онези действия и състояния, в които се състои неправомерното въздействие".
Но на първо място, за да бъде потърсена такава защита следва да бъдат посочени
и конкретните неправомерни действия от страна на пречещия за нарушаване на
конкретно право на ищеца по насрещната искова молба при упражняване на правото
му на собственост. За да може
надлежно да бъде претендирана защита по чл.109 от ЗС собствениците следва да
докажат, че е нарушено конкретно тяхно право. И дори да е налице
незаконност на построената ограда, това не би могло да послужи за основание да
бъде уважен искът по чл.109 от ЗС. Само фактът на изграждане на незаконна
постройка не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС. Следва да бъдат
установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че
неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на
ищеца по насрещната искова молба. Твърди, че въпросната ограда между двата
съседни имота - собственост на страните по делото е построена по границата
между двата имота и служи за тяхното разделяне, на практика тя материализира
правата на собственост между страните, като по никакъв начин не накърнява
конкретни права на ответника П.С.И., тъй като тя е построена изцяло в имота на ищеца
и с наличието на всички необходими проекти и разрешения за нейното построяване.
Твърди, че П.И.,
като собственик на УПИ III-479 и с изграждането на процесния метален навес до
самата граница между двата имота, напълно в противоречие с разпоредбата на
чл.42 ал.3 от ЗУТ, най- малкото би могъл да претендира за накърнени права като
собственик. Въпросната ограда, по никакъв начин не пречи на правата на
собствениците. Напротив тя материализира тези техни права и по-скоро улеснява
правата им като собственици, докато с неправомерните си действия, посочени от тях
в първоначалната искова молба, именно ответникът е този, който влиза в
хипотезата на чл.50 от ЗС.
Моли съда да
отхвърли насрещната искова претенция на ответника П.С.И. с правно основание
чл.109 от ЗС като напълно неоснователна. Моли да присъди и сторените
съдебно-деловодни разноски от страна на ищеца, касаещи насрещната искова
претенция.
Взема становище относно
доказателствените искания, направени с насрещната искова молба.
Представя писмени
доказателства. Прави доказателствено искане.
С Определение
№260176 от 21.09.2020г., постановено в производството по делото, съдът е приел
за съвместно разглеждане в настоящето производство предявения от ответника по първоначалния
иск П.С.И., с ЕГН ********** против първоначалния ищец И.П.И., с ЕГН **********
насрещен иск - за
осъждане на ответника И.П.И. да премахне незаконно изградената процесна ограда,
която пречи на ищеца П.С.И. да упражнява правото си на собственост върху имота,
който владее.
С протоколно определение от 22.06.2021г., на основание чл.214 ал.1 от ГПК
е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, чрез
намаляване размера на претендираното обезщетение за нанесени материални щети от
първоначалния претендирания размер от 2000 лева на сумата в размер на 1000
лева, за която сума същият иск се счита предявен.
В проведените по
делото съдебни заседания пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и
моли съда да ги уважи като доказани и основателни, както и да отхвърли, като
неоснователен, предявения насрещен иск. Претендират разноските по делото. Представя
списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор
излага в представеното по делото писмено становище.
Ответникът, чрез процесуалния
си представител, взема становище за отхвърляне на исковите претенции на ищеца,
като неоснователни и за уважаване на насрещния иск, като доказан и основателен.
Претендира разноските по делото. Излага доводи по същество в писмени бележки. Съдът след като се запозна с
твърденията и възраженията на страните и като обсъди и анализира събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Не е спорно между
страните по делото, а и от представените и приети писмени доказателства се
установява, че по силата на нот. акт за продажба на недвижим имот
№40/21.08.2008г., т.VI, рег.№8161, нот.д. №926/08г.; нот. акт за дарение на
недвижим имот №145/27.08.2007г., т.V, рег.№8710, нот.д. №864/07г.; нот. акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство №44/21.08.2008г., т.VI, рег.№8174,
нот.д. №930/08г. и трите на Нотариус А. И.с рег.№423 на НК, район на действие –
PC-Пазарджик, ищецът И.П.И. е собственик на 7/8 ид.ч. от следния недвижим имот:
УПИ 1-479 /урегулиран поземлен
имот, означен като парцел първи за имот с планоснимачен номер четиристотин
седемдесет и девет/, в кв.54 /петдесет и четвърти/ по плана на с.Варвара,
общ.Септември, обл.Пазарджик, състоящ се целият от 704 кв.м. /седемстотин и
четири квадратни метра/, при съседи на имота: от две страни улица, УПИ ІІ-735 и
УПИ III-490. Останалата 1/8 ид.ч. от имота е собственост на съпругата на
ищеца, тъй като част от този имот е придобит при покупко-продажба, по време на
брака им, по силата на нот. акт за продажба на недвижим имот №40/21.08.2008г.,
т.VI, рег.№8161, нот.д. №926/08г.
Страните не спорят,
че ответникът П.С.И. е собственик на съседния УПИ III-490, по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност №62, том ІІ, рег. №2776, дело №213 от 13.10.2017г.
Не е спорно и това,
че на границата между тези два имота ищецът е изградил масивна ограда.
Ищецът твърди, че на
границата между двата имота ответникът е изградил навес от метални колони и
ламаринен покрив, като наклонът на покрива е изцяло към имота на ищеца, в
резултат, на което оградата се мокри, оронва и руши. Освен това по протежение
на 5-6 м. непосредствено до оградата, ответникът е натрупал, от страна на имота
си, земна маса и строителни материали, което допълнително води до събиране на
влага, която причинява оронване на мазилката на оградата от страната на имота
на ищеца и дори до частичното разрушаване на оградата. След проведени неуспешни
разговори с ответника за разрешаване на проблема, ищецът сезирал и Кмета на община
С., но въпреки дадените предписания от негова страна, ответникът не предприел
никакви действия, за да премахне навеса или да промени наклона на покрива му,
както и да изчисти натрупаната земна маса и строителни материали.
Затова ищецът
претендира премахването на същите, както и заплащането на обезщетение за
причинените му щети, свързани с оронване на мазилката на оградата и нейното
частично разрушаване.
Ответникът твърди,
че оградата е изградена от ищеца незаконно и предявява насрещна претенция за
премахването й.
За изясняване на
делото от фактическа страна и за установяване на действителното фактическо
положение, по делото са допуснати и изслушани две съдебно-технически експертизи,
чиито заключения са приети като доказателства по делото.
От заключението на
вещите лица инж.С.Б. и инж.Х.К. се установява, че между парцелите на ищеца - УПИ І-479 и на ответника - УПИ Ш-479 е построена плътна
масивна ограда. От извършените измервания
на място вещите лица
са установили, че оградата минава по регулационната линия, т.е. с
равни части в парцелите на ищеца и ответника. Измерена от страната на парцела на ответника, оградата
е с две части: участък в лицето на парцела - с дължина 2.90 м. и височина 1.80 м. над нивото
на терена, което е повдигнато с натрупани земни маси и участък с дължина 14.55
м. и височина 2.10 м. над естественото ниво на терена, мерено в частта,
която не е повдигната с натрупани земни маси. Общата дължина на оградата е 17.45 м. Оградата е масивна - с бетонова основа,
която над нивото на терена е 0.30 м.,
бетонови колонки със сечение 0.25/0.25 м. и
бетонов пояс в най-горната й част, покрит с керемиди; иззидана е с бетонови и
керамични тухли; от страната на ответника не е измазана. Частта от оградата в лицето на имота, с
дължина 2.90 м. е с основа от каменна зидария и изцяло от
бетонови тухли. За процесната ограда няма
данни за строителни книжа и документи. Тъй
като височината на оградата е по-малка от разстоянието й до жилищната сграда на
ответника, същата отговаря на разпоредбите на чл.48 ал.4 от ЗУТ или оградата не
пречи на жилището в съседния имот. В
частта между жилищната сграда на ответника, уличнорегулационната линия на
прилежащата улица и процесната масивна ограда са натрупани земни маси, които
повдигат терена на имота на ответника до нивото на улицата. Заемат площ от около 19 м2; максималната височина над нивото на естествения
терен е около 0.60 м. - 0.80 м. Земната маса
опира до процесната ограда и при дъжд акумулира дъждовна вода, част от която се
просмуква и в оградата. Между
земната маса и оградата няма изградена подпорна стена. Между улицата и жилищната сграда са складирани три
палета с нови керемиди, които са с обем
около 2.4 м3 и заемат площ от около 3 м2. Същите
не опират и не пречат на оградата; най-близкото отстояние от нея е около 0.30
м. След земните маси, към вътрешнастта на
имота на ответника, са натрупани, в протежение на около 2 м. парчета от
натрошени керемиди, които стигат до процесната ограда. Височината им е приблизително около 0.30 м. Същите не биха могли да задържат вода,
защото водата ще се оттича между парчетата и ще попива в земята. В края на границата, между парцела на ищеца
І-479 и парцела на ответника ІІІ-479, е изпълнен навес в парцела на ответника, който, в по-голямата си част,
попада на границата със съседния працел ІІ-735. Размерите на навеса са 8.35м./4.20м.; същият е с метална
конструкция, покрита с ламарина; от страната на парцела на ответника е
изградена стена на навеса - каменна зидария, с бетонова стена върху нея, която
стена покрива плътната ограда в парцела на ищеца. Покривът на навеса е с наклон към парцела на ищеца, от
страна на който е поставен улук, но водосточна тръба за отвеждане на дъждовните
води не се вижда да е поставена, което при дъжд създава възможност за мокрене с
дъждовна вода на оградата на ищеца. Няма
данни за навеса да е издавано разрешение за строеж и строителна линия. Съгласно разпоредбите на чл.42 ал.2 от ЗУТ
сгради на допълващото застрояване могат да се разполагат на вътрешната граница на
парцела, в случай, че покриват плътни огради. Вещите лица са установили, че от страната на парцела на ищеца оградата е
измазана с гладка вароциментова мазилка. В участъка на оградата срещу натрупаната земна маса в
имота на ответника и зад процесния навес на ответника личат следи от мокрене на
стената - мазилката е по-тъмна и частично изронена. Тези участъци, в които се забелязват щети по мазилката
на оградата, са с площ от около 10 м2. Няма частично разрушаване на оградата. Според вещите лица възстановяването на мазилката на оградата ще
бъде с цената на изпълнение на нова мазилка в мокрените участъци или цената ще
бъде 405.20 лв. Допълнителни действия за
заздравяване на оградата не са необходими, при положение, че престане да се
мокри.
Установява се от заключението
на вещото лице инж.В.В., че по
вътрешната регулационна граница между УПИ I-479 и УПИ III-490 в
кв.54 по плана на село Варвара е изградена масивна ограда с бетонова основа и
тухлена зидария между стоманобетонови колони, бетонов пояс и покритие от
керемиди. Откъм имота на ищеца оградата е измазана с вароциментова мазилка. В имота на ответника, на границата с имота
на ищеца и с УПИ II-735 (съседен от изток за ищеца и от юг за ответника) е
изграден навес с метална конструкция и една ограждаща стена - тази по границата
със съседните имоти; ограждането е каменен зид, над който стената е бетонова;
покривът на навеса е от трапецовидна ламарина с наклон към имота на ищеца. Началото на оградата между двата УПИ е при
улицата от запад. Между нивото на улицата и нивото на дворното място на
ответника съществува денивелация - дворът е по-ниско разположен. За
преодоляване на разликата в нивата, в
имота на ответника, непосредствено до оградата е насипана земна маса. Същата
акумулира водите от дъжд и снеготопене, тъй като не са създадени условия за
отвеждането им; така оградата между двата УПИ се овлажнява. Краят на оградата между двата УПИ е при
навеса в имота ответника. В обхвата на навеса ищецът е изградил дублиращ тухлен
зид, долепен до каменния зид на навеса и с височина 2,20 м., надвишаваща височината на навеса; в тази част
оградата е оформена с чупка. Поради по-голямата височина на дублиращия зид,
покривната плоскост на навеса опира в него; създадени са условия за омокряне на
зида от стичащата се от покрива на навеса дъждовна вода или при снеготопене. Така в началото и края на оградата
съществуват условия за овлажняването й, в резултат на
което се установява следното: - в началото на оградата има участък с
дължина от 8,1 м. и височина от 0,8 - 1,5 м. с петна, които са резултат от действието на влага;
частично мазилката е обрушена; за възстановяването на състоянието на оградата е
необходимо мазилката да бъде очукана от зида до тухла, почистена и изпълнена
отново; - в
края на оградата, в обхвата на навеса на ответника, мазилката е компрометирана
и се рони при допир; не може да служи като основа за следващи работи върху нея
- изпълнение на фина мазилка и боядисване; необходимо е мазилката да бъде очукана от зида до тухла, почистена
и изпълнена отново; - при чупката на ограда, където започва дублиращата й
каменната зидария част, се е оформила фуга, разширяваща се в горната част; тя е
резултат от овлажняване и слягане на основата на зида;
за възстановяване вида на оградата трябва да се
изпълнят същите работи, като описаните по-горе,
след укрепване с анкери. Според вещото лице стойността
на необходимите строително-ремонти работи,
необходими за възстановяване вида на оградата е изчислена по количества,
определени след измерване на място и по цени,
съгласно „Справочник за цените в строителството“, издание на СЕК и средни
пазарни такива към момента. Работите са описани по вид и количество в
приложената към заключението на вещото лице таблица. Вещото лице е дало заключение,
че стойността на
строително-ремонтните работи, които следва да се извършат с цел възстановяване
състоянието на оградата между УПИ I-479 и УПИ III-490 в кв.54 по плана на село Варвара, е 686 лева, в т. ч.
76 лева материали и 610 лева труд.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
По предявения иск с
правно основание чл.109 от ЗС:
Основните
разяснения по отношение фактическия състав на
негаторния иск по чл.109 от ЗС са дадени в ТР №31/84г. от 06.02.1985г.
на ОСГК на ВС и т.3 на ТР №4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС. Фактическият състав на правната норма е следния:
Ищецът трябва да докаже, че е собственик, съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху вещта; че едно трето лице (съсобственик,
собственик на съседен имоти или чуждо на собствеността лице) извършва
неоснователни действия, които пречат на собственика на вещта да упражнява
правото си на собственост спокойно, в
пълен обем (съобразно правата си в имота) и съобразно предназначението на вещта.
По
отношение неоснователността на действията (неоснователното
въздействие) трябва да се има предвид следното: нарушението може
да бъде извършено с действие, с бездействие
или с поддържане на създадено състояние в резултат на действията.
Правнорелевантни са и трите форми на
човешко въздействие: действието във всички случаи трябва да бъде противоправно
(да се нарушават конкретни правни норми или общото правило да не се вреди
другимо); въздействието върху вещта може да бъде, както пряко, така и косвено; неоснователното действие
трябва да ограничава, смущава, пречи или
заплашва пълноценното ползване на вещта
според нейното предназначение; противоправното въздействие трябва да съществува
към момента на предявяване на иска, разглеждане на спора и постановяване на
съдебното решение или да съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще
или да са останали трайни последици от нарушението; пречките за ползване на
имота трябва да са по-големи от обикновените (чл.50 от ЗС).
Предявеният иск с
правно основание чл.109 от ЗС е процесуално допустим – предявен е от надлежна
страна - собственик на имот срещу надлежна страна, притежаваща пасивна
процесуална легитимация, а именно собственика на съседния имот, на границата на
които два имота е построена процесната ограда.
По съществото си
искът е основателен, по следните съображения:
Искът с правно основание чл.109 от ЗС
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но
ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта.
Съдът счита, че в
конкретния случай са налице предпоставките на разпоредбата на чл.109 от ЗС.
Ответникът, въпреки многократното му уведомяване от страна на ищеца
за възникнали мокри петна и нарушаване целостта на изпълнената вароциментова
мазилка на процесната ограда от към неговата страна, не е предприели никакви действия - нито
за установяване на проблема, нито за неговото отстраняване.
От заключенията и
на двете експертизи се установи, че мокренето на оградата в едната й част се
дължи на натрупаната в имота на
ответника, в непосредствена близост до оградата, земна маса /за преодоляване на
съществуващата денивелация между дворното място и улицата/ и задържането на
влага от същата при дъжд и при снеготопене. В другата част на оградата
мокренето на същата и компрометирането на мазилката й се дължи на покрива на
навеса, изграден в имота на ответника, който е с наклон към имота на ищеца,
поради което водата /от дъжд или снеготопене/ се стича по оградата.
При тези данни, съдът
приема, че наличните по оградата, изградена от ищеца и отговаряща на разпоредбите
на чл.48 ал.4 от ЗУТ мокрене и
влага засягат обекта на правото му на собственост и му създават пречки и неудобства
за пълноценното упражняване на това негово право. Нещо повече,
съществува и реална опасност от съществено увреждане на
обекта на правото на собственост на ищеца.
Проявеното бездействие от ответника е довело до трайно и продължително смущаващо въздействие
върху вещта, собственост на ищеца и е ограничило правото му
като собственик да я ползва без смущения и ограничения.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС
ще следва да се уважи. Ищецът доказа, че неоснователното бездействие
на ответника му пречи да упражнява
своето право.
По иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД:
В конкретния случай подлежащи
на доказване са елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД.
За да се уважи искът по чл.45
от ЗЗД следва да са налице кумулативно елементите от сложния фактически състав
на непозволеното увреждане, а именно: да е причинена вреда; тази вреда да е
резултат от виновно противоправно поведение на ответника; да е налице причинна
връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди за ищеца. Разпределението на доказателствената тежест в
производството се основава на правилото, установено в разпоредбата на чл.154
ал.1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. В този смисъл, ако чл.45 ал.2 от ЗЗД презумира
вината, то останалите елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД подлежат
на доказване и доказателствената тежест за това носи ищцовата страна.
При наличие на елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, доказателствената тежест за оборване
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД носи ответната страна.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД е доказан по своето основание.
Счита, че в конкретния случай,
посочените по-горе елементи на
състава на непозволеното увреждане са налице. Установи се по несъмнен начин по делото, извършването на деянието, а
именно проявеното от ответника бездействие, противоправността на същото и виновността
на дееца.
Установи се и
наличието на пряка причинна връзка между бездействието на ответника и причинения на ищеца вредоносен
резултат, а именно причинените
му вреди – влага и мокрене на оградата откъм неговия имот, обрушване и оронване
на част от мазилката, налагащи извършването на ремонтни действия по възстановяването
й и запазването й, а именно: мазилката да бъде очукана от зида до тухла,
почистена и изпълнена отново, като на места това следва да се извърши след
укрепване с анкери.
Тези вреди са в пряка
причинна връзка с виновното противоправно поведение на ответника, изразяващо се в проявеното от него бездействие и причинените на ищеца вследствие на това щети.
Ищецът доказа, че е претърпял и търпи описаните в исковата молба щети, които съставляват имуществени вреди в резултат от
деянието на ответника и които вреди подлежат на репариране от негова страна.
Имуществените вреди
не са поправени до настоящия момент.
Що се касае до
размера на имуществените вреди, то съдът намира, с оглед на събраните по делото
доказателства и приетото и неоспорено заключение на вещото лице инж.В.В., че е
доказана частично претенцията на ищеца за обезщетяване на същите - до размера
от 686 лева.
Относно стойността
на строително-ремонтните работи, които следва да се извършат за възстановяване
състоянието на процесната ограда, съдът цени изцяло заключението на вещото лице
инж.В.В., тъй като същото не бе оспорено от страните по делото. Освен това
заключението е компетентно изготвено и е съобразено с цените, съгласно
Справочник за цените в строителството, издание на СЕК и средните пазарни цени
към момента на изготвянето му. Видно от книжата по делото е, че заключението на вещото лице инж.В.В. е
депозирано в съда на 27.10.2021г. и е прието в съдебното заседание, проведено
на 02.11.2021г. Затова съдът приема, че то изцяло е съобразено и с настъпилото в
последните месеци драстично увеличие на цените на строителните материали в цялата
страна.
Над размера от 686
лева и до претендирания от ищеца размер от 1000 лева, искът като недоказан и
неоснователен ще следва да се отхвърли.
По насрещния иск с
правно основание чл.109 от ЗС, съдът приема следното:
Ищецът по насрещния
иск и ответник по първоначалните искове, в чиято тежест бе, не доказа наличието
на горепосочените предпоставки на разпоредбата на чл.109 от ЗС, водещи до
уважаване на предявения от него насрещен иск - с искане за осъждане на
ответника по насрещния иск и ищец по първоначалните искове да премахне
незаконно изградената процесна ограда, с твърдението че тя му пречи да
упражнява правото си на собственост върху имота, който владее.
Не установи
процесната ограда, за която няма спор, че е изградена от ответника по насрещния
иск и ищец по първоначалните искове, да му пречи да упражнява правото си на собственост върху имота спокойно, в пълен обем и съобразно
правата му в имота и с оглед предназначението на същия.
Освен това от приетото по делото и неоспорено, в тази му
част, заключение на вещите лица инж.С.Б. и инж.Х.К. се установява, че
процесната масивна ограда минава по регулационната линия и съответно е с равни
части в парцелите на ищеца и на ответника. Тъй като височината на оградата е
по-малка от разстоянието й до жилищната сграда на ответника по първоначалните
искове и ищец по насрещния иск, същата отговаря на разпоредбите на чл.48 ал.4
от ЗУТ и не пречи на жилището в съседния имот.
Предвид горното, съдът счита, че насрещният иск като
недоказан и неоснователен ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото и по компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
производството в размер на 1356 лева.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
По
исковете на И.П.И., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Б.И. ***,
със съдебен адрес: чрез адв.Б.Т.,***, офис 22 против П.С.И. ***, с правно
основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД:
ОСЪЖДА П.С.И., с
ЕГН ********** *** да премахне изградения в собствения му имот УПИ III-490, на границата с УПИ I-479 - собственост на И.П.И., с
ЕГН ********** навес от метални колони и ламаринен покрив, с наклон изцяло към
изградената в УПИ І-479
ограда по границата между двата имота, както и да премахне натрупаната до същата
ограда земна маса.
ОСЪЖДА П.С.И., с
ЕГН ********** *** да
заплати на И.П.И., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 686 лева,
представляваща обезщетение за имуществени щети, изразяващи се в стойността на
строително-ремонтните работи, които следва да се извършат за възстановяване
състоянието на процесната ограда, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 686 лева и
до претендирания размер от 1000 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.С.И., с ЕГН ********** *** против И.П.И., с ЕГН ********** *** насрещен
иск с правно основание чл.109 от ЗС - за осъждане на И.П.И. да премахне
изградената процесна ограда, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.С.И., с
ЕГН ********** *** да
заплати на И.П.И., с ЕГН ********** *** разноски по делото в
размер на 1356 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: