№ 12852
гр. *, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110170590 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Не следва да се уважава искането на ищеца да бъде изискано от ТП на НОИ – *- град
да представи административна преписка, образувана във връзка Декларация за трудова
злополука с вх. № 721/15.08.2023 г., приключила с Разпореждане № * г. по описа на ТП на
НОИ – *- град, тъй като ответникът не оспорва настъпването на злополуката и признаване й
за трудова с влязло в сила разпореждане.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение,
което да му послужи пред ТП на НОИ – *- град и въз основа на което да се снабди със
справка за изплатените му обезщетения за временна неработоспособност за периода
м.05.2023 г. до м. 02.2024 г. вкл., след представяне на проект за същото.
Следва да бъде допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на преформулирания от съда въпрос, а именно: Какъв би бил размерът на нетно
трудово възнаграждение, което ищецът щеше да получи, ако беше полагал труд за периода
16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. посочен по месеци?
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на ЗАД „А*“ АД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава
правния си интерес с обстоятелството, че с това лице е сключена застраховка „Отговорност
на работодателя“, покриваща отговорност на застрахования за вреди, вкл. пропуснати ползи,
от трудова злополука, довела до временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт, на служител/ работник. Това искане е основателно и следва да
бъде уважено.
При служебна проверка на редовността на исковата молба съдът констатира наличието
на противоречие между обстоятелствената част и петитума относно размера на
претендираното обезщетение, както и че претенцията за лихва не е конкретизирана. Ищецът
следва да формулира надлежен петитум съобразно изложените твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба. При претендирано обезщетение за период преди
депозиране на исковата молба в съда следва да бъде посочен както размера на претенцията,
така и периода, за който се дължи, поради което на ищеца следва да бъде дадена възможност
да уточни претенцията си за мораторна лихва върху сумата за обезщетение на имуществени
вреди.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
1
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за насрещната страна:
- да посочи о по какъв начин е формирана стойността на претендираното обезщетение,
респ. – да формулира надлежен петитум с оглед изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба, и
- да конкретизира претенциите си за лихва за забава върху сумата за обезщетение за
имуществени вреди, като посочи размер и период, за който е начислена – с начална и крайна
дата, предхождаща подаването на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост – исковата
молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на
страната на ответника ЗАД „А*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул.
„*“ № 16.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред ТП на
НОИ – *- град и въз основа на което да се снабди със справка за изплатените му
обезщетения за временна неработоспособност за периода м.05.2023 г. до м. 02.2024 г. вкл., за
което следва да представи проект на удостоверение.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпроса Какъв би бил размерът на нетно трудово възнаграждение, което ищецът щеше да
получи, ако беше полагал труд за периода 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. посочен по месеци?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 350,00 лв., платими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж. тел. *.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 192 ГПК като ненеобходимо.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 08.05.2025 г. от 10.00 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по предявен от А. Б. П. срещу „С* ЕООД обективно
съединен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за заплащане на сумата 30000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
настъпила на 16.05.2023 г. трудова злополука, съставляващи пропуснати ползи, изразяващи
се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди злополуката и
обезщетението за временна неработоспособност, изплащано по реда на общественото
осигуряване, за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО –
08.04.2024 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало трудово
2
правоотношение по силата на трудов договор № * г., съгласно който ищецът изпълнявал
длъжността „*“. Твърди се, че през м. май 2023 г. ищецът е командирован да извършва *,
близо до гр. *, * Сочи се, че на 16.05.2023 г., около 10:30 ч., ищецът бил на работния терен и
чакал инструкции за работа, като едно от разтоварените палета със соларни панели паднало
поради наклона и затиснал десния крак на ищеца. Вследствие на злополуката ищецът
получил физически наранявания на костите на дясната подбедрица и десния глезен, с оглед
което бил временно неработоспособен за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. Поддържа
се, че с Декларация за трудова злополука № 721/15.08.2023 г. ищецът уведомил ТП на НОИ –
*- град за процесната злополука, в резултат на което последната била призната за трудова с
Разпореждане № * г. по описа на ТП на НОИ – *- град, влязло в сила на 08.04.2024 г.
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, произтекли от процесната трудова
злополука, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди
злополуката (3300 лв.) и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано по реда
на общественото осигуряване (1200 на месец), за периода от 16.05.2023 г. до 01.03.2024 г. (9
месеца и 16 дни). Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Сочи, че към датата на процесната трудова злополука
ищецът е бил командирован във * съгласно Наредбата за условията и реда за командироване
и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Твърди, че
основното месечно възнаграждение на ищеца в размер на минималната работна заплата за
съответната година. Поддържа, че командировъчните пари не са елемент от трудовото
възнаграждение, доколкото същите представляват компенсация за реално направени разходи
във връзка командироването на работника/ служителя. Излага, че пропусната полза са само
трудовите възнаграждения – основни и допълнителни с постоянен характер, поради което
командировъчните разходи не следва да се включват в базата на изчисляване на
възнаграждението. Оспорва и иска по размер, доколкото в исковата молба се твърди, че
средното нетно месечно възнаграждение в размер на 3300 лв, а полученото от ищеца
обезщетение за временна неработоспособност е 2200 лв. на месец. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
По иска по чл. 200, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, че при времетраенето на трудовото правоотношение при
изпълнение на трудовите си задължения, е настъпила посочената злополука, че същата е
призната за трудова по надлежния ред, както и че вследствие на злополуката са претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното
трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна
неработоспособност, изплащано по реда на общественото осигуряване, както и размерът на
вредите, причинно-следствената връзка между твърдените вреди и настъпилата трудовата
злополука.
При доказване на тези обстоятелства от стана на ищеца в тежест на ответника –
работодател е да установи плащане на претендираното обезщтение.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на претендираното
обезщетение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на
трудов договор №* г., съгласно който ищецът изпълнявал длъжността „*“; че през м. май
2023 г. ищецът бил командирован да извършва *, близо до гр. *, * че на 16.05.2023 г. ищецът
3
е претърпял трудова злополука; че злополука е призната за трудова с Разпореждане № * г. по
описа на ТП на НОИ – *- град, влязло в сила на 08.04.2024 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да подадат по електронна поща съдебни книжа
по делото, могат да го направят на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 г. на
Председателя на СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат
с квалифициран електронен подпис.
УКАЗВА на страните, че съдът възпроизвежда подадените по електронна поща
съдебни книжа и приложенията към тях, както и тези в електронна форма, в необходимия
брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на
участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни
изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната,
извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници,
определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в случаите на чл. 83 ГПК.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца – и препис от писмения отговор и приложенията към него, а
на третото лице помагач – и препис от исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4