№ 283
гр. Перник, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200943 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Настоящото производство е образувано е по жалба на С. Д. Р., ЕГН:
********** с адрес за призоваване: обл. Пл., общ. М., с. Р., ул. *** и против
Наказателно постановление № 42-0005935/03.04.2023г.,издадено от Ч.А.К.-
директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12
ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което за извършено нарушение на чл. 58, ал.1, т.4
от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е било
наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 2000 /две
хиляди/ лв., за това, че на 27.02.2023 г. около 15:25:09 часа на автомагистрала
Струма - тунел Мало Бучино в посока гр. Перник управлява товарен
автомобил марка Даф ***, с peг. № ******** от кат. N3 с прикачено към него
ремарке марка Шварцмюлер ТПА23Ж, с peг. № ******** от кат. 04, като
извършва международни превози на товари с лиценз №********** /валиден
до 03.12.2025г/ по маршрут от Република България за Република Гърция,
видно от международна товарителница (CMR) от 22.02.2023г, като при
проверката е било установено, че:При проверката водачът на превозно
средство, извършващо международни превози на товари, „не представи
валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б,
ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Водачът представя карта за
квалификация на водач №******* със срок на валидност до 30.10.2022г.“
В депозираната жалбата са наведени конкретни доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания акт.
1
Жалбоподателят твърди, че не оспорва нарушението, и извършването му, но
оспорва приложената разпоредба на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр,
като излага съображения, защо счита, че приложимата разпоредба е тази по
чл. 105 от Закона и моли за изменение на НП в посочения смисъл.
В съдебно заседание редовно призованият, жалбоподател не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна – Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“ Областен отдел „Автомобилна администрация“- София не
изпраща представител за съдебното заседание.
Пернишкият районен съд,като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14
и чл.18 от НПК намира за установено следното :
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в установения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по
същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна:
От фактическа страна настоящият състав счита за установено безспорно,
като дори и жалбоподателят не оспорва описаната фактическа обстановка /
като доводите му са само свързани с правната квалификация на нарушението
и основанието, на което е санкциониран/, а именно, че: на 27.02.2023 г. около
15:25:09 часа на автомагистрала Струма - тунел Мало Бучино в посока гр.
Перник управлява товарен автомобил марка Даф ***, с peг. № ******** от
кат. N3 с прикачено към него ремарке марка Шварцмюлер ТПА23Ж, с peг. №
******** от кат. 04, като извършва международни превози на товари с лиценз
№********** /валиден до 03.12.2025г/ по маршрут от Република България за
Република Гърция, видно от международна товарителница (CMR) от
22.02.2023г, като при проверката е било установено, че:При проверката
водачът на превозно средство, извършващо международни превози на товари,
„не представи валидна карта за квалификация на водача по смисъла на
наредбата по чл. 76, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Водачът
представя карта за квалификация на водач №******* със срок на валидност
до 30.10.2022г.“. Въз основа на така констатираното нарушение е бил
съставен АУАН 277 от 27.2.2023г. от свидетеля И. И. Т., на длъжност
„инспектор“ при РД „АА“-София, гр. София в присъствие на св. И. В. П..
Видно в АУАН надлежно е описано установеното нарушение, като детайлно е
изяснено мястото, начина и авторството на неговото извършване. Посочена е
правната му квалификация, както и са приложени като доказателства писмени
документи. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля и от
жалбоподателя, като е видно, че последния е посочил, че е „пропуснал срока
поради заболяване“. Такива не са постъпили в срока по реда чл. 44 от ЗАНН,
преди издаване на процесното НП. Въз основа на горепосоченият АУАН,
Директора на РД „АА“-София към МТИТС-ИА „АА“-град София е издал НП
№ 42-0005935/03.04.2023г.,издадено от Ч.А.К.- директор на РД "АА", София,
ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което за
2
извършено нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002
г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е било наложено административно
наказание „глоба“ в общ размер на 2000 /две хиляди/ лв.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
административно наказателната преписка и събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателствени средства, а именно: АУАН
277 от 27.2.2023г.,Тахографски лист от 2 7.02.2023 г. - 2 стр.;Карта за
квалификация на водача на МПС на С. Р. с валидност от 06.12.2017 г. до
30.10.2022 справка от информационната система на ИААА за прегледи на
DQC карти;Оригинал на НП № 42-0005935/03.04.2023 г.;Заверено копие от
длъжностна характеристика на акто съставителя;Заверено копие на
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.;Заверено копие на Заповед № 7/16.01.2023
г.;както и гласните доказателства – показанията на свидетеля и
актосъставител И. И. Т., и свидетеля по акта- И. В. П.. В изложените
показания в съдебно заседание свидетелите еднопосочно и еднозначно
описват фактическата обстановка, съответна на изложената в акта и в НП,
като относно картата, актосъставителя посочва и че- „Обясни ни, че не е видял,
че е изпуснал срока на валидност на картата си. Справката е от
информационната система от база данни на Агенцията и я прилагаме след
като се приберем в службата, понеже по телефона звъним и питаме дали
да направим справка, защото е възможно да носи старата си карта и да не
е изкарал нова карта. Тази разпечатка я изваждаме след като се приберем в
службата. По време на съставяне на акта установяваме обстоятелствата
само по телефона. ..Като след това водачът, въпреки, че обжалва акта, си е
подновил съответната карта, видно от справката, находяща се на стр.13
от делото... Като към конкретни 27.02.2023 г. ден, когато аз извърших
проверката съвместно с колегата, водачът не бе правоспособен. ..“, което
описва и като данни свидетелят по акта, също очевидец на проверката и
констатациите.. Гласните доказателства изцяло кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства, като същите се допълват,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Цялостният анализ на посочените
доказателства води съда до посочените вече фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа
инстанция формира следните правни изводи:
Депозираната жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това
административен орган. Спазени са всички процесуални изисквания по
отношение на законово установените реквизити на същите както и по
отношение на тяхното предявяване на лицето, привлечено към
3
административно наказателна отговорност.
Съдът намира, че е спазена и процедурата за връчване на наказателното
постановление, регламентирана в чл. 58, ал.1 от ЗАНН, а именно, че препис
от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя,
видно от приложените и приети по делото доказателства е, била изпълнена
законосъобразно. От, което следва, че няма основания за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание.
Разгледано, по същество, съдът намира, че:
На първо място съдът счита, че е спазен 3- дневният срок по чл. 44, ал.1
от ЗАНН и е дадена възможност на жалбоподателя да упражни правото си на
защита, като изложи своите възражения, като такива не са изложени.
На следващо място, АУАН е съставен от компетентен орган И. И. Т., на
длъжност „инспектор“ при РД „АА“ -София, и в присъствие на свидетеля по
АУАН И. В. П.. От съдържателна страна съдът намира, че са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – посочени са датата и мястото на
извършване нарушението, описано е самото нарушение, както и е посочена
законовата разпоредба, която е нарушена.
Процесното Наказателно постановление № 42-0005935/03.04.2023г., е
издадено от Ч.А.К.- директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което за извършено
нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е било наложено административно наказание
„глоба“ в общ размер на 2000 /две хиляди/ лв., за това, че на 27.02.2023 г.
около 15:25:09 часа на автомагистрала Струма - тунел Мало Бучино в посока
гр. Перник управлява товарен автомобил марка Даф ***, с peг. № ******** от
кат. N3 с прикачено към него ремарке марка Шварцмюлер ТПА23Ж, с peг. №
******** от кат. 04, като извършва международни превози на товари с лиценз
№********** /валиден до 03.12.2025г/ по маршрут от Република България за
Република Гърция, видно от международна товарителница (CMR) от
22.02.2023г, като при проверката е било установено, че:При проверката
водачът на превозно средство, извършващо международни превози на товари,
„не представи валидна карта за квалификация на водача по смисъла на
наредбата по чл. 76, ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Водачът
представя карта за квалификация на водач №******* със срок на валидност
до 30.10.2022г.“, като НП съдържа всички необходими реквизити по чл. 57
ЗАНН.
От изложеното следва, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
процесното НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от
4
ЗАвП, за нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г.
за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Съдът намира
възраженията относно правната квалификация в жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредбата на чл. 58, ал.1, т.4 от НАРЕДБА №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари. водачът на превозно средство, извършващо международни
превози на пътници и товари, трябва да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози. Съгласно чл. 7б, ал. 5 ЗАвП лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени
от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок
на валидност 5 години. Съгласно § 77, т. 2 от ПЗР на Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. разпоредбата на чл. 58, ал. 1,
т. 4 влиза в сила, както следва: а) за водачи на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории D1, D1+E, D или D+E - от 10
септември 2008 г.; б) за водачи на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C или C+E - от 10
септември 2009 г. Следователно, изпълнението на изискването за
притежаване на удостоверение за професионална компетентност, което е
основание за издаване на картата за квалификация на водача и съответно
притежаването на същата по отношение на касатора след 10.09.2009 г. е
задължително, респективно бездействието на водача и извършването на
превоза без картата е наказуемо именно по по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
Законосъобразно отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за това,
че е извършил нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. като към датата на проверката 27.02.2023 г. около 15:25:09 часа на
автомагистрала Струма - тунел Мало Бучино в посока гр. Перник управлява
товарен автомобил марка Даф ***, с peг. № ******** от кат. N3 с прикачено
към него ремарке марка Шварцмюлер ТПА23Ж, с peг. № ******** от кат. 04,
като извършва международни превози на товари с лиценз №**********
/валиден до 03.12.2025г/ по маршрут от Република България за Република
Гърция, видно от международна товарителница (CMR) от 22.02.2023г, като
при проверката е било установено, че:При проверката водачът на превозно
средство, извършващо международни превози на товари, „не представи
валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 76,
ал. 5 от Закона за автомобилните превози. Водачът представя карта за
квалификация на водач №******* със срок на валидност до 30.10.2022г.“
Действително, видно от справката на стр.12 от делото, след тази дата м.
3,2023 г., същият си е подновил картата, но това не опровергава извършеното
нарушение и фактът, че към момента на проверката, последният повече от 4
5
/четири/ месеца, а бил без валидна карта, а едва след санкцията, в следващия
месец си я е подновил, поради което е съдът намира, че не е приложим
институтът на чл.28 от ЗАНН, в случая, въпреки, че се касае за формално
нарушение, същото регламентира важни обществени отношения, които крият
риск от реализиране на ПТП-та и застрашаване жИ.та на гражданите,
движещи с по процесните пътища, поради което и изискванията на водачи на
такива превози са завишени и следва разпоредбите да се спазват стриктно. В
този смисъл виж Решение № 1496 от 10.03.2021 г. на АдмС - София по адм.
д. № 11525/2020 г., и Решение № 6541 от 19.11.2020 г. на АдмС - София по
адм. д. № 7847/2020 г. в това число и относно приложимата санкционна
разпоредба, а именно тази на чл.93, ал.1, т.1 ЗАВП, а не 105 от същия
закон, като съгласно последната- „За нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена
санкция 200 лв.“, в случая тази обща разпоредба не е приложима, като е
налице специална такава, а именно тази по чл.93, ал.1, т.1 от Закона,
видно от всичко дотук изложено: Съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо
нарушение. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо и то точно по
този член, видно от фактите, установени по делото и описани по-горе. Към
момента на извършване на проверката е установено, че жалбоподателят не
притежава извикваната от закона карта, с което е осъществил обективната
част на състава на нарушението. Нещо повече по делото не се спори, че
жалбоподателят нямал към процесната дата изискуемия документ, като
възражението, че се дължи на „заболяване“, не е доказано с надлежни
доказателства по делото, като дори и да бяха представени такива, то от
същите не отпада наказуемостта на нарушението, което е формално такова по
своя характер, още повече, че се касае за период от почти пет месеца, в които
същият е бил без изискуемата се по закон /наредба/ карта. В конкретния
случай съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена към
санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на
жалбоподателя, описано в обстоятелствената част на наказателното
постановление попада именно в тази хипотеза на закона. Наложеното
наказание е определено точно от закона, поради което за съда не съществува
правна възможност да променя неговия размер. Относно наложената санкция
за него съдът счита, че същата е определена от административнонаказващият
орган правилно, тъй като тя е абсолютно определена в закона и не допуска да
се прилага по- нисък размер. /виж Решение от 18.03.2020 г. на РС - Радомир
по а. н. д. № 2/2020 г./.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
6
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай с оглед дългия
период от време, който е изминал от изтичане на предходната валидна карта:
преценено към датата на извършване на деянието –период по дълъг от пет
месеца - не може да се приеме, че деянието разкрива по – ниска степен на
обществена опасност от обичайното. Не може да бъде аргумент за по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и обстоятелството, че
нарушението е за първи път. В чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр изрично е
отбелязано, че глоба по тази разпоредба се налага, ако деянието е за първи
път, т. е. степента на обществена опасност на конкретното деяние, извършено
за първи път, е изрично отчетена от законодателя. В този смисъл се явява
напълно обоснована изричната констатация в НП, че са изследвани
обстоятелствата и са преценени възможностите за приложение на чл. 28 от
Закона за нарушения и наказания, в резултат на което не са установени
налични предпоставки за това. Относно възраженията за прилагане на чл. 28
от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира, че процесното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения
от същия вид. Не са налице такива значителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да водят до обратния извод. Изискването за
притежаване на валидна карта за квалификация на водача е гаранция за
осигуряване на безопасно извършване на дейността по обществен превоз,
която е със завишен риск за засягане на права на други лица, поради което не
може да се приеме за "формалност", както се сочи в жалбата /виж-Решение
№ 5948 от 21.10.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 8195/2021 г./.
Следователно не са налице посочените в жалбата касационни основания,
поради което касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното оспореното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения съдът намира, че доводите на жалбоподателя за
необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на процесното
наказателно постановление са неоснователни. По изложеното настоящия
съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна.
Съдът не дължи произнасяне по разноските, като такива искания не са
били направени.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.2,т.5, вр.ал.1 и
вр чл.58д, т.1 и чл.63,ал.9 от ЗАНН,съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-
0005935/03.04.2023г.,издадено от Ч.А.К.- директор на РД "АА", София, ул.
"Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което
на С. Д. Р., ЕГН: ********** с адрес за призоваване: обл. Пл., общ. М., с. Р.,
ул. ***, за извършено нарушение на чл. 58, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари -
7
МТС, и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е било наложено
административно наказание „глоба“ в общ размер на 2000 /две хиляди/ лв.,
като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на
основанията,визирани в НПК по реда на глава 12-та от Административния
процесуален кодекс пред Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8