РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Кърджали, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско
дело № 20235100500079 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение N 26/23.01.2023 г., постановено по гр. д. N 580/2022 г. по описа на
Районен съд – Кърджали, е изменен размера на присъдената с Решение N
352/16.07.2019г. по гр.д. N 443/2019г. на РС – Кърджали издръжка, която С. И. Б. от гр.
С. е осъден да заплаща на малолетното си дете П. С. Б., действащо чрез своята майка и
законен представител А.С.Б. от гр.К., като съшият е увеличен от 160 лв. на 300 лв.,
считано от 04.05.2022г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на
друга причина, изменяваща и погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при
забава за всяка просрочена вноска. С решението С. И. Б. е осъден да заплати на А.С.Б.
сумата 650 лв., представляваща разноски по делото, както и да заплати по сметка на
Районен съд –Кърджали държавна такса от 201.60 лв. върху увеличения размер на
присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят С. И. Б.,
който чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-К. го обжалва изцяло като неправилно
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се в жалбата, че
първоинстанционният съд при формиране на правните изводи по спора не е обсъдил
1
приложените по делото доказателства, като не е кредитирал молбата на бащата за
прекратяване на трудовото му правоотношение и представените медицински
документи за здравословното му състояние, което е причина за това прекратяване,
както и че бащата е закупил поземлен имот в с.С.Ц. с дадена от майка му П. Б. сума,
което обстоятелство е установено с платежно нареждане от 11.08.2021г.. Излага
съображения, че в приложение на чл.150 от СК, чл.143, ал.2 от СК и чл.142, ал.2 от СК
по всяко дело за издръжка, с оглед конкретните доказателства съдът може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя, а в
случая определената издръжка е непосилна за жалбоподателя. Искането на
жалбодателя е въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия П. С. Б. - малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител
А.С.Б., чрез представител по пълномощие, с който жалбата се оспорва, с искане
въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното решение и да му присъди направените
разноски.
В съдебно заседание въззивникът С. И. Б. не се явява, представлява се от
пълномощника си адв. С. М., който поддържа въззивната жалба по съображенията,
изложени в същата и претендира разноски по делото по представен списък. Заявява
възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско
възнгрaждение.
В съдебно заседание въззиваемият П. С. Б., действаща чрез своята майка и
законен представиел А.С.Б., се представлява от майката и от пълномощника си адв. Д.
П., който оспорва въззивната жалба, като поддържа възраженията срещу същата и
претендира разноски по представен списък.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно
чл. 269 ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и
като допустима следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
подадена от малолетното дете П. С. Б., действащо чрез своята майка и законен
представител А.С.Б. от гр.К., за изменение на размера на присъдената в тежест на
ответника С. И. Б. с Решение N 352/16.07.2019г. по гр.д. N 443/2019г. на РС –
Кърджали издръжка, с искане да бъде увеличен от 160 лв. на 300 лв., считано от
04.05.2022г. –датата на предявяване на иска за увеличение, до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща
2
издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска.
Обстоятелствата, изложени в исковата молба, обосноваващи търсене на издръжка в
увеличен размер, са следните: През 2019г. ответникът е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка в увеличен размер от 160 лв., откогато изминали три години, като с оглед
възрастта и нуждите на ищеца, както за храна и облекло, така и културните,
образователните и здравните му потребности, предвид и повишението на цените, е
налице изменение на обстоятелствата и присъдената издръжка, която е под
минималния установен нормативно размер, не е достатъчна за нуждите на ищеца.
Посочено е, че ищецът живее с майка си, която има още едно малолетно дете, работи
при минимално възнаграждение от 710 лв., а бащата, който живее в гр. С., няма други
деца и реализира значителни приходи като международен шофьор и в края на
изминалата година е закупил къща с дворно място в с.С.Ц., общ.С..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът П. С. Б., родена на
26.06.2009г., с ЕГН **********, е дете на ответника С. И. Б., живее с майка си А.Б., на
която с Решение N 1/15.02.2013г. по гр.д. N 2898/2012г. на РС-Кърджали, влязло в сила
на 12.03.2013г., е предоставено упражняването на родителските права над ищеца, при
режим на лични отношения с бащата, който е осъден да заплаща на ищеца ежемесечна
издръжка в размер на 100 лв., считано от 01.09.2019г. Размерът на последната е
изменен от 100 на 160 лв., считано от 08.04.2019г., с Решение N 352/16.07.2019г. по
гр.д. N 219/2019г. на РС-Кърджали, влязло в сила на 31.07.2019г.. Към датата на
устните прения 02.07.2019г., предхождащи постановяване на горепосоченото решение,
малолетният ищец, родена на 26.06.2009г., е на 10 навършени години, а размерът на
минималната работна заплата за 2019г. е 560 лв., и съответно размерът на минималната
издръжка е 140 лв. Към предявяване на иска за увеличение на издръжката, на
04.05.2022г., ищецът е на 13 ненавършени години, размерът на минималната работна
заплата за 2022г. е 710 лв., и съответно размерът на минималната издръжка е 177.50
лв., под който размер е присъдената в тежест на въззивника издръжка, платима на
малолетното му дете. Към датата на устните прения пред първоинстанционния съд и
към датата на устните прения пред настоящия въззивен съд размерът на минималната
работна заплата за 2023г. е 780 лв., и съответно размерът на минималната издръжка е
195 лв. Минималният праг на бедност за страната за 2022г. е определен на 413 лв., а за
2023г. е определен на 504 лв.. Доказателства за реализирани доходи от трудово
правоотношение са представени от майката на ищеца –същата работи като касиер по
трудов договор от 12.04.2022г., с място на работа в гр.К., при уговорена основна
заплата в размер на 710 лв. месечно, като пред социалния работник от Отдел „Закрила
на детето“ при ДСП -Кърджали е заявила, че вече работи като готвач в ученически
стол и получава 800 лв. трудово възнаграждение. Доказателства за реализирани доходи
от трудово правоотношение са представени и от ответника, който работи като шофьор
3
на товарен автомобил/международни превози/ по трудов договор от 04.08.2020г. и
получава минимална работна заплата, като в хода на делото на 20.07.2022г. е
преодоставил на детето П. сумата от 120 лв. за курс по английски език и на
23.07.2022г. е заплатил ваучер за почивка за него и детето П. в периода от 05.06.2022г.
до 12.06.2022г.. В хода на делото трудовото правоотношение на ответника е
прекратено по взаимно съгласие – основание по чл.325 т.1 от КТ, за което е издадена
заповед от 22.02.2023г., като ответникът твърди, че причина за прекратяването е
заболяването дископатия, от което страда. За установяване на заболяването си
представя заключение на лекар за поставена на 03.01.2018г. диагноза „Дископатия Л4-
Л5 и Л5-Ес1“.
Преди делото, на 16.04.2021г. ответникът е предоставил на детето П. сума от 1
035 лв. за брекети, а на 23.07.2021г. и сумата 200 лв. за летен лагер на море. На датата
11.08.2021г. ответникът е получил като доход от майка си значителна по размер сума
от 69 993.75 лв.; на 17.09.2021г. е предоставил на детето П. сума от 80 лв. за
закупуване на очила; закупил е на 09.12.2021г. парцел от 650 кв.м., заедно с
построената в него сграда с площ от 56 кв.м., находящи се в с.С.Ц., общ.С., обл.С., с
данъчна оценка 7 753.90 лв., като притежава по декларация от 12.01.2021г. по чл.54 от
ЗМДТ МПС марка и модел М.П..
Майката на детето П. има второ дете, родено на 09.06.2016г. от съжителството й
със св.К., който също има още едно родено дете, на което плаща издръжка и при
разпита си заявява, че знае, че бащата на П. взима заплата от около 4 000 лв..
Детето П. е на 13 навършени години, редовна ученичка в Средно училище
„О.П.“, гр.К. през изминалата учебна година в 6-и клас, а през тази в 7-и клас; живее с
майка си, съжителя на майката и роденото от съжителството на последните дете на 6
навършени години, в собствено на съжителя на майката жилище в гр.К., разполагащо с
необходимите условия за детето, което се отглежда в семейна среда и посочените
възрастни задоволяват основните му потребности. Бащата на детето заплаща
възложената в негова тежест издръжка, както и прави разходи за детето, когато то му
гостува не по - малко от три пъти в годината, като през лятото води детето и на
почивка, наред с което предоставя парични средства за детето за различни негови
нужди като напр. за курс по английски език и др. Детето П. има утвърдена
емоционална връзка и с двамата си родители, обича да прекарва време с баща си и да
му гостува в гр. С., поддържа връзка с баба си и дядо си по майчина линия и с баба си
по бащина линия, които предимно се намират в чужбина, има изграден приятелски
кръг по местоживеене и в училище.
Без значение са доказателствата за поето от бащата кредитно задължение, което
затруднява плащането на издръжка на непълнолетното му дете, при липса на
твърдения и установяване по делото, че задължението е поето за задоволяване на
4
нуждите на детето П..
Предвид така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Обстоятелствата, при които е определена издръжката, чиито размер се
претендира да бъде увеличен, са изменени. Детето е на по-висока възраст,
потребностите му са нараснали както за битови, така и за образователни и други
нужди. Доходите на майката, която има още едно дете, при липса на друго имущество,
от което да има допълнителни доходи, трудно й позволяват да посреща потребностите
на ищеца от първа необходимост, при което с оглед на това, че ищецът живее с нея и
ответникът не полага за ищеца непосредствени ежедневни грижи за отглеждането,
възпитанието и издръжката му, то в тежест на ответника с оглед установените по
делото доходи и имущество, които има, е да заплаща издръжка в увеличен размер. С
оглед установения минимален праг на бедност за страната, посочен по-горе,
настъпилите след определянето на размера на издръжката, чието увеличение се
претендира, изменения в размера на минималните за страната работна заплата и
издръжка, както и установените по делото възможности на ответника да дава на детето
П. допълнителни средства, въпреки, че както през 2021г., така и през 2022г. работи по
доказан и деклариран пред властите доход в размер на минималната работна заплата,
съдът приема, че ответникът може да заплаща издръжка на детето П. издръжка в
претендирания размер от 300 лв. Ответникът е трудоспособен и сам признава, че по
свое желание е предприел действия по прекратяване на трудовия договор, по който
реализира трудово възнаграждение, като засвидетелстваното в заповедта за
прекратяване на същия основание по Кодекса на труда опровергава заявеното от него
основание за това, а именно, че прекратяването е по здравословни причини.Наред с
това, съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите са длъжни да издържат децата си до
навършване на пълнолетие, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като са длъжни да задоволяват потребностите им по
начин, гарантиращ правилното и хармоничното му развитие, както физическо, така и
психическо такова/чл.125, ал.1 от СК/. Ето защо, определянето на издръжка под
претендирания размер от 300 лв., не е в интерес на непълнолетния ищец и искът по
чл.150 от СК следва да се уважи в пълен размер.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея
решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото, въззивникът няма право на разноски съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК и в негова тежест на основание чл.78, ал.3 от ГПК са направените от
законния представител на въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 500 лв.
за адвокатско възнаграждение, което по възражението му по чл.78, ал.5 от ГПК не е
5
прекомерно с оглед нормативно предвидения размер в чл.7, ал.1 т.6 от Наредба N 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N 26/23.01.2023 г., постановено по гр. д. N 580/2022
г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА С. И. Б. с ЕГН **********, гр. С., ж.к.С.Т. ***, вх. 8, ет.*, ап. **, общ.
С., да заплати на А.С.Б. с ЕГН **********, гр. Кърджали, ул. * о. N 10Б, вх. *, ет. *, ап.
**, общ. К., обл. К., сумата 500 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6