Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 199
28.03.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на
девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове:
Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 15
по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в
Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“, против Решение №
139/23.11.2021 г., постановено по АНД № 20215620200741/2021 г. по описа на
Районен съд – Свиленград, в частта, с която е изменено Наказателно
постановление № 119/2021 г., издадено на 09.09.2021 г. от Началник на отдел
„МРР“, ТД Митница Пловдив, Агенция „Митници“ срещу Ш.Д.Д. по отношение на
наложеното на основание чл. 123, ал. 6 от ЗАДС административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 лв.
Касационният жалбоподател счита, че решението е
неправилно в обжалваната му част - постановено в противоречие с материалния
закон и необосновано. Същият цитира разпоредбите на чл. 123, ал. 6 и чл. 4, т. 17
от ЗАДС във връзка със състава на вменененото нарушение по отношение на
понятието за повторност. Заявява, че процесното нарушение е извършено на
09.06.2021 г., именно в условията на повторност, тъй като срещу Ш.Д. било
издадено НП № 3147/2020 г. от 06.11.2020 г. за същото по вид нарушение, което
влязло в сила на 17.12.2020 г. Поради това, макар и формално да попадало в
обхвата на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, предвид размера на дължимия акциз за
стоката - 36.50 лв., същото не можело да бъде квалифицирано като маловажно.
Нарушението не било извършено за първи път и наказанието, наложено с НП №
3147/2020 г., не постигнало превантивната си и превъзпитателна функция. Районният
съд приел, че АНО следвало да прецени случая като маловажен и да наложи глоба с
фиш на основание чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Нормата
на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС не била императивна, а давала възможност на
митническите органи да преценят в зависимост от спецификата на всеки конкретен
случай, дали същият е маловажен и следва ли да се санкционира с глоба с фиш или
да се пристъпи към образуване на АНП, тоест митническите органи действали при
оперативна самостоятелност, а не при обвързана компетентност с оглед дължимия
акциз. В случая нарушението било повторно и АНО
преценил, че следва да се образува административнонаказателно
производство по общия ред. Освен това нарушението не било установено от
митническите органи, а при извършена полицейска проверка и нямало как първите
да приложат реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Предвид горното, разпоредбата на чл.
126б, ал. 1 от ЗАДС правилно не била приложена.
При
определяне вида и размера на наказанието, АНО отчел малкото количество държани
акцизни стоки и взел предвид разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Наложил административно наказание „глоба“ от 2 000
лв., тоест в законоустановения от чл. 123, ал. 6 от ЗАДС минимум за повторно
нарушение.
Твърди още,
че решението на районния съд било неясно по отношение на присъдените разноски.
В мотивите на същото било посочено, че АНО следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 210 лв., а в постановителната част бил
посочен размер на разноските 240 лв. Касационният жалбоподател освен това счита,
че същите са прекомерни и моли да бъдат намалени в случай, че решението на районния
съд бъде оставено в сила.
С оглед на
гореизложеното, касационният жалбоподател моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено обжалваното Решение № 139/23.11.2021 г. на Районен съд –
Свиленград, постановено по АНД № 20215620200741/2021 г., в частта, с която е
изменено наложеното административно наказание и наказателното постановление да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Ш.Д.Д., депозира чрез процесуален представител писмени
бележки по делото, с които моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли за
присъждане на направените в касационното производство разноски.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Посочва, че не са налице касационните основания за отмяна на
съдебния акт, с оглед на което предлага същият да бъде оставен в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е изменил Наказателно
постановление № 119/2021 г. от 09.09.2021 г. на с.д. Началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница Пловдив
към Агенция Митници, с което на Ш.Д.Д. с ЕГН : **********, адрес: ***, за
нарушение на чл. 123, ал. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове на
основание чл. 123, ал. 6 от ЗАДС е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2 000 лева, като на основание чл. 123, ал. 6 от ЗАДС във връзка с чл.
126б, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАДС, във вр. чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, поради
маловажност на извършеното нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, е намалил
размера на наложеното административно наказание -„глоба” на 50 лева, и е
потвърдил наказателното постановление в частта, с която е постановено отнемане
в полза на държавата, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, на стоките,
представляващи предмет на същото, а именно цигари, 5 броя кутии марка „K. S.”, всички
с надпис „D. F.“, и 4 броя кутии марка „K. O.”, всички с надпис „D. F.“,
съответно е осъдил Агенция Митници, ТД Митница Пловдив да заплати на жалбоподателя
сумата от 240 лева, представляваща част от извършените разноски за осъществена
адвокатска защита.
За
да постанови своето решение, от фактическа страна съдът е приел за установено,
че на 09.06.2021 г. в гр.Свиленград полицейски служители в РУ - Свиленград
извършили проверка на Ш.Д.Д., при която установили, че същият държи в черна
мъжка чанта от плат 5 броя кутии марка „Karelia slims” и 4 броя кутии марка
„Karelia Ome”, всички с надпис „Duty free“, които били предадени с протокол за
доброволно предаване, като било дадено обяснение, че цигарите били за лична
употреба. С оглед на така установеното, на 09.06.2021 г. на лицето бил съставен
акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 123, ал. 1
от ЗАДС.
За
извършените контролни действия била съставена Докладна записка от 09.06.2021 г.
до Началника на РУ - Свиленград и образувана преписка № 351 ЗМ 202/2021 г. по
описа на РУ - Свиленград. С Постановление от 21.07.2021 г., прокурор при РП - Хасково,
ТО - Свиленград отказал да образува досъдебно производство и разпоредил
материалите да се изпратят на АНО по компетентност. Това постановление било
входирано в регистратурата на АНО на 23.07.2021 г., като с резолюция било
прието, че осъщественото деяние изпълва правната норма по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, поради което на основание чл. 54 от ЗАНН първоначално издаденият АУАН бил
прекратен и било разпоредено в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН да се състави нов
АУАН от служителите при РУ - Свиленград. На 04.08.2021 г. бил съставен нов АУАН
№ 351А-511 срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление.
В
решението си съдът е посочил, че по делото било налично и НП № 3147/2020 от
06.11.2020 г. на МРР Тракийска в ЦМУ към Агенция Митници, с отбелязване, че е
влязло в сила на 17.12.2020 г. на основание чл. 34, б. „б“ от ЗАНН, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 123, ал. 6 от ЗАДС било наложено
административно наказание глоба и отнети в полза на държавата цигари от
различни марки.
От
правна страна, съдът е приел, че актът и НП са издадени от компетентни органи и
че са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове, както и че липсват допуснати съществени процесуални
нарушения в образуваното административнонаказателно производство и при
издаването на атакуваното наказателно постановление, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. Съдът е приел за правилна и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение, като е приел, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. Същевременно е
цитирал текста на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, който предвижда, че за нарушения по
чл. 123 от ЗАДС, установени при извършването им, митническите органи могат да
налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН,
като съгласно ал. 2 от същата разпоредба маловажни случаи са тези, при които
двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100
лв. Посочено е, че в случая двойният размер за тези акцизни стоки е установен
на 73 лева, поради което покрива сочените изисквания на закона. В тази връзка
въззивната инстанция е счела, че деянието следва да се квалифицира като
маловажен случай на административно нарушение. Обсъдено е възражението за
повторност на нарушението, като е заявено, че първото нарушение по чл. 123, ал.
6 от ЗАДС, за което жалбоподателят е санкциониран с влязлото в сила НП № 3147/2020
от 06.11.2020 г., не е маловажно и че в настоящия случай маловажност, и то по
смисъла на специалната разпоредба на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС, се установява по
отношение на „повторното“ нарушение. Заявено е, че единственият критерий за
квалифициране на деянието като маловажно по смисъла на тази разпоредба е
стойността на двойния размер на дължимия акциз, без да се държи сметка дали
деянието е първо по ред или повторно по смисъла на чл. 4 , т. 17 от ЗАДС. В
тази връзка и като е взел предвид, че съгласно ТР № 8/2021 г., постановено по
т.д. № 1/2021 г. по описа на ВАС, в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, съдът е приел, че обжалваното НП следва да бъде
изменено в частта по отношение на наложеното административно наказание „глоба“,
съответно е определил такова в размер на 50 лева.
Във
връзка с разноските и с оглед обстоятелството, че НП следва да бъде изменено
в едната част, а в другата да се
потвърди, съдът е приел, че следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част
от направените по делото разноски, които са в размер на 250 лв., а в полза на
АНО – 40 лв., съответно по компенсация е приел, че АНО следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 210 лв.
Настоящата
инстанция счита, че атакуваното съдебно решение е законосъобразно. Същото е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите и правни изводи на съда са направени
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В
случая процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е
проведена при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Правилен и
съответстващ на установените по делото факти и събраните по делото
доказателства е и изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил състава на
описаното в акта и в НП нарушение, като деянието е повторно. Споделя се и извода
на съда, че извършеното административно нарушение е маловажно по смисъла на чл.
126б, ал. 2 от ЗАДС. Процесното деяние,
с оглед двойния размер на дължимия акциз за държаните 9 бр. кутии цигари, безспорно попада в обхвата на чл. 126б, ал. 2
от ЗАДС, като единственият критерий за квалифициране на деянието като маловажно
по смисъла на тази разпоредба е стойността на двойния размер на дължимия акциз,
без да се държи сметка дали деянието е първо по ред или повторно по смисъла на
чл. 4, т. 17 от ЗАДС. За деянията по чл. 123 (както и за други – конкретно
посочени), маловажни по смисъла на специалния текст на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС
и установени при извършването им,
какъвто е и настоящият случай, законодателят в чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС е
предвидил възможност за митническите органи да налагат глоби с фиш по реда и в
размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН.
Според
настоящия състав, с оглед обстоятелството, че процесното нарушение е безспорно
установено и доказано, ответникът по касация действително е следвало да понесе
административнонаказателна отговорност. Следвало е обаче наказващият орган да
отчете обстоятелството, че деянието е маловажно по смисъла на чл. 126б, ал. 2
от ЗАДС и да процедира по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, налагайки глоба с фиш.
Предвид
гореизложеното, решението на районния съд в оспорената му част е валидно,
допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения. Не са налице твърдените в жалбата касационни
основания, поради което същото следва да се остави в сила.
По
делото се правят искания за присъждане на разноски и от двете страни. При
конкретния изход на спора искането на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски е основателно, като Териториална дирекция Митница
Пловдив към Агенция „Митници“ следва на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН да бъде
осъдена да заплати на Ш.Д.Д. сумата от 500.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществената правна защита в касационното производство, по отношение на
което възнаграждение липсва заявено възражение за прекомерност.
По
направеното в касационната жалба възражение за неяснота на обжалваното решение
в частта за присъдените разноски, настоящата инстанция намира, че делото следва да бъде върнато на Районен съд -
Свиленград за произнасяне по същото. В тази връзка съдията-докладчик следва да
прецени дали е налице необходимост от провеждане на процедурата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, който текст е приложим на
основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, или ако в диспозитива
на оспореното решение има допусната очевидна фактическа грешка при изписването
на размера на присъдените разноски, то да пристъпи към отстраняването й,
посредством тълкуване по реда на чл. 414, ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 228 от АПК.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА в
обжалваната му част Решение № 139/23.11.2021 г., постановено по АНД №
20215620200741/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е изменено
Наказателно постановление № 119/2021 г. от 09.09.2021 г. на с.д. Началник на
отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция Митница
Пловдив към Агенция Митници, като е намален размерът на наложеното
административно наказание -„глоба” на 50 лева.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция Митница Пловдив към Агенция Митници да заплати на Ш.Д.Д. с ЕГН : **********,
адрес: ***, сумата в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) – разноски в касационното
производство.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Свиленград за произнасяне в частта по отношение присъдените разноски съобразно
дадените указания в мотивите на настоящето решение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.