О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1911 Година, 2019 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………..………............
На
осми октомври ……………..…..……........….. Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………..
Съдебни заседатели: ………………………..……….
Секретар
…………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
…………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова …………………………........
гражданско
дело № ….… 50 ....…. по описа за ………. 2019…………. година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата молба на Р.Т.К., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния му пълномощник против М.С.Ж. *** за приемане за установено, че в
полза на ответната страна не съществува претендираното от нея вземане,
удостоверено с издадения по частно гражданско дело № 6156/2010 година по описа
на Бургаския районен съд изпълнителен лист, а именно сумата от 36336 лева, на
базата на който изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело под №
176/2010 година по описа на ЧСИ рег. №705 с район на действие Бургаския окръжен
съд като погасено по давност. В подкрепа на отправеното искане представя и
ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод
на която е образувано настоящото производство, че във връзка с издаден
изпълнителен лист по частно гражд. дело № 6156/2010 година по описа на Бургаския
районен съд било образувано изпълнително производство № 201007050400176 при ЧСИ
с рег. № 705 в КЧСИ. Посоченото изпълнително дело било преместено при ЧСИ с
рег. № 837 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Сливен, където било
образувано под нов номер, а именно № 20158370400714. Впоследствие делото било
изпратено на трети ЧСИ и по-точно Тотко Колев, при който било образувано под №
20/2016 година.
Ищецът твърди, че производството по
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона, тъй като в продължение
на две години от образуването му не били предприемани валидни изпълнителни
действия, които да прекъснат давността, поради което още през 2012 година било
налице основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК, отм.). Счита, че от 10.09.2012 година
изпълнителното производство било прекратено, като в тази връзка без правно
значение било обстоятелството дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на делото или не. Посочил е също така, че след датата 27.07.2015 година,
след изпращане на изпълнителното дело на ЧСИ П. Георгиев, не били предприемани
валидни изпълнителни действия. В тази връзка се позовава и на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС, по тълк. дело № 2/2013 година
на ОСГКТ, в която било посочено кои изпълнителни действия не прекъсват
давността. Заявява, че в случая били извършени невалидни изпълнителни действия,
след прекратяване на производството по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с
които били причинени вреди и на трети лица.
Според ищеца,
изпращането на делото от ЧСИ Бакалов с рег. № 705 на ЧСК Георгиев с рег. № 837 било
незаконосъобразно, тъй като било предприето преместване в друг съдебен район
без наличието на необходимата за това подсъдност. За това действие не бил
уведомен нито длъжника - ищец, нито третите засегнати лица, собственици на
недвижими имоти, върху които било насочено изпълнението, поради което именно извършените
изпълнителни действия по новообразуваното изпълнително дело били невалидни и
подлежали на обезсилване.
Сочи се, че и към
настоящия момент се били извършвали изпълнителни действия от ЧСИ Тотко Колев по
перемираното изпълнително дело, като била изтекла и петгодишната давност по
отношение на вземането на ответника, след приключване на съдебното дирене в
производството, по което бил издаден изпълнителния лист. Твърди се, че
петгодишната погасителна давност била изтекла на 01.09.2015 година.
На следващо място се
твърди, че за периода от 01.09.2010 година до 01.09.2013 година била изтекла и
давността, с която се погасявали вземанията по издаден „запис на заповед“.
Посочва се, че всички тези обстоятелства били настъпили след образуване на
изпълнителното производство, поради което за ищеца бил налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск по реда на чл. 439 от ГПК.
Подчертава се от ищеца,
че кредиторът не бил предприемал никакви изпълнителни действия в сочения от него
период. Наложените от съдебния изпълнител запори и възбрани били извършени след
изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което към
момента на налагането им производството по делото било прекратено по право. Извършените
изпълнителни действия по перемирано изпълнително дело били невалидни и нищожни,
поради което те не били действия, спиращи теченето на давността.
Ответникът, на когото
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в указания
от съда и закона срок е депозирал писмен отговор, с които е изразил становище
по така предявените против него искови претенции. Заявил е становище за
неоснователност на исковите претенции с искане като такива същите да бъдат
отхвърлени.
Изложил е съображения за
фактите по спора, като е заявил, че въз основа на негово заявление на
01.09.2010 година Районен съд-Бургас бил издал заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за следните суми, а именно 30000 лева главница по запис на
заповед от 06.01.2010 година, ведно със законната лихва върху вземането и 2750
лева, представляващи разноски. Въз основа на посочените документи той поискал и
било образувано изпълнително дело № 176/2010 година от ЧСИ Илко Бакалов. След
съобщаването на длъжника - ищец за издадената заповед за изпълнение, последният
подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което съдът дал указания на
ответника да предяви иск за установяване на вземането си, като в определението
бил прогласил настъпилото ex lege спиране на изпълнителното
производство. В изпълнение на дадените му от съда указания, ответникът предявил
иск, който бил уважен изцяло. Решението било влязло в сила на 16.09.2011 година,
от който момент следвало да се счита за отпаднало и основанието за спиране на
изпълнително дело.
По отношение на
твърденията на ищеца за погасяване по давност на вземането му по менителничното
задължение е изложил аргументи, че същото
е неоснователно, тъй като с предявяването на иска за установяване на
вземането тази давност била прекъсната. Подчертан е факта, че когато вземането било
установено със съдебно решение, срокът за неговата давност бил всякога пет
години, като в случая той бил започнал да тече от 09.05.2011 година.
Оспорил е и твърденията
на ищеца, че в качеството си на взискател
бездействал и не бил поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години. Твърди, че по изпълнителното производство
били проведени десетки публични продажби на имущество на длъжника - ищец. След
всеки публичен търг, на който не се били явили купувачи, в законоустановения
седмодневен срок инициирал нови продажби. Заявява, че в изпълнителното
производство били поискани и извършени и други изпълнителни действия,
прекъсващи давността, поради което не били налице предпоставките по чл. 439 от ГПК и претенцията на ищеца следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Съдът намира, че
предявените искове по повод на които е образувано настоящото производство с
правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК са допустими,
поради което и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. С оглед,
обаче допуснатото противоречие между обстоятелствената й част и заявения петитум,
което не е отстранено и с последващите писмени молби в тази насока с оглед
дадените от съда указания, на ищеца следва да се укаже да отстрани същото. По-специално
следва да бъде посочено от него как точно е формирана заявената сума от 36336
лева, извън главницата от 30000 лева, която се включва в нея и в този смисъл
тези пояснения следва да бъдат дадени за останалата част, а именно за сумата от
6336 лева, включително дали в нея се включва сумата от 2750 лева,
представляваща деловодни разноски.
Спорът е родово и местно
подсъден на настоящия съд в съответствие с установените в закона за това
правила. При съобразяване на това обстоятелство и нормата на чл. 104, ал. 1, т.
4 от ГПК, родово компетентен да разгледа и се произнесе досежно същия е
окръжния съд, а местно компетентен, съобразно чл. 105 от ГПК при отчитане
постоянния адрес на ответника е именно настоящият Бургаски окръжен съд.
Съдът счита, че следва
да приеме представените с исковата молба от ищцовата с отговора на същата от ответната
страна писмени доказателства.
Неоснователно намира
съдът искането на ищеца да бъдат изискани и приложени посочените от него
изпълнителни дела. На първо място от неговата формулировка не става ясно откъде
произтича необходимостта те бъдат приложени в цялост към настоящото, т. е.
релевантността на всички находящи се измежду техните корици книжа за настоящия
процес. На следващо място ищецът е страна в тези изпълнителни производства,
поради което има пълен достъп до тях и не е препятстван да се снабди с тези
документи, които счита, че имат отношение за твърдените от него факти. Това
следва да се разглежда и с оглед факта, че с отговора на исковата молба са
представени документи от кориците на изпълнителното дело. При евентуален отказ
от страна на ЧСИ в тази насока в закона са регламентирани съответни правила,
които позволяват преодоляването му и съответно попълване на делото с относими
към спора и съответно допустими доказателствени средства.
По
искането на ищеца да бъде изискано и приложено частно гражданско дело №6156/2010
година по описа на Бургаския районен със съдът ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание след изслушване на тази страна по спора и даване на
допълнителни пояснения от нейна страна относно
доказателственото му значение за спора.
На ищеца следва да бъде указано, освен
това, да заяви изрично поддържа ли искане за ангажиране на гласни доказателства
чрез разпита на свидетели при режим на довеждане и ако да, то за установяването
на какви конкретно фактически обстоятелства.
Разпределението на доказателствената
тежест следва непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените
от страните защитни тези в настоящото производство. При така дадената от съда
правна квалификация, ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване, че изпълняемото право, в случая дължимостта от нея на
сумите по издадения в полза на ответника изпълнителен лист по частно гражданско
дело №6156/2010 година по описа на Бургаския районен съд, е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
значение за неговото съществуване, т. е. съществуването на нови факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на горното производство, предмет на
изпълнението, съобразно тяхното описание в исковата молба, даващи основание да
се оспорва от него изпълнението. Ответникът по делото следва да докаже своите
твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата молба и по-точно
правнорелевантните факти, установяващи съществуването на оспореното вземане, а
именно - че е налице изискуемо вземане в негова полза спрямо ищеца за
присъдените му суми с акта, постановен по посоченото по-горе гражданско дело.
Това същият следва да стори също при условията на пълно и главно доказване.
Ето защо, по горните
съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
предявената от Р.Т.К., ЕГН **********,***, чрез процесуалния му пълномощник
против М.С.Ж. *** искова претенция за приемане за установено, че в полза на
ответната страна не съществува претендираното от нея вземане, удостоверено с
издадения по частно гражданско дело № 6156/2010 година по описа на Бургаския
районен съд изпълнителен лист, а именно сумата от 36336 лева, на базата на
който изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело под № 176/2010
година по описа на ЧСИ рег. №705 с район на действие Бургаския окръжен съд като
погасено по давност.
ПРИЕМА приложените от
ищеца към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, както и от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ищеца да бъдат изискани и приложени изпълнителни дела под №№
20107050400176 на ЧСИ Илко Бакалов, 201583704000714 на ЧСИ Павел Георгиев и
20/2016 година на ЧСИ Тотко Колев.
УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, в писмен вид с
препис за другата страна по делото, да посочи как точно е формирана заявената
сума от 36336 лева, извън главницата от 30000 лева, която се включва в нея и
по-специално за сумата от 6336 лева, включително за факта дали в нея се включва
сумата от 2750 лева, представляваща деловодни разноски, а също така да заяви
изрично поддържа ли искане за ангажиране на гласни доказателства чрез разпита
на свидетели при режим на довеждане и ако да, то за установяването на какви
конкретно фактически обстоятелства.
ОБЯВЯВА, че направеното
от ищеца искане да бъде изискано и приложено частно гражданско дело №6156/2010
година по описа на Бургаския районен съд ще се произнесе в рамките на откритото
съдебно заседание, съобразно мотивната част на настоящия съдебен акт.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2019 година - 15.20 часа, за
която дата и час да се призоват страните в настоящото производство.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото, а препис от постъпилия от
ответника отговор на исковата молба и приложенията към него да се изпратят на
ищцовата страна чрез процесуалния и пълномощник на посочения от нея в исковата
молба съдебен адрес.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: