Определение по дело №1346/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../…......07.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията,

търговско дело №1346 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от “Инвестбанк“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №85, представлявано от З Р Р, В И К-Д и П Й М, действащи чрез адв.Й.Д., със съдебен адрес:***, против З.Ж.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.“Бели Лилии“ №30, ет.3, ап.13, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 100000 евро, представляваща част от задължението по Запис на заповед от 26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.№13147/2013г. на Районен съд Варна е издадена Заповед №7646/11.09.2013г. за изпълнение парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Претендират се сторените в заповедното и настоящото производства разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа становище за нередовност на исковата молба, съответно за недопустимост и неоснователност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирала допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.

 

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че не са налице твърдението от ответника нередовности на исковата молба, съответно недопустимост на иска, тъй като претенцията е ясно заявена и кореспондира със съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а имено цели се установяване на дължимостта на сумата от 100000 евро, като част от дължимата по запис на заповед главница от 4700000 евро. В тази връзка ирелевантно, е обстоятелството, че в ценната книга са посочени стойности на договорна лихва, тъй като нито в исковата молба, нито в съдържанието на заявлението за издаване заповед за изпълнение, е налице претенция за лихва, още по-малко същата е индивидуализирана с посочване на размер и период. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочването в исковата молба на стойности на лихвата, е част от описанието на съдържанието на процесната ценна книга, а не като основание на претенцията. Излагането на твърдение в исковата молба за наличие каузално правоотношение по-повод, на което е издаден записа на заповед, при положение, че ответникът не го оспорва или не сочи друго такова, също не води до изменение в предметът на делото, а единствено до изменение на доказателствената тежест, чрез включване на установяването, респективно опровергаването на съществуването на обезпеченото право. Самото каузално правоотношение и непогасеното задължение по него, са достатъчно ясно индивидуализирани, като дали то съществува, е въпрос на доказване, респективно не се налага уточняване на исковата молба. Възражението на ответника за липса на активна процесуална легитимация на ищеца по отношение на процесното вземане, е неоснователно, доколкото принадлежността на твърдяно право, е въпрос на материална легитимация, т.е. по основателността, а не по допустимост на иска.

От друга страна по делото не са представени доказателства за упълномощаване на адв.Й.Д. да представлява ищеца. С оглед факта, че за надлежното осъществяване представителната власт, съдът следи служебно при всяко положение на делото и предвид етапа, на който се намира производството, същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание като на ищеца се укаже да отстрани посочената нередовност.

 

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

 

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

По изложените съображения следва да се допусне и исканата от ищецът съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба.

Искането на ищецът за изискване на изп.д.№20168070400545, на  ч.гр.д.№2200/2011г. на РС Варна и на т.д.№1473/2011г. на ОС Варна, следва да се остави без уважение, тъй като не е обяснено значението им за спора и не се установява относимостта на доказателственото искане към предмета на доказване по делото.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Инвестбанк“ АД, с ЕИК *********,  против З.Ж.Т., с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 100000 евро, представляваща част от задължението по Запис на заповед от 26.10.2009г. в общ размер от 4700000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна е издадена Заповед №7646/11.09.2013г. за изпълнение парично задължени въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Претендират се деловодните разноски, сторени в заповедното и настоящото производства.

В исковата молба се твърди, че на 05.09.2013г. ищеца е подал, пред РС Варна, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на Запис на заповед /ЗЗ/ от 26.10.2009г. за сумата от 100000 евро, която е част от задължението по ценната книга в общ размер от 4700000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. По така подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна, като съдът е уважил същото, респективно е издал Заповед №7646/11.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Сочи се, че след подадено в срок възражение от длъжника-ответник в настоящото производство, заповедния съд е указал на заявителя-ищец, възможността да предяви настоящият иск. Сочи се, че по силата на Договор за банков кредит №159/29.10.2009г. и Анекс №1/28.05.2010г., банката е предоставила на “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД и солидарните длъжници “Ол Сийз България“ ООД и “Силвър тръст“ ЕАД, кредит в размер на 4700000 евро, при годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта. Поддържа се, че със Запис на заповед от 26.10.2009г. ответника, в качеството на акционер в “Си Джи Еф-Акционерна общност“ АД, се задължил към ищеца със сумата от 4700000 евро, ведно с годишна лихва в размер на тримесечния EURIBOR + 12.5 %, но не по-малко от 13 %, плюс надбавка от 10 пункта, изчислени от датата на издаване на записа на заповед до датата на предявяването му-26.07.2011г. Поддържа се, че ЗЗ е предявен на длъжника-ответник, на 26.07.2011г., който не е оспорил съдържанието му и подписите, положени върху него. Сочи се, че въпросният ЗЗ съдържа всички реквизити, визирани в разпоредбата на чл.535 от ТЗ и е надлежно предявен, както и че сумата по същия е дължима, тъй като не е заплатена и понастоящем. Сочи се, че поради неплащане на задълженията по горепосочения договор за кредит, ищецът инициирал няколко съдебни производства, в резултат от което се снабдил със стабилен изпълнителен лист за главница в размер на 4700000 евро и договорна лихва за периода от 26.06.2010г. до 14.02.2011г. в размер на 771878.81 евро. Сочи се, че тъй като сумата по кредита не била издължена изцяло, ищецът предприел действия за ангажиране на отговорността на ответника по ЗЗ, които дали за резултат издаването на процесната Заповед №7646/11.09.2013г. по ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна и изпълнителен лист.

С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва твърдението на ищеца, че процесният ЗЗ е предявен за плащане на длъжника на 26.07.2011г. Поддържа се, че ЗЗ инкорпорира менителнично изявление за извършено предявяване за плащане по чл.479, ал.2 / чл.538 от ТЗ, срещу подпис и удостоверяване датата на приемането “Двадесет и шести Октомври 2009г.“ Сочи се, че Заявление вх.№23691 от 05.09.2013г., въз основа на което е образувано на ч.гр.д.№13147/2013г. на РС Варна, е подадено след тригодишния давностен срок, установен в чл.531 от ТЗ, съответно че искането за плащане по процесната ценна книга, е погасено по давност, доколкото липсва изменение на съдържанието на ЗЗ относно изрично удостоверената в него дата на предявяване и приемане за плащане-26.10.2009г. Ето защо се моли на основание чл.531 от ТЗ за отхвърляне на иска за дължимост на вземането въпросният ЗЗ, поради изтекла към 05.09.2013г. давност за менителничните искове. На следващо място се поддържа, че в нарушение на чл.3 от ГПК и на чл.291 от ГПК, ищецът предявява иск, упражнявайки във вреда на ответника, вече осъществено парично вземане за главницата по Договор за кредит №159 от 29.10.2009г. Поддържа се още, че ищецът не е носител на процесното вземане, доколкото парични вземания по Договор №159 от 29.10.2009г., са актив от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД и подлежат на осребряване от Синдика на това дружество по реда на чл.716 и следващите от ТЗ.  Сочи се, че банката не е провела иск по чл.637 от ТЗ за установяване принадлежност, спрямо паричното вземане от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД по Договор №159/29.10.2009. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в отговора на исковата молба. Развити са подробни съображения за неоснователност на възраженията на ответника относно нередовността на исковата молба и за неотносимост на доводите, касателно определяне на дълга като част от непогасеното задължение по договора за кредит. Оспорва се твърдението на ответника относно датата на предявяване на ценната книга заплащане, като се поддържа, че уговорената между страните клауза за предявяване на ЗЗ е “в срок до 26.07.2011г.“. Поддържа се, че положените подписи и печат на авалистите по ЗЗ, един от които е ответника, декларират обстоятелството, че записът на заповед им е предявен в срок. Твърди се, че посочената в края на ценната книга, дата “Двадесет и шести Октомври 2009г.“ е датата на издаване на самия ЗЗ, но не и датата на неговото предявяване. Ето защо се поддържа, че ЗЗ от 26.10.2009г., е бил предявен в срок-26.07.2011г., от която дата задължението е станало изискуемо и от когато е започнала да тече погасителната давност съгласно чл.114 от ЗЗД. Поддържа се, че по въпроса за давностният срок по процесният ЗЗ, е налице произнасяне на съда с влязло в сила Определение от 29.10.2018г. по в.ч.т.д.№1611/2018г. на ОС Варна, мотивите на което е констатирано, че към датата на подаване на заявлението-05.09.2013г., не е била изтекла специалната погасителна давност по чл.531 от ТЗ.

С подаденият отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за обусловеност на вземането по процесния ЗЗ с каузалното правоотношение-Договор за кредит №159 от 29.10.2009г. Излагат се твърдения, че след като исковата молба, безусловно обвързва процесният ЗЗ и предявения по нея паричен дълг, с гаранционно предназначение към договора за кредит, при подаване на отговора на исковата молба ответникът се е ползвал от правата по чл.465 от ТЗ. Ето защо се поддържа, че ответникът има право да установи в образувания исков процес по чл.422 от ГПК, баланса на обезпечения със ЗЗ дълг по заемното правоотношение, начина на изпълнение и размера на постъпилите суми от реализирането на гаранциите по заемното правоотношение и реда и стойността на погашенията взети по главния дълг с получените от продажбата на гаранциите по заемното правоотношение суми. На следващо място се поддържа, че факта дали ищеца е носител на вземането по кредитното правоотношение или същото е актив от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД, има пряко отношение към правото на удовлетворяване по процесната ценна книга. Поддържа се, че по силата на чл.614 и чл.716 от ТЗ, и Определение №255 от 27.04.2012г. по ч.т.д.№250/2012г. на Варненски апелативен съд, обезпеченото с процесният ЗЗ, парично вземане е процедирано като актив от масата на несъстоятелността на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД. В тази връзка се сочи, че ищецът не е предприел действия по чл.637, ал.6 от ТЗ за установяване, че именно той е притежател на паричното вземане по Договор за кредит №159/29.10.2009г. Сочи се още, че цитираните в исковата молба решения издадени в полза на ищецът, не са от категорията легитимационни документи по чл.637, ал.6 от ТЗ, тъй като са постановени, срещу трети лица и в процес без участието на Синдика на “Еър Пропърти Девелопмънт“ АД и без участието на несъстоятелното дружество. Оспорват се доводите на ищецът относно факта, че процесната ценна книга е предявена на 26.07.2011г., като се поддържа, че менителничното изявление за приемане на ЗЗ за плащане, е писмен и едностранен акт на издателя. Сочи се, че в случая акцепта е изпълнен в съответната форма и ясно, и безусловно удостоверя датата, на която това е станало предявяването, а именно 26.10.2009г. Сочи се, че издателят отговоря към приносителя, според условията на приемането, поради което липсва основание, изявлението, че ЗЗ е приет за плащане на 26.10.2009г. да не бъде взето в предвид. Сочи се още, че материализираното изявление с процесния акцепт удостоверява неговото полагане на дата 26.10.2009г., като указанието, че предявяването е в срок, не е и не съдържа изявление за друга дата на акцепта, различна от 26.10.2009г. Твърди се, че тълкуването на ищеца, в насока определяне на по-късна дата от 26.10.2009г., когато е положен акцепта, е в противоречие с правилата на менителничното право. Твърди се още, че Определение от 26.10.2018г. по в.ч.т.д.№1611/2018г. от ОС Варна, не е дало краен отговор на въпроса за датата на предявяване на ЗЗ, тъй като със същото е прието, че дали вземането по ценната книга, е основателно, дали е налице погасяване на вземането и други основания, въз основа на които да се приеме неоснователност на претенцията, не могат да се обсъждат в заповедното производство, тъй като са предмет на разглеждане на исковото производството по чл.422 от ГПК.

 

Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр. с чл.505, ал.1 и чл.537 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Съгласно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи, освен наличието на валиден менителничен ефект, удостоверяващ едностранно поето задължение на издателя да му плати определена сума и настъпил падеж, така ѝ че задължението по ЗЗ обезпечава изпълнението по договор за кредит от 29.10.2009г., по който е налице непогасено задължение в размер на исковата претенция. Ответникът следва да обори формалната доказателствена сила на ЗЗ, като и да установи твърденията си, че ищеца не е носител вземането по въпросният договор за кредит, че е налице погасяване на задължението по договора или обстоятелства изключващи дължимостта на претендираната сума, включително възраженията си, че ищеца не е носител на вземането и за изтекла погасителна давност.

Във връзка с разпределянето на доказателствената тежест, съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че процесния ЗЗ е издаден за обезпечаване на погасяването на вземането по договор за кредит от 29.10.2009г. и на ответника, че не сочи доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищеца не е носител на вземането предмет на същия договор.

ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.

ДОПУСКА Съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачата формулирана от ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението на в.л. и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 500лв., вносими ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок, следва да се представят доказателства за внасянето му.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р С, който да се призове след представяне на доказателствата за внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице, че заключението, следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за изискване на ч.гр.д.№2200/2011г. на РС Варна, на т.д.№1473/2011г. на ОС Варна и на изп.д.№20168070400545, като неотносимо.

НАСРОЧВА производството по т.д.№1346/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2019. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, следва да представи доказателства за упълномощаването на адв.Й.Д., да го представлява по делото, както и с нарочна молба да потвърди извършените до момента от адвоката процесуални действия, включително по подаване на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.

НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.

Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.

Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: