Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1011
09.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 1235 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуален кодекс АПК).
Образувано е
по искова молба, подадена от К.И.Ю. ***, чрез адв.Т.Т. ***, за обявяване
нищожността на Решение № 720/28.10.2019г., постановено по адм. д. № 686/2019г.
по описа на Административен съд - Хасково.
Ищцата
заявява, че основание за това ѝ искане е пълното противоречие на
постановения съдебен акт с норми от по-висш нормативен акт. Съдебното решение
се позовавало на норми от Наредбата за условията и реда за разпореждане с
общински жилища на територията на Община Хасково, а именно чл. 5, ал. 1, т. 8, която
разпоредба била неприложима и не следвало да представлява основание за
отхвърляне на жалбата против Заповед № Н-87/27.05.2019г. на Кмет на Община
Хасково.
Общински
съвет - Хасково приемал наредби на основание чл. 8 от Закона за нормативните
актове вр. чл. 21 от ЗМСМА, като на това основание била приета и Наредбата за
условията и реда за разпореждане с общински жилища на територията на Община
Хасково. В чл. 5, ал. 1, т.8 от Наредбата било изведено изискване "имат
адресна регистрация - постоянен и настоящ адрес в съответното населено място в
община Хасково, където кандидатстват за жилище, през последните пет години без
прекъсване и действително живеят на последно заявения настоящ адрес с
изключение на следните групи лица, когато настаняването в друго населено място
е придружено от регистриран постоянен или настоящ адрес в това място" .
Тази разпоредба нямало как да послужи за основание за потвърждаване на
оспорената в адм.д.№ 686/2019г. Заповед № Н-87/27.05.2019г. на Кмет на Община
Хасково, доколкото същата била нищожна по смисъла на закона, като противоречаща
на норма от по-висок ранг, по аргумент на чл. 7 и чл. 8 от ЗНА, чл. 5, ал. 1 и
ал. 4 от Конституцията на Р. България. В тази връзка се посочва, че ищцата отговаря
на изискванията да ѝ се предостави общинско жилище и години наред ползвала
такова. През 2019г. при поредното годишно представяне на документи с цел да се
поднови отново едногодишният срок на договора за наем, чрез подписване на нов
едногодишен договор, ищцата посочила настъпила фактическа промяна, а именно, че
е встъпила в брак с лицето Ерол Юмер Ю.. Този факт по съществото си не променял
необходимостта на ищцата и нейното семейство от подпомагане чрез предоставяне
на общинско жилище, поради лошото финансово състояние на семейството ѝ и
наличието на отглеждано от нея болно дете. Единственото противоречие с
изискванията на Наредбата било, че съпругът на ищцата имал адресна регистрация
в гр.Кърджали и не отговарял на изискването да има адресна регистрация на
територията на Община Хасково през последните 5 години. Следвало да се обърне
внимание, че същата хипотеза била налице и по отношение на друг член на
семейството на ищцата - нейното дете, но тогава Общинска администрация - Хасково
подходила правилно и възприела създалата се фактическа обстановка за такава, за
която цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 8 от Наредбата е неприложима.
По силата на
цитираната разпоредба ищцата, несправедливо и противозаконно, на практика била
ограничена от правото да се влюби и да встъпи в брак със свободно избран от нея
индивид от мъжки пол, като под страх да не загуби общинското жилище, което ѝ
било предоставено като крайно нуждаеща се, тя можела да встъпи в брак само с
мъжки индивиди, живеещи и регистрирани в гр.Хасково. Такова ограничение било
незаконно и неморално. Единствените разпоредби, ограничаващи правото на
встъпване в брак в Европа през ХХ век, били тези на Закона за чистотата на
расата, приет във Фашистка Германия през 1935г. и Закона за защита на немската
раса и чест от същата година.
Ищцата
твърди, че била поставена в положение или да спази закона и да узакони връзката
си със своя съпруг, като встъпи в брак, или да живее с него в безбрачие, за да
запази общинското жилище, което обитава.
От така
изнесените факти се стигало до обоснования извод, че разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 8 от Наредбата противоречи на закона, международни договори, ратифицирани
от Република България и Конституцията на Р. България.
Ето защо постановеният
съдебен акт, предмет на настоящото производство за прогласяване на нищожност,
потвърждавайки валидността на цитираната разпоредба, стигал до пълно
противоречие с цитираните в исковата молба разпоредби, което предпоставяло
недопустимостта на неговия предмет, доколкото била потвърдена неприложима и
нищожна норма на подзаконов нормативен акт, като съдът бил длъжен служебно да
изследва правомерността и приложимостта на тази разпоредба и служебно да
прогласи нейната неприложимост в конкретния случай.
С оглед на
така изложеното, ищцата моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде прогласена нищожността на Решение № 720
от 28.10.2019г., постановено по адм.д. № 686/2019г. по описа на Административен
съд - Хасково и да бъдат дадени задължителни указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по това административно производство и
постановяване на законосъобразен съдебен акт, при отчитане на неприложимостта
по отношение на описаната норма съобразно конкретния случай .
В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа искането си за обявяване на
нищожността на съдебния акт.
Ответникът –
Кмет на Община Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по допустимостта и основателността на заявеното искане.
Съдът, след
като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на
страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Административно
дело № 686/2019г. по описа на Административен съд – Хасково е образувано по
подадена на 10.06.2019г. жалба, депозирана от К.И.Ю. ***, против Заповед № Н-87
от 27.05.2019г. на Кмета на Община Хасково. Цитираната заповед е издадена на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 17, ал. 2, във връзка с чл. 17, ал. 1, т.
7 от Наредбата за условията и реда за разпореждане с общински жилища на
територията на Община Хасково, чл. 10, т. 9 от Договор за наем на общински
жилищен имот и Протокол № 6/10.05.2019г. на комисията по жилищно настаняване
при Община Хасково. С тази заповед Кметът на Община Хасково е прекратил
наемното правоотношение с К.И.Ю. (Т.) – наемател на недвижим имот, общинска
собственост, представляващ апартамент № 30, находящ се в ж.к.„О. № **, вх. *,
ет. *в гр.Хасково, поради факта, че лицето не отговаря на изискванията на чл. 5,
ал. 1, т. 8 от цитираната наредба, а именно: членовете от семейството
(домакинството) да имат адресна регистрация – постоянен и настоящ адрес в
съответното населено място в Община Хасково, където кандидатстват за жилище,
през последните пет години без прекъсване и действително да живеят на последно
заявения настоящ адрес.
С Решение №
720 от 28.10.2019г., постановено по административно дело № 686/2019г. по описа
на съда, Административен съд – Хасково, след обсъждане на фактите, установени
от събраните по делото доказателства, доводите на страните и излагайки
направените въз основа на същите правни изводи, е отхвърлил жалбата на К.И.Ю.
против Заповед № Н-87 от 27.05.2019г. на Кмета на Община Хасково. В
постановеното решение е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Възможните
пороци на съдебните решения, представляващи съгласно чл. 209 от АПК и
касационни основания за отмяната им, са нищожност, недопустимост и
неправилност. Съгласно изрично визираната в чл. 128а, ал. 1 от АПК процесуална
възможност е допустимо, без ограничение във времето, когато е налице правен
интерес, да се предяви иск за обявяване нищожността на постановените от
административните съдилища или от Върховния административен съд съдебни решения,
като за допустимостта на този установителен иск е необходимо решението, чиято
нищожност се претендира, да не е било предмет на заявено в сроковете по чл. 211 АПК касационно оспорване, по основателността на което касационната инстанция се
е произнесла, защото в този случай по силата на изрично вмененото с чл. 218,
ал. 2 от АПК служебно задължение на касационната инстанция, при произнасянето
си по касационната жалба, тя извършва проверка и на валидността на решението. В
случая решението, обявяването на чиято нищожност се претендира в настоящото производство - Решение № 720 от
28.10.2019г., постановено по административно дело № 686/2019г. по описа на
Административен съд – Хасково, е окончателно, тоест не подлежи на последващ
инстанционен съдебен контрол, при който съдът би извършил и дължимата проверка
на валидността му, ето защо не съществува процесуална пречка за лицата със
съответен правен интерес да предявят иск по чл. 128а от АПК за обявяване на
нищожността му.
При преценка
на основателността на иска по чл. 128а от АПК съдът следва да се ръководи
единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, като не излиза извън
следващите се от чл. 128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй
като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид
диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с
очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на иска, при
проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за
нищожност на решението и преценя наличието на този порок именно при тяхното изследване
и съобразяване.
В случая
нито едно от заявените с исковата молба основания не обосновава нищожността на
атакуваното решение. Посочените от ищцата основания, при тяхното установяване,
биха обусловили неправилността, но не и нищожността на решението. При изчерпателното изброяване с чл. 209
от АПК на възможните пороци на съдебните решения, в т. 3 за неправилните
решения изрично е разписано, че това са решенията, които са постановени при
нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила или които са необосновани. Тъй като обаче
настоящата съдебна проверка не е такава по реда на глава ХІІ от АПК, извън
правомощията на съда е да формира становище по правилността на решението от
гледна точка на неговата обоснованост и съответствието му с приложимите
материално-правни норми.
Въпреки че
нито едно от заявените в исковата молба основания за нищожност на решението
поначало не обуславят наличието на подобен порок, за пълнота на настоящите
мотиви съдът следва да посочи, че нищожно би било съдебно решение, което е
постановено от незаконен съдебен състав; при постановяване на което не е
спазена изискуемата от закона писмена форма; което не е подписано от
болшинството от членовете на съдебния състав; съдържанието на което е абсолютно
неразбираемо; което е постановено извън пределите на правораздавателната власт
на съда, тъй като е срещу лица, неподчинени на юрисдикцията на българската
държава. Освен че подобни пороци не се твърдят от ищцата, те и очевидно липсват
в атакуваното решение. То е постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда; изхожда от определения съдия-докладчик, като на съда е служебно
известно, че както към момента на провеждане на съдебното заседание на
26.09.2019г., така и към момента на постановяване на съдебното решение –
28.10.2019г., се касае за съдия от персоналния състав на Административен съд -
Хасково; решението е в нормативно установената писмена форма, с необходимото съдържание за този вид
съдебен акт и обективираната в него воля на съда
е напълно ясна и разбираема. Решението съдържа датата и мястото на
постановяването му; посочване на съда, имената на съдията; номера на делото, по
което се постановява; вида на производството, по което се постановява; страната,
подала жалбата и инициирала производството; насрещната страна по това
производство; както и това, че актът не подлежи на обжалване. В
обстоятелствената част на решението са изложени мотиви, в които са посочени
исканията и становищата на страните, фактите по делото във връзка с тях и с
конкретното производство и правните изводи на съда; то съдържа точен и ясен
диспозитив и подпис на съдията, постановил същото.
Що касае
доводите на ищцата за противоречие на текста на чл. 5, ал. 1, т. 8 от Наредбата
за условията и реда за разпореждане с общински жилища на територията на Община
Хасково, послужил като основание за издаване на процесната заповед на Кмета на
Община Хасково, на която разпоредба се е позовал и съдът, с норми от по-висш
ранг, то не може да се приеме, че се касае за порок, приравнен на нищожност. В случая би могло да се говори за
нарушение на материалния закон или за съществено процесуално нарушение, които
пороци на съдебния акт обаче обуславят неправилност, но не и нищожност на
същия. Съдебната практика приема, че едно съдебно решение може да бъде нищожно
поради нарушаване на Конституцията само в хипотезата, при която разпоредените с
него правни последици са явно несъвместими с правния ред на Република България
и/или съставляват явно престъпление. В тази връзка ищцата твърди, че на
основание цитирания текст от наредбата на практика била
ограничена от правото да се влюби и да встъпи в брак със свободно избран от нея
индивид от мъжки пол, както и че била поставена в положение или да спази закона
и да узакони връзката си със своя съпруг, като встъпи в брак, или да живее с
него в безбрачие, за да запази общинското жилище, което обитава. В тази връзка обаче съдът не намира,
че предвиденото изискване в текста на Наредбата за
условията и реда за разпореждане с общински жилища на територията на Община
Хасково членовете на едно
домакинство да имат адресна регистрация в Община Хасково през последните пет
години без прекъсване и действително да живеят на последно заявения настоящ
адрес, за да могат да бъдат одобрени за предоставяне на общинско жилище,
представлява форма на принудително подчинение, намеса в семейния живот или
ограничава свободата на брака, както се твърди от ищцата. В случая цитираната разпоредба не влиза в
явно противоречие със свърхповелителни правни норми, нито предписва
престъпление, за да се приеме, че обуславя нищожността на процесното съдебно
решение.
Ето защо
съдът приема, че след като в настоящото производство не бяха установени
изключително тежки пороци, свързани с функционирането на съда, с овластяването
да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или изразената
воля, то липсват основания за обявяване на нищожността на съдебния акт, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.И.Ю. с ЕГН : **********
***, чрез адв.Т.Т. ***, иск с правно основание чл. 128а ал. 1 от АПК за
обявяване нищожността на Решение № 720
от 28.10.2019г., постановено по административно дело № 686/2019г. по описа на
Административен съд – Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на К.И.Ю. *** против Заповед № Н-87 от
27.05.2019г. на Кмета на Община Хасково.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: