№ 418
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети С. през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20255200500477 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №241/05.03.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220101672 по описа на
Районен съд – Пазарджик е прието за установено по отношение на ответниците Община С.
и К. Й. Т. , че А. И. С. е собственик на цялата част /с площ около 448 кв.м./ от поземлен
имот с пл.№2110 в квартал 156 по плана на гр. С., обл. Пазарджик, одобрен със заповед
№1517 от 02.12.1980 г., която попада в поземлен имот с идентификатор 66264.19.207 по
КККР на земеделската територия на гр. С., местност Тус тепе І“, целият с площ от 1332
кв.м., представляващ нива от ІV категория в земеделска територия, при съседни имоти:
66264.19.155; 66264.19.206; 66264.19.143 и 66264.19.9904. Осъдени са Община С. и К. Й. Т.
да заплатят на А. И. С. съдебни разноски в размер на 2128.35 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника Община С., в
която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което се моли да бъде отменено в
цялост и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Излагат се подробни доводи
по съществото на спора. Основно се поддържа, че от събраните доказателства не се е
установило по какъв начин са уредени регулационните сметки и отношения със собственика
на имот с пл. № 1908, от който е бил образуван процесния имот пл. 2110 в кв. 156 по плана
на гр. С.. Поддържа се , че няма приложен по делото нотариален акт за собственост върху
придобито по регулация място към този имот. Също така, границите на парцел III – 1907, в
1
кв. 99 по плана за регулация на тогавашното с. С. е действал към 1964 г., когато е съставен
процесния нотариален акт, но тези граници не съвпадат изцяло с границите на имот с пл.№
2110 по действащия регулационен план на гр. С., 1980 г. Поддържа се още, че не се е
доказало праводателят на ищеца да е собственик на въпросната част от имота с пл. № 1908,
включена в парцела, който е предмет на настоящия иск. Излагат се подробни доводи за
приложението на действащия към този момент закон,а именно ЗПИНМ и правилника за
неговото приложение. Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А.
С., която чрез своя процесуален представител поддържа, че постановеното съдебно решение
е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено. Поддържа се, че
наследодателите на ищцата са закупили парцел, а не поземлен имот. Т.е. към този момент
регулацията за поземлен имот 1907 и 1908 е била приложена. Нотариалният акт в тази част е
официален свидетелстващ документ и тежестта за оборването му тежи върху
жалбоподателя, което не е сторено в първоинстанционното производство, напротив, във
въззивната жалба за първи път се прави такова възражение за неприложена регулация за
поземлени имоти 1907 и 1908. Моли се, подадената жалба да бъде оставена без уважение и
да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Не е постъпил писмен отговор от другия ответник – К. Й. Т..
Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Окръжен съд Пазарджик, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Пазарджик е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК -
положителен установителен иск за собственост.
Ищцата А. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Л.“ №117, вх.А, ет.4, ап.11 е
твърдяла в исковата си молба против двамата ответници Община С. и К. Й. Т., че приживе
нейните родители И.Г.Н., поч. на 18.12.1995г. и Н.И.Н., поч. на 19.01.2022г. са закупили с
договор за продажба, оформен с нот. акт №29 от 22.04.1964г., том ІІ, н.д. №523/1964 г. на
Пазарджишки народен съдия, едно дворно място, представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал
99 по плана на с. С., Пазарджишки окръг, с площ от 1080 кв.м., при съседи на парцела:
улица, парцел ХІХ-1908 и парцел ІV-1892, 1893. Оградили парцела и въз основа на
строително разрешение №52/03.08.1965 г. построили в него жилищна сграда с площ от 79
кв.м. Ползвали имота като единствено жилище до смъртта им. Като техен единствен законен
наследник ищцата придобила този имот по наследство и започнала да го ползва
необезпокоявано като вилен имот. Това продължило до 09.03.2024 г., когато ответникът К. Й.
2
Т. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н.В.“ №34 премахнал част от оградата и с помощта на
геодезист очертал с колчета и червена боя част от имота на ищцата като свой. След проверка
в общината ищцата установила, че нейния парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по плана на с. С. от
1964 г. е нанесен в действащия регулационен план на гр. С. като имот с пл. №2110 и за една
част от него е отреден УПИ VІ- 2110 в квартал 156 с площ 535 кв.м., в който имотът участва
със същата площ. Друга част от имота с площ 65 кв.м. попада в улица, но за нея
отчуждително производство не е провеждано. Останалата част от имота с площ 448 кв.м.
/след направено уточнение на иска в открито съдебно заседание/ била изключена от
границите на населеното място и присъединена към земеделски имот с идентификатор
66264.19.207 по КККР на гр.С., местност „Тус тепе І“, целият с площ от 1332 кв.м.,
представляващ нива от ІV категория в земеделска територия, при съседни имоти:
66264.19.155; 66264.19.206; 66264.19.143 и 66264.19.9904. Ищцата твърди, че ответникът
Община С., ЕИК *********, адрес: гр. С., ул. „А.С.“ №37 е актувал този имот като частна
общинска собственост, след което той бил изнесен на публична продан от частен съдебен
изпълнител за погасяване на общински дълг и придобит от другия ответник с възлагателно
постановление от 18.01.2023 г.
Ищцата оспорва правото на собственост на двамата ответници върху реалната част
от нейния имот с пл. №2110 по действащия регулационен план на гр. С. с граници на тази
част: от юг – имот с идентификатор 66264.19.155; от изток – имот с идентификатор
66264.19.206; от север – част от имот с идентификатор 66264.19.207 и от запад – УПИ VІ-
2110. Твърди, че същата неправилно е нанесена в кадастралната карта като част от имот с
идентификатор 66264.19.207 и иска от съда да установи по отношение на двамата ответници
правото й на собственост върху нея. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответниците оспорват иска с възражението, че имотът на ищцата не е идентичен с
техния поземлен имот с идентификатор 66264.19.207, тъй като първият е с площ от 1080
кв.м., а вторият е с площ от 1332 кв.м. Молят съда да отхвърли исковете и претендират
разноски.
В настоящото производство не е спорно и се установява от представени писмени
доказателства, че ищцата е дъщеря и единствен законен наследник на И.Г.Н., поч. на
18.12.1995г. и Н.И.Н., поч. на 19.01.2022г., както и че приживе наследодателят И.Г.Н. / по
време на неговия брак с Н.И.Н. / са придобили въз основа на нот. акт за продажба на
покрит недвижим имот №29 от 22.04.1964г., том ІІ, н.д. №523/1964 г. на Пазарджишки
народен съдия- дворно място, представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по обезсиления
плана на с. С., Пазарджишки окръг, с площ от 1080 кв.м., при съседи на парцела: улица,
парцел ХІХ-1908 и парцел ІV-1892, 1893.
За изясняване на спорните по делото обстоятелства е допуснато изслушването на
СТЕ, чието заключение като компетентно изготвено и надлежно обосновано съдът цени
изцяло. От това заключение и от уточненията на правени от ВЛ в открито съдебно
заседание при неговото приемане се установява, че парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по
3
обезсиления план на с. С. от 1955 г. е нанесен в действащия кадастрален, идейно-
застроителен и регулационен план на гр. С., одобрен със заповед №1517 от 02.12.1980 г.,
като имот с пл. №2110 с площ 1112 кв.м. и за една част от него е отреден УПИ VІ-2110 в
квартал 156 с площ 535 кв.м. Западната част от имота с площ 65 кв.м. е отреден за улица.
Източната част от имот пл. № 2110 с площ около 448 кв.м. /която площ варира с оглед на
отклоненията пори оцифряването на плана/ е изключена от регулационния план и попада в
южната част на имот с идентификатор 66264.19.207 по КККР на земеделската територия на
гр. С., местност „Тус тепе І“, целият с площ от 1332 кв.м., представляващ нива от ІV
категория в земеделска територия, при съседни имоти: 66264.19.155; 66264.19.206;
66264.19.143 и 66264.19.9904. По отношение на урбанизираната територия на гр. С. няма
одобрена кадастрална карта. Имот с идентификатор 66264.19.207 е идентичен с имот
№019207 по КВС от 1990 г., който е записан като непотърсена земеделска земя за
възстановяване по чл.19 ЗСПЗЗ и през 2022 г. за него е съставен акт за частна общинска
собственост. С постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 26.05.2023 г.
имот 66264.19.207 е възложен на ответника К. Й. Т. и е отразен в кадастралния регистър
като негова собственост.
Към заключението си експерта е представил комбинирана скица, от която е видно,
че границите на имот пл. №2110 по плана от 1980 г. не съвпадат напълно с границите на
парцел ІІІ-1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г., като от север и от юг имотът изцяло
попада вътре в парцела, а от изток малка част излиза извън очертанията на парцела. В
резултат на това парцел ІІІ-1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г. попада в имот с
идентификатор 66264.19.207 с площ 526 кв.м., а имот пл. № 2110 попада в имот с
идентификатор 66264.19.207 с площ около 448 кв.м. /както е заявена исковата
претенция/.Вещото лице е установило, че дворното място е оградено от всички страни с
метална мрежа и се владее в граници на имот пл. №2110, а не в границите на парцел ІІІ-
1907, кв.99 по обезсиления плат от 1955 г. Уличната регулация от запад не е приложена, но
това е извън предмета на делото. Имотът е с жилищно предназначение и в него са построени
една жилищна сграда и гараж.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св. А.С.Р. поддържа,
че той притежава съседен на процесния имот. Знае, че имотът на ищцата е с площ около
един декар и е ограден от всички страни с телена мрежа. Понастоящем имотът се владее
изцяло единствено от ищцата, а през годините там до своята смърт е живяла майката на
ищцата. Никой не е имал претенции към имота или части от него, докато ответникът К. Т. е
влезнал в него с геодезист през 2023 г. Съдът кредитира свидетелските показания като
логични, последователни, почиващи на непосредствени впечатления и спомени на
свидетеля, като не се установяват основания за възможната му заинтересованост, а и
показанията се допълват от останалия събран по делото доказателствен материал.
При тези фактически данни от правна страна , съдът приема следното : Ищцата е
единствен наследник по закон на двамата си родители, които през 1964 г. по силата на
сделка покупко- продажба обективирана в нотариална форма са станали собственици на
4
УПИ - дворно място, представляващо парцел ІІІ-1907 в квартал 99 по обезсиления плана на
с. С., Пазарджишки окръг, с площ от 1080 кв.м. В дворното място са построили жилищна
сграда и гараж. След тяхната смърт ищцата като техен наследник се легитимира като
собственик на този УПИ и построената в него жилищна сграда и гараж. Безспорно се
установява, както от заключението на експерта, така и от показанията на разпитания
свидетел, че УПИ е ограден, владян е от наследодателите и се владее от ищцата и към
момента в границите на имот пл. №2110 по действащия кадастралния план от 1980 г. При
урегулирането на имота процесната реална част от него с площ около 448 кв.м. е изключена
от регулацията на населеното място. Отразена е в КВС като земеделска земя, но никога не е
отнемана от собствениците, не е губила своя жилищен характер, не е ползвана за земеделски
нужди и не е включвана в блокове на ТКЗС или образувани въз основа на тях земеделски
стопанства. Процесната чест няма и никога не е имала характер на земеделска земя и не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Възстановяването на собствеността по реда на посочения реституционен закон се
извършва по отношение на посочените в чл. 10 ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят
случаи , в които или собствеността е била отнета / както е при одържавяването/или без да е
била отнета не е упражнявана в реални граници/ както е при включването на имотите в
ТКЗС или други селскостопански организации, без значение дали реално са били
обработвани от тях или не. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с
жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/1961 г. Те
обаче могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито да
бъдат причислени към ДПФ, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от
лицата, които ги владеят като дворни места. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Ищцата в настоящото производство се позовава на придобиване въз основа на
сделка и наследяване , а не на някакво реституционно основание, тъй като не се твърди , а и
не се установява имотът да е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен
или благоустройствен закон или да е бил завзет от държавата при неспазване на
процедурата за отчуждаване. Едва във въззивната си жалба ответната община чрез своят
процесуален представител за първи път развива доводи , че имотът придобит от
праводателите на ищцата е бил с неуредени регулационни сметки. Тези доводи освен , че са
преклудирани , са и неоснователни. Действително през 1964 г. , наследодателите на ищцата
са придобили УПИ, а не просто неурегулиран имот. Този който в съдебния процес оспорва
придобити чрез валидна сделка права, следва да установи правоизключващото си
възражение, като например докаже , че имотът е бил част от кооперативно земеползване или
е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ. Ако такива доказателства липсват, както е в конкретния случай- не може само от
факта , че процесната част от имота се намира извън регулационния план на населеното
5
място, да се прави извод , че той е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не
е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. В
този смисъл е и трайната съдебна практика / Решение № 930 / 25.10.10. по г.р.д. № 430 / 2010
г. на І ГО , Решение № 883/14.12.2010 г. по гр.д. № 1432/2009 г. на І ГО, Решение № 249 /
04.07.2011 г. по гр.д. № 621/ 2010 г. на ІГО , Решение № 488 / 19.12.2011 г. по гр.д. №
1403/2010 г. І ГО и много други /.
В настоящия случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да
е одържавяван на друго основание. От заключението на експерта се установява, че
процесната част от УПИ е била в регулацията на селището, но с действащия план от 1980 г.
тази част е била изключена от регулацията , т.е. към момента на масовизацията и към
момента на неговото закупуване през 1964 г. не е имала характер на земеделска земя. Няма
данни след изваждане на процесната част от регулацията на селището да са провеждани
отчуждителни процедури / в друга част от имота различна от процесната е била предвидена
улица,която не е била прокарана / или да е включвана в ТКЗС или други стопански
организации, съществували на територията на Община С.. Тъкмо напротив , от
заключението на СТЕ и от гласните доказателства се установява, че дори и след
изваждането й от регулация, процесната част от имота е продължила да бъде ползвана за
жилищни нужди като едно общо дворно място на построените жилищни сгради , както и че
и до настоящия момент продължава да се ползва за жилищни нужди. Затова и съдът не
подлага на обсъждане възраженията с изложени обстоятелства във връззивната жалба за
неуредени регулационни сметки по отношение на процесния имот от предишния
собственик, тъй като от една страна това са нови обстоятелства, чието включване в процеса
не може да стане едва във въззивното производство, а от друга страна , самият нотариален
акт , материализиращ придобивното основание сочи, че праводателите на ищцата са
придобили урегулиран поземлен имот , като не се установява , същият да е придобит при
неуредени регулационни отношения. Границите на имота по плана от 1980 не съвпадат
напълно с границите на УПИ по предходния план когато е бил закупен и от изток / където
се намира процесната част / малка част от имота излиза извън очертанията на парцела.
Вещото лице обаче е определило това отклонение на скицата , като по негови изчисления
площта е около 448 кв.м. По- важното в случая е, че общината няма противопоставими права
на правата на ищцата. Процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, не е съществувала пречка
наследодателите на ищцата да го придобият чрез валидно извършена в тяхна полза сделка.
Имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, следователно не е било необходимо
към него да се заявяват реституционни претенции и не е съществувало основание за
включването му в земите, незаявени за възстановяване от собствениците им, съгласно чл. 19,
ал.1 ЗСПЗЗ.
Изложеното мотивира извод, че имотът неправилно е бил актуван като общински и
след като общината не е била негов собственик, извършената публична продажба в полза на
ответника Т. не е произвела транслативен ефект, тъй като публичната продан на недвижим
имот не е оригинерен придобивен способ, а купувачът придобива само правата върху имота,
6
които е имал длъжника към момента на вписване на възбраната – чл.496, ал.2 ГПК.
Предвид изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед постановения правен резултат на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да поеме доказано извършените от въззиваеманата
страна пред настоящата инстанция разноски в размер на 850,00 лв. – платен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Пазарджик :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №241/05.03.2025 г. постановено по гр.д. №
20245220101672 по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК Община С. ЕИК *********, с
адрес : гр. С., ул. „Ал. Стамболийски „ № 37 представлявана от Кмета В.Й.Р. да заплати на
А. И. С. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Л.“ №117, вх.А, ет.4, ап.11 сумата от 850,00 лв. –
разноски пред Окръжен съд Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл.
280, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7