Определение по дело №143/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 363
Дата: 24 февруари 2020 г.
Съдия: Христо Георгиев Иванов
Дело: 20205300500143
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №363

 

24.02.2019г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                 

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.дело №143  по описа за 2020г. на ПдОС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.248 вр. с чл.274, ал.1 ГПК.

       Образувано е по частна жалба, подадена от адв.В., процесуален представител на „Мото – Пфое” ЕООД, против определение №11670 от 21.10.2019г. по гр.д. № 19514/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, 3 гр.с-в, с което е  съдът е допълнил определение от 27.09.2019г. по същото дело в частта му за разноските, като е осъдил ищеца„Мото – Пфое” ЕООД да заплати на Й.Л.С. и В.Л.С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1070 лева за всеки.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и намаляване на размера на присъдените разноски.

        Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

       Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е  неоснователна.

        Първоинстанционният  съд  с протоколно определение от 27.09.2019 г. е прекратил производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК като недопустимо. След постановяване на съдебния акт, ответната страна Й.Л.С. и В.Л.С., чрез адв. С., е поискала присъждане на разноски, което искане съдът квалифицира под нормата на чл.248 ГПК. РС-Пловдив е приел, че след като разходите са сторени след получаването на преписа от искова молба и преди постановяване на определението за прекратяване на делото, то на основание чл.78, ал.4 ГПК, ответнците имат право на разноски. Освен това е приел, че възражението за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно поради което им е присъдил поисканите разноски в пълен размер.

         Така  постановеното  определение  е правилно. 

         Тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК сочи, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото, то същия е необходимо да представи доказателства за осъществени такива. Точно такова доказателство представлява пълномощното от Й.Л.С. и В.Л.С., за овластяване адв. С. да извършва процесуални действия по гр.д. № 19514/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, като изрично е посочено, че за тези свои действия адв. С. е получил сумата от 2260 лв.-платени в брой. В тази си част пълномощното има характер на разписка. Изплатената сума е индвидуализирана и по основание, и по размер, като най-същественото е, че тя е изплатена на процесуалния представител. Неоснователни са възраженията в частната жалба, че тези разноски са прекомерни и следва да се намалят. По делото е имало пет открити съдебни заседания, разпитвани са свидетели, приети са заключения на две експертизи. В случая е  правноирелевантно обстоятелството, че в първоинстанционното производство ищецът  е предявил иска си и срещу съпрузите на ответниците. Произвоството е прекратено, защото има влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че именно Й.Л.С. и В.Л.С. са собственици на процесния имот . Съгласно чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът, т.е. всеки ответник, има право да иска заплащане на направените от него разноски, включително адвокатско възнаграждение, при прекратяване на делото. По силата на чл.1 от Наредба № 7/2004г., издадена от Висшия адвокатски съвет, делегиран с разпоредбите на чл.121 ал.1 във вр. с чл.36 и чл.28 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Освен това, в случая сборът от заплатените адвокатски възнаграждения съответства на минимално предвидения с Наредба № 1 от 09.04.2004 г. размер за водения срещу ответниците иск. По всички тези съображения  жалбата е неоснователна.

    Ето  защо  обжалваното  определение  следва  да  бъде потвърдено.

    По  изложените  съображения  съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА  Определение №11670 от 21.10.2019г. по гр.д. № 19514/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, 3 гр.с-в, с което РС-Пловдив е допълнил Определение от 27.09.2019г. по същото дело в частта му за разноските, като е осъдил ищеца „Мото – Пфое” ЕООД да заплати на Й.Л.С. и В.Л.С. разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ в размер на 1070 лева за всеки от тях.

         Определението е  окончателно. 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: