О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №363
24.02.2019г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в.ч.гр.дело №143 по описа за 2020г. на ПдОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.248 вр. с чл.274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от адв.В., процесуален
представител на „Мото – Пфое”
ЕООД, против определение №11670 от 21.10.2019г. по гр.д. №
19514/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, 3 гр.с-в, с което е съдът е допълнил определение от 27.09.2019г.
по същото дело в частта му за разноските, като е осъдил ищеца„Мото – Пфое” ЕООД да
заплати на Й.Л.С. и В.Л.С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1070 лева за всеки. В
жалбата се излагат съображения за
неправилност на обжалваното
определение, като се
иска отмяната му и
намаляване на размера на присъдените разноски.
Пловдивският окръжен съд, като провери
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и
становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Първоинстанционният съд с протоколно определение от 27.09.2019 г. е
прекратил производството по делото на основание чл.299, ал.2 ГПК като
недопустимо. След постановяване на съдебния акт, ответната страна Й.Л.С. и
В.Л.С., чрез адв. С., е поискала присъждане на
разноски, което искане съдът квалифицира под нормата на чл.248 ГПК. РС-Пловдив
е приел, че след като разходите са сторени след получаването на преписа от
искова молба и преди постановяване на определението за прекратяване на делото,
то на основание чл.78, ал.4 ГПК, ответнците имат
право на разноски. Освен това е приел, че възражението за прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно поради което им е присъдил поисканите
разноски в пълен размер.
Така
постановеното определение е правилно.
Тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК сочи, че ответникът има право на разноски при прекратяване на
производството по делото, то същия е необходимо да представи доказателства за
осъществени такива. Точно такова доказателство представлява пълномощното от Й.Л.С. и В.Л.С., за овластяване адв. С. да извършва процесуални
действия по гр.д. № 19514/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, като изрично
е посочено, че за тези свои действия адв. С. е получил сумата от 2260 лв.-платени в брой. В тази си
част пълномощното има характер на разписка. Изплатената сума е индвидуализирана и по основание, и по размер, като
най-същественото е, че тя е изплатена на процесуалния представител.
Неоснователни са възраженията в частната жалба, че тези разноски са прекомерни
и следва да се намалят. По делото е имало пет открити съдебни заседания,
разпитвани са свидетели, приети са заключения на две експертизи. В случая
е правноирелевантно
обстоятелството, че в първоинстанционното производство
ищецът е предявил иска си и срещу
съпрузите на ответниците. Произвоството
е прекратено, защото има влязло в сила съдебно решение, с което е признато за
установено, че именно Й.Л.С. и
В.Л.С. са собственици на процесния имот . Съгласно чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът, т.е. всеки ответник, има
право да иска заплащане на направените от него разноски, включително адвокатско
възнаграждение, при прекратяване на делото. По силата на чл.1 от Наредба №
7/2004г., издадена от Висшия адвокатски съвет, делегиран с разпоредбите на
чл.121 ал.1 във вр. с чл.36 и чл.28 от Закона за
адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя по свободно договаряне
въз основа на писмен договор с клиента. Освен това, в случая сборът от
заплатените адвокатски възнаграждения съответства на минимално предвидения с Наредба № 1 от 09.04.2004 г. размер за водения срещу ответниците иск. По всички тези
съображения жалбата е неоснователна.
Ето
защо обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №11670 от 21.10.2019г. по гр.д. № 19514/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив, 3 гр.с-в, с което РС-Пловдив е допълнил Определение от
27.09.2019г. по същото дело в частта му за разноските, като е осъдил ищеца „Мото – Пфое” ЕООД да
заплати на Й.Л.С. и В.Л.С. разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за
СТЕ в размер на 1070 лева за всеки от тях.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: