№ 739
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100901362 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД А. е предявил срещу ответника ЗК Л.И. АД обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от
28347,40 лв., представляваща изплатено от ищеца по застраховка „Каско на
МПС“ застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил
Порше 911 с ДР № СВ **** МК при ПТП, настъпило на 21.11.2020 г. в
резултат от поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника и иск с правна квалификация чл. 409 КЗ за сумата
от 3031,23 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената по-горе
главница за периода от 09.07.2021 г. до 21.07.2021 г. Претендира законна
лихва от 22.07.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) и разноски по
делото.
Ищецът твърди, че е сключил договор за имуществена застраховка
„Каско на МПС“ по полица № 0306X0545094 по отношение на лек автомобил
Порше 911 с ДР № СВ **** МК, със срок на действие от 08.03.2020 г. до
07.03.2021 г. при уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“
съгласно Общите условия на застраховката. На 21.11.2020 г., в срока на
действие на застраховката, в гр. София, на бул. „****, е настъпило ПТП
между застрахования от ищеца автомобил и лек автомобил Тойота ЦXP с ДР
№ СВ **** МТ, управляван от Д.В.Ш., която при предприемане на маневра
ляв завой не пропуска движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил
1
Порше 911 и става причина за ПТП с материални щети. Ищецът обезщетил
вредите на собственика на лек автомобил Порше 911 чрез заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 245604,39 лв. за тотална загуба на
застрахованото имущество. Твърди да са направени разходи за разглобяване
на увреденото МПС в размер на 908,82 лв., платени на „Порше Интер Ауто
БГ“ ЕООД и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована от ответника. Твърди да е
предявил на ответника регресна покана за вземане в размер на 185271,68 лв.,
формирано от 75 % от действителната стойност на застрахованото имущество
към датата на застрахователното събитие с прибавени 15 лв. ликвидационни
разноски и разходи за автосервиз за демонтаж, която покана е получена на
09.06.2021 г. Твърди вземането да е частично погасено от ответника до сумата
от 156779,71 лв. чрез прихващане на насрещни вземания между ищеца и
ответника като е останала дължима сума в размер на 28347,40 лв., която към
момента не е платена. Поради това, че в поканата за плащане е дал 30-дневен
срок за доброволно плащане, претендира мораторна лихва, считано от
09.07.2021 г.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва фактите, обуславящи
възникването на регресната му отговорност, но оспорва размера на вредите.
Твърди, че действително претърпените вреди са в размер на 156779,71 лв.
като тази сума е прихваната с насрещно вземане, което ЗК Л.И. АД има
спрямо ЗАД А., с което задълженията на ответника към ищеца са изпълнени и
правото да претендира вземането по съдебен ред - преклудирано. Счита, че за
процесната претенция от 28347,40 лв. ищецът е следвало да отправи нова
покана. Оспорва твърденията относно действителната стойност на увреденото
МПС, застраховано при ищеца. Оспорва стойността на вложения труд и части
за извършване на ремонта като прекомерни. Оспорва стойността на
извършения ремонт над изплатеното от страна на ЗК Л.И. АД. Оспорва
твърденията, че всички увреждания, посочени в описа на ищеца са следствие
процесното ПТП, в т.ч. че диференциалът на автомобила е увреден следствие
на процесното ПТП. Твърди, че изплатената от ищеца сума за извършване на
ремонт в размер на 185271,68 лв. е икономически необоснована и не
съответства на действителната стойност на автомобила. Твърди, че
автомобилът е следвало да бъде бракуван и да бъде снет от отчет, като бъде
изплатено обезщетение при условията на тотална щета, като се приспаднат
2
запазените части, в който случай дължимата сума за обезщетяване на
претърпените вреди ще съответства на сумата от 156779,71 лв. Претендира
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията, че
извънсъдебно частично плащане на обезщетение преклудирало правото на
застрахователя да търси по съдебен ред разликата до предявения размер
(страните не са подписвали споразумение в този смисъл). Не оспорва, че
пострадалият автомобил не е ремонтиран и поддържа, че щетата е
ликвидирана като тотална загуба. Не оспорва, че „запазените части“ не са
приспаднати от ищеца при плащане на обезщетението на собственика на
увредения автомобил, който е получил сума в размер на 245604,39 лв., но
твърди да ги е приспаднал от регресната си претенция
В допълнителния отговор ответникът вече оспорва да е налице тотална
щета, като поддържа, че платеното от него обезщетение е изчислено на база
на съставните от ищеца описи на уврежданията , но при съобразяване на
средните пазарни цени за труд и материали.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства намира следното:
По делото са безспорни между страните предпоставките
обуславящи възникване на суброгационно вземане на ищеца срещу
ответника, а именно:1/ наличието на сключен договор за застраховка „каско
на МПС“ по полица № 0306X0545094 между ищеца и собственика на лек
автомобил Порше 911 с ДР № СВ **** МК със срок на действие от 08.03.2020
г. до 07.03.2021 г. при уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“
съгласно Общите условия на застраховката; 2/ настъпването на ПТП на
21.11.2020 г. в резултат от поведение на водач на лек автомобил Тойота ЦXP
с ДР № СВ **** МТ, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника; 3/ че в резултат от процесното ПТП е настъпила тотална щета на
лек автомобил Порше 911; 4/ че ищецът е платил на собственика на лек
автомобил Порше 911 застрахователно обезщетение в размер на 245604,39 лв.
за тотална щета на застрахованото имущество; 5/ че на 09.06.2021 г.
ответникът е получил покана, адресирана от ищеца за плащане на сума в
размер на 185271,68 лв., представляваща платено от ищеца застрахователно
обезщетение за настъпилата тотална щета на застрахованата вещ; 5/ че
3
ответникът е погасил вземане на ищеца за тотална щета на застрахованата
вещ с прихващане до сума в размер на 156779,71 лв.
Възраженията на ответника касаят единствено размера на щетите, както
и поставянето му в забава, което обуславя за съда задължение да обсъди само
доказателствата, касаещи тези спорни моменти.
Ищецът е калкулирал чрез частна експертиза за целите на определяне на
обезщетението стойност на ремонта на увредените части на застрахования
автомобил от 173441 лв., както и действителна стойност на автомобила към
датата на ПТП в размер на 245700 лв., които стойности обуславят извод за
„тотална щета“, като разликата между последната сума и вече изплатено
предходно обезщетение в размер на 95,61 лв. по същата полица, а именно
сумата от 245604,39 лв. е заплатена на застрахования.
Съответно при предявяване на регресната си претенция към ответника
ищецът е извадил от платеното обезщетение стойност на запазените части от
61656,53 лв., като е добавил разходи за определяне на обезщетението в размер
на 908,82 лв., платени на Порше Интер Авто БГ за разоборудване и
дефектация на автомобила и ликвидационни разноски от 15 лв., в резултат на
което се получава и сумата от 185271,68 лв.
По делото са приети основно и повторно заключение на автотехническа
експертиза, като никое от тях не дава категорично заключение относно
средната пазарна цена на застрахования автомобил към датата на
застрахователното събитие, а само варианти за определянето й.
Първоначалната експертиза дава варианти за определяне на пазарна
цена на база настоящи офертни цени и корекция спрямо изминалия период и
съществена промяна на пазара на употребявани автомобили спрямо 2020 г.,
когато е настъпило събитието, като предлага варианти за пазарна цена от 249
332 лв. и 267 141 лв. на база настоящи оферти и 252 000 лв. на база оферти,
представени от ищеца и относими към 2020 г., като вещото лице не
обосновава предпочитания към никой от вариантите, нито разумни аргументи
относно предложените корекции.
Повторното заключение предлага вариант за определяне на пазарната
стойност по застрахователен способ в размер на 211 815 лв., както и вариант
за определяне на пазарна стойност в размер на 258050 лв. на база на
представените от ищеца оферти, с уточнението, че същите не отразяват
4
реалната цена по сделката, съответно касаят автомобили, които са
произведени по-късно от застрахования.
Приетата от ищеца при определяне на обезщетението на застрахования
за действителна стойност от 245700 лв. попада в рамките на диапазона от
варианти, определени от вещите лица, като единствено вариантът на
повторната експертиза за определяне на стойността по застрахователен
способ дава по -ниска стойност, но този способ при всички случаи не отразява
действителните пазарни условия, поради което и съдът приема, че стойността
от 245 700 лв., която е по-ниска от всички останали варианти за определяне
на пазарната стойност не надвишава действителната стойност на автомобила
към датата на настъпването на застрахователното събитие, поради което и
доколкото в спорът не участва застрахованият, който единствено има интерес
да претендира по-висока стойност на претърпените вреди, то изплащането от
ищеца на обезщетение в този размер, намален с предходно платено
обезщетение по същата полица, представлява изпълнение на задълженията му
по застрахователния договор да обезщети вредите по застрахованото
имущество, чиято действителна стойност при всички случаи не е по-малка.
Макар и първоначално с отговора ответникът да поддържа становище
за наличие на тотална щета, с допълнителния отговор вече застъпва теза, че
не е налице такава, като преценката дали е налице такава следва да се
извърши на база съпоставката на стойността на ремонта спрямо
действителната стойност, за да се отговори на въпроса дали дължимото
застрахователно обезщетение е било в размер на стойността на същия ремонт
или в размер на действителната стойност на автомобила / в хипотеза на
тотална щета/
Ищецът е приел стойност на ремонта от 173441,41 лв. на база прогнозна
калкулация за ремонта, която съпоставена с определената действителна
стойност от 245700 лв. обуславя извод за „тотална щета“ по смисъла на КЗ.
Съпоставена с част от другите предложени от вариантите на заключенията
суми относно оценката на автомобила, извън определената по
застрахователен способ, приетата от ищеца стойност на ремонта би довела до
извод, че не е се касае за тотална щета. Следва да се съобрази обаче, че и тази
стойност /173441,41 лв./ не може да се приеме за средна пазарна, тъй като
представлява прогнозна калкулация, а и двете заключения сочат, че приетите
5
в нея цени на частите са пазарни, тъй като не е налице пазар на алтернативни
части, а могат да се използват само такива от официалния вносител на
марката и именно те следва да се приемат за пазарни. В калкулацията, приета
от ищеца, е включена отстъпка от 15 % за частите, която отстъпка не е
пазарен принцип, нито се предлага на всички участници на пазара, а макар и
калкулацията да включва цена от 55 лв./на човекочас, която отговоря на
пазарните цени на фирмени сервизи, но пък е по-висока от тази на
обикновените сервизи, то и калкулираните нормовремена за извършване на
ремонтните дейности са по-ниски от тези на обикновените сервизи, поради
което и тази калкулация на ремонта, макар и да не надвишава пазарните цени,
не може да се приеме за средна пазарна цена на ремонта, а за съпоставима с
нея. Повторното заключение изчислява по-висока пазарна стойност
ремонтно-възстановителните дейности за възстановяване на повредите по
застрахования автомобил от приетата от ищеца, а именно 198312,57 лв. с
цени за нови части от официален вносител и средни пазарни цени на труд и
материали, която стойност, съпоставена с всички варианти за пазарна
стойност обуславя извод за „тотална щета“.
При тези факти съдът приема, че се касае за „тотална щета“ на
автомобила, като при липсата на категоричност относно пазарната стойност
на автомобила, обусловена от характеристиките и оборудването му и
настъпилите съществени изменение на пазара, които не дават обективна
възможност за оценка на реални сделки с автомобили с абсолютно идентични
характеристики, този извод следва да се направи след съпоставка средната
пазарна цена за ремонта, която съдът приема да е посочената в повторното
заключение и усреднената стойност на предложените варианти за стойност на
автомобила.
Следователно по делото се установява, че заплатеното от ищеца
обезщетение не надвишава действителните вреди, включително средната
пазарна стойност на ремонта, причинени в резултата на виновно поведение на
водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, като
ищецът е предявил към ответника претенция не за цялото платено
обезщетение, а след приспадане на стойност на запазени части от 61656,53
лв., като по -делото се установява стойността им да е значително по-ниска,
респективно регресната претенция от 185271,68 лв. е в рамките на
действително настъпилите вреди.
6
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал изпълнение на
задължението си в цялост, като след частичното му погасяване чрез
прихващане до размера от 156779,71 лв. е останал задължен за сумата от
28491,97 лв., която сума надвишава претендираната от ищеца, поради което и
предявеният главен иск е изцяло основателен.
Неоснователни са доводите на ответника, че след извършеното
прихващане ищецът е следвало да предяви отново претенцията си за остатъка
от регресното вземане, тъй като изискуемостта на задълженията му се свързва
от закона с предявяване на претенцията и представяне на доказателства към
нея, а на поведението на задълженото лице, респективно оспорването на
размера на задължението му не е придадено правно значение във връзка със
срока за изпълнение на това задължение.
Установява се ищецът да е предявил претенциите си извънсъдебно с
регресна покана, получена от ответника на 09.06.2021 г., като с нея е
предоставен 30 –дневен срок за изпълнение и са представени доказателства
за сключване на договора за имуществено застраховане, за настъпване на
застрахователното събитие, опис и оценка на щетите, доказателства за
плащане на застрахователно обезщетение. Ответникът не е поискал
допълнителни документи, поради което и след изтичане на предоставения му
срок за доброволно изпълнение, който е по-дълъг от определения в
чл.412,ал.3 КЗ, считано от 10.07.2021 г. е изпаднал в забава на плащане и
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Дължимото обезщетение за
периода 10.07.2021 г. до 21.07.2021 г., е в размер на 2968,84 лв., до който
размер е основателен акцесорния иск.
Право на разноски при този изход от спора имат и двете страни, които
са ги претендирали, като на ищеца следва да се присъди сумата от 2152,92 лв.
от общо разноски в размер на 2155,15 лв. за държавна такса, депозити за
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, а на ответника следва да се
присъди сумата от 0,99 лв. от общо разноски в размер на 500 лв. за депозит и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. за
защитата и на двете страни, предвид липсата на каквато и да било фактическа
и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.**** да заплати на ЗАД А. АД, ЕИК ****, гр.София, ул. ****
на основание чл. 411 КЗ сумата от 28347,40 лв., представляваща изплатено
от ищеца по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение за
вреди, причинени на лек автомобил Порше 911 с ДР № СВ **** МК при
ПТП, настъпило на 21.11.2020 г. в резултат от поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със
законната лихва, считано от 22.07.2022 г. до окончателно заплащане на
сумата, на основание чл. 409 КЗ сумата от 2968,84 лв., представляваща
мораторна лихва върху посочената по-горе главница за периода от 10.07.2021
г. до 21.07.2021 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената
част от исковете разноски по делото в размер на 2152,92 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.409 КЗ за разликата над 2968,84 лв. до 3031,23
лв. и за 09.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД А. АД, ЕИК ****, гр.София, ул. **** да заплати на ЗК
Л.И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****
на основание 78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от исковете,
разноски в размер на 0,99 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8